Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 9097 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 73341 от 16.04.2020 г. по гр.д. № 3597/2019 г. Софийски районен
съд, 119 състав, по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) осъдил „З.К.Л.И.” АД, ЕИК********, да
заплати на Д.Й.Й., ЕГН **********, сумата 25 000 лв., частично предявени от
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 18.01.2019 г. до
окончателното плащане. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът е осъден да
заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
1 280 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 1 000 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.К.Л.И.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел, че
ищцата има качеството „пострадало лице“ и е материалноправно легитимирана да
получи обезщетение за неимуществени вреди, като не съобразил задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. Като цитира откъси от мотивите на тълкувателното
решение въззивникът поддържа, че в случая събраните по делото доказателства
действително сочели между ищцата и починалия й брат да е имало близка родствена
връзка, същите поддържали редовен контакт, подкрепяли се взаимно в случай на
необходимост. По делото обаче не били събрани доказателства, въз основа на
които да се счете, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с
починалия надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между брат
и сестра. Не се установило и ищцата да е преживяла морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена
връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на цитираното
тълкувателно решение. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Д.Й.Й. с отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника й на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Съображения излага
в писмена защита от 15.06.2021 г.
Третото лице помагач на страната на ответника - А.С.С., не взема становище
по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
След допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение, съдът е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен като
частичен за сумата 25 000 лв. от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния
брат И.Й..Йпри ПТП, състояло се на 10.05.2015 г. в с. Яхиново, обл. Кюстендил,
по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******– Е.Б.С., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на
събитието. След частично прекратяване от районния съд на производството в
частта му по претенцията за лихви, се претендира законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда на 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател,
както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения. Съобразно правилото, установено в чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.
С оглед въведения с жалбата предмет на въззивна проверка,
спорен пред настоящата инстанция е само въпросът материалноправно легитимирана
ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на нейния брат при процесното ПТП от 10.05.2015 г.
Съгласно задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение
- само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
В случая от показанията на свидетеля Г.П.се установява:
Свидетелят е съсед на ищцата в с. Яхиново, вижда често нея и семейството й. Познавал
и брат й, приживе ищцата и брат й живеели в едно домакинство, в къщата на
родителите им. Били неразделни и много се обичали, отношенията им били много
добри. След смъртта на И.реакцията на ищцата била трогателна, изпаднала в състояние,
което свидетелят не знае как да нарече, постоянно плачела. Говорели й много, но
тя постоянно била в такова състояние и дори сега когато станело въпрос, сълзите
й били на очите. Тежко било да загуби братчето си, което било упование и за нея,
и за родителите им. Преди смъртта наИ.с ищцата били неразделни, заедно излизали,
заедно ходели на събития в градинката на площада на селото, все заедно били.
Свидетелката К.К., леля на ищцата установява, че когатоИ.бил
жив, с ищцата били много близки, той й бил опората. Живеели в едно домакинство,
ищцата водела брат си на училище, грижела се за него, навсякъде били заедно. Ищцата
преживяла смъртта му много тежко, имала здравословни проблеми – изпаднала в
едни такива нервни кризи, и сега й било тежко. Преди смъртта наИ.били в много
близки, приятелски отношения, повече отколкото обикновено са брат и сестра,
просто не можели един без друг.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира
показанията на свидетелите като достоверни, преки и неопровергани от други
доказателства по делото.
С оглед така установеното, съдът намира доводите в
жалбата за неоснователни. От кредитираните свидетелски показания се установи,
че между ищцата и брат й е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка –
до смъртта наИ.живеели в едно домакинство и били силно привързани един към
друг, били неразделни, навсякъде ходели заедно, а отношенията им били
приятелски повече от обичайното за брат и сестра. Привързаността им е била
толкова силна, че ищцата преживяла смъртта на брат си много тежко, изпаднала в
депресия, постоянно плачела, като и понастоящем изпитва тъга от загубата на
брат си, изгубила е човек, от когото с основание е очаквала емоционална
подкрепа и взаимна грижа. Следователно установява се, че ищцата е търпяла морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за родствената връзка между брат и сестра.
В жалбата няма доводи във връзка с размера на определеното от районния съд
обезщетение, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма
правомощие да проверява правилността на изводите на СРС относно този размер. Предвид
неоснователността на наведените в жалбата доводи, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА на
пълномощника на въззиваемата страна следва се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 1 280 лв., определено съобразно обжалваемия интерес по реда на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73341 от 16.04.2020 г., постановено по гр.д. №
3597/2019 г. на Софийски районен съд, 119 състав, с което „З.К.Л.И.” АД, ЕИК********,
е осъдена да заплати на Д.Й.Й., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 25 000 лв., частично предявени
от сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на И.Й..Йпри ПТП, състояло се на 10.05.2015 г. в с. Яхиново, област
Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
молба в съда на 18.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.Т.Д. от САК,
служебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата 1 280.00 лв. (хиляда двеста и осемдесет лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на А.С.С., ЕГН **********,
като трето лице помагач на страната на ответника-въззивник „З.К.Л.И.” АД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.