№ 5513
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110143707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Н. А., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Р. Н. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1622,82 лева - главница за
цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. Красна поляна II,
бл.30, вх.А, ет.7, ап.19, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 144,22 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г.; сумата 48,49 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 10,76 лева - мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №22916/2024 г. по описа на
СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание с довод, че липсва
облигационна връзка между страните, в т.ч. да е изключителен собственик на
имота; а за цена на услуга дялово разпределение не се доказва, че е платено на
третото лице; не е възникнало правото на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Третото лице-помагач „Д.Е.“ ЕООД на страната на ищеца представя
писмен доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е извършена доставка на топлинна енергия за
имот в гр. София, ж.к. Красна поляна II, бл.30, вх.А, ет.7, ап.19; и размер на
исковете.
От писмените доказателства, неоспорени от страните, а именно
удостоверение за наследници от 14.06.2011 г., Нот. акт за продажба на недвижим
имот №88/25.06.2010 г. по нот. д. №249/2010 г. на Нотариус с рег. №340,
заявление-декларация на ответницата от 28.07.2010 г., заявление-декларация на
ответницата от 07.07.2011 г., ведно с писмено изявление от 07.07.2011 г. на В. Н.
З., се изяснява, че процесния недвижим имот е съсобствен на наследниците на
Ц.Б. З.а, починала на 24.05.2011 г. – син В. Н. З. и дъщеря отв. Р. Н. А..
Ответницата е заявила откриване на партида на неино име, което
топлоснабдителното дружество е сторило, а на 07.07.2011 г. е представила
изрично писмено съгласие на другия собственик партидата да се води само на
неино име, респ. че ответницата ще ползва целия топлоснабдения имот със
съгласието на другия собственик. Молбата-декларация представлява по своето
правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението й за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Ето защо съдът приеме, че само за този съсобственик
възниква качеството потребител на топлинна енергия и е материално
легитимиран да отговаря за заплащане на продажната цена за исковия период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Не съществува облигационно отношение между
ищеца и В. З.. В този смисъл са и разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, а именно:
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й“. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответницата фактически е
обитавала имота. Сключването на нарочен писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението. Изложеното обосновава извод, че искът за
главница за цена на доставена топлинна топлинна енергия е основателен за
исковия период и в предявения размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не твърди и не доказва да
е погасила в срок парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна
2
енергия по двете фактури, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата и непогасена главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г. за сумата 144,22 лв., определена
от съда по реда на чл. 162 от ГПК, поради което и акцесорната претенция се
явява изцяло основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От писмените доказателства, вкл. от
третото лице-помагач главни отчети и индивидуални справки за реално
доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, се установява, че
сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода е извършвано в процесния период от третото лице-
помагач, въз основа на сключен с ищеца договор, действащ през исковия период.
При това доказва се, че са ползвани услугите за дялово разпределение и се явява
изцяло основателна претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна
лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не
се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и
въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект.
Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което
правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало и исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на сумата
общо 221,74 лв. – разноски за платени държавни такси и възнаграждение на
юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален размер по
чл. 25-26 от НЗПП.
Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на
процесуалния представител на ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. На основание чл.
38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА съдът определя дължимото възнаграждение, а в
полза на адв. И. Н. следва да се присъди сумата 2,36 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. А., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ******, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1622,82 лева - главница за цена на доставена
топлинна енергия за имот в *********, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
и сумата 144,22 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024
г.; сумата 48,49 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 17.04.2024 г. до окончателното им изплащане, които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело №22916/2024 г. по описа на СРС; като иска за сумата 10,76
лева - мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., начислена
върху главница от 48,49 лв. за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период 01.05.2021-30.04.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р. Н. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 221,74 лева – съдебни разноски по
ч.гр.дело № 22916/2024 г. и по гр.д. № 43707/2024 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на адвокат И. А. Н. – САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: *******, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 2,36 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. дело
№43707/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.Е.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4