Мотиви към
присъда №295 постановена по НОХД № 4738 по описа за 2010 г. на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт от БРП, с който срещу Й.Ю.Щ. ЕГН ********** е
повдигнато обвинение по чл. 195 ал.1 т.3,5 и 7
вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК и срещу С.М.С. ЕГН ********** е
повдигнато обвинение по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.3 и 5 вр. чл.29 ал.1
б.”а” вр. чл.20 ал.2 от НК и двамата от гр.Камено, за това че:
На 08.01.2010 г., в гр.К., от избено помещение
находящо се на ул. ..., след предварителен сговор, в съучастие като
съизвършители, в условията на повторност за Й.Ю.С. и в условията на опасен
рецидив по отношение на С.М.С., в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот (разбили входната врата на избеното
помещение), отнели чужди движими вещи -101 (сто и един) литра домашна гроздова
ракия –мускатова на стойност 656,50 лева, пластмасова туба с вместимост 10
(десет) литра на стойност 3,20 лева, пластмасова каса на стойност 1,00 лев,
черен полиетиленов чувал на стойност 0,20 лева, 2 броя препарати по 0,50 литра
марка „Ехо” на обща стойност 1,00 лева, 2 броя препарати от по 0,50 литра марка
„Бинго” на обща стойност 1,00 лев, 2 броя препарати от по 0,50 литра, марка
„Медикс” на обща стойност от 1,00 лев и общата стойност на присвоеното
имущество възлиза на 663,90 (шестстотин шестдесет и три лева и 90 стотинки)
лева от владението на В.Р.Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвоят.
Подсъдимите
редовно призовани, чрез Н. на З. в гр.Б. се явяват в открито съдебно заседание.
За двамата се явява служебният им защитник адв.Г.–БАК назначен с постановление
от водещия разследването в хода на досъдебното производство.
Производството
по делото по инициатива на съда и със изричното съгласие на подсъдимите и
техния служебен защитник се разви по
процедурата по глава 27 от НПК-съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция. По искане на подсъдимите производството по глава 27 от
НПК се разви по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същите
признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимите оспорва правната квалификация на деянието
досежно чл.29 ал.1 б.”а” от НК по отношение на подсъдимия С. Иска от съда да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при съобразяване на разпоредбата на
чл.2 ал.2 от НК с приложението на чл.58а НК в редакцията му от ДВ бр.27 от 2009
г. действал по времето на извършването на деянията, като за подсъдимия С. се
предлага да се наложи не повече от една година, а за Щ. шест месеца.
Подсъдимият Щ. в последната си дума иска от съда да му
бъде наложена наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца и
подсъдимият С. в последната си дума иска от съда да му бъде наложено наказание
също три месеца лишаване от свобода.
Прокурорът
поддържа внесения обвинителен акт, както в обстоятелствената част, така и
правните квалификации на престъпленията. Предлага на съда на подсъдимия С. и Щ.
да се определят наказания под средния
предвиден в закона размер.
Пострадалият от престъплението свидетел В.Р.Р. редовно призован и се явява в открито съдебно заседание. Съдът
запозна пострадалия с правото му да предяви за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимите, представляващ
обезщетение за нанесените му с престъпленията имуществени щети вследствие
непозволено увреждане, както и да поиска от съда да иска да бъде конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото. Пострадалият свидетел
Р. не пожела да се възползва от предоставените му от закона права.
Съдът с
определение одобри изразеното съгласие от страна подсъдимите и техния служебен
защитник за провеждането на процедурата по глава 27 от НПК, тъй като установи,
че са налице предпоставките и условията за това и че съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда на НПК. Обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от съответните протоколи за разпит на
свидетели изготвени в хода на досъдебното производство, направената експертиза,
без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
С оглед
събраните по делото в хода на досъдебното и в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Към момента на извършването на деянието подсъдимият Й.Щ. е многократно осъждан за кражби , за което
са му били налагани наказанията
„пробация”. Настоящата му деятелност следователно е извършена в условията на
повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият
С.М.С. е също многократно осъждан за извършени кражби на лишаване от свобода с
присъди влезли в сила по НОХД №98/09 г. в сила на 05.03.2009 г. -3 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно при първоначален режим общ, по НОХД №1126/2009 г. в сила от
28.05.2009 г. е осъден на осем месеца лишавана от свобода, което да изтърпи при
първоначален режим „общ”, по НОХД №3067/2009 г. в сила от 23.09.2009 г. е
осъден на лишаване от свобода за срок от седем месеца, при първоначален „общ”
режим. За нито една от изброените присъди наказанията лишаване от свобода не са
били отложени на основание чл.66 ал.1 от НК. С определение в сила от 30.10.2009
г. постановено по НЧД 3201/2009 г. на БРС е направена кумулация на влезлите в
сила присъди на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК
вр. чл.23, 25 и 24 от НК и на С. е била определено едно общо най –тежко
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24
от НК е била увеличено с още четири месеца
лишаване от свобода и така
увеличеното общо и най-тежко наказание е следвало да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален режим „общ”. Следователно предвид горното, настоящата деятелност на С. е в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, а не по
б.”а”. Критерият на закона за наличие на опасен рецидив в случая е
осъждането на наказанието до една година
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, а не такова наказание
наложено по съвкупност на основание чл.23,25 и 24 от НК. При решаване на
въпроса дали е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК се взема
предвид наложеното наказание за тежко умишлено престъпление, извършено преди
това, а не наложеното наказание по чл.23,25 и 24 от НК. В този смисъл е и
Решение №355 от 15.09.1988 г. постановено по НОХД №360/88 г. на ВС на България.
На 08.01.2010 г. , около 23,30 часа, подсъдимите
гледали телевизия в дома на Й.Щ. *** и се уговорили за извършат кражба на вещи
от мазетата на някой от жилищен блок наблизо. С. взел една щанга от дома на
подсъдимия Щ. и двамата се насочили към избените помещения на блок находящ се
на ул. ... Като стигнали до блока, С. изкъртил с щангата поставената решетъчна
ламарина на прозореца на коридора на мазетата. Двамата проникнали през отвора
вътре и с щангата разбили катинара на вратата на мазето на свидетеля В.Р.Р.
После натиснали вратата и я пречупили в долната част и тя се откъртила. След
като влезли в помещението, от там взели шишета и съдове със 101 (сто и един)
литра домашна гроздова ракия –мускатова на стойност 656,50 лева, пластмасова
туба с вместимост от 10 литра на стойност 3,20 лева, пластмасова каса на
стойност 1 лев и черен полиетиленов чувал на стойност 0,20 лева, 2 броя
препарати по 0,50 литра марка „Ехо” на обща
стойност 1,00 лев, 2 броя препарати от по 0,50 литра , марка „Бинго” на
обща стойност от 1,00 лев и 2 броя препарати от по 050 литра марка „Медикс” на
обща стойност от 1,00 лева
Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 656,90
лева според заключението на назначената по време на досъдебното производство
съдебно оценъчна експертиза.
Подсъдимите изнесли вещите през прозорчето. Отишли до
фургона на свидетеля С. и го помолили да пренесат инкриминираните вещи с
неговия автомобил, но не му казали, че са крадени. С. им поискал за услугата 20
лева и се съгласил. После с автомобила на С. подсъдимите отишли до
местопрестъплението, натоварили процесните вещи в автомобила и ги откарали до
дома на сестрата на подсъдимия Щ. – К. След разтоварването им С. си тръгнал,
като му платили и дали едно шише от 700 грама с ракия. На следващия ден
подсъдимите продали ракията на различни лица, от които на свидетеля В. продали
няколко туби от по 40 литра, на свидетелката В. С. продали два литра ракия в
шише.
Горната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства – признанието на фактите, така както са изложени в обвинителния
акт от страна на подсъдимия, свидетелските показания, свидетелствата за
съдимост на подсъдимите и изготвената експертиза.
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка и събраните в хода на разследването
доказателства се установяват по безспорен е несъмнен начин следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От обективна и
от субективна страна подсъдимият Й.Ю.Щ. ЕГН ********** *** е извършил от обективна и от субективна
страна престъпление чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.28 ал.1 от НК , за това че:
На 18.01.2010 година, в град К., област Б., от
избено помещение, находящо се на ул. ..., след предварителен сговор и в
съучастие като съизвършител със С.М.С., ЕГН ********** в условията на
повторност, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена
за защита на имот /разбил входната врата на избеното помещение/, като отнел
чужди движими вещи – 101 /сто и един/ литра домашна гроздова ракия - мускатова, на стойност 656.50 /шестстотин
петдесет и шест лева и 50 ст./; пластмасова туба с вместимост 10 /десет/ литра,
на стойност 3.20 /три лева и 20 ст./; пластмасова каса на стойност 1.00 /един/
лев; черен полиетиленов чувал на стойност 0.20 /двадесет/ стотинки; 2 /два/
броя препарати по 0.50 литра марка „Ехо”, на обща стойност 1.00 /един/ лев; 2
/два/ броя препарати по 0.50 литра марка „Бинго”, на обща стойност 1.00 /един/
лев; 2 /два/ броя препарати по 0.50 литра марка „Медикс”, на обща стойност 1.00
/един/ лев или общата стойност на присвоеното имущество възлиза на 663.90
/шестстотин шестдесет и три лева и 90 ст./ от владението на В.Р.Р., ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавал
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
От обективна и от субективна страна подсъдимият С.М.С.
ЕГН ********** *** е извършил от обективна и от субективна страна престъпление
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”б” от НК вр. чл.20 ал.2 от НК , за това че: на
На 18.01.2010 година, в град
К., област Б., от избено помещение, находящо се на ул. ..., след предварителен
сговор и в съучастие като съизвършител с Й.Ю.Щ., ЕГН ********** в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот
/разбил входната врата на избеното помещение/, като отнел чужди движими вещи –
101 /сто и един/ литра домашна гроздова ракия -
мускатова, на стойност 656.50 /шестстотин петдесет и шест лева и 50
ст./; пластмасова туба с вместимост 10 /десет/ литра, на стойност 3.20 /три
лева и 20 ст./; пластмасова каса на стойност 1.00 /един/ лев; черен
полиетиленов чувал на стойност 0.20 /двадесет/ стотинки; 2 /два/ броя препарати
по 0.50 литра марка „Ехо”, на обща стойност 1.00 /един/ лев; 2 /два/ броя
препарати по 0.50 литра марка „Бинго”, на обща стойност 1.00 /един/ лев; 2
/два/ броя препарати по 0.50 литра марка „Медикс”, на обща стойност 1.00 /един/
лев или общата стойност на присвоеното имущество възлиза на 663.90
/шестстотин шестдесет и три лева и 90 ст./ от владението на В.Р.Р., ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавал
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
На основание чл.304 от НПК съдебният състав оправда
подсъдимия С.М.С. по повдигнатото му обвинение по чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия Щ. престъпление
по чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Обществената
опасност на деянието е висока. Обществената опасност на дееца Щ. е висока като
се има предвид данните за съдимост към момента на извършването на деянието.
Деянието е извършено на в началото на месец януари на 2010 г., т.е. преди
влизането на промените в НК досежно приложението чл.58а НК (ДВ бр.26 от 2010
г.). Въпреки, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства най-благоприятен
закон в настоящия казус е разпоредбата
на чл.58а от НК в редакцията му от ДВ
бр.27 от 2009 г., където съдът се задължава да приложи чл.55 НК при наличието
на признание по фактите, така както са описани в ОА и като предвидена последица
от предварителното изслушване на страните отразена в чл.373 ал.2 от НПК. При това положение съдебният състав определи наказание като
взе с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК
и наложи на подсъдимия Щ.
наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Наказанието Щ.
следва да изтърпи ефективно при първоначален режим” Строг в затвор от закрит тип по смисъла на чл.61
ал.1 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНС. Настоящата инстанция намира, че с това
наказание в най-пълна степен биха се
изпълнили изискванията на чл.36 НК досежно индивидуалната превенция.
За осъщественото от
подсъдимия С. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3,5 НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. Обществената опасност на деянието е
висока. Обществената опасност на дееца С. е висока като се има предвид данните
за съдимост към момента на извършването на деянието. Деянието е извършено на в
началото на месец януари на 2010 г., т.е. преди влизането на промените в НК
досежно приложението чл.58а НК (ДВ бр.26 от 2010 г.). Въпреки, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства най-благоприятен закон в настоящия
казус е разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията му от ДВ бр.27 от 2009 г., където съдът се
задължава да приложи чл.55 НК при наличието на признание по фактите, така както
са описани в ОА и като предвидена последица от предварителното изслушване на
страните отразена в чл.373 ал.2 от НПК. При това положение
съдебният състав определи наказание като взе с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК и наложи на подсъдимия С. наказанието
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Наказанието С. следва да изтърпи
ефективно при първоначален режим” Строг
в затвор от закрит тип по смисъла на чл.61 ал.1 т.2 вр. чл.60 ал.1 от
ЗИНС. Настоящата инстанция намира, че с това наказание в най-пълна степен биха се изпълнили
изискванията на чл.36 НК досежно индивидуалната превенция.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Щ. и С. да заплатят на
държавата по сметка на БРС направените по делото разноски в размер от по 25,00
(двадесет и пет) лева всеки един от тях за изготвената експертиза.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова