Присъда по дело №20/2024 на Окръжен съд - Габрово
| Номер на акта: | 5 |
| Дата: | 30 май 2024 г. (в сила от 15 юни 2024 г.) |
| Съдия: | Благовеста Костова |
| Дело: | 20244200200020 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
с който му е повдигнато обвинение за това, че на 27.06.2021г., около 10.30
часа на ГП I-4 при кв.77+814 в землището на с.Ряховците, общ.Севлиево в
зоната на кръстовище с път за с.Ряховците, при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил, марка „Рено“, модел 19 с рег. № ЕВ ***
АС, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП и
чл.37, ал.1, изр.първо от ЗДвП, като навлизайки в лентата за движение посока
гр.Варна, отнел предимството на насрещно движещия се направо
мотоциклетист Д.П.Ц. от гр.Ловеч, управляващ мотоциклет марка „Ямаха“ с
рег.№ ОВ ***К, като е бил длъжен да го пропусне, но не е сторил това и е
допуснал с него пътно-транспортно произшествие, причинявайки по
непредпазливост смъртта на Д.П.Ц. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
предложение първо във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично и с адв.С.П. от САК.
Като частни обвинители в процеса са конституирани наследниците на
Д.П.Ц., както следва: М.Н.Ц.-съпруга и децата му-П.Д.П. и Д.Д.П./
непълнолетна, действаща със съгласието на майка си М.П./. За тримата частни
обвинители се явява адв.Г. от ЛАК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение на М. Р.. Прави
подробен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства и достига
до извода, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.
Прави се искане на подсъдимия да му се наложи наказание в размер две
години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.343,
ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК. Прокурорът претендира Р. да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок съответен на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Повереникът на частните обвинители адв.Г., след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства, изразява становище, че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин. Прави искане от свое име и от
името на частните обвинители на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода, като приема същото да не бъде търпяно ефективно.
Претендира за направените от доверителите му разноски на досъдебното
производство.
Частните обвинители М. Ц. и П. П. поддържат становището на
повереника си.
Адв.П. в качеството си на защитник на подсъдимия Р. анализира
събраните доказателства, като акцентира върху установените от него
противоречия. Защитникът не оспорва искането на държавното обвинение и
на частните обвинители относно вида и размера на наложеното наказание,
като обръща внимание, че следва да се обсъди възможността за приложение
на чл.55 от НК.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник и изразява
убеждение то си, че вината за настъпилото произшествие не е само негова.
1
Моли съдът за справедливост и изразява искрено съжаление за случилото се.
Въз основа на обясненията на подсъдимия Р. и показанията на
разпитаните свидетели пред настоящия състав на съда- И. Е., С. С., П. П., В.
В., Ц. Г., Г. П., Е. Х., Ц. Г. и тези от досъдебното производство приобщени
чрез прочитане на свидетелката С. С., преценени в съвкупност с протокол за
оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от от 27.06.2021г. и
фотоалбум към него, протоколи за оглед на веществени доказателства от
21.07.2021г. и албум към него, както и преценени в съвкупност със
заключението на автотехническата експертиз изготвено от вещото лице М.
Х., съдебномедицинска експертиза изготвена от вещото лице доктор Я. К.,
заключенията на двете химически експертизи и със събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Ш.Р. от гр.Севлиево е правоспособен водач на МПС от
1972 година. През целия си стаж като шофьор няма нито едно нарушение на
ЗДвП за което да му е налагано административно наказание. Към момента на
произшествието Р. бил на 77 години, редовно пътувал от с.Ряховците за
гр.Габрово и минавал през кръстовището на което в последствие възникнало
ПТП.
Д. Ц. управлявал мотоциклет „Ямаха" с per. № OB *** К и заедно със
св.В. В. често пътували заедно с моторите си.
На 27.06.2021г.сутринта времето било ясно и слънчево. Свидетелят В.
В. и Д. Ц. решили да покарат моторите си, като тръгнали от Ловеч в посока
гр.Варна. По същия път се движел с управлявания от него автомобил и св.П.
П.-син на Д. Ц.. Малко преди бензиностанция Лукойл, автомобилът на св.П.
бил изпреварен от неговия баща Д. Ц. и от св.В. В..
На бензиностанцията на Лукойл, Ц. и В. намалили скоростта, тъй като
имало ограничение на същата - 60 км. След отминаване на бензиностанцията
ускорили, като се движели един зад друг и изпреварили колоната от
автомобили в един от който пътувала св. Г. П. със семейството си. Около
10,30 часа сутринта, мотористите се движели по прав участък на ГП 1-4 при
км. 77+814 в посока гр.Варна към разклона за с. Ряховците в землището на
общ. Севлиево. Д. Ц. се движел със скорост от около 116 km/h. на разстояние
около 1,1 m от десния край на лентата си за движение. Зад Д. Ц. на
неустановено разстояние със скорост близка до тази на първия мотор се
движел свидетелят В. В.. Двата мотора били с включени фарове. Пътният
участък бил прав, хоризонтален, без наклони. Пред двамата мотоциклетисти
нямало други превозни средства. Нямало ограничение на скоростта на
движение по пътя.
В насрещната за мотористите лента за движение, подсъдимият М. Р. се
движел с лек автомобил „Рено 19" с per. № ЕВ *** АС. До него на дясната
седалка пътувала съпругата му. Р., пристроявайки се в лентата за изчакване,
за да предприеме завиване в ляво в посока с.Ряховците, подал ляв мигач и без
2
да спира на линията за изчакване, със скорост от около 14 km/h, предприел
завиване наляво. Зад л.а. „Рено", в дясната част на лентата за изчакване за
завиване към с. Ряховците спрял л.а. „Алфа Ромео" с Р№ВТ***ВК,
управляван от св.С. И. С. от гр.Севлиево. В момента в който подсъдимия
предприел завиване на ляво, свидетелката забелязала движещите се в
насрещното платно мотористи. В дясната лента, успоредно на автомобила на
св.С. в посока гр.София се движел със собствения си лек автомобил св. Е. Х..
Свидетелят възприел идващите в насрещното платно два мотора, движещи се
един след друг с включени фарове.
Водачът на мотоциклета Д. П. на 64,3 метра от мястото на удара
възприемал л.а. „Рено" като опасност и предприел спиране. При
осъществяването на процеса на спиране от мотоциклетиста, започнал процес
на загуба на устойчивостта на движението му. Мотоциклетът продължавайки
спирането, ротирал в посока по часовата стрелка и се наклонил надясно. При
осъществяване на това движение мотоциклета, управляван от П. се ударил в
лекия автомобил марка „Рено 19" с Р№ЕВ***АС, управляван от подсъдимия.
Ударът се осъществил с последователни контакти, първоначално между
предна част на мотоциклета в зоната на преден десен калник на автомобила и
последователно тялото на мотоциклетиста и на лявата страна на мотоциклета
в задна част десен калник и предна дясна врата на автомобила. След удара
автомобилът продължил движението си напред с отклоняване наляво, спрямо
направлението си на движение при удара. Мотоциклетът, ротирайки в посока
по часовата стрелка, след удара се отклонил напред и основно наляво за
неговата посока на движение при удара, като отложил следи по асфалтовата
настилка до мястото му на установяване извън пътното платно, като при
движението си преминал непосредствено пред автомобила на св.Е. Х..
Мотоциклетистът Д. Ц. първоначално извършил полет, удряйки се в предната
лява част на спрелия л.а. „Алфа Ромео" и паднал в ляво от автомобила в
собствената си лентата за движение. От своя страна каската на Ц. от удара се
разцепила в областта на закопчалката и отхвръкнала. Скоростта на
мотоциклета, управляван от Д. Ц., към момента на първоначален контакт при
удара била около 103 km/h. Скоростта на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия към момента на първоначален контакт при удара била около 14
km/h.
Движещият се след Д. Ц. моторист В. В. продължил в посока
гр.Севлиево, в последствие направил обратен завой и се върнал на
местопроизшествието. На мястото пристигнал и св.П. П., както и неговия
спътник, свидетеля Ц. Г..
Непосредствено след произшествието на мястото пристигнал
полицейският инспектор и свидетел по делото И. Е., който бил в отпуск и
случайно минал през кръстовището. Св.Е. незабавно предприел
реорганизация на движението с цел да се запази местопроизшествието, като
организирал трафика идващ София за гр.Севлиево да заобикаля мястото на
удара, където имало най-много отломки. Свидетелят се обадил на дежурния в
3
РПУ Севлиево и помолил да изпратят незабавно линейка, защото се
притеснявал за състоянието на подсъдимия, съпругата му и св.С. С., която
била в шок.
Св.Е. запазил местопроизшествието до пристигане на оперативната
група. На място пристигнал св.Ц. Г. -автоконтрольор към РУ-Севлиево, който
запазил произшествието до пристигане на оперативно- следствената група и
регулирал движението. Свидетелят Г. тествал подсъдимия за употреба на
алкохол и наркотици и резултата бил отрицателен.
Извършен бил оглед на местопроизшествието от разследващ полицай в
присъствието на поемни лица и вещото лице М. Х. за което бил съставен
протокол за оглед от 27.06.2021г. и албум към него / стр. 4 -25 от ДП/.
На 21.07.2021г. е извършен оглед на моторните превозни средства
участвали в инкриминираното произшествие за което са съставени
съответните протоколи за оглед на веществени доказателства / стр.102-111 от
ДП/.
На досъдебното производство е изготвена химическата експертиза №
315/2021 от вещото лице Е. Н. /стр.48049 от ДП/. От заключението на
експертизата се установява, че в иззетата за изследване кръвна проба на М.
Шефкадов не е установено наличие на етилов алкохол.
На досъдебното производство е изготвена химическата експертиза №
341/2021г. от вещото лице Е. Н. / стр.48-49 от ДП/. От заключението на
експертизата се установява, че в иззетата за изследване кръвна проба на
Д.П.Ц. е установена концентрация на етилов алкохол 0,20 промила.
На досъдебното производство е изготвена съдебномедицинската
експертиза на труп / стр.40-44 от ДП/ от вещото лице д-р Я. К.. От
заключението се установява, че смъртта на Д. Ц. е настъпила много бързо
след удара вследствие тежка и несъвместима с живота съчетана травма на
главата и тялото с остра кръвозагуба / тежка съчетана механична травма глава
- гръден кош-корем - крайници, изразяваща се в счупване на лицеви кости,
разместено счупване на черепни кости, разкъсване на челния дял на мозъка,
множество разместени счупвания на ребра, счупване на гръдна кост, контузия
на бели дробове, разкъсване на арката на гръдната аорта, кръвоизлив в
гръдната кухина, счупвания на крайници/. Посочените увреждания
отговаряли да са причинени, според вещото лице при силен удар и сътресение
на тялото и съответствали на обстоятелствата на възникналото пътно‐
транспортно произшествие. При огледа и аутопсията не били открити следи и
увреждания, които да не съответстват да са причинени от ПТП.
В съдебно заседание д-р К. поддържа изготвеното от него заключение,
като допълва същото в отговор на поставените въпроси от страните.
Пояснява, че при аутопсията не е усетил мирис на алкохол и счита, че
констатираното от химическата експертиза - 0,2 % концентрация на алкохол
в кръвта на загиналия не би могло да повлияе на водача и може да се дължи
на различни обстоятелства, включително и на грешка при провеждане на
4
изследването. Пояснява, че смъртта на Д. Ц. е настъпила в следствие на
множество травматични увреждания всяко от които е несъвместимо с живота,
както следва: травматично увреждане на главата, разкъсване на арката на
гръдната аорта, разкъсване на черния дроб и разкъсване на слезката.
На досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза от
вещото лице М. Х. / стр.58-98 от ДП/. От заключението се установява, че
скоростта на движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия е била
14 км/ч при предприемане на маневрата завиване на ляво и към момента на
удара. Скоростта на движение на мотоциклета управляван от загиналия П. е
била 116 км/ч, като в момента на удара същата е била 103 км/ч. Експертът е
установил, че Д. П. е можел да възприеме лекия автомобил, когато последния
е навлязъл в лентата му за движение на 85,3 км от него. На 64,3 метра от
мястото на удара мотоциклетиста предприел спиране. Според вещото лице,
пряка и непосредствената причина за настъпилото произшествие на
27.06.2021г. около 10,30 часа на ГП 1-4 при км. 77+814/разклон за с.
Ряховците/, между л.а „Рено 19" с per № ЕВ *** АС, управляван от М. Р. от
гр. Севлиево и мотоциклет „Ямаха" с per № OB ***К, управляван от Д. Ц. от
гр. Ловеч, се явява: движението с висока скорост около 116 км/ч на
мотоциклет "Ямаха",управляван от Д.Ц. и невъзприемане на движещия се с
висока скорост мотоциклет "Ямаха" от страна на подсъдимия при
предприемане на маневра завой наляво, несъобразявайки преди маневрата на
положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклета, отнемайки
предимството му. Вещото лице е посочило, че възникналото ПТП е можело
да бъде предотвратено ако мотоциклета "Ямаха"се е движил със скорост до 80
km/h и при реагиране с екстремно спиране на водача на л.а. „Рено" в зоната
на стоп линията на лентата за изчакване на завиващите към с. Ряховците.
В обясненията си пред настоящата инстанция, подсъдимият Р. разказва
за случилото се на 27.06.2021г. Твърди, че преди да предприеме завой на
ляво, погледнал в хоризонта и не видял нищо, нямало превозни средства в
платното от гр.София за гр.Варна. В момента в който предприел завиване,
усетил, че все едно нещо пада върху него и колата се завъртяла на 180
градуса. След това веднага преминал зелен мотор. Според подсъдимия, към
момента на удара той вече се бил изнесъл от насрещното платно и бил в
платното за с.Ряховците. М. Р. счита, че причината за възникналото
произшествие била високата скорост на моториста.
Обясненията на подсъдимия не е се опровергава от събраните по
делото доказателства. Съдът приема, че М. Р. не е възприел движещите се в
насрещното платно мотористи своевременно. Същият обаче е могъл да ги
възприеме и да ги пропусне да преминат преди, да предприеме маневра
„завиване на ляво“ тъй като пътят е бил прав, видимостта е била отлична,
времето е било ясно и не е имало друго превозно средство, което да му
попречи. В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетелите
5
очевидци - С. С. и Е. Х., чиито превозни средства са били разположени,
съответно непосредствено зад автомобила на пострадалия, а на втория
свидетел успоредно на автомобила на св.С.. И двамата свидетели са
възприели в далечината движещите се с висока скорост два мотора. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, всеки от участниците в
произшествието, а именно – подсъдимия Р. и моториста Д. П. са можели да
възприемат насрещно движещия се и да съобразят движението си по пътя с
поведението на останалите участници. Според експерта загиналия моторист е
възприел подсъдимия в момента в който е започнал маневра „завиване на
ляво“ на 85,3 км от него. Д. П. е предприел спиране на 64,3 метра от лекия
автомобил, но поради високата скорост с която се е движил не е успял да
предотврати удара. От своя страна подсъдимия не е предприел действия с
които да избегне удара. Не е изпълнил задълженията си да пропусне
насрещно движещите се превозни средства. Както от протокола за оглед на
ПТП така и от заключението на автотехническата експертиза в което се
анализира местонахождението на установените с протокола отломки от
превозните средства се установява, че ударът между превозните средства е
настъпил в лентата на моториста, преди водача на лекия автомобил да я
напусне. Съдът приема, че местопроизшествието не е било компрометирано,
чрез преминаване на превозни средства през него. На първо място от
показанията на полицейския служител и свидетел по делото И. Е. се
установява, че той е пристигнал на място непосредствено след
произшествието и реорганизирал движението, като отклонил движещите се
автомобили в посока гр.Севлиево да преминават около кръстовището.
Свидетелят Е. е запазил местопроизшествието до пристигането на дежурния
полицейски служител и свидетел по делото Ц. Г., който от своя страна също
не е допускал преминаване през него до пристигането на разследващ полицая
и до началото на процесуално следствените действия. В тази насока са и
показанията на св.П. П. и Е. Х.. На следващо място съдът приема, че смъртта
на Д. П. е настъпила в следствие на повече от една травматични увреждания,
които са несъвместими с живота. Същите са получени както от удара на
тялото му с автомобила на подсъдимия, така и от падането на същото върху
автомобила на св.С. и в последствие на земята. Установените съдебно-
медицинската експертиза на труп от д-р К. травматични увреждания на
загинали моторист, кореспондират с механизма по който е настъпило
произшествието установен от вещото лице И. изготвило авто-техническата
експертиза.
Установеното по-горе фактическа обстановка е на база извършения
анализ в съвкупност и по отделно на всички събрани по делото доказателства,
които си кореспондират по един безпротиворечив начин. Съдът не кредитира
с доверие показанията на св.В. в частта им относно механизма на
произшествието и компрометиране на мястото на което е настъпило.
Показанията на св.В. относно това дали се е движил непосредствено зад Д. П.,
скоростта с която са се движили, и мястото през което автомобилите са
6
преминавали след произшествието, местоположението на автомобила на
подсъдимия след произшествието са в противоречие с всички останали
доказателства по делото. Съдът счита, че този свидетел, който поради
професионалната си квалификация би трябвало да е възприел своевременно и
обективно пътната обстановка не дава достоверни показания поради това, че е
бил под влияние на силен стрес. Свидетелят е бил в приятелски отношения
със загиналия, заедно са решили на инкриминираната дата да карат мотори и
е бил един от първите, които са видели, че Д. П. е мъртъв. Съдът счита, че на
преживения силен стрес се дължат и пропуски в показанията на св.С. С.,
върху чиито автомобил е паднало тялото на загиналия. Уплахата и е била
толкова силна, че същата на място плачела истерично, а пред съда заяви, че
желае да забрави всичко.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът прие, че по
делото безспорно се установи, че подсъдимия Р. при предприемане маневра
„завиване на ляво“ на кръстовището за с.Ряховците, общ.Севлиево е нарушил
задълженията си разписани в чл.25, ал.1 от ЗДвП , а именно преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници
в движението. М. Р. е нарушил и чл.37, ал.1 от ЗДвП, като при маневра
завиване на ляво и бил длъжен да пропусне насрещно движещите се превозни
средство. Подсъдимият е можел да възприеме своевременно насрещно
движещите се мотори, въпреки високата скорост с която са се движели, тъй
като правия път, ясното време и светещите им фарове са били предпоставка
за това. Посочените две нарушения на ЗДвП са в пряка и непосредствена
връзка с възникналото ПТП при което подсъдимия по непредпазливост
причинил смъртта на моториста Д. П.. Подсъдимият от една страна е създал
опасност за останалите участници в движението по пътищата и от друга е
отнел предимството на загиналия водач. М. Р. не е предвиждал настъпването
на обществено-опасните последици, резултат от поведението му като водач
при управлението на лекия автомобил, но като правоспособен водач с
дългогодишен опит е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, същият е
действал при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по
смисъла на чл. 11, ал.3 от НК.
Причинявайки по непредпазливост смъртта на Д. Ц. от гр.Ловеч,
подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, б”в” във
вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Вина за настъпилото ПТП безспорно има и Д. Ц., като водач на
мотоциклет „Ямаха“. Безспорно се установи, че същият е имал отлична
видимост към кръстовището, могъл е да възприеме предприетата от
подсъдимия маневра „завиване наляво“, но поради това, че е шофирал с
превишена скорост от 116 км/ч/ не е успял да спре преди мястото на удара. Не
е спорно, че разрешената скорост за движение в пътния участък на
произшествието е била 80 км/ч. Движейки се със скорост, която не е
разрешена за този пътен участък, Ц. се е поставил в невъзможност да избегне
удара. Видно от заключението на автотехническата експертиза, при скорост
7
от 80 км/ч водачът на мотоциклета е можел да спре до мястото на удара или
да предотврати произшествието.
Наличието на пряка причинна връзка между нарушението на ЗДвП от
страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат не изключват
наказателната му отговорност, поради налично виновно поведение и от
страна на други лица / загиналия Д. Ц. /.
По изложените съображения съдът прие, че както от обективна така и
от субективна страна подсъдимият М. Р. е осъществил престъплението по
чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 27.06.2021г., около
10.30 часа на ГП I-4 при кв.77+814 в землището на с.Ряховците,
общ.Севлиево в зоната на кръстовище с път за с.Ряховците, при управление
на моторно превозно средство-лек автомобил, марка „Рено“, модел 19 с рег.
№ ЕВ *** АС, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от
ЗДвП и чл.37, ал.1, изр.първо от ЗДвП, като навлизайки в лентата за
движение посока гр.Варна, отнел предимството на насрещно движещия се
направо мотоциклетист Д.П.Ц. от гр.Ловеч, управляващ мотоциклет марка
„Ямаха“ с рег.№ ОВ ***К, като е бил длъжен да го пропусне, но не е сторил
това и е допуснал с него пътно-транспортно произшествие, причинявайки по
непредпазливост смъртта на Д.П.Ц..
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подсъдимия Р. от две години лишаване от свобода, съдът намери, че е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът отчете
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, като деец, който не е
с чисто съдебно минало и до момента на произшествието не е имал
нарушения на ЗДвП за които да му е налагано наказание по административен
ред. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и изразеното
съжаление от страна на Р. за случилото се. Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние при което е отнет човешки живот.
Съдът отчете, като смекчаващо вината обстоятелство виновното
поведение за възникване на процесното ПТП на загиналия Д. Ц.. Съдът прие,
че същият с нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, управлявайки със скорост над
разрешената по закон, поради което не е могъл да спре и да предотврати
произшествието е допринесъл за настъпилото произшествие . Съдът обаче
прие ,че наличните смекчаващи вината обстоятелства не могат да обосноват
приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК, същите не се явяват многобройни или
изключителни при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Наличното съпричиняване от
страна на загиналия водач неможе да обоснове приложението на чл.55, ал.1
т.1 от НК поради факта, че първопричината на възникване на произшествието
е в нарушение на ЗДвП от страна на подсъдимия, който без да се убеди, че
няма да застраши останалите участници в движението отнел предимството на
Ц..
8
Съдът преценявайки личността на подсъдимия и достолепната му
възраст, прие, че за поправянето на същия не е необходимо да бъде изолиран
от обществото поради което отложи изпълнението на наложеното наказание
от две година лишаване от свобода на М. Р., като му определи изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Преценявайки описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Р.
от право да управлява МПС за срок от две година.
На подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски и
същият бе осъден да заплати по сметка на ОС-Габрово сумата от 268.00 лева
; по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 2017.82 лева и 5.00 лева по
сметка на ГОС при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Съдът прие за основателно искането на частните обвинители да им
бъдат присъдени направените на досъдебното производство разноски за
адвокатско представителство, поради което осъди подсъдимия Р. да им
заплати сумата от 2500.00 лева, на осн. Чл.189, ал.3 от НК.
Съдът постанови вещественото доказателство лек автомобил марка
„Рено“, модел 19 с рег. № ЕВ *** АС след влизане в сила на присъдата да се
върне на собственика М. Р., а вещественото доказателство мотоциклет
„Ямаха“ с рег.№ ОВ ***К след влизане в сила на присъдата да се върне на
наследниците на Д.П.Ц..
В този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9