Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 3298 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „Ч.Е.Б.“
АД- ***- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да
намали поради прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, постановен на 10.01.2019 г. по изпълнително дело № 20188510403108
на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие- СГС, и срещу
постановлението за разноски, с което на длъжника са определени за плащане такси
по ТТРЗЧСИ над сумата 130.21 лв. С довод, че изпълнителното дело не се отличава
с фактическа и правна сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна
на обжалвания отказ и да бъде постановено намаляване на посоченото
възнаграждение до размер на сумата 100 лв. и намаляване на таксите по ТТРЗЧСИ
до горепосочената сума.
Взискателят по изпълнителното дело- „Б.“
ЕООД- гр. София оспорва жалбата на длъжника по изпълнението и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото
изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- частично основателна.
Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20188510403108 на ЧСИ М. П. е образувано по молба на
взискателя „Б.“ ЕООД- гр. София- чрез адв. Св. Куньова, подадена на 21.12.2018
г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 6.12.2018 г., издаден въз основа на
решение по гр. дело № 57642/ 2016 г. на СРС /гр.д.№ 9904/ 2017 г. на СГС/, с
което „Ч.Е.Б.“ АД /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на И.М.Т./праводател на
взискателя „Б.“ ЕООД/ сумата 852.16 лв.- на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, и сумата
50 лв.- разноски по делото. Към молбата са приложени пълномощно на името на
адв. Куньова и платежен документ за плащане на сумата 350 лв. на Адв. съдружие
„С.К.“ като „адв. хонорар изп. д. срещу „Ч.Е.Б-я“ АД“.
На 27.12.2018 г. на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за плащане на
горепосочените суми /главница и съдебни разноски/- предмет на приложения
изпълнителен лист, и на разноските по изпълнението, вкл. посоченото адвокатско
възнаграждение от 350 лв., 5.91 лв.- разноски за издаване на изп. лист, и
216.77 лв.- такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.01.2019 г.
На 10.01.2019 г., в срока по чл.428,
ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение на длъжника за
прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение и срещу дължимостта на част от определените от ЧСИ такси по
ТТРЗЧСИ.
С Постановление /резолюция/ на ЧСИ от 10.01.2019
г., съобщено на длъжника на 23.01.2019 г., възражението му срещу
постановлението за разноските е оставено без уважение.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд е неправилно и
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, съдържаща покана за
плащане и на спорните разноски от 350 лв.- за адвокатско възнаграждение, а също
и към датата на издаване на обжалваното постановление на 10.01.2019 г. от
адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано
се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 21.12.2018 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 350 лева следва да бъдат
намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
размер, а именно до размер на сумата 200 лв. Ирелевантни за обосноваването на друго намаление на спорните разноски са останалите
наведени в жалбата на длъжника доводи за незаконосъобразно определяне на
разноските по изпълнението, вкл. доводите за наличието на множество
изпълнителни дела между същите страни, за недобросъвестно упражняване на
процесуални права от взискателя, за липсата на качеството частен правоприемник
на взискателя относно вземането по издадения на 6.12.2018 г. изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело, и т.н.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ М. П. от 10.01.2019 г., с което
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
Основателна е жалбата на длъжника по
изпълнението и в останалата й част- относно определените от ЧСИ такси по
ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ общ размер на дължимите такси по изпълнението,
включая обикновени и пропорционална такси, дефинирани в приложената по делото
ПДИ като “такси по Тарифата към ЗЧСИ“, е 216.77
лв. Според приложената в изпълнителното дело сметка /с дата 13.02.2019 г./,
съставена от ЧСИ, тази сума включва обикновени такси в общ размер от 66 лв. /20
лв.- по т.1, 20 лв.- по т.5, и 15 лв.- по т.9 ТТРЗЧСИ, с включен ДДС/, и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, чийто размер следва да бъде определен на разликата
от 150.77 лв.
В изпълнителното дело се съдържат данни за плащането на обикновени такси
в размер на 67 лв. /вместо горепосочените 66 лв. с ДДС/ от взискателя, поради
което и разноските за авансово заплатени обикновени такси от 66 лв. /съответни
на посочените в сметката/ следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по
изпълнението. За начисляването на други обикновени такси от страна на ЧСИ и за
заплащането им от взискателя данни и доказателства по изпълнителното дело
липсват, поради което и въпросът за дължимостта на такива разноски по
изпълнението не подлежи на обсъждане в настоящото решение.
Неправилно е определен и начислен от ЧСИ размерът на дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Според атакуваното постановление на ЧСИ
дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 150.77 лв. /216.77 лв.- 66 лв. = 150.77 лв./. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума. Под "парично вземане" по смисъла на т.26 се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи. Противното
би означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26,
върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и
житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, е в размер на 902.16 лв.
/852.16 лв. + 50 лв./.
Определена по реда на т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, дължимата от дружеството
пропорционална такса следователно възлиза на 90.22 лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за
разликата до размер на сумата 150.77 лв. обжалваното постановление за разноски
следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от
длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 200 лв.- разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение, и
над сумата 156.22 лв. /66 лв. + 90.22 лв./- такси по ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода от настоящото
производство на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
на жалбоподателя следва да бъде присъдена общо сумата 75 лв.- разноски /25 лв.-
държ. такса, и 50 лв.- юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ч.Е.Б.“
АД- *** /ЕИК ********/ Постановление от 10.01.2019 г. по изп. дело №
20188510403108 на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, с
което е отказано намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя „Б.“ ЕООД- гр.
София /ЕИК********/ и дължимо от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ по изп. дело №
20188510403108 на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско
възнаграждение от 350
лева на 200 лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /длъжник
по изпълнението/ издаденото по изп. дело № 20188510403108 на ЧСИ М.П. с рег.№
851 на КЧСИ и район на действие- СГС, постановление
за разноските в частта му относно определените обикновени и пропорционална такси по ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника „Ч.Е.Б.“
АД /ЕИК ********/, над
сумата 156.22 лв. /сто петдесет и шест лева и 22 ст./ до пълния начислен от
ЧСИ размер от 216.77 лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД- гр. София /ЕИК********/ да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК
********/ сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/- разноски за настоящото производство, на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.