Мотиви към присъда по НОХД № 540/2019
год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Е.К.И. *** е предадени на съд по обвинение в извършено
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал.
1 от НК – за това, че за времето от 01.06.2017 год. до 10.07.2017 год., в
с. Добри дол, обл. Монтана и в с. Сливата, обл. Монтана, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б“ от НК – служител гише (Началник V категория), той и пощенски
раздавач, изпълняващ задълженията си по Трудов договор № 119/10.03.2014 год.,
сключен с БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД – гр. София, присвоил чужди пари, връчени в това
му качество – от Пощенска станция Добри дол – сумата от 4342,67 лв. и от
Пощенска станция Сливата – сумата от 1062,33 лв., или общо сумата от 5405,00
лв., представляващи пенсии, приходи от продажби на СМЦ (търговски дейности),
такси за парични преводи по договори с ЧЕЗ, ВиК, Булсатком, Изипей и др.,
собственост на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД, които са му поверени да пази и управлява до
тяхното предаване и отчитане на дружеството – съгласно т. 2.24 от Длъжностна
характеристика НКПД: 4211 1012 (приложение към сключения трудов договор).
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда
на Гл. ХХ от НПК.
В с.з., представителят на
обвинението счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и пледира за
осъдителна присъда и наказание в размер на две години Лишаване от свобода, с
приложение института на условното осъждане и Лишаване от право да заема
държавна или обществена длъжност, както и да упражнява професия или дейност,
свързани с материално-отчетническа дейност и съхранение на материални активи за
срок от 4 години.
Подсъдимият Е.К.И. не е намерен на посочения от него адрес,
и след щателно издирване е установено, че е напуснал страната, като
местоживеенето му не е известно. Делото се гледа в негово отсъствие, при
условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като той се представлява от служебен
защитник – адв. С.П. ***, който счита, че по делото са събрани безспорни и
категорични доказателства за авторството и вината, но предвид чистото съдебно
минало счита, че следва да се наложи наказание в предвидения от закона миниален
размер.
Граждански иск за
причинените от престъплението имуществени вреди не е предявен за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.К.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
С Трудов договор №
11/10.03.2014 год. подс. Е. И. бил назначен на длъжността "Служител гише в
пощенска станция (началник пощенска станция V категория, той и пощенски
раздавач" в РУ ЗАПАДЕН РЕГИОН към БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД, с място на работа –
ПС с. Добри дол, обл. Монтана, като ежеседмично във вторник и четвъртък
обслужвал и съседните села Сливата и Орсоя, при шестчасов работен ден и работел
сам в пощенските станции на двете села.
Трудовото възнаграждение
е уговорено на 282 лв. месечно (при МРЗС за 2014 год. 340 лв.).
Дружеството-работодател е
акционерно дружество с над 50% държавно участие в капитала.
Част от възложените на
подсъдимия задължения (според длъжностната характеристика) включвали приемане и
изплащане на суми по пощенски, пенсионни и международни записи, по влогове и
депозити, социални помощи, инкасиране на суми за услуги по сключени договори,
изплащането на пенсии и отчитане на изплатените и неизплатени пенсии,
отговорност за "каса ценности", като МОЛ да приема, съхранява,
разходва, изписва и води отчетността на активите съобразно дадените казания,
предаване на изплатените записи и другите необходими документи в Областната
пощенска станция, организиране, приемане и обработване на абонаментите за вестници
и списания.
При това подсъдимият
следвало да отчита ежедневно всички парични постъпления, да изплаща пенсии,
записи и социални помощи по домовете, да продава пощенски ценности, да отговаря
за стопанисването и опазването на повереното му имущество.
Горните задължения
обуславят качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
"б" от НК.
На 09.06.2017 год., във
връзка сас Заповед № 28/07.06.2017 год.
на ръководителя на ОПС Монтана, свид. Т. Тонов свидетелите И.А.И. и Т.М.Б.
извършили финансова проверка на ПС с. Добри дол, обл. Монтана и със съставения
Ревизионен акт № 16/09.06.2017 год. били установени липси в размер на 2494,60
лв. С Ревизионен акт № 8/09.06.2017 год. била установена липса в размер на
415,71 лв. в ПС с. Сливата, обл. Монтана. Така установената липса в двете
пощенски станции, ръководени и обслужвани от подс. Е. И. била в общ размер от
2910,31 лв. Приходните и разходните документи били оформени правилно, но парите
липсвали. Освен това в продължение на няколко месеца подс. И. нарушавал
вътрешните правила на дружеството, касаещи касовия лимит и оставал с по-голяма
наличност на парични средства от позволените.
Подсъдимият обяснил на
свид. Т. Тонов, че парите били откраднати от него на спирката в с. Сливата,
обл. Монтана преди месеци, за което той НЕ бил сигнализирал нито работодателя
си, нито компетентните органи на МВР.
На свид. И.И. пък
споделил, че една вечер просто е "забравил" пакет със сумата от 5000
лв. на спирката в с. Сливата и се е качил в автобуса.
В последствие било
установено и че са отчитани като изплатени суми – социлни помощи – интграционни
добавки на настанени в Дом за пълнолетни с деменция в с. Добри дол – А.Б., А.М.,
С.П., Ц.Ц., Т.Б., ивалидната пенсия на свид. И.Й.П. за м. Юни, 2017 год., но
тези суми не са изплатени реално на лицата. Липсвали и касовите разписки за
изплащането на тези суми, които по правило трябвало да се съхраняват за период
от три години. Положените на
разплащателните ведомости подписи не били на получателите.
На свид. И.П. подсъдимият
казал, че парите за пенсията му още не са получени, още не е получено
решението, с което е отпусната пенсия, а в същото време постъпилата сума отчел
като изплатена.
Неустановено лице
подписало упълномощената свид. М.А. във ведомостта за интеграционните добавки
на лицата с увреждания, като така тези суми били отчетени като изплатени.
Горите суми били изплатени на лицата допълнително от
Български пощи ЕАД.
За периода 01.07. –
10.07.2017 год. била извършена повторна финансова проверка в двете пощенски
станции. С Акт за касова наличност № 17/10.07.2017 год. е установена липса в
размер на 1167,76 лв. в ПС с. Добри дол, обл. Монтана. С Ревизионен акт №
9/10.07.2017 год. е установена липса на пари в касата на ПС с. Сливата, обл.
Монтана в размер на 646,62 лв., или общо в двете пощенски станции – липса в
размер на 1814,31 лв.
Било извършено от
отчетника, подс. Е. И. предаване на пощенската станция на друг служител на
дружеството – свид. М.В.А..
След установяването на
липсите подсъдимият излязъл в отпуск по болест до 28.07.2017 год., след
изтичането на който не се явил повече на работа поради което със Заповед №
РД-02-172/11.08.2017 год. на директора на РУ ЗАПАДЕН РЕГИОН на Бългаски пощи
ЕАД трудовото правоотношение било прекратено.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А.П. се
установява, че размерът на липсващата сума – парични средства от касите на ПС
Добри дол и ПС Сливата към 10.07.2017 год. е общо 5405,00 лв., от които 4342,67
лв. от ПС Добри дол и 1062,33 лв. – от ПС Сливата. Към този момент МРЗС е била
460 лв., следователно общата стойност на липсите се разнява на 11,7 минимални
работни заплати за страната.
По доказателствата:
Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира, като обективни, безпротиворечиви, последователни и намиращи се във
връзка помежду си.
От правна страна:
Изпълнителното
деяние на длъжностното присвояване се изразява в това, че длъжностното лице, на
което е връчено или поверено имуществото, се разпорежда с това имущество в свой
личен или чужд личен или колективен интерес, без да има право за това, т. е.
разпорежда се с него като със свое.
При установените
по делото факти, съдът намира, че от обективна страна, извършеното от подсъдимия
деяние, изпълва престъпния състав на длъжностно присвояване по смисъла на чл.
201 НК – подс. Е.К.И. за времето от 01.06.2017 год. до 10.07.2017 год.,
в с. Добри дол, обл. Монтана и в с. Сливата, обл. Монтана, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б“ от НК – служител гише (Началник V категория), той и пощенски
раздавач, изпълняващ задълженията си по Трудов договор № 119/10.03.2014 год.,
сключен с БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД – гр. София, присвоил чужди пари, връчени в това
му качество – от Пощенска станция Добри дол – сумата от 4342,67 лв. и от
Пощенска станция Сливата – сумата от 1062,33 лв., или общо сумата от 5405,00
лв., представляващи пенсии, приходи от продажби на СМЦ (търговски дейности),
такси за парични преводи по договори с ЧЕЗ, ВиК, Булсатком, Изипей и др.,
собственост на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД, които са му поверени да пази и управлява до
тяхното предаване и отчитане на дружеството – съгласно т. 2.24 от Длъжностна
характеристика НКПД: 4211 1012 (приложение към сключения трудов договор).
Установяви се в
хода на съдебното следствие, че са налице всички елементи от обективния състав
на престъплението.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено,
чрез вземането на съответните суми от касата в пощенската
станция /оборотни средства на пощите/ и разпореждането им с
тях като със свои. Тези средства са били поверени на подсъдимия, в качество му на длъжностно лице, в чиито задължения е вменено „да
приема и изплаща суми по пощенски, телеграфни, пенсионни и
международни записи и договори за вложителство”. Подсъдимият е имал задължението да
съхранява и отчита тези средства.
Като акт на
разпореждане съдът приема отчитането като изплатени на титулярите на част от
паричните средства – пенсии и социални помощи.
От субективна страна – деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване.
Извършените от подсъдимия присвоителни деяния са две,
извършени са през непродължителен период от време, при
еднородност на вината, поради което дейността му се
определя като продължавано престъпление.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществили
престъпният състав на чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За наказанието:
За
престъплението по чл. 201 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за
срок до осем години. Съдът може да постанови конфискация до ½ от
имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало
и тежкото социално положение – от трудовата си дейност той е реализирал доходи
в по-нисък от минималната работна заплата за страната размер.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието – обстоятелството, че част
от присвоените средства за били инвалидни пенсии и социални помощи – т.е. от
тях са били лишени социално уязвими групи хора, което сочи на занижен морал.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет
между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и
предвид целите визирани в чл. 36 от НК и наличието на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, наказанието се определи при приложение
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът намери, че наказанието "Лишаване
от свобода", в размер на една година би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция.
За това съдът наложи на
подсъдимия наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година.
Предвид чистото съдебно минало и на осн. чл. 66, ал.
1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен
срок от три години.
На основание чл. 201, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, съдът лиши подс. Е.К.И. от право да упражнява професии, свързани със съхранението,
управлението и отчитането на чужди пари, вещи или други ценности за срок от три
години, който срок съвпада с изпитателния срок на условното осъждане.
Така наложеното наказание,
съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да
превъзпитат към спазване занапред законите и установеният в страната правов
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189, ал.
1 и ал. 3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски.
При
тези мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: