Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, 3 състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа т.д. № 2588/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 232,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът – М. – ПС ООД, ЕИК: *******твърди
търговски отношения между страните по договор за наем, като ищецът в качеството
си на наемодател е предоставил своя движима вещ на ответника, който не е
заплатил уговорената месечна цена за ползването й, както и е продължил да я
ползва без противопоставяне на ищеца и след срока на договора, за което не е заплатил съответната цена, както и че са
дължими мобилизационни разходи по чл. 6 от договора. Счита,
че ответникът дължи и неустойка по чл. 56 от договора. Претендира разноски и законна лихва.
Ответникът -Е.И.С. ЕООД, ЕИК:*******не
оспорва основанието и размера на дължимата сума за ползване на чуждата движима
вещ, както и срока, за който се твърди да я е ползвал, както и дължимост на разноски по чл. 6 от договора. Възразява единствено, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.
По
така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже настъпването на следните
факти: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за
наем за процесния период; 2) че по договора за ответника е възникнало
задължение за заплащане на наемна цена в претендирания размер; 3./ че наемодателят е изпълнил задължението
си и е предал вещта на наемателя; 4/ че последният е продължил ползването на
вещта и след изтичане срока на договора без противопоставяне на наемодателя;
5/валидна неустоечна клауза и размер на претендираната неустока.
Ответникът
носи тежест да докаже възраженията си във връзка с нищожността на неустоечната
клауза.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
По делото няма спор и от представените писмени
доказатерства /договор и двустранен протокол/ се установява, че страните са
обвързани от договор за наем на балираща машина, сключен на 20.08.2018 година
/ведно с допълнително споразумение, неразделна част от същия/, като машината е
предадена и инсталирана от наемодателя на обект на ответника, който я ползва по
предназначение, считано от 17.09.2018 година. Срокът на договора е 6 месеца от
посочената дата, а месечната наемната цена – 6500 лева без ДДС или 7800 лева с
ДДС. Ответникът не твърди и не доказа изпълнение на задълженията си като
наемател и съответно искът е основателен за дължимата наемна цена за срока на
договора. Не се спори и че след това наемателят е продължил да ползва вещта със знанието и без противопоставяне на
ищеца до месец 10.2019 година и в приложение на хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД дължи цената за това. Общо за периода са дължими, съответно, 78 000
лева с ДДС.
Видно от уговореното и в допълнително споразумение № 1,
страните са се съгласили и че размерът на дължимите по чл. 6 разноски са от
7800 лева с ДДС. Факт, по който ответникът също не спори и възразява. При това
положение главната претенция е основателна в заявения размер.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Според чл. 56 ЗЗД, страните са се съгласили, че
наемателят дължи неустойка от 1% от дължимото плащане на ден при неизпълнение
на задължението си за плащане на наемната цена в срок /до 5-то число на на
текущия месец и по издадена фактура/ или на разходите по чл. 6 /вкл. в
сроковете по допълнителното споразумение. Съдът намира клаузата за неустойка,
установена от сраните за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна, като накърняваща добрите нрави, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като само прекомерността на неустойката не
я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, при съобразяване на добросъвестността в договорните
правоотношения в търговския оборот. В случая, предвид естеството на
обезпеченото задължение - /парично- за плащане на дължимите суми за наем и
разходи в срок/, процентното съотношение при определяне на вредите е справедлив
подход, но в конкретната хипотеза размерът на очакваните вреди /неизплатените
суми/е надхвърлен многократно от уговорения размер на дължимата неустойка – 1% дневно от дължимите суми. Това
надвишение всъщност води до надхвърляне и на посочените по-горе присъщи функции
на неустойката и обичайния размер на обезщетение в сходни случаи /многократно
надвишаване и на законната лихва/. Очакваните вреди за ищеца са в размер на
неполучените парични средства за наем на процесната техника от друго лице и
същите са несъизмерими с уговорения размер на неустойката и биха се съизмерили
със законната лихва или с друга валидна неустоечна клауза за забава. Не без
значение за комплексната преценка за нищожността на клаузата е и че неустойката
е без краен срок на начисляване, което не може да бъде самостоятелно основание
за нищожност, но в случая е един от комплексно разгледаните критерии за
преценката. Продължаващото във времето неизпълнение също не може да обоснове
уговорения размер неустойка, тъй като в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД ищецът
има право да получи цената за ползването, съизмерима с търпените от него вреди
/лишаване от възможност да отдаде под наем вещта на друг/. Към релевантния
момент на постигнатото договорно съгласие не се установява и съществуващата реалната
възможност самият ищец да експлоатира вещта по предназначение /и съответно – да
реализира печалба от такава дейност, както твърди в допълнителната искова
молба/. Представените договори, сключени на основание чл. 183 ЗОП не
установяват факти в този смисъл.
Или, уговорената без краен
предел неустойка, в размер многократно надхвърлящ законно определеният размер
на обезщетението за забава, вкл. за период на ползване на вещта, в който
наемодателят получава и съответната цена за това /по силата на установено от
закона правило/ прави уговорката нищожна и несъответна на характерните за
същността функции да обезщетява и обезпечава точно изпълнение на задълженията и
води до неоснователно обогатяване и неравнопоставеност на страните в
търговското правоотношение.
Възраженията на ищеца относно сключените от
ответника договори с трети на процесното облигационно отношение лица /Община
Попово/ са неотносими към обезпеченото задължение – заплащане на дължимите наеми
и обезщетения за ползване на вещта и дължими разноски за това, а евентуално имат
отношение към възможността на ответника да ги изпълнява, тоест, нямат отношение
и към възражението за нищожност на клаузата.
По разноските:
Предвид изхода от
производството, разноски са дължими и на двете страни, съответно на уважената и
отхвърлена част от исковете – на ищеца – 5919,85 лева за държавна такса, вещо
лице и адвокат и на ответника – 3535,71 лева за адвокат.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.С.
ЕООД, ЕИК:*******да заплати на
М.
– ПС ООД, ЕИК: *******чл. 79, ал. 1, пр. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД, чл. 236, ал. 1 ЗЗД сумата от 85 800 лева, от които 78 000 лева с ДДС, представляващи
цената за ползване на движимата вещ, предмет на договор за наем от 20.08.2018
година и допълнително споразумение към него за периода от месец януари 2019
година – месец октомври 2019 година и 7800 лева с ДДС -дължими разноски по чл.
4 и чл. 6 от договора и споразумението, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 03.12.2019 година и до окончателното й погасяване, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД – сумата от 5919,85 лева – съответни съдебни
разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. – ПС
ООД, ЕИК: *******срещу Е.И.С. ЕООД, ЕИК:*******иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 122 850 лева –
неустойка по чл. 56 от договор за наем от 20.08.2018 година и допълнително
споразумение към него, начислена върху сумите по чл. 4 и чл. 6 от договора,
считано от падежа на всяко от вземанията и до 31.10.2019 година, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, М. – ПС ООД, ЕИК: *******да
заплати на Е.И.С. ЕООД, ЕИК:*******сумата от 3535,71 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: