МОТИВИ
към присъда N
/06.03.2019 г.
по НЧХД №1462 /2018 г.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимата М.К.Г. ,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение затова ,че на 25.06.2018 г. в гр. Хасково
причинила на В.Н.С. *** лека телесна повреда/охлузвания на главата и
лявата мишница и разкъсно контузна рана и кръвонасядане на дясна пета / , изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимата М.К.Г. разбира частното обвинение и
дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които заявява позиция за
невиновност. Признава ,че на инкриминираната дата и място е имала
физически контакт с тъжителката ,при който
отрича да е причинила телесни повреди от вида на констатираните при
прегледа и от съдебен лекар .Обяснява ,че тя е била обект на физическо насилие
от страна на тъжителката,причинило и
травми на главата и десния крайник . В последната си дума заявява,че не се
смята за виновна и моли да бъде
оправдана.
Защитникът на подсъдимата адв.А.В. в хода на съдебните прения пледира за
недоказаност на обвинението по възведените в тъжбата обстоятелства ,понеже при създалия се физически сблъсък
телесни повреди е получила подсъдимата.Моли подзащитната
му да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението.
Частната
тъжителка изцяло поддържа тъжбата
си.
С тъжбата е предявен граждански иск против
подсъдимата , който е приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното
производство в размер на 3000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от престъплението и направените по делото разноски.
Повереникът на частната
тъжителка адв.В.Л. намира
частното обвинение за доказано относно време, място и авторство на деянието. В
хода на съдебните прения пледира за приложимост на института на реторсията ,понеже при създалия се физически сблъсък тъжителката отвърнала със същите по вид телесни повреди
на пострадалата.Гражданският иск счита за установен по основание и моли да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите
на частното обвинение и защитата, приема за установено следното:
Частната тъжителка В.Н.С. и
св.Х.П. Г. / син на подсъдимата /
живели на семейни начала, в къща ,собственост на М.Г. *** .По време на това съжителство
се родило детето им Х.
Х. Г.,родена на ***г. В края на 2017г. подсъдимата и св.Г. се разделили ,като
детето Х. останало да се отглежда в дома на бащата, с помощта
на неговата майка –подсъдимата Г. .
Заради извършени два акта на домашно насилие , с влязло в сила на 22.06.2018г. решение
по гр. д. № 3184/2017 г. на
Районен съд Хасково била уважена
молбата на тъжителката В.Н.С., действаща лично за себе си и като
майка и законен представител на детето Х.
за защита по ЗЗДН срещу св.Х.П.Г. и
подсъдимата М.К.Г., които са задължени
да се въздържат от извършване на домашно насилие, и им е забранено да приближават В.Н.С. и жилището,
което обитава в гр. Х**************, на разстояние не по-малко от 30 метра за срок от 4 /четири/ месеца, считано
от 22.03.2018 г. С влязло в сила на
21.06.2018г. решение по гр. д. № 142/2018 г. на Районен съд Хасково била уважена молбата на св.Х.Г. за защита по ЗЗДН срещу тъжителката С. , която била задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него.
Между
тъжителката и св.Х.Г. бил висящ и съдебен процес
по упражняване на родителските права,по определяне на
местоживеене и режим на лични контакти с детето Х. /гр.д.№15/2018г. на РС –Хасково/ , с насрочено за 28.06.2018г. по искане на двете страни производство по определяне
на привременни мерки /протокол от с.з. от 28.06.2018г. по гр.д.№15/2018г. на РС –Хасково ,приложен по
ДП/ . Със случая на детето Х. и във връзка с изготвяне на
социален доклад за нуждите
на гражданското дело била ангажирана св.Н.Д.А. -социален работник от отдел „Закрила на детето „ при ДСП-Хасково .
На 25.06.2018 год. по инициатива на св.Н.А. и след предварително взето съгласие от бащата била
определена среща на тъжителката с детето Х. в дома
на подсъдимата в гр.Х**************. Към
16.00 часа на въпросната дата св.Н.А. ,придружавана от своя колежка св.С.Н. Ч. ,също социален работник в отдел „Закрила на детето“-Хасково пристигнала на адреса , където ги чакала
тъжителката със своя приятелка–св.М.Г.. Позвънили на
звънеца и след като им било отворено се качили на 2-рия етаж от жилищната
сграда ,където се намирало детето . Понеже
времето било топло срещата на
тъжителката с детето продължила в задния двор на къщата и протичала нормално . Тъжителката държала
детето на ръце и го прегръщала ,а на известно разстояние от нея се
намирали св.Н.А.
,С.Ч. , М.Г. и подсъдимата . Св.Х.Г. в този
момент се намирал в стая
от приземния етаж на къщата , откъдето наблюдавал случващото се .
Към 17.00 часа
св.Н. А. започнала да оформя протокола за край на срещата с детето ,когато тъжителката заявила ,че от днес нататък детето ще бъде при нея , понеже имала съдебно
решение за това . Държейки детето все още в ръце тъжителката поискала телефона на приятелката си св.М.Г.,която и го предоставила
,а тя на свой ред се обадила с искане на адреса
да бъдат изпратени полицейски
органи . Разбирайки за тези действия на тъжителката , св.Х.Г. излязъл
на двора и казал на майка си да
вземе детето . Първоначално подсъдимата ,а след нея и св.Х.Г. тръгнали към
тъжителката , като стигайки до
нея започнали да дърпат от ръцете й
детето,при което то се разплакало .В опита си да осуети вземането
на детето тъжителката започнала да отстъпва назад /св.А./
,като в един момент подпряла с тяло телената
ограда,граничеща със съседния имот. Тогава св.А. помолила св.Х. Г.
да престанат,да вземе детето и да го качи в стаята ,което той успял
да стори и с
детето на ръце тръгнал да се качва по
стълбите на къщата. В създалата си ситуация на близко присъствие една до друга ,
тъжителката хванала с ръка част от
косата на подсъдимата и започнала да я дърпа и бута ,при което
Г. загубила равновесие и паднала на земята,в резултат на което ожулила
външната част на дясна подбедрица и коляното
на десния си крак. Стискайки с едната ръка косата на падналата по гръб подсъдима ,
С. успяла да и нанесе няколко
удара с крак ,попаднали в горната
част на тялото и главата на Г. . Наблюдавайки в непосредствена близост случващото се св.Н.А. и С.Ч. се
приближили до тъжителката и за да я отстранят от подсъдимата положили известни физически усилия . При опита да
освободят косата на подсъдимата от захвата на
пострадалата , едната от свидетелките я хванала за дланта на
ръката,за да разтвори пръстите ,стиснати в юмрук,а другата я хванала за другата ръка ,за да я отстрани от падналата на земята подсъдима
.С тези действия конфликта
между страните бил преустановен
.В този момент се
появил и св.Х. Г. и казал на тъжителката и св.М.Г. да напуснат
двора на къщата . Последните останали
да чакат пристигането на полицейските органи отвън пред къщата , а св.А. ,Ч. и Г.
помогнали на подсъдимата да се изправи от
земята. Според св.А. подсъдимата имала
подутина в лявата част на главата , охлузвания на коляното на десния крак ,както и се оплаквала ,че се задушава и диша
трудно. След пристигане на полицейските органи тъжителката ,заедно със св.А.,Ч. и М.Г. с патрулния автомобил били отведени в РУП-Хасково за
снемане на обяснения по случая По време
на пътуването до полицейския участък, според
св.А. тъжителката провела телефонен разговор ,в който се оплакала,че има наранявания . Св.М.Г.
твърди в разпита си ,че пострадалата разговаряла по телефона с адвоката си ,на
когото съобщила ,че подсъдимата я
бутнала в оградата, при което тя си наранила крака. Подсъдимата била транспортирана
от екип на Спешна помощ за оказване на медицинска помощ.Заради
констатираните при медицинския преглед
наранявания подсъдимата била настанена в отделението по Неврохирургия към
МБАЛ-Хасково, откъдето били изписана
на 28.06.2018 год.
На 27.06.2018 година
тъжителката В.Н.С. била
прегледана от съдебен лекар д-р Х.Е..Пред него съобщила,че към 17.00 часа на 25.06.2018
г. в двора на къщата на съпруга и свекървата и нанесла наранявания с ръце .Видно от издаденото
съдебномедицинско удостоверение №286/18 г .при прегледа на подсъдимата С. са констатирани: драскотина на главата
,драскотина и кръвонасядане на лява предмишница
,драскотина по дясна ръка и разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане
на дясната пета . Вследствие на тези наранявания на е причинено разстройство на здравето
,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
.Според заключението на
назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза, както и от
устния доклад на вещото лице Е. драскотините
по дясната слепоочна област,лявата мишница и гърба на дясна длан на
пострадалата са получени в
динамика при посягане с ръце и драскане
с нокти ,а причината за появата на кръвонасядане на
лявата предмишница под драскотината обяснява със стискане с пръстите на ръката. Като възможен механизъм
на получаване на тези драскотини , вещото лице не изключва и
посягането и стискането с ръце ,като
тяхното действие като обем, сила и обхватност зависи
от ответното противодействие, в ситуация
,при която при усилена съпротива се
засилва и атаката.Травмата на петата ,изразила се в разкъно-контузна
рана ,която е определяща за разстройство на здравето по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК е
възможно да е получена в резултат на закачане на петата на желязна мрежа .В
случая срока за пълно възстановяване на причинените увреждания на тъжителката е определен от експерта от порядъка на 20 дни.
На 28.06.2018 год.
частната тъжителка била прегледана от специалист по Съдебна медицина- д-р Х.Е. , на който
съобщила, че към 10.00 часа на 25.06.2018
год. в къщата на сина си е ритана с крака и удряна по главата с ръце.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №290/2018 г. при прегледа
на тъжителката са
констатирани контузия на главата - контузионен
оток в лявата теменна област ,леко
мозъчно сътресение ,без данни за загуба на съзнание и охлузвания по десния крак . Горните
увреждания по механизъм на причиняване са получени в резултат на действие на твърд
тъп предмет и могат
да се получат при инцидент по
начина и при обстоятелствата, описани от
прегледаната . Вследствие на тези наранявания е причинено разстройство на
здравето ,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Така
изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимата , показанията на разпитаните св. Н.Д.А., С.Н.Ч., А.Г.Г. , Х.П.Г. и М.М.Г. ,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и другите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Събраният
по делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи:
Безспорно
по делото е,че между подсъдимата и частната
тъжителка е възникнал физически конфликт. Свидетели на случилото се в
дома на подсъдимата Г. на 25.06.2018 г. са лица
без родствена връзка със страните/св.Н.А. и С.Ч./ и такива в близка родствена връзка
с подсъдимата /св.Х.Г./ или приятелска
такава с тъжителката /св.М.Г. / , които
дават показания как се е зародил конфликта ,както и показания впоследствие в какво се е изразил
физическия сблъсък между страните .
На първо място, следва да се отбележи, че подсъдимата се
възползва от правото си да даде обяснения, в които да изложи своите
възприятия относно хронологията и
начина, по който са се разиграли събитията на инкриминираната дата и място ,от
които съдът да черпи сведения досежно относимите факти. В
този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията
на подсъдимата по делото са и доказателствено средство, като
в процесния случай следва да се обсъждат
и ценят с оглед останалия събран в хода на
съдебното следствие
доказателствен материал. При преценка на тяхната достоверност съдът
кредитира с доверие обясненията на подсъдимата в частта им относно фактите, свързани с
отношенията между частната тъжителка и св.Х.Г. , предхождащи и донякъде провокирали процесния
инцидент, както и относно обстоятелството, че на датата, посочена в акта на частното обвинение се е намирала на
мястото на инцидента и с частната
тъжителка са имали физическо
съприкосновение, при което не
пострадалата,а тя е получила
телесни увреждания от С. ,която я ударила с юмрук в главата,хванала я за косата
и я съборила на земята,като ожулила
коляното на десния си крак . При анализа на доказателствените източници следва
да се отбележи, че по делото са ангажирани гласни доказателствени средства и чрез разпит
на свидетели в хода на съдебното следствие, които се явяват преки очевидци на разигралите се
събития и то конкретно за физическото
съприкосновение между страните по делото. Така за свидетелите Н.Д.А. и С.Н.Ч. се
твърди да са преки очевидци на физическия контакт
между подсъдимата и тъжителката на инкриминираната дата и място. И двете
са свидетели на подсъдимата ,като
изнасят принципно непротиворечиви
помежду си данни относно това какво поведение са имали страните в конфликта и по какъв начин са
причинени твърдяните от подсъдимата увреждания .
Така св.Н.А. при изложение
на възприятията си в
хода на съдебното следствие ,
говори за дърпане на
косата и нанесени няколко
удара с крак от пострадалата в
тялото на падналата на терена
подсъдима . Същевременно при разпита си тази свидетелка е категорична,че
при този физически конфликт не е възприела удари от страна на подсъдимата към
главата и тялото на пострадалата ,като заявява , че
непосредствено след инцидента М. Г. е имала
подутина в лявата част на главата , охлузвания на коляното на десния крак и оплаквания
,че се задушава и диша трудно .Противоправно поведение на
подсъдимата към пострадалата не е видяла и св.С.Ч. ,
която на свой ред също описва действия на пострадалата по хващане
с ръка и дърпане на косата на подсъдимата ,бутане
на тялото и с ръка ,последвано от падане настрани на терена и нанасяне на удари с крак ,попаднали
в тялото и.Обсъдени показанията
на св.А. и Ч. , дадени от незаинтересовани и без каквито и да е обвързаности със страните лица са вътрешно
непротиворечиви и логически последователни. Съответстващи с тези
показания са и показанията на принципно заинтересования на тезата на
подсъдимата свидетел Х.Г. ,в
които също е представено участието на страните в
конфликта, като този свидетел , кореспондиращо
с показанията на свидетелите А. и Ч. , описва физическо съприкосновение,при което пострадалата
е ударила
подсъдимата в
главата ,след което я хванала за
косата и дърпайки я съборила на земята и в това положение я ритала с крак в
тялото и главата.
В обясненията си подсъдимата отрича
физически контакт с пострадалата , като описва
причините за възникването му . Съдът кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която е описано кой пръв е инициирал физическото съприкосновение и каква е била ответната реакция. На тези
обяснения съответстват и показанията на коментираните по-горе свидетели А., Ч. и Г.. Единствено в
показанията на ангажираната от обвинението св.М.Г. се твърди , че докато пострадалата държала детето в ръце ,за да го вземе от нея подсъдимата първа започнала
да я бута с ръце , блъскайки я в ограда
с телена мрежа,а след като св.Х.Г. взел детето от нея , подсъдимата я
хванала за косата , при което пострадалата
и отвърнала на свой ред, като хванала подсъдимата за косата,съборила я на земята и започнала да я рита с крак,държейки я за
косата. Твърденията на тази свидетелка за действията на подсъдимата спрямо
пострадалата ,изразили се в бутане с ръце ,блъскане в телена ограда и хващане за
косата обаче са изолирани и не се подкрепят
от показанията на никой от останалите свидетели,разпитани в хода на съдебното
следствие.Те не
консолидират и на механизма на причиняване на уврежданията у
пострадалата , съгласно приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза,според която драскотините
по дясната слепоочна област,лявата мишница и гърба на дясна длан на
пострадалата са получени в
динамика при посягане с ръце и драскане
с нокти ,а причината за появата на
кръвонасядане на лявата предмишница
под драскотината се дължи на стискане с
пръстите на ръката ,като
единствено травмата на
петата ,изразила се в разкъно-контузна рана е възможно да е получена в резултат
на
закачане на петата на желязна мрежа. Подобни факти за драскане с ноктите на ръката ,годни да причинят
констатираните от медицинския експерт драскотини не се изнасят от свидетеля на обвинението ,която говори
единствено за блъскане на тялото
на пострадалата в ограда, а и такива липсват и в показанията на свидетелите на защитата. В
този смисъл показанията на св.М.Г. не потвърждават
изнесения от пострадалата механизъм
,по който са получени собствените
и телесни увреждания и като такива предпоставят
изводи за недостоверността на изнесените,
чрез тях факти. .Всъщност
относно твърдяните за получени при инцидента наранявания на тъжителката доказателствената съвкупност /непротиворечива
относно този факт/ сочи за намеса на двете свидетелки А. и Ч. ,положили достатъчно физическо усилие,за да я отстранят от мястото на сблъсъка , хващайки я за ръката,за да
освободят захвата й от косата на подсъдимата и дърпайки я за ръката,за да я отдалечат от падналата
на земята Г. , данни за което се съдържат и в показанията на св.М.Г. . В тази връзка следва да се отбележи,че
вещото лице при изясняване на механизма на получаване на травмите на
пострадалата не изключва възможността
драскотините да са причинени от посягане и стискане с пръстите на ръцете при
достатъчна по обем сила ,съответна на
указаната съпротива . Единствено за целите на
изложението дори да се предположи ,че драскотините по главата и ръцете на пострадалата са оставени от ръцете на подсъдимата при опита да вземе детето от нея ,те са
причинили страдание , което на свой ред
пък изключва приложимостта на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК. Това е така,защото
тези телесни увреждания изпълват състава
на чл.130 ал.2 от НК и като такива не
са еднакви по степен с тези на тъжителката , които са съставомерни по
чл. 130, ал. 1 НК. В този смисъл е и ТР на ОСНК 51/1989 г на ВС.За разкъсно- контузна рана на дясната
пета на подсъдимата обсъдената по-горе доказателствена съвкупност сочи да е получената при движението и назад ,за да
препятства вземането на детето от подсъдимата и св.Г. и последвалото
съприкосновение с ограждаща имота
телена ограда,поради което не може да се
приеме за несъмнено ,че се дължи
единствено и само на противоправно
действие на подсъдимата .
По същество получените от пострадалата телесни увреждания -
описани подробно по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се
установиха от съдебно- медицинската експертиза. Наличието на нараняванията не
се оспорва и от подсъдимата , която отрича да са причинени от нея ,а по- изложените вече съображения съдът кредитира показанията на свидетелите на
защитата и по-конкретно тези на св.Д. ,Ч. и Г.
, защото те са безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
От така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните изводи: От обективна страна безспорно се установи
наличието на съставомерен резултат по чл.130 ал.1 от НК, а именно: драскотина на главата
,драскотина и кръвонасядане на лява предмишница
,драскотина по дясна ръка и разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане
на дясната пета , установени от заключението на съдебномедицинската експертиза, възприета от съда като
компетентна и безпристрастно дадена. Доколкото обаче този съставомерен
резултат е един от елементите на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, но не и
единствения такъв, на доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното деяние
и то такова, каквото е описано в
обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява
престъпление, дали е извършено от подсъдимия и дали е извършено
виновно.Наличието на настъпил съставомерен резултат
обаче е само индиция
за осъществено изпълнително деяние, носещо белезите, визирани в състава на
престъплението, а не неоспоримо доказателство за неговото осъществяване.
В крайна сметка наличието на
нараняванията у тъжителката не се оспорва от защитата, която отрича авторството на причиняването им от страна на
подсъдимата .Основният момент от предмета на доказване обаче е налице ли е било нанасяне на удари от страна
на подсъдимата спрямо пострадалата , средствата, с които това е станало и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе и кредитирани от съда
доказателствата по делото не се установи престъпна дейност на подсъдимата по извършване на деянието, за което е
привлечена към наказателна отговорност с повдигнатото и частно обвинение.
Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче, е в насока
на липса на доказана съпричастност на подсъдимата в извършването му, при което се оказва, че
преценката на съда и частното обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване
в тъжбата ,именно на подсъдимата като
извършител при осъществяване на изпълнителното деяние. Липсват категорични
доказателства за осъществени
от подсъдимата конкретни действия по стискане с ръце и дране
с нокти на частната тъжителка довели до съставомерния
резултат .Действително установено по несъмнен начин от всички доказателствени
източници по делото , а и не се оспорва от
подсъдимата е, че на инкриминираната дата се е намирал на мястото на разигралите се събития. Доказателства по делото обаче за конкретно участие на подсъдимата при
причиняване на телесните повреди на частната
тъжителка и оттам в осъществяване
на изпълнителното деяние липсват.Изолирани
пък са
показанията на св.М.Г. за
блъскане на пострадалата с ръце и хващане на косата от подсъдимата ,което
води до недоказаност на
предявеното обвинение, свързано с причиняването на конкретно упоменатите в удостоверението телесни повреди ,при описания от медицинския експерт възможен начин на получаване на множеството
драскотини в областта на главата ,лявата предмишница и гърба
на дясната длан на ръката на тъжителката
.С оглед на потвърдените от тази
свидетелка данни за механизма по настъпване на уврежданията, които не
установяват необходимата причинно- следствена връзка между действията на подсъдимата
и тяхната поява, тя не може да носи отговорност за тяхното възникване. В този смисъл липсват
категорични и еднопосочни доказателства за участие на подсъдимата при
нанасяне на леката телесна повреда на
частната тъжителка на
процесната дата.
Неоснователно на следващо място е искането на защитата за приложение
на института "реторсия". По делото на първо
място извън показанията на св.Г. , които
съдът не кредитира по изложените по –горе съображения в тази им част
отсъстват други доказателства за нанесени от подсъдимата
травми върху части от тялото на пострадалата . Невъзможността обаче за подобна
квалификация се съдържа в самата обвинителна
теза, според която , за да се предпази
от действията на подсъдимата
пострадалата също я хванала за косата и
започнала да я скуби и незнайно как Г. се извъртяла и паднала на камъните на
двора . Ясно е, че подобно действие не може да бъде окачествено като
"отвръщане" на причинената телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.3 от НК, която разпоредба изисква осъзнато, т.е. умишлено поведение
от страна на дееца, а не случайно или непредпазливо причиняване на увреждания,
които не биха могли да бъдат третирани като противоправни
и на тази база предпоставящи освобождаване от
отговорност както нападателя, така и отвръщащия на нападението.
Изнесените в частната тъжба твърдения за блъскане в телена ограда , дране
с ноктите на ръката и хващане за косата ,като механизъм не се потвърди обаче от нито едно от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства .При изследване
механизма на причиняване на
нараняванията у тъжителката ,по
начина на получаването им, изслушания в с.з. доклад на медицинския
експерт не установява някоя
от травмите да е в резултат
на блъскане с ръце и дърпане на част от косата . В този смисъл
твърденията на частната
тъжителка ,върху която лежи и тежестта да докажат частното обвинение относно
причините на упражненото
от страна на подсъдимата въздействие
върху телесната й неприкосновеност,
начина и
средството на това въздействие не се подкрепят от показанията на собствените и доказателствени източници. От друга
страна обясненията на подсъдимата за липсата
на какъвто и да е физически контакт между нея и пострадалата в инкриминираното време и
място се подкрепят от
показанията на сочените от нея
св.А.,Ч. и Г. ,поради което съда няма основание да не ги кредитира с
оглед тяхната еднопосочност и непротиворечивост.Макар и да е налице съставомерност на извършеното, недоказаността на деянието и
обективния и субективния принос на подсъдимата в извършването му мотивира съда да го признае за невинен по това обвинение.Поради това и съдът не
намира за нужно да обсъжда субективната страна на престъплението, тъй като
съществуването и се предполага от наличието на извършено престъпление от лице,
спрямо което е повдигнато обвинение за него.
Присъдата не
може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно
обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на
извършителя в него,защото съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително
доказано /чл. 303 от НПК/,какъвто не е
настоящия случай.С оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимата за невинна да е извършила престъпление по
чл.130 ал.1 от НК по отношение на
тъжителката ,поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправда по
повдигнатото обвинение.
Развитието на делото в
наказателната му част обуславя и съдбата на гражданската претенция. Тя бе отхвърлена изцяло на основание липсата на
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на подсъдимата . Не се установи тя да е извършила увреждащо частната тъжителка поведение, а оттук не е налице хипотезата на чл. 45 ЗЗД,поради което и
отхвърли предявения граждански иск за сумата от 3000 лв. , приет за съвместно
разглеждане и решаване в наказателното производство, като неоснователен.
С оглед този изход на обвинението и
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,съдът осъди частната тъжителка да заплати
на подсъдимата направените по
делото разноски за вещо лице и адвокат в
размер на 350 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.