Р
Е Ш Е
Н И Е №
205
гр.Кюстендил, 06.11.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г.
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 220 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на „ИПСМП –
К В Диагностик“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.Б.Н., срещу Заповед № ФК-С2219-0472998 от 14.06.2023г.,
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. Релевирани са основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Поддържат се доводи за нарушение на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК във връзка със срока на наложената ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия адв.Й.Г., поддържа
доводите и искането в предявената жалба.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Г.
М. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи доводи за
законосъобразност на оспорената заповед, която счита за издадена от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материални закон и
с целта на закона, вкл. с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Поддържа се, че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с тежестта на нарушението и е надлежно мотивиран. Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед
№ ФК-С2219-0472998 от 14.06.2023год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е наложена ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС „запечатване на търговски обект – лекарски кабинет“, находящ се в гр.Дупница, пл. „Свобода“ № 1, стопанисван от „ИПСМП – К В
Диагностик“ ЕООД, за срок
от 14 дни и забрана на достъп до него на осн.
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0132043/07.06.2023г., респ. при
изложените в същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта,
а именно: на 07.06.2023г. в 12,38 часа е
проведена проверка от служители на НАП на търговски обект по см. на § 1,
т.41 от ДР на ЗДДС – лекарски кабинет, стопанисван от оспорващото дружество „ИПСМП – К В Диагностик“ ЕООД с управител д-р В.Б.Н., при която е констатирано следното: при извършено преди
легитимацията, скрито наблюдение за периода от 12,00ч. до
12,38ч., процесният лекарски кабинет е посетен от трима клиенти; на
проверяващите след легитимацията им, е отпечатан КЛЕН от ФУ, въведено в
експлоатация в обекта, и е предоставен ДФО за датата 07.06.2023г., от
които е видно, че няма отразени суми, които да са регистрирани чрез издаване на
фискален касов бон за периода на скритото наблюдение. От управителя на дружеството е дадено писмено
обяснение, в което е посочено, че са периода от 12,00ч. до 12,40ч., в кабинета са прегледани три деца, като за платената сума в размер на
80,00лв. не е издаден касов бон от наличното фискално устройство в обекта.
Горното е
квалифицирано
от органа като нарушение на
чл.118,
ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 вр. с ал.6 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредбата/.
Определянето на срока на ПАМ е
мотивирано със значимостта на
охраняваните обществени отношения, както и с начина
и вида на организиране на отчетността, като е прието, че последните са довели до извършеното деяние. Сочи се, че
дружеството извършва отдавна
търговска дейност,
поради което е наясно с
конкретните изисквания и начина на нейната организация, а във връзка с констатираното нарушение се прави предположение, че една от целите на
търговеца е отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици
за фиска. Визират се
целите на ПАМ, а именно превенция за преустановяване на лошите
практики в обекта и необходимост от осигуряване на време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността. Счита се, че с оглед вида на вредата /която се цели да се
предотврати с ПАМ/, както и съобразно обстоятелствата, довели до нея
/организацията, създадена в обекта/, с акта
и неговото изпълнение не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която същият се издава.
Издадената заповед е връчена на
упълномощено от управителя на дружеството лице, на 15.06.2022г., а жалбата е подадена на 28.06.2023г.
Органът е представил
административната преписка във връзка с оспорената заповед, включително
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0132043/07.06.2023г. Видно от
съдържанието на ПИП, освен данните от отпечатания КЛЕН от ФУ, е посочено,
че при проверката в обекта е установена
фактическа наличност на парични средства в размер на 240,00лв., а по данни от ФУ – 0,00лв., или разлика в размер на 240,00лв. Към преписката е
представено и обяснението на управителя
на ИПСМП, коректно възпроизведено в
заповедта.
Ответникът е приложил заверено копие от
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с
която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от законен представител на адресата на наложената
ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от
оспорения административен акт. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и провери оспорената заповед изцяло
на осн. чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита
същата за валиден
индивидуален административен акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по
чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но
в нарушение на материалния закон и на
целта на закона, поради което е незаконосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП за
делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Страните не спорят относно компетентността.
От формална страна, в заповедта са изложени фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка.
Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален
административен акт на осн. чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и съобразно обстоятелствата, констатирани при извършената
проверка на търговския обект. Последният е
индивидуализиран с адрес и
предмет на осъществяваната дейност.
Конкретно и ясно са описани фактите, относими към състава на наложената ПАМ. В акта е цитиран ПИП сер. АА, № 0132043/07.06.2023г., за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в
обекта и отразява установените факти и обстоятелства.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство е започнало
въз основа на извършена проверка на 07.06.2023г., обективирана в
протокола от същата дата, връчен на управителя на дружеството. Горното представлява уведомление по см. на
чл.26, ал.1 от АПК. Съдът счита, че процедурата по установяване на
релевантните за ПАМ обстоятелства е
спазена.
Проверена по същество обаче,
заповедта е материалноправно
незаконосъобразна, поради следното:
Трайно установената
практика
на ВАС по прилагане на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС формира становището, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане
на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията
на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ,
но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа
при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази
продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай /вж.
решение №5371/03.06.2022г. по адм.д.№92/2022г., решение
№ 11307 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4284/2021 г., I о.; Решение
№ 11291 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2021 г., VIII о. и др./.
В казуса по делото, с оглед
доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, органът доказа фактическите и
правни основания за налагане на мярката.
Безспорно е установено, че в деня и часа на
проверката дружеството е нарушило задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчета всяка извършена продажба на услуги от обекта чрез издаване на фискален бон от
монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на
търговски по дефиницията на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. За осъществената продажба на
услуги – прегледи на трима пациенти, заплатена със сума в размер на 80,00лв., е налице признание от управителя на ИПСМП, обективирано в представеното пред
контролните органи писмено обяснение.
Горното обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя и е отразено в съставения ПИП, който съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК е официален писмен
документ с необорена в рамките на съдебното производство материална
доказателствена сила.
Плащането задължава търговеца като лице по
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. да издаде фискална касова
бележка
от
ФУ
по реда на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, издадена
по делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моментът на издаване на
бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл.25, ал.6
от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от
търговеца, последният е бил длъжен да издаде касовата бележка. В отговорност на
търговеца е да организира дейността така, че във всеки момент да може да
изпълни законовите изисквания за фискалната отчетност. Извършената продажба без
издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява
материално правните основания за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
При определяне на срока за запечатване на обекта обаче органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, доколкото липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Видно е, че въпреки в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност.
Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на услугите се отнася към реализирания дневен оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения. Следователно, липсват основания, които могат да обосноват по-висока степен на обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение или нагласа на търговеца, което да е насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и от там да се обоснове по-дълъг срок на ПАМ. Съображенията за възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, осносими за всяка ПАМ, поради което не могат са се обвържат със срока, за който мярката се прилага.
Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта. Прилагането на ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока от 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки /вж. решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о. ; решение № 5232 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., VIII о.; решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г., VIII о. и др./. В случая, нарушението е извършено за първи път, т.е. липсват констатирани от органите по приходите други нарушения от същия вид, което обстоятелство не обосновава срока на наложената ПАМ. Този срок се явява прекомерно дълъг поради ниската степен на обществената опасност на дееца и на извършеното деяние.
Изложеното налага извод за отмяна на
оспорената заповед
на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода по делото и на
осн. чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски в полза на оспорващия
в размер на 550,00лв., от които 50,00лв. – държавна такса и 500,00лв. –
адвокатско възнаграждение, платими от ЦУ
на НАП.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-С2219-0472998 от 14.06.2023г.,
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Централно управление на НАП – София с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17,
ет.3, да заплати на „ИПСМП – К В Диагностик“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 550,00лв., от които
50,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: