О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2058
гр.Пловдив, 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на 09.10.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
Членове: СТЕФКА МИХОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 2222 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по две частни жалби от длъжниците по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. „Булмед ЕУ“ЕООД и Е.Д. против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 5706/24.06.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземанията на „ПроКредит банк България“ЕАД по договор за кредитна линия № 024- 1135621/12.04.2018г. и по още две частни жалби от същите длъжници против разпореждане от 05.08.2019г., с което заповедният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изп.дело № 1344/2019г. на ЧСИ Константин Павлов, образувано по издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изп.лист от 25.06.2019г..
В първите две частни жалби се твърди, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е незаконосъобразна и неправилна на първо място, поради това, че задължението, за което се отнася същото, не съществува и по- конкретно, че не е настъпил посочения в договора за кредит падеж- 09.04.2022г. В тази връзка се твърди, че между страните не е договаряне плащане на вноски и е невъзможно длъжниците да са просрочили каквито и да било вноски. Единственото падежирало задължение било това за лихви. На 04.02.2019г. дружеството- кредитополучател било уведомено писмено от банката, че към 22.01.2019г. задълженията му по договора за кредит са в размер от 614,71 лева, като му бил даден едноседмичен срок за плащане. Посочената сума била платена с платежно нареждане от 06.02.2019г.. На 15.05.2019г. в дружеството- кредитополучател постъпило уведомление от банката, изпратено чрез ЧСИ Константин Павлов, за други дължими суми и с предупреждение, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми. Тези суми също били платени своевременно с платежно нареждане от 20.05.2019г.. Длъжниците не били уведомени, че дължат и главницата от 58130 лева, падежът за плащането на която така и не бил настъпил.
На второ място се сочи, че в документа по чл.417 от ГПК- извлечение от счетоводните книги, са отразени неверни данни относно наличието на непогасени погасителни вноски, които при това противоречали на данните в издаден също от банката протокол за предсрочна изискуемост на кредит. Също така в извлечението от счетоводните книги не бил посочен падежът на вземането за главницата, не бил посочен периодът на договорната и предсрочно изискуемите лихви. Наказателна лихва била начислена пред датата на предсрочната изискуемост, като липсвало каквото и да било основание за това.
Изрично се оспорва длъжниците да са уведомени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Във вторите две частни жалби се излагат същите твърдения относно липсата на договорени месечни вноски и извършените плащания по искане на банката.
Отговор от кредитора „Прокредит банк България“ЕАД е подаден по първата частна жалба от Е.Д.. Със същия се оспорват твърденията на жалбоподателя за наличието на пороци и непълноти по извлечението от сметка, въз основа на което е постановено разпореждането за незабавно изпълнение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото и с твърденията и доводите на страните, намира следното:
За да бъде постановено от съда незабавно
изпълнение е необходимо от кредитора да е представен документ по някоя от
точките по чл.417
от ГПК, който да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, съгласно изискванията на чл.
418, ал. 2 от ГПК. Именно поради това в производството по обжалване на разпореждане
за незабавно изпълнение съдът преценя единствено редовността на документа по
чл.417 от ГПК от външна страна, без да се произнася по същество по дължимостта
на отразените в него вземания.
За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка, същото
следва да съдържа информация относно: договора за кредит- номер, дата на
сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане
с разбивка по пера /главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др./ и за
кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да
може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането- в конкретния
случай настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл са и мотивите към
определение № 118/
Представеното от “ПроКредит банк България”ЕАД в заповедното производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служители на банката- Изпълнителен директор и Ръководител отдел“Счетоводство“, които несъмнено са овластени за това. Положени са подписи и печат на издателя. Изнесената в него информация е достатъчно ясна и изчерпателна- посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера- главница, договорна лихва и др. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно, усвояване на кредита, погасени вноски и др. Достатъчно е, че са посочени падежите на просрочените вноски и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка. Следва освен това да се има предвид, че при договора за кредитна линия връщането предоставената и усвоена сума не се дължи като част от вноски с определени падежи по погасителен план, а изцяло на договорен между страните един падеж / както се твърди и в частните жалби и се установява от представеното заверено копие от договора за кредитна линия/. Договорна лихва се начислява върху ползваната сума по кредита. В конкретния случай лихвата е начислявана ежемесечно и тя формира посочените в извлечението от счетоводните книги непогасени месечни вноски, с падежи на първо число от месеца, следващ, този, за който е начислена лихвата. Именно поради това липсва отбелязване за просрочена главница, а основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е просроченото към датата на обявяване на предсрочната изискуемост задължение за заплащане на договорна лихва в размер от общо 1177,74 лева, колкото е и по цитирания в частните жалби протокол за предсрочна изискуемост на кредит. В извлечението от сметка е посочената датата на предсрочното изискуемост- 15.05.2019г.. Отразено е също така, кои вземания са просрочени и кои са предсрочно изискуеми, като за просрочените е посочен периода, за който се дължат.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Жалбоподателите изрично признават, а и по заповедното производство са налице доказателства за това, че са им връчени уведомителните писма на л.15 и сл. по първоинстанционното дело. С тези уведомителни писма те не са предупредени, че при неплащане в дадения едноседмичен срок на посочените пет падежирали вноски кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем, а директно са уведомени, че той вече е обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка следва само да се отбележи, че, съгласно т.27 от общите условия на банката, съставляващи неразделна част от договора за кредитна линия, банката има право да обяви всички свои вземания за предсрочно изискуеми при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да било негово задължение за плащане, включително и на месечните задължения за договорна лихва. С връчване на горепосочените уведомителни писма банката е изпълнила задължението си за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост.
Що се отнася до твърдението в частните жалби за плащане на задълженията за договорни лихви за периода 03.01.2019г.- 15.05.2019г., с оглед на които е обявена предсрочната изискуемост, съдът намира, че същите са от значение не само по отношение на искането по чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, но и по отношение основателността на заявлението по чл.417 от ГПК в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1329,52 лева- просрочени договорни лихви за горепосочения период. Сборът от просрочените договорни лихви за пет месеца / 208,91 лева + 250,28 лева + 226,06 лева + 250,28 лева + 242,21 лева/ по връчените на длъжниците на 15.05.2019г. уведомителни писма е равен на 1177,74 лева. В уведомителното писмо е посочено и едно друго просрочено задължение, а именно за такса ангажимент в размер от 213,66 лева. Сборът на двете суми е равен на 1391,40 лева. Точно толкова са платени от дружеството- кредитополучател с преводно нареждане от 20.05.2019г. / л.21 по делото/. Плащането е извършено след обявяване и съответно настъпване на предсрочната изискеумост, поради което същото не обосновава недължимост на главницата от 58130 лева и на наказателната лихва върху просрочената главница в размер от 360,46 лева. Очевидно е обаче, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 20.06.2019г., е била недължима поради погасяване чрез плащане договорната лихва в размер от 1177,74 лева и такса ангажимент в размер от 213,66 лева. Всъщност общият размер на просрочената договорна лихва за периода 03.01.2019г.- 15.05.2019г. по извлечението от счетоводните книги и по заповедта за незабавно изпълнение очевидно не е верен, тъй като, както беше посочено по- горе, сборът от петте месечни задължения е равен на 1177,74 лева, а не на 1329,52 лева, колкото е по заявлението, извлечението от счетоводните книги и заповедта / в извлечението от счетоводните книги правилно са отразени размерите на отделните месечни задължения/. Отделно от сумата от 1329,52 лева е претендирана и сума от 233,47 лева за такса ангажимент за срок до месец май 2019г., т.е. за срок до датата, на която длъжниците са уведомени, че дължат 213,66 лева- такса ангажимент. При наличие на пряко писмено доказателство за погасяване чрез плащане на вземанията за договорни лихви за горепосочения период и за такса ангажимент, дължима до месец май 2019г., ще следва обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде отменено частично по отношение на сумите от 1329,52 лева и 233,47 лева, като принудителното изпълнение бъде спряно по отношение на същите тези суми. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК в случаите на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете по чл. 417 ГПК, но при положение, че в акта по чл.417 очевидно е отразено недължимо вземане- веднъж поради извършеното плащане и не на последното място поради допуснатата грешка относно размера му, не може да се приеме, че актът е редовен в тази му част, независимо, че от формална страна съдържа всички необходими реквизити.
Съдебните разноски на банката- кредитор по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. са в общ размер от 1441,07 лева. Съобразно с изхода на настоящето производство, разпореждането за незабавно изпълнение ще следва да бъде отменено по отношение на 1562,99/7733,45- та част от разноските, а именно по отношение на сума в размер от 291,25 лева. Направените от „ПроКредит банк България“ЕАД съдебни разноски във въззивното производство са в размер от 240 лева за адв.възнаграждение, като от същите ще следва да им бъде присъдена 6170,46/7733,45- та част или сума в размер от 191,49 лева. Направените от жалбаподателите в настоящето производство съдебни разноски за държавна такса са в общ размер от 66,60 лева. От същите при условие на солидарност ще следва да им бъде присъдена 1562,99/7733,45- та част или сумата от 13,46 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на
парично задължение № 5706/24.06.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на
ПдРС, ХVІІІ гр.с. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземанията
на „ПроКредит банк България“ЕАД по договор за кредитна линия № 024-
1135621/12.04.2018г., в частта, с която е разпоредено длъжниците „Булмед
ЕУ“ЕООД и Е.С.Д. да заплатят солидарно на банката сумата от 1329,52 лева-
просрочена договорна лихва за периода 03.01.2019г.- 15.05.2019г., и сумата от
233,47 лева- такса ангажимент за периода от месец декември 2018г. до месец май
2019г., както и в частта относно разноските, а именно в частта, с
която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора сумата от
291,49 лева, явяваща се разлика между пълния общ размер на разноските от
1441,07 лева и дължимите 1149,58 лева.
.
ОБЕЗСИЛВА издадения
въз на основа на разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано
в заповед за изпълнение на парично задължение № 5706/24.06.2019г., издадена по
ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., изпълнителен лист
от 25.06.2019г. по отношение на сумата от 1329,52 лева- просрочена
договорна лихва за периода 03.01.2019г.- 15.05.2019г., сумата от 233,47 лева-
такса ангажимент за периода от месец декември 2018г. до месец май 2019г., както и сумата от 291,49 лева, явяваща се разлика между пълния общ размер
на съдебните разноски в полза на кредитора- 1441,07 лева, и дължимите 1149,58
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадените от „Булмед
ЕУ“ЕООД и Е.С.Д. частни жалби против разпореждане за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение № 5706/24.06.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС,
ХVІІІ гр.с., в останалата им част.
СПИРА
принудителното изпълнение по изп.дело № 1344/2019г. на ЧСИ Константин Павлов,
образувано въз основа на горепосочения изп.лист от 25.06.2019г. по отношение на
сумата
от 1329,52 лева- просрочена договорна лихва за периода 03.01.2019г.-
15.05.2019г., както и сумата от 233,47 лева- такса ангажимент за периода от
месец декември 2018г. до месец май 2019г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадените от „Булмед
ЕУ“ЕООД и Е.С.Д. частни жалби против разпореждане от 05.08.2019г. по ч.гр.д.№ 10277/2019г. на ПдРС, ХVІІІ
гр.с., с което е отказано спиране на производството по
изп.дело № 1344/2019г. на ЧСИ Константин Павлов, в останалата им част.
ОСЪЖДА „ПроКредит
банк България“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Тодор Александров“№ 26 да заплати солидарно на „Булмед ЕУ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул.“Коматевско шосе“№ 166 и Е.С.Д. ***, ЕГН: ********** сумата от 13,46 лева- съдебни
разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Булмед
ЕУ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“№ 166 и Е.С.Д. ***, ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „ПроКредит
банк България“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Тодор Александров“№ 26 сумата от 191,49 лева- съдебни разноски по
настоящето дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: