РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
против Решение № 20/04.01.2022г., пост. по гр.д.№ 5512/2021, ПдРС, с което признато
за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
дължи, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на „Фърст сърв мастър“ ЕООД и на „Фърст
сърв ейс мастър“ ЕООД суми от по 94,00 лв. на всяко от тях, представляващи по 1/2 от
обезщетението за забава, в размер на законната лихва, върху сумата от 2500 лв., за
периода от 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г., като вземанията са придобити от ищците по
силата на договор цесия от 11.06.2020 г., сключен с „Мирена хотел“ ЕООД, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 1507/12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 250/2021 г. на
РС – Пловдив, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „ЕВН България ЕР“ ЕАД е обжалвал изцяло решението с
мотиви, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображение за
нищожност на договора за цесия на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД. На първо място сочи, че
цесията накърнява добрите нрави, т.к. с цедиране на вземането на части цедентът е
целял единствено мултиплицирането на съдебни разноски и хонорари при събиране на
вземането. В този смисъл липсата на законова забрана за цедиране на части не е
основание да се приеме, че извършената цесия е законосъобразна, т.к. тя нарушава
1
основен принцип в правото – добрите нрави. Отделно от това, доколкото цеденът и
цесионерът са свързани лица, то е очевидно, че с този договор не се търси постигане на
законоустановената цел на цесията , а се цели единствено облагодетелстване
посредством хонорари в производствата. Позовава се и на съдебна практика с
тълкуване в този смисъл. На следващо място, сочи че цесионния договор е нищожен
поради противоречие със закона, доколкото с него се преследва не обичайната
икономическа цел , а се цели заобикаляне на закона с цел събиране на допълнителни
разноски в производствата. Поддържа и че дружеството е било поставено в
невъзможност да заплати, доколкото кредиторът не е посочил банкова сметка, по която
да се извърши плащането, а и едва в последствие е получил покана за плащане и то не
по сметка, а в брой на посочен адрес, който при това е несъществуващ. Поддържа,
обаче, че дори и да е бил в състояние да изпълни задължението си, то оспорва титуляра
на вземането, доколкото счита извършената цесия за нищожна. Поддържа и че съдът е
следвало служебно да следи за нищожността на сделката, доколкото нормата на чл.26
от ЗЗД е императивна, а съдът служебно следи за прилагане на императивните правни
норми. Моли съда, след като отчете нищожността на договора за цесия, да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите страни „Фърст сърв мастър“ ЕООД и „Фърст сърв ейс мастър“
ЕООД са подали отговор на въззивната жалба, в който поддържат нейната
неоснователност. По отношение на посочените оплаквания считат, че правилно съдът е
приел, че не е налице накърняване на добрите нрави, доколкото подобно нарушение
предполага нарушение на нравствен принцип, който макар и да не е изрично законово
регламентиран е проведен посредством други разпоредби на действащото право.
Накърняване на добрите нрави би било налице при нарушение на принципите на
справедливостта и добросъвестността, както и при липса на еквивалентност в
насрещните престации. В случая това не е налице. В случая от процесния договор за
цесия не се накърняват и материални права на длъжника, което би обосновало правния
му интерес да се позовава на нищожност на цесионния договор. Поддържат и липса на
доказателства за свързаност между цедента и цесионера. Фактът, че адресната им
регистрация е едва и съща и че се представляват от един и същи управител не
обосновава накърняване на добрите нрави. Поддържат и че не е налице противоречие
на договора със закона, доколкото последният не забранява прехвърлянето на части от
вземането на различни лица. Поддържат, че както цедентът, така и цесионерите са
изпращали покани за плащане, но и до момента сумата не е платена. С подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК молителите са целели отново да се удовлетворят, но
вместо да изпълни задължението си, жалбоподателят е подал възражение, с което сам е
инициирал настоящето производство. Позовават се и на съдебна практика във връзка
със застъпеното становище. Поддържат, че жалбоподателят три години не изпълнява
задължението си, с което сам се поставя в ситуация да трупа лихви и разноски в
2
производствата. Молят за потвърждаване на постановеното решение. Не правят нови
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебно решение, с което са
уважени предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран със субективно съединени искове по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че дължи суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на ищците, които се легитимират като цесионери по договор за цесия от
11.06.2020г. с „Мирена хотел“ ЕОД.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
ищците се легитимират като кредитори на длъжника по силата на договор за цесия с
предмет прехвърляне вземането на цедента „Мирена хотел“ ЕООД на двамата
цесионера „Фърст сърв мастър“ ЕООД и „Фърст сърв ейс мастър“ ЕООД в размер на по
94,00лв., на всеки от тях, които суми представляват половината от дължимата от
длъжника законна лихва за периода 11.01.2018г.-10.10.2018г. върху вземането от
2500лв., установено със съдебно решение,. Приел е, че договорът е действителен,
доколкото законът не забранява изрично прехвърляне на вземането на части, както и че
за длъжника няма правен интерес от обявяване на договора за цесия за нищожен,
доколкото за него е без значение на кого следва да плати. Приел е, че длъжникът е
уведомен за извършената цесия на 16.06.2020г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е от 08.01.2021г., в който период е имал възможност да изпълни
задължението си.
По делото се установява от приложеното ч.гр.д.№250/2021, ПдРС, че е издадена
заповед за изпълнение за процесното вземане, с което се установява допустимостта на
иска по чл.422 от ГПК.
3
Видно от решение по гр.д. № 6274/2017, ПдРС „ЕВН България ЕС“ ЕАД е
осъдено да заплати на „Мирела хотел“ ЕООД сумата от 2500лв., съставляваща платена
без основание, представляваща част от сумата 4123,58лв. по фактура
№**********/09.01.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно представения Договор за цесия от 11.06.2020г., „Мирена хотел“ ЕООД
е цедирало на „Фърст сърв мастър“ ЕООД и на „Фърст сърв ейс мастър“ ЕООД
вземане в размер на общо 188лв. или по 94лв. на всяко дружество, което вземане
съставляващо дължима от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД законна лихва за
периода 11.01.2018-10.10.2018 върху главница от 2500лв., за която главница
длъжникът е осъден с Решение № 6274/06.10.2017, гр.д.№6274/2017, ПдРС. Приложено
е и уведомление до длъжника за извършената цесия. В уведомлението се посочва, че
същото следва да служи и за покана за плащане, като не са посочени банкови сметки
или начин на плащане.
По делото са представени още няколко копия от уведомления, изпратени чрез
телепоща, за извършени цесии от кредитора „Мирена хотел“ ЕООД на различни
дружества на отделни части на общото задължение на „ЕВН България ЕС“ ЕАД, както
следва: - на „Вайс кепитъл“ ЕООД по отношение на главницата от 2500лв., - на
„Ренард“ ЕООД по отношение на съдебно деловодните разноски по делата, - на
„Гранд олам чемпиън“ ЕООД по отношение на законна лихва върху главницата за
периода 28.01.2017-10.01.2018г..
Представено е и решение по гр.д.№11676/2018, ПдРС, с което е призната за
установена дължимостта на остатъка от главницата 1628,68лв. от общо 4123,58,
платена при липса на основание, начислена по фактура № *********/2017г. И по
отношение на това вземане е извършена цесия от „Мирена хотел“ ЕООД на „Ейс
мастър“ ЕООД и „Ейс сървър мастер“ ЕООД , за която длъжникът е уведомен от
кредитора чрез телепоща, - на „Ред клей мастър“ ЕООД и „Клей мастър“ ЕООД за
законната лихва за периода 29.0.2019-20.07.2019 върху главницата от 1628,68лв.
Приложени са копия от досиетата от Търговския регистър на фирмите
цесионери, от които се устновява, че същите са регистрирани с един и същи адрес на
управление – гр. Х**, ул. Д***, партер и са с управител Г. К. или са дружества, с
прехвърлен от К. капитал на В. В..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Спорът отнесен пред настоящата инстанция е дали цесията, въз основа на която
ищцовите дружества се легитимират като кредитори е действителна. Оплакването във
въззивната жалба е, че цесията е нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Доводът на първоинстанционния съд, че за длъжника
липсва правен интерес от прогласяване на нищожността на договора за цесия,
доколкото за него е без значение на кого ще плати, в общия случай е правилен, но не и
4
с оглед конкретните отношения. Цитираната от районния съд практика - О№
40/25.01.2018г., ч.гр.д. № 4750/2017г., IIIг.о., ВКС, не е в смисъла, вложен от съда, а
казва следното : „Установените в практиката на ВКС разрешения относно правния
интерес на длъжника да заяви недействителност на договор в който не участва може да
бъде диференцирано. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД за
трети спрямо атакувания договор лица, само когато се засягат техни права и признати
от закона интереси (опр. № 372/2015 г. ч. т. д. N 244 по описа за 2015, I т. о, реш. №
90/2015 г. по гр. д № 4406/2014 г. III г. о и др.), която преценка е конкретна за всеки
отделен случай. Ако законът, договорът или естеството на вземането допускат цесия, а
твърдението на длъжника за нищожност на същата не е заради нарушаване на
императивни норми като изключващи нейното действие, за него няма признат от
закона интерес да оспорва с иск ефекта на частното правоприемство, от значение за
преценката относно правния интерес са и ограниченията в чл. 439 ГПК спрямо
основанията, на които длъжникът може да оспорва вземането, които също се
преценяват като процесуална предпоставка.“. На първо място спорното вземане в
настоящия процес не е съдебно признато, то дори не е определено по размер, респ. не
следва да се преценяват ограниченията по чл.439 от ГПК. Касае се за определяемо по
размер вземане, за което е възможен спор между страните. На следващо място ВКС
указва, че преценката на правата и признатите от закона интереси на длъжника , които
могат да обосноват правен интерес от оспорване действителността на цесията е винаги
конкретна , с оглед конкретните обстоятелства и факти.
Съдът намира, че в конкретния случай за длъжника не е все едно дали едно
вземане, което не е безспорно, ще бъде изпълнено на първоначалния един кредитор
или на множество цесионери. Констатира се, че основното вземане за главница е
присъдено без акцесорно такова – за мораторни лихви. Вярно е, че това главно
задължение не е изпълнено / или поне страните не твърдят този факт да е настъпил/.
Цедирането на законната лихва върху това вземане, която не е съдебно присъдена и то
за част от периода, при това на две дружества, очевидно цели генериране на съдебни
разноски поне за провеждане на заповедно производство, доколкото може да възникне
спор относно размера й. Описаните по-горе факти за търсене на съдебна защита на
вземането на части – чрез предявяване на частични искове, без претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата, цедирането поотделно на съдебно
признатите части от вземането за главница, отделно за разноските и отделно за
мораторни лихви и то за частични периоди, разкриват явната цел на първоначалния
кредитор да постигне непозволен от закона резултат – за едно вземане да образува
множество производства, по които да натовари длъжника с множество разноски,
включително и за адвокатски възнаграждения. Показателно е и че всички цесионери са
дружества, регистрирани на един и същи адрес и управлявани от едно и също лице /
лица, които са си прехвърлили капитала/. Така, с процесния договор за цесия ,
5
разглеждан съвкупно с останалите договори за цесия на други части от вземането на
първоначалния кредитор, се постига със законни средства една противна на закона цел
– увреда на длъжника. Съгласно чл.289 от ТЗ –упражняването на право въз основа на
търговска сделка е недопустимо ако се извършва с намерение да се увреди другата
страна. Ето защо, съдът намира, че процесният Договор за цесия от 11.06.2020г. е
недействителен поради накърняване на добрите нрави, доколкото нарушава основни
морални норми, принципа да не се вреди другиму, принципа за добросъвестност при
упражняване на законни права. Този договор е нищожен като противоречащ на закона
и добрите нрави - чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което
вземането, което е предмет на този договор не е преминало в патримониума на
ищцовите дружества - цесионери. Предявеният от тях иск за установяване
съществуването на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Настоящият състав споделя съдебната практика, която е формирана в същата
насока в ПдОС - Р №1099/20.10.2020г.,в.гр.д.№ 1099/2020г. , Р№75/18.01.2022, в.гр.д.
№2416/2021, Р№144/08.02.2022, в.гр.д.№2405/2021.
Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови ново, с което се отхъврлят предявените искове.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемите страни следва да заплатят на жалбоподателя
сумата от 125лв., разноски за въззивното производство / 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. ДТ/, сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция и сумата от 50лв. за заповедното производство или общо 275лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20/04.01.2022г., пост. по гр.д.№ 5512/2021, ПдРС изцяло,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фърст сърв мастър“ ЕООД, ЕИК 20566387 и
„Фърст сърв ейс мастър“ ЕООД, ЕИК *********, иск за признаване за установено по
реда на чл. 422 ГПК, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, им
дължи, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, суми от по 94,00лв. на всяко от тях,
представляващи по 1/2 от обезщетението за забава, в размер на законната лихва, върху
сумата от 2500 лв., за периода от 11.01.2018 г. до 10.10.2018 г., като вземанията са
придобити от ищците по силата на договор цесия от 11.06.2020 г., сключен с „Мирена
хотел“ ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1507/12.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 250/2021 г. на РС – Пловдив.
6
ОСЪЖДА Фърст сърв мастър“ ЕООД, ЕИК 20566387 и „Фърст сърв ейс мастър“
ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 275лв. разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7