№80/гр.Варна, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание
на 27.02.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
при
секретаря Д.Чипева като
разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. № 691
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЮНИВЪРС –
ЮНИТ“ ЕООД против Решение № 798/23.10.2018 год., постановено по т.д.№ 693/2018
год. по описа на ОС – Варна, с което съдът ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от "ЮНИВЪРС
ЮНИТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
бул. „Владайско възстание“, № 10, представлявано
от И.В.В.
срещу „ХАППИ ЛАНДС” ООД (предишна правна форма ЕООД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Презвитер Козма“, № 12,
представлявано от Х.В.В., с правно основание чл. 71, ал. 1 ТЗ, с който ищецът
моли да бъде постановено съдебно решение, за приемане, че има качеството
съдружник в ответното дружество, със 100 дяла, всеки с номинална стойност от по
50.00 лв., представляващи 100 % от капитала му.
В предявената въззивна жалба се излага,
че постановеният съдебен акт е неправилен. Страната не оспорва възприетата от
ВОС фактическа обстановка, а постановените по нея правни изводи. Поддържа се,
че ищецът е собственик на всички дружествени дяла от капитала на дружеството –
ответник въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове, който не е
вписан в ТР. В хода на регистърното производство по вписване на придобивната
сделка е осъществено заличаване на предходни вписвания въз основа на влязъл
съдебен акт по чл. 29 ЗТР. Заличаването на вписванията има действие за в бъдеще
и не дерогира заявените права на ищеца в качеството на добросъвестен
приобретател на дружествени дялове. Поддържа доводи за добросъвестност по
смисъла на чл. 10, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Основателността на предявената въззивна
жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК,, поради което се
преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установената от ВОС фактическа
обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.
Дружеството – ответник е учредено от С Ми Х.В.В.. Капиталът на дружеството е
в размер на 5000.00 лв. и е формиран от 100 дружествени дяла, разпределен между
съдружниците, както следва: 95 дяла за С Ми 5 дяла за Х.В..
На 19.09.2014 г. по
партидата на ответното дружество е вписано прехвърлянето на всички дялове, извършено от
двамата съдружници в полза на И И Г. За удостоверяване на прехвърлянето са
представени два договора от 15.09.2014 г., по силата на които С Ме продал на И
Г, собствените си 95 дяла от капитала на „Хаппи Ландс“ ООД, а Х.В. е продал на И Г,
собствените си 5 дяла от капитала на същото дружество.
С
ново вписване от 01.10.2014 г. по партидата на ответника е отразено прехвърлянето на
всички 100 дружествени дяла от И Г на И. Ст.. Представен е договор от
25.09.2014 г.,
сключен по реда на чл. 129 ТЗ.
На
20.03.2015 г. по партидата на дружеството е обявено Решение № 48/20.01.2015 г.,
постановено по т. д. № 1811/2014 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 20.01.2015
г., по силата на което вписването на обстоятелства, извършено на 19.09.2014 г.,
а именно продажбата на дружествени дялове от Х.В. на И Г е прогласено за
несъществуващо, на осн. Чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР.
На
26.08.2015 г. по партидата на дружеството е обявено Решение № 488/16.06.2015
г., постановено по т.д. № 191/2015 г., на ВОС, ТО, влязло в сила на 16.06.2015
г., по силата на което вписването на обстоятелства, извършено на 19.09.2014 г.,
а именно продажба на дружествени дялове от С Мна И Г е прогласено за
несъществуващо, на осн. Чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТР.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 2964/2016 г., на ВРС е прогласена нищожността
на договор за покупко продажба на 5 дяла от капитала на ответното дружество,
сключен между Х.В. и И Г на 15.09.2014 г., на осн. чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 3174/2016 г. на ВРС е прогласена нищожността
на договор за покупко-продажба на 95 дяла от капитала на ответното дружество,
сключен между С Ми И Г на 15.09.2014 г., на осн чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД.
По делото е представен
Договор за покупко-продажба от 08.03.2016
г., сключен между И. Ст. Ст. и ищеца, по силата на който последния е
придобил 100 дружествени дяла от капитала на ответника. Депозирано е заявление вх. № 20160309155303,
за промяна на едноличния собственик на капитала, управлението и представителството,
промяна в седалището и адреса на управление.
С Определение № 818/11.03.2016
год., постановено по т.д.№ 311/2016 год. регистърното производство по
заявлението е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по
гр.д.№ 2694/2016 год. по описа на ВРС, на основание чл. 19, ал.5 ЗТР и чл. 536,
ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 819/11.03.2016
год., постановено по т.д.№ 310/2016 год. регистърното производство по
заявлението е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по
т.д.№ 1851/2015 год. по писа на ВОС, на
основание чл. 19, ал.5 ЗТР и чл. 536, ал.1, т.1 ГПК.
На
11.03.2016 г. по партидата на ответника е вписано допуснато обезпечение по т.д. № 1851/2015
г., на ВОС, ТО, чрез запор на дружествените дялове на И. Ст. Ст., на основание чл. 389 ГПК.
На
11.05.2016 г. по партидата на ответника е обявено влязлото в сила
решение по т.д. № 1851/2015 г., на ВОС, ТО, по силата на което вписването на
обстоятелства, извършено на 01.10.2014 г., а именно: продажба на дружествени
дялове от И Г на И. Ст. е прогласено за несъществуващо, на осн. чл. 29, ал. 1,
предл. трето ЗТР.
В резултат от извършеното
обявяване на цитираните по-горе съдебни актове, постановени по реда на чл. 29
ЗТР, по партидата на ответника е осъществено
заличаване на вписаните обстоятелства и е възстановено предходното вписване на Х.В. и С Мкато съдружници.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
71 ТЗ вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване на членствени права на ищеца в
дружеството – ответник.
Искът е предявен при твърдения, че
ищецът е добросъвестен приобретател на дружествени дялове по силата на сключен,
но невписан в ТР договор по чл. 129 ТЗ. Поддържа се, че на основание чл.10 ЗТРРЮЛНЦ на ищеца са непротивопоставими заявените права от трети лица, вкл.
осъществените заличавания на вписани обстоятелства след проведена искова защита
по реда на чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно приетото в т.4 на ТР № 1/2002
г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 71 ТЗ
е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и
отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от
ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на
търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.
Посочено е, че той може да има за предмет установяването на действителните
членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на
дружеството-управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет
и пр.
Искът по чл. 71 ТЗ
не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към
съобразяването им с действителните права на съдружника от страна на органите на
дружеството, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е
наличието на правен интерес. Правният интерес на ищеца подлежи на изследване
във всеки конкретен случай с оглед на това доколко органът на дружеството
нарушава с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния
съдружник/акционер или изобщо отрича правото му на членство /в този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 202 от 22.12.2010 г. на ВКС по т.д. № 764/2009 г. на II т.о., решение № 75 от
31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК и решение № 220 от
14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г., II т. о., ТК, както и определение
№ 77/23.01.2013 г. по ч.т.д. № 739 по описа за 2012 г. на ВКС, I т.о./.
За
пълнота на изложението, следва да се посочи, че съобразно
дадените разрешения в решение
№ 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено
по реда на чл.
290 ГПК установителният иск е допустим, само
когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и няма да се
налага да се води след това друг иск.
Разглежданата претенция е подадена от
юридическо лице, което е твърдян приобретател на дружествени дялове с договор
по чл. 129 ТЗ. Договорът по чл. 129 ТЗ подлежи на вписване в ТР - чл.
129, ал. 2, предл. последно ТЗ и чл. 4 ЗТР.
Същият е заявен за вписване в ТР, но
регистърното производство е спряно до приключване на спора по т.д. № 1851/2015 г.,
на ВОС с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. По спора е постановен влязъл в
сила съдебен акт с последица – заличаване на вписани обстоятелства, вкл. и заличаване
на И. Ст. Ст. /праводател на ищеца/ като притежател на дружествени дялове. След осъщественото заличаване, ДЛР е
възстановило предходно осъществени вписвания в ТР, сочещи като съдружници С
Ми Х.В.. Собствениците на капитала
на търговското дружество са установими от вписванията в ТР - чл.2,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ
и тези обстоятелства са публични - чл.11 ЗТРРЮЛНЦ.
Валидността на осъщественото заличаване на вписани
обстоятелства и възстановяване на предходни такива в контекста на
твърдяните от ищеца заявени в ТР и
противопоставими права може да бъде предмет на разглеждане единствено при
инвокиран спор с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Единствено в този спор може
да бъде разрешена конкуренцията между правата на ищците след проведен иск по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и правата на трети лица,
твърдяни добросъвестни приобретатели на дружествени дялове със заявени права
пред ТР.
Следва да се има предвид и че искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може да има за допустим предмет
както осъществените от ДЛР вписвания, така и заличаването на такива.
Заличаването на вписани обстоятелства и
възстановяването на предходни вписвания съставлява правно-техническа дейност,
подлежаща на ревизия в специалното производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Изложеното обосновава извода за липса на
правен интерес от предявения установителен иск. Във всички случаи, когато
спорът за права касае вписани в ТР обстоятелства, същият следва да бъде
разрешен правните способи по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, които могат да доведат до
заличаване им. Недопустимо е съдебното установяване на правата по общия ред,
тъй като установителните искове по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал.1 ГПК са
субсидиарна форма на правна защита.
Уважаването на предявения иск не би довело до осъществяването на
целената правна последица - легитимиране на ищеца като едноличен собственик на
капитала и вписване на соченото обстоятелство в
ТР. Дори да бъде уважен предявеният иск, това не би се отразило върху съществуващите
вписвания /вж чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ/. Последните могат да бъдат заличени само ако е
постановено положително за ищеца решение по чл. 29
от ЗТРРЮЛНЦ. Поради това ищецът няма правен интерес да установява
членственото си правоотношение по избрания от него процесуален ред. Соченият
извод съставлява трайно установена съдебна практика - Определение №
461/09.11.2018 год., постановено по ч.т.д.№ 2086/2018 год. на ВКС, ТК, Първо
отделение; Определение № 2418 от 30.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3336/2018
г., недопуснато до касационен контрол с
Определение № 649 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2683/2018 г., II
т. о., ТК Определение № 99 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1551/2018 г., II
т. о., ТК.
С оглед на изложеното, постановеното от ВОС
решение по съществото на спора следва да бъде обезсилено, а предявеният иск –
прекратен.
Въззиваемата страна не е претендирала
разноски, вкл. и при първоинстанционното разглеждане на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 798/23.10.2018 год.,
постановено по т.д.№ 693/2018 год. по описа на ОС – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: