№ 1789
гр. Русе, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520103890 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК и чл. 86 ЗЗД от ЧСИ с рег. № 833 В. Й. М. против Х.
Е. И. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването
на парично задължение в полза на ищеца в размер на 120 лева – главница, за неплатени
такси по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ по ИД №2018833041104 и законната лихва върху главницата
за периода от 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че ответницата е обжалвала като трето лице действия на съдебния
изпълнител по изп. дело № 2018833041104 по описа на ЧСИ рег. № 833 В. М.. Окръжен съд
– Русе с решение от 11.10.2023 г. по в.гр.д. № 702/2022 г. е оставил жалбата на Х. И. без
уважение. ЧСИ В. М. съставил сметка № ********** от 16.11.2023 г. за дължимите такси по
т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие на изпълнителното дело и връчване на
съобщения и изпратил до ответницата уведомление за посочените задължения, връчено на
ответницата на 20.11.2023 г., като до настоящия момент сумата не била платена. По повод
подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х.
Е. И., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2199/2024 г.,
срещу която длъжникът възразил. С разпореждане по същото дело съдът указал на ищеца да
предяви установителен иск за вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба. В
писмено становище с вх. № 37465/13.12.2024 г. тя е оспорила исковата молба като
недопустима и неоснователна.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №2199/2024 по описа на РРС ищецът в качеството си
на кредитор е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Х. Е. И. с ЕГН ********** за сумите: 120 лева
неплатени такси по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ, за които е издадена сметка № ********** от
16.11.2023 г. по ИД №2018833041104 , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.04.2024г. до окончателното й изплащане, 25 лева – заплатена държавна такса и 300
лева – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено
възражение от длъжника, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават.
От приложените по делото молба от „Уникредит Булбанк“ АД, изпълнителни листи,
заповеди за изпълнение от 23.04.2013 г. и жалба от 06.11.2022 г. от Х. И. е видно, че
ответницата е обжалвала като трето лице действия на съдебния изпълнител по изп. дело №
2018833041104 по описа на ЧСИ рег. № 833 В. М.. Жалбата е оставена без движение с
разпореждане на ЧСИ от 16.11.2022 г. с указания за отстраняване на нередовности –
заплащане на такси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ и на държавни такси към РОС. С уведомление от
24.11.2022 г. Х. И. е посочила, че е заплатила дължимата такса по сметка на РОС, но счита за
неоснователно начисляването в нейна тежест на такса в полза на ЧСИ. Жалбата на Х. И. е
оставена без уважение с решение №343/11.10.2023 г. на РОС по в.гр.д. № 702/2022 г. ЧСИ В.
М. е връчил срещу подпис на Х. И. на 20.11.2023 г. уведомление за дължимите такси в
размер на 120 лева с приложена сметка по чл.79 ЗЧСИ с № № **********/16.11.2023 г. По
делото липсват доказателства за заплащане от ответника на процесното задължение.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Исковата молба е предявена от ЧСИ рег. № 833 В. М. в указания от заповедния съд
срок по чл.415, ал.1 ГПК, като се претендират вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение, с оглед на което предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
От представените писмени доказателства категорично се установява, че ищецът ЧСИ
В. М. е извършил действия по администриране на жалбата на ответницата срещу действия
на ЧСИ по ИД №2018833041104. Произнасянето на РОС с решение по жалбата навежда на
извод, че съдебният изпълнител е изпълнил изискуемите действия по чл.436 ГПК да изпрати
препис от жалбата на длъжниците и на взискателя и да изпрати преписи от възраженията,
ако има такива, на окръжния съд, ведно с копие на изпълнителното дело. За посочените
2
действия в ТТРЗЧСИ е регламентирано заплащане на такси в полза на съдебния изпълнител.
Съответните действия са действително осъществени от съдебния изпълнител и ЧСИ В. М. е
начислил такси в съответствие с т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ в размер на 120 лв. с ДДС, съставил е
сметка по чл.79 ЗЧСИ и е връчил на задълженото лице екземпляр от сметката срещу подпис.
Липсват доказателства дължимите суми да са внесени от ответницата. На основание чл.29
от ТТРЗЧСИ обикновените такси, каквито са процесните, се внасят предварително. ЧСИ е
администрирал жалбата, въпреки че ответницата не е внесла дължимите към него такси по
ТТРЗЧСИ, доколкото в чл.79, ал.3 ЗЧСИ за събирането им е предвидено приложението на
чл.410 ГПК. В този смисъл възраженията на ответницата за неоснователно начисляване на
посочените такси са несъстоятелни.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът счита предявения иск за
основателен и доказан.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения по т.12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 25 лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. На осн. чл.78 ГПК,
съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство деловодни разноски в размер на 325 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и приложени писмени
доказателства за тяхното извършване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Е. И. с ЕГН **********, с адрес
гр. Р.... че същата дължи на ЧСИ рег. № 833 В. Й. М., сумите: 120,00 /сто и двадесет/ лева –
неплатени такси по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ, за които е издадена сметка № ********** от
16.11.2023 г. по ИД №2018833041104, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.04.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №2199/2024г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Х. Е. И. с ЕГН **********, с адрес гр. РР.... да заплати на ЧСИ рег. № 833
В. Й. М. сумата от 325 лева – разноски по настоящото исково производство и сумата от 325
лева – разноски по ч.гр.д. №2199/2024 по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4