Определение по дело №2092/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №                /02.11.2021 година, гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

            като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №2092 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгласно изричното препращане на чл.144 от АПК.

            Производството по делото е приключило с определение №2369/23.09.2021г, с което са отменени действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021г., потвърдени с Решение №198/27.08.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол: пломба №0561367 на МПС с марка Скания с рег. № В 3340 ВХ (влекач), и ремарке рег. №В 4480ЕН, с които в контейнер №EGHU9158685 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД - Варна, представляващи метални врати с окомплектовка, с място на разтоварване гр. Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Освобождение“ № 2, склад на „Изток инвест 3000“ ЕООД. Със същото определение ТД на НАП – гр. Варна са осъдени да заплатят на „Изток инвест 3000“ ЕООД сторените в производството разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.

            В срока по чл.248 ал.1 от ГПК за необжалваемото определение е постъпила молба с.д.№14434/04.10.2021г от ТД на НАП-Варна чрез процесуалния им представител гл.ю.к.Екатерина Андонова, с искане определението да бъде изменено в частта за разноските, конкретно – относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Изразено е становище за прекомерност на същото предвид действителната фактическа и правна сложност на настоящото производство, и е формулирано искане за редуцирането му до специалния минимум от 300лв. по чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпило становище с.д.№15762/27.10.2021г  от „Изток инвест 3000“ ЕООД чрез пълномощника им адв.М.Т., които считат молбата за недопустима предвид пропуснатия срок за отправяне на възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски. Основният им аргумент е, че жалбата им по чл.41 ал.3 от ДОПК е депозирана чрез административния орган, който се е запознал с нея, вкл. и с изрично формулираното именно с нея искане за присъждане на разноски, определени по размер и с приложени доказателства за извършването им, но не е направил възражение по дължимостта или размера им и не ги е оспорил едновременно с изпращането на преписката на компетентния съд. Нещо повече – от съдържанието на определение №2369/23.09.2021г е видно, че ответникът по жалбата изобщо не е изразил становище по допустимостта и основателността й, нито относно размера на сторените и претендираните от жалбоподателите разноски, т.е. срокът за възражение е пропуснат и искането за изменение на определението, приключващо производството в тази му част е недопустимо. В условията на евентуалност се поддържа неоснователност на същото искане с довод за неприложимост на цитирания чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г предвид характера на съдебното производство, като с позоваване на чл.7 ал.1 т.5, приложим съгл.§2 от ДР на Наредбата се сочи, че присъденият им с определение №2369/23.09.2021г размер от 500лв. е именно минималният такъв за конкретния вид производство.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            На първо място възражението за недопустимост на молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно. Приложимата по препращането на чл.144 от АПК специална норма на чл.248 ал.1 от АПК изрично урежда правото на страните да направят такова искане в сроковете, посочени в нея, които започват да текат след постановяване на акта по същество (решение или определение). В този контекст в конкретния случай искането за изменение на определението по делото в частта за разноските е депозирано своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо.

            Разгледано по същество обаче то е неоснователно именно поради пропускането на крайния срок за възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Този краен момент принципно е последното действие на страните преди постановяване на съдебния акт. Както правилно е посочил пълномощникът на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с оглед неприсъствения характер на производството, приключващо с определение в закрито съдебно заседание, в случая това е моментът на изпращането на жалбата ведно с преписката по издаване на оспорения административен акт на съда за произнасяне. Видно от доказателствата по делото в случая жалбата до съда, депозирана чрез директора на ТД на НАП-Варна с техен вх.№39125-2/16.09.2021г, съдържа изрично формулирано искане за присъждане на сторените в производството разноски, а към нея са приложени пълномощно от управителя на ЕООД към адв.М.Т. от 14.09.2021г, фактура № 1…50/19.08.2021г за изплатено от ЕООД на адвоката адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АС – Варна по жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК, наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021г, разписка от 19.08.2021г, както и списък по чл.80 от ГПК с посочен размер на претендираните разноски – 50лв. ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение. Това съдържание на жалбата и приложенията към нея са създали обективна възможност на административния орган да се запознае с искането на ЕООД за присъждане на разноски като основание и размер, и своевременно да възрази срещу тях най-късно с придружителното си писмо, с което изпращат преписката ведно с жалбата и приложените към нея доказателства на съда за произнасяне. Такова възражение обаче в случая липсва, и макар съобразно изложеното в предходния абзац то да не влече недопустимост на искането, пропускането на срока квалифицира молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, с която за първи път е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като неоснователна. В заключение – молба по чл.248 ал.1 от ГПК с искане за редуциране размера на присъдените на противната страна разноски би била основателна в случай на своевременно направено възражение за прекомерност на същото, което съдът е пропуснал или е отказал да съобрази с произнасянето си по същество на спора, какъвто настоящият случай не представлява.

            При наличието на това основание за неоснователност на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК съдът счита за безпредметно да обсъжда въпроса за дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение в случая. Следва все пак да бъде посочено, че доколкото в настоящото производство принципно не се реализира процесуално представителство, то приложима съгл.§1 от ДР е конкретно нормата на чл.9 ал.1 от Наредбата, предвиждаща адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Неприложими са както чл.8 ал.3, така и чл.7 ал.1 т.5 от Наредбата, понеже и в двете норми се визира адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

            Така мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с.д.№14434/04.10.2021г от ТД на НАП-Варна чрез процесуалния им представител гл.ю.к.Екатерина Андонова, с искане за изменение на определение №2369/23.09.2021г по делото в частта за разноските.

            Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.248 ал.3 от ГПК.

            Преписи от определението да се връчат на страните.

                                   

 

           

 

           

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: