Решение по дело №15081/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261539

 

гр. Пловдив,  21.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15081  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на  искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***  К.Д., чрез пълномощника Р.В., против С.Х.С., ЕГН: **********,***, с която е предявен   установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО за установяване дължимостта на сумата от 369,30 лв., представляваща стойност на предоставена медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 233 „Термично изгаряне на главата и шията, втора степен“ по време на болничния престой от 22.12.2017 г. до 24.12.2017 г., ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.  № 11244 по описа за 2020 г. на ПРС.

В исковата молба е посочено, че на  22.12.2017 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът бил хоспитализиран в Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Ответникът е бил хоспитализиран в клиниката на 22.12.2017 г. в 18,30 ч. с приемна диагноза „Термично изгаряне на главата и шията, втора степен“ по клинична пътека № 233.

Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си престой, така и към момента на дехоспитализацията му –  24.12.2021 г.

Сочи, че ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 233 „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност, с хирургични интервенции“ от Приложение № 16 на НРД 2017 г. Ответникът бил приет по спешност с диагноза „ термично изгаряне на главата и шията, втора степен“, като при постъпването му в Клиниката била съставена История на заболяването /ИЗ/ № *** г., в която били описани извършените медицински дейности, но лечението не е приключило, тъй като ответникът е напуснал болницата без да уведоми лекуващия персонал (избягал е). Поради прекъсване на лечението клиничната пътека не е завършена и претенцията на ищеца е за заплащане на всички извършени услуги, съгласно приложената към исковата молба сметка на пациента.

         Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното му лечение, както и към датата на изписването му, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не бил възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си/напускането от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по  горепосочената клинична, която била в общ размер на  369,30 лева, съгласно Ценоразпис.

       Изразява се становище, че на 30.05.2019 г. и на 12.12.2019 г. лечебното заведение е изпратило последователни две покани за доброволно плащане до пациента, от които първата е върната в цялост на подателя, а втората е получена от ответника като дължимата сума до настоящия момент не е заплатена поради това ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11244/2020 г. по описа на ПРС, XІІ гр. състав. Въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба е формулирано искане да бъде постановено решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца горепосочената сума, за която е издадена заповед за изпълнение. Претендират се разноски за заповедното и настоящото производство.   

Ответникът  не е подал отговор   в законоустановения срок по чл.131 от ГПК.  Във възражението срещу заповедта за изпълнение ответникът е посочил, че в този период не е бил здравноосигурен и се е лекувал вкъщи, като не е постъпвал в болницата.

Ответникът се явява в първото по делото съдебно заседание и заявява, че е останал само една нощ в болницата, но не му била оказана медицинска помощ и той си тръгнал на другия ден, за което питал и лекуващия лекар. Твърди, че не са му правени изследвания и че ако му беше оказана медицинска помощ е щял да изпрати член на семейството да заплати здравноосигурителните вноски. Посочва, че му е била дадена бележка какъв е размера на здравните осигуровки, които следва да се платят, но тъй като нищо не му е направено, той не е заплатил същите. Оспорва да е бил изгорен на лицето, като твърди, че само лявата му ръка е била изгорена, като посочва белези по нея. Твърди, че е била възпламенена монтажна пяна.  Оспорва да е имал изгаряния и отоци по лицето, като показва лицето си, че по него няма белези. Моли искът да се отхвърли.

 След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Прието е като доказателство преглед на пациент от 22.12.2017 г., в който е отразено, че пациентът се насочва по клиника за офталмология, като документът не носи подписа нито на лекар, нито на пациент и с оглед оспорването от страна на ответника не следва съдът да формира правни изводи въз основа на този документ.

На 22.12.2017 г. е издадено от съответния *** Г.Ж. направление за хоспитализация с водеща диагноза „термично изгаряне на главата и шията втора степен“, като документът носи подписа на лекаря и на пациента. В първоначалните документи за прегледа на пациента не е отразено изгаряне на лявата ръка.

На 22.12.2017 г. ответникът пациент е подписал декларация за информираност и съгласие, в която е отразено, че има изгаряне 4%. В декларацията изрично е посочено, че пациентът е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“, като приема да заплаща същите в случай, че лечението му не се заплаща от Републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или друг източник на финансиране на диагностиката и лечението му. Декларирал е, че е запознат с цената на ден престой (леглоден) в клиниките и отделенията на лечебното заведение, определена в Ценоразписа на УМБАЛ „Свети Георги“ и че в цената за леглоден не се включва цената на консултативните прегледи, манипулации, изследвания и на използваните лекарствени продукти и медицински изделия.  Отразена е и клиничната пътека – КП – 233, като е дописано очевидно от друго лице и с МБ, урина, ПКК, БХ, ЕГК, като процедура, за която ответникът е дал съгласие  е отразено „дебридман“, като не се сочи конкретния начин, по който ще се почисти откритата рана и дали се касае за остър дебридман, при който е необходима хирургична интервенция или обработка на раната с цел омекотяване на некрозата.

Видно от фиш за имуннохематологично изследване на същата дата 22.12.2017 г. е взета кръв от ответника от *** Н.. Пробата е получена на 22.12.2017 г. в 21 часа и са отразени резултати. Изследването е извършено в Клиника по пластично възстановителна и естетична хирургия.

Приети са като писмени доказателства и резултатите от изследване на урина от пациента – С.Х.С. и пълна кръвна картина на пациента, подписани от *** Б.Н. в звено Клиника по пластично възстановителна и естетична хирургия.

Направено е на 22.12.2017 г. в клиниката и микробиологично изследване. Разпечатени са и резултати от ЕКГ, в които е отразено името на ответника С.С..

Приета е като писмено доказателство история на заболяването, в която е отразено, че ответникът е постъпил в 18.30 часа на 22.12.2017 г . и е изписан на 24.12.2017 г. Пациентът е приет за лечение. В графа операция е отразено „ПХО- дебридман“, което е всъщност първична хирургична обработка – почистване на раните.  Дежурният лекар е отразил, че е констатирал пламъково изгаряне на лицето и гърба на двете длани 8 %, изследвания по КП – 233, консервативно лечение и режим стационар. В лечебно диагностичния план освен консервативно лечение е отразена и операция. Дадени са препоръки за преглед от офталмолог и ВКО, като в историята е отразена консултацията   с офталмолог и е положен печат и от кардиолог. На 23.12.2017 г. е отразено, че пациентът е афебрилен, като е сменена превръзка на дясната ръка.  На 24.12.2017 г. е отразено „Спокоен. Афебрилен.“, като в 16.40 е отразено, че пациентът е напуснал самоволно стационара след сутрешната визитация.

Приета е като писмено доказателство Епикриза, подписана от лекуващите лекари и от завеждащ клиниката, в която е отразено, че С.Х.С. е приет на 22.12.2017 г. и е изписан на 24.12.2017 г. Окончателна диагноза- термично изгаряне на главата и шията, втора степен. Изгаряне на лицето и гърба на двете ръце от ПАВ 6 %.  В анамнезата, снета по данни от пациента е отразено, че на 22.12.2017 г. около 17.30 часа при боравене с открит огън е получил пламъково изгаряне от внезапно възпламеняване.  Обективно състояние- контактен, адекватен, ориентиран, афебрилен, епидермисът на лицето е с множество пръснати твърди, фиксирани налепи от синтетични материали; конюнктивална инекция двустранно; изразен отток. Отразени са извършените изследвания и терапия с Невролакс, Парацетамол, Дефламол, Дермазин. Отразени са и консултативни прегледи с интернист, както и назначена терапия от офталмолог. Болният се изписва поради самоволно напускане на стационара.

Приета е като писмено доказателство декларация за информирано съгласие за извършване на хирургични интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна на съзнанието.

            Видно от приетата като писмено доказателство разпечатка на включените в клинична пътека № 233 процедури и изследвания, сред тях са определяне на процента и дълбочината на изгарянето, установяване на обстоятелствата за инцидента, както и вземане на кръв за хемотологични и биохимични изследвания, активно наблюдение на състоянието на пациента, смяна на превръзките. 

            Приет е като писмено доказателство ценоразпис на лечебното заведение, в който са отразени стойностите на отразените в история на заболяването и епикризата процедури, изследвания и консултации.

На 22.01.2018 г. е издадена сметка на пациент С.Х.С., в която се посочва, че пациентът е постъпил на 22.12.2017 г. и е изписан на 24.12.2017 г., като са отразени поставени медикаменти и извършени услуги на обща стойност 369,30 лв., включваща сумата от 80 лв.- 2 консултативни прегледа от по 40 лв.; ЕКГ – 10 лв., престой в клиника по токсикология – 1 бр.- 200 лв., лабораторни изследвания на обща стойност -79,30 лв. На 12.12.2019 г. на ответника е връчена покана за доброволно плащане на сумата от 369,30 лв., съгласно приложената сметка. Липсват данни за плащане в указания срок от 14 дни, както и искане за разсрочване или плащане след този срок.

Приета е като писмено доказателство и справка от ТД на НАП, от която е видно, че по време на престоя ответникът не е бил здравноосигурен, като това не се оспорва от него. Съгласно писмо от 19.03.2021 г. от ТД на НАП за периода от 22. 12.2017 г. и 24.12.2017 г. ответникът С.Х.С. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като не е възстановил  същите.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск ищецът следва да   докаже при условията на е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че за периода 22.12.2017 г . – 24.12.2017 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, че му е оказана болнична помощ по клинична пътека № 233, съответно посочените в нея дейности, че по време на болничния престой, както и към датата на дехоспитализацията му той е бил с прекъснати здравноосигурителни права, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на  369,30 лева, че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че го е уведомил, че е с прекъснати здравноосигурителни права и че следва да заплати лечението си.  

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, в т.ч. да докаже твърденията си, че същият не е бил задължен да заплаща здравноосигурителни вноски, както и да докаже, че е платил изцяло дължимата сума за предоставената му медицинска помощ в горния размер в случай на установяване на релевантните по делото обстоятелства от ищеца.

  Не се оспорва и от приетото по делото писмо от ТД на НАП от 19.03.2021 г. се установява, че за периода на болничен престой от 22.12.2017 г. до 24.12.2017 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права и не е възстановило здравноосигурителните си права.  Ответникът дори посочва, че лекар от лечебното заведение му е написал на лист дължимите здравноосигурителни вноски, но той решил да не ги плаща, тъй като нищо не му било направено.

От  приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 22.12.2017 г. ответникът е постъпил на лечение в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като е напуснал здравното заведение на 24.12.2017  г. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че не е бил в лечебното заведение в този период. Същият се явява в съдебно заседание и заявява, че е останал само една нощ там, но тъй като не били полагани грижи за него, е напуснал лечебното заведение. В приетата по делото, като писмено доказателство история на заболяването е отразено, че пациентът е постъпил на 22.12.2017 г., като последно при сутрешното посещение на 24.12.2017 г. е бил прегледан и след това е напуснал здравното заведение.  Извършените дейности и направени изследвания, включително и прегледите от специалисти са отразени и в приетата по делото епикриза. Още повече, че в случая от пациента се претендира само един ден престой в лечебното заведение в Клиника по пластично – възстановителна и естетична хирургия, доколкото на 24.12. не са извършвани никакви дейности. Ответникът не оспорва, че е „пренощувал“ една вечер в болницата. Първоначално е категоричен, че никакви прегледи не са му правени, като впоследствие заявява, че не си спомня. Заявява, че би трябвало да му е правена кардиограма. Не оспорва подписа на история на заболяването.

Съгласно Решение №250/21.11.2012 по дело №1504/2011 на ВКС, ГК, III г.о. „Медицинската епикриза като официален писмен документ/изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда.“

В случая доказателствената стойност на приетата епикриза не е оборена, като ответникът твърди, че не е имал изгаряния на лицето, но е подписал направление за хоспитализация, в което това обстоятелство е отразено.

При съвкупен анализ на  представените медицински документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на ответника. Тъй като той не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Не се твърди, нито се установява състоянието на пациента да е могло да бъде преодоляно в спешно отделение и да не е била необходима хоспитализация, като пациентът се е съгласил да бъде приет в Клиника по пластично – възстановителна и естетична хирургия и е подписал направлението за хоспитализация и всички документи, касаещи информираното му съгласие.

Още при постъпването в лечебното заведение, ответникът е знаел, че ще трябва да плати оказаната му медицинска помощ в случай, че не заплати дължимите здравноосигурителни вноски. Субективните очаквания на пациента за проявена към него грижа не следва да се вземат предвид, доколкото видно от събраните доказателства са извършени предвидените съответната клинична пътека изследвания.

В случая претенцията касае стойността на отделни медицински дейности /чл. 52 ЗЗО/, поради и което не следва да се преценява изпълнение на алгоритъма на клиничната пътека.  В случая не се претендира заплащане на стойността на клиничната пътека поради прекъсването й, в който случай претенцията би било в десетократно по – голям размер – 3030 лв.

Реално извършените медицински дейности – изследвания, диагностика, консултативни прегледи и пр., за които се търси плащане, се установяват при прегледа на медицинските документи и определените цени. Епикризата, направлението за хоспитализация, протоколите за извършени интервенции, фишовете за извършени изследвания, история за заболяването с отразени констатации и дейности, осъществени от съответните лекари представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответника са извършени описаните медицински интервенции, изследвания и пр. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в твърдения обем, поради и което дължи плащането на съответните услуги за исковия период.

Размерът на дължимата сума се установява от анализа и съпоставката на извършените медицински дейности, консултации, лечение и изследвания, част от алгоритъма на КП и представения ценоразпис на лечебното заведение.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска до стойността от 369,30 лева за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията "Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане от 369,30 лева. Искът следва да бъде уважен до посочената стойност, ведно със законната лихва като последица и отхвърлен за разликата, като неоснователен.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски в размер на 25 лв. за заповедното производство и сумата от 215 лв. в исковото производство – 180 лв.- платено адвокатско възнаграждение, 25 лв. – държавна такса и 5 лв. –съдебно удостоверение.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  С.Х.С., ЕГН: **********,*** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 369,30 лв., представляваща стойност на предоставена медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 233 „Термично изгаряне на главата и шията, втора степен“ по време на болничния престой от 22.12.2017 г. до 24.12.2017 г., ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.  № 11244 по описа за 2020 г. на ПРС

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН: **********,*** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 25 лв. – разноски по ч.гр.д. № 11244/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 215 лв.- разноски по гр.д. № 15081/2020 г. по описа на ПРС.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ