Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 08.02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря
Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 315 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното: Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от Е.Ф.Т. ***, депозирана чрез адв.С.Т., против Решение №
2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното
решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-74/05.07.2023г., подадена срещу
разпореждане №О-27-000-00-01634237/05.06.2023г. на ръководителя по изплащането
на обезщетения и помощи, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.
Жалбоподателката твърди, че
обжалваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, поради ненадлежно връчване на
разпореждане №О-27-000-00-01634237/05.06.2023г., както и предвид
обстоятелството, че е налице неяснота в Констативен протокол №
КВ-5-27-01345578/02.05.2023г. спрямо кого е извършена проверката. Изразява
несъгласие със становището на решаващия орган досежно допусната очевидна
фактическа грешка при посочване името на задълженото лице, като сочи, че не е
спазен редът за поправка на очевидни фактически грешки. Заявява, че вследствие
посочените нарушения са засегнати правата на оспорващата, тъй като я поставят в
обективна невъзможност да се запознае с основанията и констатациите на
административния орган и да упражни правото си на защита.
Наред с изложеното, в жалбата се
релевират доводи за материална незаконосъобразност на решението, с твърдение,
че оспорващата е регистрирана като земеделски стопанин, внасяла е осигурителни
вноски, поради което е била добросъвестна при получаване на сумата от 29288,99
лева, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от м.април 2016г. до
м.декември 2019г. Като самостоятелно основание за неправилност на решението се
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимата
главница и законната лихва върху нея за 2016г. и за 2017г.
По изложените в жалбата
съображения се отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-108/23.10.2023г.
на Директора на ТП на НОИ – Шумен. В съдебно заседание оспорващата се
представлява от адв. С.Т., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Въз основа на изложените аргументи моли съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със
задължителни указания относно прилагането на закона. Претендира присъждане на
разноски съгласно представен списък.
Ответникът – директор на
Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт
Л. И., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С процесното решение е
отхвърлена жалба на настоящата оспорваща против Разпореждане №О-27-000-00-01634237/05.06.2023г. на ръководителя по
изплащането на обезщетения и помощи. От приложеното по делото разпореждане се
установява, че на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
осигурителният орган е отказал отпускане на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете по чл.53 от КСО на Е.Ф.Т.
по Удостоверение, Приложение №10 или 11 към НПОПДОО, представено в НОИ с вх. № Р-14-27-000-00-**********/29-5-2020г.
Съгласно представено по
делото Удостоверение към чл.11, ал.2, т.1, извлечение от ИСЕОДД за предоставени
данни вх. № Р-14-27-000-00-**********/29-5-2020г. Е. Ф. Т. направила искане за изплащане
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, считано от
06.12.2019г., за детето Н. Т. З., родено на ***г.
Към преписката е приобщено и
Удостоверение, приложение №11, извлечение от ИСЕОДД за предоставени данни вх. №
Р-14-27-000-00-**********/4/4-1-2020г., според което Е. Ф. Т. направила искане
за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, считано от 06.12.2019г., за детето Н. Т. З., родено на ***г.
С писмо изх. №
1029-27-163/13.01.2020г. ръководител по
изплащането на обезщетения и помощи уведомил Е.Ф.Т., че на основание чл.26,
ал.1 от АПК по представено от нея заявление за отпускане на бременност и
раждане е образувано административно производство, като за изясняване на всички
факти и обстоятелства от значение за случая, правото на парично обезщетение ще
бъде преценено след постъпване на исканата информация.
Със заповед №
ЗР-5-27-00712815/31.01.2020г. на ръководител на ТП на НОИ – Шумен била
възложена проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на Е.Ф.Т..
Във връзка с проверката, с
писмо изх. № 4010-27-28/31.01.2020г. осигурителният орган изискал от лицето
представяне на редица документи.
Е.Ф.Т. представила писмени
обяснения вх. № 4010-27-28#1/31.01.2020г. и вх. №
4010-27-28#2/12.02.2020г., към които приложила копие на карта
на земеделски стопанин, два броя фактури и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и за
2018г.
По искане на оспорващата е
издадена служебна бележка от ДФЗ, съдържаща справка за изплатени суми,
представляващи финансово подпомагане
по схеми и мерки, администрирани
от ДФЗ за периода 01.01.2016г. – 31.07.2020г., представена в хода на
административното производство. Видно от същата, установява се, че Е.Ф.Т. е
получава суми от ДФЗ, представляващи финансово подпомагане по схеми и мерки за
всяка стопанска година, считано от 2016г. до 2020г.
Към преписката били
приобщени анкетни карти и анкетни формуляри във връзка с регистрацията на Е.Ф.Т.
като земеделски стопанин на 21.12.2015г., съответно пререгистрация на
11.11.2016г.; 11.01.2018г. и 21.01.2019г., както и 4 броя договор за наем.
Съгласно Констативен
протокол № КП-5-27-00832335/27.10.2020г., обективиращ резултатите от извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е.Ф.Т.,
проверяващият орган приел, че не се доказва по безспорен начин упражнявана ли е
трудова дейност от лицето в качеството ѝ на регистриран земеделски
стопанин, тъй като единствените доказателства в подкрепа на твърденията за
извършвана дейност са дадените писмени обяснения, които показват, че лицето е
запознато с местнонахождението на обработваемата земя и видовете зеленчуци по
фактура, но които обяснения си противоречат по отношение на това кой е обработвал
земята, видовете култури по фактури и анкетни карти и кога са съставени
фактурите.
Предвид съмнения за фиктивна
регистрация с цел черпене на осигурителни права, с писмо изх. № 1042-27-180/22.10.2021г.
директорът на ТП на НОИ – Шумен изпратил сигнал за извършване на проверка до
Районна прокуратура – Шумен. Въз основа на сигнала било образувано ДП №
14/2022г. по описа на ОДМВР – Шумен, материалите, по което са приобщени към
настоящото дело. С Постановление от 19.01.2023г. прокурор при РП - Шумен
прекратил досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК,
поради недоказаност на обвинението, като видно от мотивите приел, че няма
категорични доказателства дали лицето е осъществявало дейност като земеделски
производител, понеже има такива, че действително е обработвала земеделска земя
и въз основа на извършена графологична експертиза е доказано, че подписът на
лицето, посочено като купувач в представените фактури е автентичен, а проверки
на място от контролни органи не са били извършвани.
След прекратяване на досъдебното
производство, със Заповед № ЗР-5-27- 01299458/17.02.2023г. на ръководителя на
ТП на НОИ – Шумен била възложена проверка по разходите на ДОО на Е.Ф.Т.. Резултатите
от същата били обективирани в Констативен протокол №
КВ-5-27-01345578/02.05.2023г., в който били анализирани събраните доказателства
и било прието, че Е.Ф.Т. не е започнала да извършва трудова дейност по смисъла
на чл.10 от КСО и същата не е осигурено лице, съгласно разпоредбата на §1, ал.1
т.3 от ДР на КСО.
Съдът констатира, че на
първа страница от КП е посочено, че е извършена проверка на друго лице – Т.Ф.А..
Доколкото от съдържанието на КП и цитираните в него доказателства се установява
по несъмнен начин, че същият обективира констатациите от проверка на
оспорващата, съдът намира, че се касае за техническа грешка, която не е
рефелектира върху установените от органа факти.
Предвид констатираните факти
и направените въз основа на тях правни изводи, контролен орган при ТП на НОИ – Шумен
издал Задължителни преписания № ЗД-1-27-01345596/02.05.2023г. да бъдат заличени
данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Е.Ф.Т. за 21.12.2015г. - 01.02.2021г., с вид осигурен 13, Декларация
обр.1.
Задължителните предписания
били изпратени с препоръчано писмо чрез лицензиран пощенски оператор „Български
пощи“ ЕАД на настоящия адрес на оспорващата в с.Тимарево, ул. „Добри Войников“
№ 4. Видно от известието за доставка, пратката е получена от лице с имена Т. З.
на 12.05.2023г. В известието е отбелязано едновременно, че същото е връчено
лично на получателя и на член на домакинството. Задължителното предписание не е
обжалвано и според контролните органи на НОИ е влязло в законна сила на
27.05.2023г. В настоящото производство оспорващата възразява по връчването на
задължителните предписания, като сочи, че пратката е получена от нейния свекър З.
Т. Ю., който няма пълномощия за това. Обстоятелството,
че оспорващата е била извън страната по време на проверката, е установено и в
КП. Видно от същия контролният орган е провел телефонен разговор с кмета на
село Тимарево, който обяснил, че Е.Т. не е в РБългария. Свекърът на Е.Т. се е
явил лично пред проверяващия орган в ТП на НОИ – Шумен на 24.04.2023г. и е
представил декларация, че Е. е извън страната, не знае кога ще се върне и няма
пълномощно от нея. В съдебно заседание З. Т. Ю., разпитан в качеството му на
свидетел, потвърждава, че в посочения период, както и към момента Е.Т., заедно
с неговата съпруга, е в Турция, във връзка с лечение на детето им.
С Разпореждане №
О-27-000-00-01634237/05.06.2023г. ръководител по изплащането на обезщетения и
помощи отказал отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по
чл.53 от КСО на Е.Ф.Т. по Удостоверение, Приложение №10 или 11 към НПОПДОО,
представено в НОИ с вх. № Р-14-27-000-00-**********/29-5-2020г., като се
позовал на извършена проверка, приключила с КП № КВ-5-27-01345578/02.05.2023г.
и издадено задължително преписание за заличаване на данни с осигурителен стаж и
доход, въз основа на които приел, че към началната дата на отпуска поради
отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, Е.Т. не е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване
по чл.4, ал.3, т.4 от КСО, същата не е осигурена по смисъла на чл.10 от КСО,
поради което на основание чл.53 от КСО няма право на парично обезщетение от
държавното обществено осигуряване.
Несъгласна с издаденото
разпореждане, Е.Т. обжалвала същото.
С Решение № 2153-27-108 от 23.10.2023г.
на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Ответният
орган е изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за
осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10, чл.4, ал.3, т.4 от КСО и
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, като посочил, че наличието на валидна регистрация
като земеделски стопанин не е достатъчно за възникването на осигурително
правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е
необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност като произвежда
растителна или животинска продукция предназначена за продажба, което в случая
не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е
фактът, че лицето не е отглеждало продукция.
Видно от приложеното по
делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Е.Ф.Т. на
25.10.2023г., а настоящата жалба е подадена по пощата на 08.11.2023г.
Към делото е приобщена
цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение, както и
материалите по ДП № 14/2022г. на ОДМВР – Шумен.
По искане на оспорващата по
делото са разпитани двама свидетели - З. Т. Ю. и С. С. Първият е свекър на
жалбоподателката и свидетелства подробно за обработваните от нея площи през
годините, когато е била земеделски производител. Посочва, че от есента на
2022г., тя живее постоянно в Република Турция, където се лекува внукът му,
докато нейният съпруг живее и работи в Германия, за да ги издържа. Св.С
свидетелства, че е извършвал оран, сеитба и третиране за плевели на
обработваната от жалбоподателката земя.
При така установените факти,
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Решение № 2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен на
Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда
на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на
14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по
същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да
обосновават неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП
на НОИ се е произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Разпореждане за
отказ да се отпусне парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, издадено от контролен орган при ТП на НОИ – Шумен, надлежно упълномощен
съгласно Заповед № 1015-27-83/25.07.2022г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Налице е валидно образувано административно
производство, приключило с постановяване на обжалваното решение. Действително
следва да се констатира, че по делото не е представен акт за спиране на
производството, каквато възможност е регламентирана с разпоредбата на чл.47,
ал.2 от НПОПДОО при наличие на обстоятелство по чл.40, ал.4 от КСО, като
разпореждането е издадено след повече от година и половина от подаване на
заявлението и документите към него. Допуснатото нарушение не обуславя
незаконосъобразност на акта, тъй като изтичането на срока не преклудира
правомощието на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите да се
произнесе по подаденото заявление.
Предвид горното съдът
приема, че Решение № 2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен
е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Оспорващата аргументира
становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ – Шумен, като
твърди, че задължителните предписания, на които се основава ответния орган не
са влезли в сила, тъй като същите не са надлежно връчени на адресата на акта,
както и че Е.Т. е манифестирала волеизявление да се впише като земеделски
стопанин, регистрирала се е като такава, внасяла е осигурителни вноски, поради
което на същата се дължи изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете
до 2 години. Твърди, че е извършвала дейност като земеделски стопанин, което се
установявало от събраните по делото доказателства – в това число приложените
фактури, свидетелски показания, както и от доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, които са приобщени към настоящото дело.
Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират в отговора на въпроса дали
оспорващата се явява „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Според
цитираната норма такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите
по чл.9, ал.2, т.1-3 и т.5.
Според чл.10 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова
дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни
вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са
посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 на същата норма -
задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО разписва възможност за
регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По силата на §1, ал.1, т.5
от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По делото липсва спор, а и
се установява от приложените доказателства, че жалбоподателката е притежавала
валидна регистрация като земеделски стопанин съгласно чл.5, ал.3 от Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители; същата е заявила, че упражнява дейност от 21.12.2015г. и ще се
осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и
професионална болест и безработица; в Регистъра на осигурените лица е подадена
информация с Декларация обр.1 за периода 21.12.2015г. до 31.08.2020г. като
земеделски стопанин (тези обстоятелства са установени в хода на проверката с КП
№ КП-5-27-00832335/27.10.2020г.).
Съдът намира, че събраните
по делото доказателства налагат извода, че оспорващата е упражнявала дейност като
земеделски производител, съответно същата има качеството „осигурено лице“, в
разрез с възприетото от ответния орган, по следните съображения:
В дадените в хода на
досъдебното производство показания Е.Т. сочи, че през месец август 2015г. се е
омъжила за съпруга си Т. З. Т.. Тъй като не е работила нищо в България, решила
да се регистрира като земеделски стопанин с цел подпомагане на семейния бюджет.
Нейният свекър З. бил регистриран като земеделски стопанин и отглеждал овце.
Същият ѝ помогнал да организира стопанството, като ѝ предоставил
под наем около 3 дка земя, в близост до къщата. Направила регистрация в края на
2015г. През месец октомври 2015г. засяли ечемик, който прибрали през 2016г.
Следващата година на същото място засяли фий, а през стопанската 2017/2018г. –
засяли люцерна. Оспорващата сочи, че когато засявали ечемика през 2015г., тя е
била в началото на първата си бременност и е извършвала необходимите стопански
дейности. Впоследствие, след като бременността напреднала и след като родила,
не е ходила всеки ден на нивата, но това не е било и необходимо. Заявява, че е
била активно ангажирана с преценка на това какво е подходящо да се засее, от
къде може да намери семена, какви препарати са необходими за третиране на
културите. След като родила и второто си дете, решила да се занимава със
зеленчукопроизводство в дворно място до къщата. През април 2019г. засяли
оранжерийни домати на 300 кв.м. дворно място. Следващата година, също засяли
оранжерийни домати, но вече на 500 кв.м. дв.место. Сочи, че в работата са
помагали съпругът ѝ и неговия баща. Когато е имало необходимост от
използване на техника, дейността е извършвана от съсед, който притежава
комбайн.
Относно фактури №
001/28.12.2016г., в която е отразена продажба на 25 кг картофи и 12 кг боб и №
2/12.01.2016г. за продажба на люцерна, Е.Т. сочи, че това е продукция,
произведена от личното стопанство на семейството.
Идентични факти се излагат и
в дадените пред разследващия орган сведения от Т. З. Т. – съпруг на оспорващата
и от З. Т. Ю. – нейн свекър.
Последният, разпитан като
свидетел в съдебното производство, по същество потвърждава сведенията, които е
дал в досъдебното производство, а именно – дейностите по организация,
отглеждане и реализиране на земеделска продукция от Е.Т..
Свидетелят С. В. С, чийто показания съдът
намира за безпристрастни и обективни, предвид липсата на родствена връзка с Е.Т.,
заявява, че като земеделски производител от 1993г. стопанисва земеделска земя в
землището на с.Тимарево, която граничи със земята на З. Т. Ю. и е правил услуги
при обработване на същата, като е минавал със селскостопанската техника в
мястото, което стопанисва Е.. Всички договорки за това какво ще се сее е правил
с Е.. С нея е договорял и какво ще получи за извършената услуга. Това
обикновено било част от продукцията, която произвеждали или друго – агне, мед.
Свидетелят сочи, че знае къде е и другото място – дворното място, където
засявали различни зеленчуци. Същият е давал разсад за картофи и за зеле, защото
също се занимава и с такъв вид производство. Изказва мнение, че ако дворно
място от 500 кв.м. се засее със зеле и се полива, ще се изкара продукция, която
е повече от тази, необходима за едно домакинство.
Свидетелските показания,
както и сведенията, дадени от разпитаните лица в хода на досъдебното
производство, по еднозначен начин сочат, че оспорващата не само се е
регистрирала като като земеделски стопанин, но и е упражнявала такава дейност.
Видно от приложените ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, подадени за 2017г. и за 2018г., оспорващата е декларирала
получен доход от дейност като регистриран земеделски стопанин.
Безспорно установеното
обстоятелство, че в периода от 01.01.2016г.
до 31.07.2020г. Е.Ф.Т. е получавала финансово подпомагане от схеми и
мерки, администрирани от ДФЗ, също е в подрепа на извода за осъществяване на
дейност като земеделски стопанин.
Въз основа на събраните по
делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства съдът приема, че Е.Т.
е полагала труд по обработка на земеделски земи и е реализирала продукция. Действително
произвежданата продукция е в малък обем, но законът не поставя изискване за
размера на стопанското производство, а с оглед на приложените първични
счетоводни документи и годишни декларации до НАП, явно същото не е било за
лични нужди. Този извод не се разколебава и от факта, че в производството на
земеделската продукция са участвали и други членове от семейството. Няма пречка
при осъществяване на дейност като земеделски стопанин лицето да бъде
подпомагано от своя съпруг или друг член на семейството.
По изложените по-горе
съображения съдът намира за неправилен извода на ответния орган, че към
началната дата на отпуска поради отглеждане на малко дете до навършване на
двегодишна възраст Е.Т. не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, която да основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО.
На основание чл.4, ал.3,
т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от КСО самоосигуряващите се лица
периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с
разпоредбата на чл.5, ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по
ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец
1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според
разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от осигурителите
се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и
помощи. Разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО
свързват възникването на осигуряването с деня, в който лицата започнат да
упражняват дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО. В настоящия казус
жалбоподателката своевременно е декларирала дейност като земеделски стопанин,
внасяла е дължимите осигурителни вноски, упражнявала е такава дейност, поради
което тя е придобила качеството на осигурено лице.
В мотивите на разпореждането
за отказ да се отпусне парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53
от КСО, административният орган се е позовал на издадено задължително
предписание за заличаване на данни с осигурителен стаж и доход, чието надлежно
връчване се оспорва от жалбоподателя. По направените възражения съдът намира
следното:
Съгласно чл.110, ал.4 от КСО разпорежданията,
актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица
лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на
посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а, ал.8 от АПК или по електронен
път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да
бъде извършено по този ред, за съставянето на съответния документ се поставя
съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на
интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който
документът се смята за връчен. Съгласно чл.18а, ал.7- 10 от АПК съобщаването
може да се извърши чрез устно уведомяване, което се удостоверява писмено с
подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага
към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи
документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат
за връчени. Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на
предходните алинеи, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от
страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала
съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма
адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била
призовавана, на страната се връчват съобщения по настоящия адрес, а при липса
на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния
адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, то се връчва по
месторабота. Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата
или на видно място около нея. Съгласно чл.44, б. „а“ от Общите условия на
оператора „Български пощи“ ЕАД, правилно съобразени от административния орган в
решението му, препоръчаните пощенски
пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, като при
отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а
когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, какъвто е
настоящият казус, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на
лицето, получило пратката. Видно от приложеното на л.54 известие за доставяне,
в същото са посочени само две имена на лицето, приело пратката – Т. З., с
отбелязване, че това е съпруг на адресата. В съдебно заседание свидетелят З. Т.
Ю., свекър на жалбоподателката, заявява, че синът му е заминал за Германия през
м.02.2023г. и оттогава не се е връщал в България. Това обстоятелство за липса на
три имена е следвало до бъде анализирано от административния орган, който
неправилно е приел, че връчването е било надлежно осъществено на съпруга на
жалбоподателката. Следвало е да бъде отчетено също, че преди връчване на
предписанията, с Обяснение вх. № 1029-27-1170/24.04.2023г. (л.62) З. Т. Ю. е
посочил, че Е.Т. в момента е в РТурция във връзка с лечение на детето, което е
болно, както и че няма представа кога ще се върне в България. В обяснението е
посочил изрично, че няма пълномощно. Процедурата по връчване на издаваните
индивидуални административни актове е формална и нейното спазване гаранитира
правото на защита на засегнатите лица. Наличието на данни, че жалбоподателката пребивава
в друга държава предвид продължаващо лечение на болно дете, налага извод, че
същата не би могла да организира своевременно своята защита, респективно –
осигурителният орган е следвало да предприеме действия по спиране на
производството или да използва други законови методи на връчване на
постановените актове.
С оглед изложеното съдът
намира, че посоченият индивидуален административен акт не е влязъл в сила (предвид
предвидената в закона възможност за оспорване в 14-дневен срок от неговото
връчване и липсата на предварително изпълнение по закон) и съответно, че не
могат валидно и законосъобразно да бъдат приложени правните последици, с които
законът свързва влизането в сила на Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01345596/02.05.2023г., включително и служебно заличаване на данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени с Декларации образец №1 „Данни за осигуреното
лице“ за периода 21.12.2015г. - 01.12.2021г.
Въз основа на доказателствата по
делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на подаване
на заявлението за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете
по чл.53 от КСО жалбоподателката е „осигурено лице“ по смисъла на чл.10 от КСО
и същата има право на парично обезщетение от ДОО, поради което жалбата се явява
основателна, а оспореното Решение № 2153-27-108 от 23.10.2023г. на директора на
Териториално поделение – Шумен на НОИ е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по подаденото заявление за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото
решение.
Предвид изхода от спора и с оглед
своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1
от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката направените разноски
по делото в размер на 1210 лева, в това число внесена държавна такса в размер
на 10,00 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие (л.149) в размер на 1200,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Ф.Т. ***, Решение
№ 2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-74/05.07.2023г., подадена срещу
разпореждане №О-27-000-00-01634237/05.06.2023г. на ръководителя по изплащането
на обезщетения и помощи, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Е.Ф.Т. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: