Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
Гр.Оряхово, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 593 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
От „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе”
159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Кремена Стоянова Стоянова и Ярослав
Бергер-гражданин на Р Чехия, чрез
пълномощника си Адвокатско сдружение „Стоянов, Даньовска и партньори”, представлявано
от Ренета Даньовска и Илко Стоянов – управители против Ц.И.Г., с ЕГН **********,***,
е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 553.02 лв. /петстотин
петдесет и три лева и две ст./, главница за ползване на електрическа енергия за
периода 13.09.2017 г. до 13.02.2018 г., законна лихва за периода от 14.11.2017
г. до 26.06.2018 г. в размер на 20.99 лв.
/двадесет лева и деветдесет и девет ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата
от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и
нула ст./ държавна такса и 58.00 лв. /петдесет и осем лева и нула
ст./адвокатско възнаграждение,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 300/11.07.2018 г. по ч.гр.д. № 426/2018 г.
на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство
В подкрепа на иска са представени и приети писмени
доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 426/2018 г. на ОРС.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответницата е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че след получаване след
получаване на уведомително писмо от ЧЕЗ, е заплатила сумата от 402.78 лв. на
16.07.2018 г. по фактури с №№ **********/20.10.2017 г.; **********/19.12.2017
г., **********/21.11.2017 г., **********/20.02.2018 г., **********/20.01.2018
г. Сочи, че е изплатила на ЧЕЗ и дължими суми за минал период.
Към отговора са приложени и приети писмени
доказателства.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца
не се явява представител. От пълномощника на същите адв. Ренета Даньовска е
депозирана молба, с която се поддържа изцяло предявеният иск.
В откритото съдебно заседание, ответницата се
явява лично и с пълномощника си адв. Г.С.-***, които оспорват изцяло иска по
основание и размер.Навеждат доводи, че с разписка от 16.07.2018г. чрез ИЗИПЕЙ.
По делото е изготвена по искане на ищеца
съдебно счетоводна експертиза и допълнителна съдебносчетоводна експертиза по
искане на ответника, като заключенията от съда са приети като обективни и
компетентно изготвени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 426/2018
г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение № 300/11.07.2018 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответницата
Ц.И.Г., с ЕГН **********,***,за сумата от 553.02
лв. /петстотин петдесет и три лева и две ст./, главница за ползване на
електрическа енергия за периода 13.09.2017 г. до 13.02.2018 г., законна лихва
за периода от 14.11.2017 г. до 26.06.2018 г. в размер на 20.99 лв. /двадесет лева и деветдесет и девет ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула ст./ държавна такса и 58.00 лв. /петдесет и осем лева и нула ст./адвокатско
възнаграждение.
В
срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 16.07.2018 г. и съдът с Разпореждане от 06.08.2018 г. е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представената по делото справка за консумация на клиент се
установява, че дружеството-ищец е доставило на ответника Ц.И.Г. електрическа
енергия за периода от 13.09.2017 г. до 12.02.2018 г., на основание на което
ищецът е издал съответните фактури – фактура № **********/20.10.2017 г. за
консумирана ел.енергия за периода от 13.09.2017 г., до 13.10.2017 г. за сумата
от 48.08 лв.; фактура № **********/21.11.2017 г. за консумирана ел.енергия за
периода от 14.10.2017 г. до 13.11.2017 г. за сумата от 45.11 лв., фактура №
**********/19.12.2017 г., за консумирана ел.енергия за периода от 14.11.2017 г.
до 14.12.2017 г. за сумата от 111.71 лв., фактура № **********/20.01.2018 г. за
консумирана ел.енергия за периода от 15.12.2017 г. до 13.01.2018 г. за сумата
от 101.08 лв. и фактура № **********/20.02.2018 г. за консумирана ел.енергия за
периода от 14.01.2018 г. до 13.02.2018 г., за сумата от 247.04 лв. които не са
заплатени от титуляра по партидата -
ответницата Ц.И.Г..
Видно от представената от ответницата разписка № 04000763551278/16.07.2018 г. за
извършени плащания от ответницата в полза на ищеца за сумата от 424.98 лв., са
погасени дължими суми по фактури, издадени за консумирана, но незаплатена
ел.енергия за периода от 14.02.2018 г. до 15.03.2018 г. в размер на 198.96 лв.,
потребена, но незаплатена ел.енергия за периода от 16.03.2018 г. до 14.04.2018
г. в размер на 145.12 лв., за
консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.04.2018 г., до
15.05.2018 г. в размер на 63.53 лв. и ел.енергия за периода 16.05.2018 г. до
13.06.2018 г. в размер на 16.93 лв.
Със същото плащане е покрита и издадена фактура № 140085149112/20.10.2017
г. до 13.11.2017 г. в размер на 0.98 лв., представляваща неустойка за
просрочени плащания.
От заключението на вещото
лице, прието като обективно, всестранно и пълно се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си за доставка на ел. енергия за периода 13.09.2017
г. до 13.02.2018 г. на потребителя- Ц.Г., която от своя страна не е изпълнила
задължението си да я заплати по издадените 5 броя данъчни фактури. Вещото лице
заключава, че сумата, дължима от ответника за доставена енергия за периода 13.09.2017
г. до 13.02.2018 г. е в размер на 553.02
лв., дължимата лихва за забавено плащане от деня на забавата считано от 20.10.2017
г. до 26.06.2018 г. е в размер на 20.99
лв. или общото задължение е в размер на
574.01 лв.
От заключението на допуснатата по искане на ответницата
допълнителна експертиза със задача: след като се запознае с представените от
ответницата разписки за извършени плащания и служебна бележка за извършени плащания за
периода 13.09.2017 г. до 06.11.2018 г. през системата на ИЗИПЕЙ АД в полза на
ищеца и извърши проверка в счетоводството на ищцовото дружество, да даде
заключение – има ли извършени плащания по процесните фактури за консумирана, но
незаплатена ел.енергия за периода 13.09.2017 г. до 13.02.2018 г. се установява,
че със сумата от 617.34 лв.платена в полза на ищеца от ответницата на
25.09.2017 г., са покрити неплатени фактури за консумирана, но незаплатена
ел.енергия за период до 13.09.2017 г. Със сумата от 424.98 лв., платена на
16.07.2018 г., ответницата е заплатила в полза на ищеца дължими суми за
потребена, но незаплатена ел.енергия за периода от 14.02.2018 г. до 13.06.2018
г. Платената на 19.09.2018 г. сума от 49.63 лв. касаят издадени фактури, след
извършеното плащане на 16.07.2018 г.
Вещото лице заключава, че по процесните фактури ответницата не е
извършвала плащания и не е погасила вземането на ищеца за процесния период.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За
успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е,
че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си - респ.-
недължимост или факта на плащането. Въз основа на представените доказателства
от ищеца съдът приема за доказано изпълнението на договора от страна на ищеца.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора,
както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника. Ответникът не ангажира доказателства във
връзка със възраженията си, че е платил процесната сума.
От приложените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства се установява, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ "АД се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника по настоящото
производство, регулирани
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Общите условия на„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ "АД , са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Съобразно
Общите условия ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 13.09.2017
г. до 13.02.2018 г. към
ответника. Последният обаче не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените от ищеца
фактури, а именно фактура № **********/20.10.2017 г. за консумирана ел.енергия
за периода от 13.09.2017 г., до 13.10.2017 г. за сумата от 48.08 лв.; фактура №
**********/21.11.2017 г. за консумирана ел.енергия за периода от 14.10.2017 г.
до 13.11.2017 г. за сумата от 45.11 лв., фактура № **********/19.12.2017 г., за
консумирана ел.енергия за периода от 14.11.2017 г. до 14.12.2017 г. за сумата
от 111.71 лв., фактура № **********/20.01.2018 г. за консумирана ел.енергия за
периода от 15.12.2017 г. до 13.01.2018 г. за сумата от 101.08 лв. и фактура №
**********/20.02.2018 г. за консумирана ел.енергия за периода от 14.01.2018 г.
до 13.02.2018 г., за сумата от 247.04 лв.
Ищецът е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г..Задължението
на ответника за посочения в исковата молба размер е станало изискуемо,
тъй като в полза на абоната е предоставен 10-дневен срок за плащане на задълженията
за консумираната ел. енергия. В същия период вземането е ликвидно и изискуемо,
но с изтичане на срока то става годно за принудително изпълнение, като
неполучаване на съобщението от страна на абоната не освобождава последния
от задължението да заплати дължимите суми в срок / чл. 19,ал.8 от Общите условия /.
Съдът
изцяло кредитира заключението на изготвените, съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, като обективни, пълни и компетентно изготвени.
Съдът намира, че претенцията за лихви за
забава е основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно
задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск,
следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.84,
ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи
обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
В
заключението си вещото лице посочва, че лихвата за забавено плащане върху
главницата по всяка от процесните фактури, считано от падежа на всяко вземане
до 26.06.2018г. възлиза в на общо сумата в размер от 20.99 лв. В този смисъл
иска следва да се уважи в претендирания размер от 20.99 лева.
При този изход на спора ответника дължи на
ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените
разноски както в заповедното производство, за който вече е издадена
Заповедта, така и разноските за производството по общия исков ред установени с
писмени доказателства – в заповедното производство за платена д.т. в размер на
25.00 лева и 58.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, и в настоящото
производство - заплатена държавна такса от 25.00 лв., 87.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ц.И.Г., с ЕГН **********,***, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 553.02 лв. /петстотин петдесет и три лева и две ст./,
главница за ползване на електрическа енергия за периода 13.09.2017 г. до
13.02.2018 г., законна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 26.06.2018 г. в
размер на 20.99 лв. /двадесет лева и
деветдесет и девет ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула
ст./ държавна такса и 58.00 лв. /петдесет и осем лева и нула
ст./адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 300/11.07.2018 г. по ч.гр.д. № 426/2018
г. на ОРС.
ОСЪЖДА Ц.И.Г., с ЕГН **********, да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 262.00 лв. /двеста шестдесет и два лева
и нула ст./ сторени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: