№ 1764
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №296353/18.12.2017г., постановено по гр.д. №24615/2017г. по
описа на СРС, 73 състав, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че
М. Н. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: на основание
чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 1608,33 лева,
представляваща цената на доставената топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение на адрес гр. София, ж.к. „*******, за периода м.май 2014г. м.
април 2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017г. до плащането на
главницата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 142,85 лева,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците за периода от
15.09.2015г. до 12.01.2017г.; като е отхвърлен частично искът по чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ само за разликата от
уважената част до пълния предявен размер от 1608,37 лева и частично иска по
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД само за разликата от уважената
част до пълния предявен размер от 143,24 лева. Осъдена е на основание чл.78, ал.1
във вр. с ал.8 от ГПК М. Н. Н. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: 699,30 лева – разноски по делото, и 85,02 лева – разноски по заповедното
1
производство, съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата М. Н. Н. срещу решението в
частта, с която предявените срещу нея искове са уважени, като се излагат
оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилон и незаконосъобразно.
Счита, че изложените мотиви в решението са неправилни поради нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила. Съдът приел
заключение на СТЕ, изготвено по документи, които не били представени по
делото, а отказът на съда да допусне искането на ответника за представяне на тези
документи представлявал процесуално нарушение. Ищецът не доказал
количеството и качеството на доставената топлоенергия. Нормативната уредба
ясно разграничавала двете хипотези – реален отчет и служебно начисляване на
топлинна енергия, и уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца
факти и признаване на различно от претендирането от ищеца вземане било
недопустимо. Поради това всички служебно начислени суми трябвало да бъдат
обявени за недължими. Не били ангажирани от ищеца доказателства за съгласие
на ответницата за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки към
други фактури. Ищецът не ангажирал доказателства за изправността на уредите за
измерване на топлинната енергия. Не били представени доказателства за
извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за възпрепятстване
от абоната на такова отчитане като основание за служебно начисляване на
задълженията. Недопустимо било приемане като доказателства на неподписани от
клиента фактури приемане на съдебно-счетоводна експертиза, която се основава
на тези документи. Исковете не били доказани по основание и размер. Оспорва
заключенията на СТЕ и ССчЕ, като счита същите за некомпетентно и
тенденциозно изготвени. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна и третото лице – помагач не са депозирали отговори на
жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу М. Н. Н. положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№4110/2017г. на СРС 73 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между
страните по делото, че през процесния период ответницата е била собственик на
топлоснабдения имот апартамент №17, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******“,
******* поради което въззивният съд приема, че същата е била битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№053429.
Ответницата М. Н. Н. е подала заявление – декларация до ищцовото дружество на
08.11.2012г. да й бъде открита партида за доставка на топлинна енергия на
горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
3
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и
са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Неоснователни са
4
поддържаните във въззивната жалба доводи, че заключенията на СТЕ и ССчЕ са
изготвени по документи, които не се намират по делото, тъй като са представени
от третото лице – помагач извършените главни отчети, двустранно подписани,
както и изготвените изравнителни сметки за периода, от които е видно отчетеното
от индивидуалните разпределители ползвано количество топлинна енергия. В тази
връзка са неоснователни и изложените доводи за служебно начисляване на
топлинна енергия, тъй като не е налице такова изчисляване, а количеството
ползвана топлинна енергия за периода е определено въз основа на извършен отчет
на индивидуалните разпределители, като представените отчети от третото лице –
помагач са подписани от представител на потребителя.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период
третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за аб.№053429. Вещото лице
посочва, че топлинна енергия за отопление на имот е начислена на база
показанията на четири индивидуални разпределители – кухня, баня, хол, стая, а
топлинна енергия за БГВ е начислена на база показанията на един водомер. От
заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната
експертизи се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е уважен предявеният иск за стойността на доставената топлинна
енергия, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение
на материалния закон от СРС относно уважените претенции за заплащане на такса
за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху вземанията за топлинна
енергия и дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
5
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала отговор
на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален представител в
проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради което съдът
намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й се
присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №296353/18.12.2017г., постановено по гр.д.
№24615/2017г. по описа на СРС, 73 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Техем сървисис„ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6