Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/….….08.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая И.а,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1682 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.С.П. от гр.Варна, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. "Витоша" №89Б, с
която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да
заплати на М.С.П. сумата от 50000лв.,
предявен като частичен иск от иск в общ размер
на 100000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически увреждания, в
резултат на настъпило ПТП на 16.02.18г., причинено от Г.С.Р., при управление на
МПС – л. а. Рено 21, рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на непозволеното увреждане – 16.02.18г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2018г.
в гр.В.Търново, на ул.Магистрална, на пешеходна пътека при навлизане в кръгово
кръстовище, образувано с ул.Н.Г., при управление на л. а. Рено 21, рег.№ ********
Г.С.Р. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пешеходката
М.П., за което престъпление водачът бил осъден по НОХД №1715/18г. на
РС-В.Търново. Твърди, че вследствие на ПТП на ищцата била причинена средна
телесна повреда, за обезщетяване на която между страните било подписано
споразумение. Излага, че след инцидента се появили и сериозни промени в
психичното състояние на ищцата, като същата започнала да страда от безсъние,
имала изблици на агресия, твърдяла, че ще спаси хората, че има дарби и
разговаря с починалата си баба. Сочи се, че на 07.04.18г. била настанена за
лечение в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ Св.Марина ЕАД, а на 27.04.18г.
изписана по нейно желание и това на родителите й, като с решение на ТЕЛК от
27.06.18г. й била определена 75% ТНР, а с решение от 15.05.19г. – 80% ТНР,
дължаща се на параноидна шизофрения – параноиден синдром. Твърди, че в резултат
на появилата се психическа травма ищцата прекъснала образованието си и се
върнала при родителите си, които трябвало да полагат постоянни грижи за нея. Сочи,
че към момента на ПТП л. а. Рено 21, рег.№ ******** е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица № BG/06/118000066305 със срок на действие
от 02.01.18г. до 01.01.19г. Излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявила
застр.претенция пред ответника, като по отношение на причинените психич.увреди
нямало изплатено обезщетение. С допълн. искова
молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по допустимост, основание
и размер. Оспорва вида и характера на вредите, както и наличието на
причинно-следствена връзка между увреждащото действие и вредите. Счита за
завишен и размера на иска, като несъответен на вредите. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като навлязла
внезапно на платното за движение в нарушение на чл.114, ал.1 от ЗДвП, както и
че в резултат на отказ от лечение симптомите се задълбочили, като същата
претърпяла вреди от собственото си поведение. Намира за неоснователна и
акцесорната претеция за лихва, като изпадането в забава на застрахователя
следвало да се определи при условията на чл.497, ал.1, т.1 КЗ. С допълнителения
отговор поддържа възраженията си.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното по делото НОХД №1715/2018г.
на РС-В.Търново, с протоколно определение от 27.09.2018г.
е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че Г.С.Р. е
осъществил престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.2
вр. ал.1, б.Б, пр.2,
вр. чл.
342, ал.1, пр.3 вр. чл.129, ал.2,
пр.2, алт.2, вр. ал.1 НК, за това, че на 16.02.18г.
в гр.В.Търново, на ул.Магистрална, върху пешеходна пътека при
навлизане от запад на изток в кръгово кръстовище, образувано с ул.Н.Г., при
управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2, изр. последно от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на М.С.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на главата на малкия пищял на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, поради
което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
отложено по реда на чл.66 НК.
По делото
се установява, а и не е спорно между страните, че л. а. Рено 21, рег.№ ********,
управляван от Г.С.Р., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за периода от 02.01.2018г. до 01.01.2019г.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д. И., Е. И.а и Г.Р.,
които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата САТЕ, неоспорено от страните по делото и кредитирано
от съда, се установява, че към момента на удара скоростта на автомобила е била
около 18 км/ч, като удара на пешеходката в автомобила е зоната на предната му
дясна врата и дясно външно огледало. Заключава, че пешеходката е имала
възможност и е забелязала приближаващия автомобил още към момента, в който не е
предприела пресичането и е имала техн.възможност да избегне удара в случай, че
бе предприела пресичане след като се убеди, че автомобилът е спрял окончателно
и е осигурил очакваното от нейна страна предимство на преминаване. В с.з. сочи,
че ударът е станал на около 2,5 метра вляво от десния бордюр върху пешеходната
пътека, като и двамата участници потвърждавали, че са се видели и автомобилът
бил видимо намалил скоростта. Заявява още, че пешеходката представлява опасност
в момента, в който отразяването й за пресичане се материализира във вид на
стъпване на пътното платно.
Съгласно
заключението по допуснатата единична СПЕ, кредитирано от съда, се установява,
че в резултат на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма и счупване на фибулата, което е наложило хоспитализация.
Дава заключение, че на фона на предразположение стресът от претърпяното ПТП и
травмата на главата са отключили психично разстройство, като към момента няма
активна психотична продукция, но е налице негативна симптоматика. Сочи се, че
ищцата е провела адекватно лечение, като напускането на клиниката не е
допринесло по никакъв начин за прогнозата, след като е проведено след това
амбулаторно лечение. Заключава, че към 09.10.19г. и към момента тя може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
От
заключението по допуснатата тройна СПЕ, неоспорено от страните по делото и
кредитирано от съда, се установява, че прибавянето към житейски събития на няколко
негативни събития като невзет изпит, ПТП
с физическа травма-контузия на мозъка, фрактура на главичката на лява
фибула, водеща до временни затруднения при предвижване и вторичната психична
преработка от ищцата, взаимоотношения, провалени планове на фона на амбиция
за високи
постижения в комбинация с художествен тип личност и екстратензивен тип преживяване,
създава предпоставка за отключване на остро психотично състояние,
а именно - остро полиморфно психотично разстройство.
В този смисъл и вещите лица заключават, че като
резултат от кумулативния ефект на стресогенни събития (вкл. претърпяното ПТП) и
личностовите особености
на ищцата е възникнало това психотично разстройство, като е
налице и причинно- следствена връзка между
ПТП и последващите психични нарушения. Дава се заключение, че е проведено
адекватно лечение, като дехоспитализацията не се е отразила върху хода на
заболяването.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна
за периода от 02.01.2018г. до 01.01.2019г.
за л.а. Рено 21, рег.№ ********,
сключена между ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се
установява, че с влязло в сила определение от 27.09.2018г. по НОХД №1715/2018г.
на РС-В.Търново, е одобрено споразумение, по силата на което Г.С.Р. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.2
вр. ал.1, б.Б, пр.2, вр. чл. 342, ал.1,
пр.3 вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, вр. ал.1 НК.
Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение обстоятелствата
относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника
престъпление на 16.02.18г. са безспорно установени.
Спорен по делото се явява въпросът налице ли е
причинна връзка между гореописаното деяние и твърдените като вредоносен
резултат психически увреждания. Заключенията по допуснатите както
единична , така и тройната СПЕ, безспорно установяват, че макар и процесното
ПТП да не е довело до обективни мозъчни увреждания, то се явява стресогенен
фактор, който съчетан с личностовите особености и проявилите се негативните
житейски събития, е отключило остро полиморфно психотично разстройство у
ищцата. Изрично в с.з. в.л.В. сочи, че ПТП и последиците от него се явяват един
от най-изразените стресогенни фактори за
този период и то е изиграло сравнително голяма роля в тази съвкупност от
фактори. Съдът съобразява и показанията на разпитаната по делото св.И.а, от
които се установява, че след ПТП ищцата се променила съществено- говорела
несвързани неща за себе си, обличала се различно, била по-занемарена, пропускала
лекции, нямала желание да се среща с родителите си, като впечатленията й
свидетелката сочи, че датират в кратък период след ПТП / седмица-две/. При така
събраните доказателства, обсъдени в тяхната цялост, съдът извежда извода, че в
конкретният случай именно причиненото ПТП е бил онзи основен фактор, довел до
възникването на горепосоченото психично разстройство у ищцата. Следователно по
делото е установен факта на наличието на причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат - увреждане на псих.здраве на
ищцата.
Ето защо
налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност
на деликвента за причинените от него вреди на ищцата. Предвид това и с оглед наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите между застр.лице -
причинител на вредата и ответника ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, съдът намира, че
са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя
за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По
несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на
нанесените психични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП. Безспорно
се установява както от съдебните СПЕ, така и от гласните доказателства, че
проявилото се психично разстройство е довело до влошаване качеството на живот
на ищцата. Установява се от показанията на св.И.а, че макар и трудно, тя е
продължила образованието си в университет, но не е успяла да проведе обучението
си по програма Еразъм, въпреки, че е била одобрена, не се занимавала активно и
с фотография. Съдът отчита както факта, че към настоящия момент ищцата е
възстановена и не се установява психотична симптоматика на фона на продължаващо
лечение, така и обстоятелството, че същата е инвалидизирана до 2022г. с 80%
ТНР. Следва да се отчете и младата възраст на пострадалата, която занапред ще
се реализира в живота, при съобразяване с това заболяване, предвид по-високия
риск от повторното му отключване. Преценявайки гореизложеното съдът
намира, че сумата от 70000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за
наличието на съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като ищцата навлязла внезапно на
платното за движение в нарушение на чл.114, ал.1 от ЗДвП, както и че в резултат
на отказ от лечение симптомите се задълбочили, като същата претърпяла вреди от
собственото си поведение. С оглед събраните
по делото доказателства, настоящия съдебен състав преценява същото за
неоснователно. Видно от заключението на САТЕ безспорно се установи, че
пострадалата е пресичала на място, обозначено с маркировка -пешеходна пътека,
както и че водачът е забелязал същата, като е намалил скоростта на движение на
автомобила. Предвид това водачът е бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Твърдението на отв.страна за внезапност при навлизане на платното от страна на
ищцата не може да се сподели при данните, че същата е стояла накрая на
тротоара, забелязана е от водача и последният, видно и от показанията му,
събрани по делегация, е формирал възприятие за принципното й намерение да
пресича пътното платно. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Не
се установява и твърдението, че отказът от лечение е довел до задълбочаване на
симптомите, а напротив безспорно от медицинските експертизи се установи
адекватността на проведеното лечение. С оглед на така изложеното съдът намира, че релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното и предвид приетия по-горе
справедлив размер на дължимото обезщетение, съдът намира, че предявеният частичен
иск по чл.432,
ал.1 от КЗ се явява основателен в размера, до който е заявен, а именно 50000лв,
поради което и следва да се уважи.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото
обезщетение, то съдът
съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В случая ищецът е предявил
претенция пред застрахователя–ответник на
08.11.2018г., като липсват
данни за по–ранното уведомяване на застрахователя, поради което и съдът счита, че върху
присъденото
обезщетение се дължи
законна лихва от 08.11.2018г. до окончателното плащане. За
периода от 16.02.2018г. до 07.11.2018г., искът следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски
от ищцовата страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ,
сключен с адв.Х.К., изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от
адвоката по реда на чл.38 ЗА вр. чл.5, т.1 от НМРАВ. Настоящият състав, като
съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете, а именно 2030 лева за осъществено процесуално представителство на
ищеца.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 2000лв,
определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
направените по делото разноски в размер на 200лв–
възнаграждение за съдебна експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50000лв. / петдесет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер на 100000лв,
представляваща обезщетение
за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически увреждания, в резултат на
настъпило ПТП на 16.02.18г., причинено от Г.С.Р., при управление на МПС – л. а.
Рено 21, рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018г.
до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на законна лихва за периода от 16.02.2018г. до 07.11.2018г.вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Триадица,
бул. "Витоша" №89Б, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 2000лв. /две хиляди
лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса, както и СУМАТА от 200лв (двеста лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, бул.
"Витоша" №89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Х.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 2030 лв / две
хиляди и тридесет лева/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: