ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
гр. гр. Добрич, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Диана Г. Дякова
Калиптен Ибр. Алид
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно частно
наказателно дело № 20223200600195 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК по жалба на И. Т. Т.
срещу определение № 48 от 29.04.2022г. по ч.н.д.№ 78/2022г. на съдебен състав при Районен
съд - град Балчик.
С поднадзорния съдебен акт на основание чл.243, ал.5 от НПК, приемайки, че е
налице влязъл в сила краен съдебен акт за процесното деяние, първоинстанционният е
потвърдил, постановление на Районна прокуратура - град Балчик от 17.01.2022г., с което по
реда на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 14/202017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура -
Добрич,образувано за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
В жалбата си И. Т. Т. изтъква, че и двата визирани по-горе актове са
незаконосъобразни поради неправилно приложение на процесуалния и на материалния
закон. Претендира се за отмяна на поднадзорните актове и връщане на делото за извършване
на допълнителни следствени действия.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен
материал, становищата и доводите на страните, съдът намери за установено следното:
В края на м.ноември ***г. свидетелят Н. И. се обърнал към свой познат - пострадалия
И.Т. с молба за съдействие под формата на заем за негов приятел, *** гражданин, който се
нуждае от парични средства за ремонт на хотел. Последният приел да помогне и двамата с
И. посетили хотел „В.", находящ се във вилна зона „О. п." в град Б.. Там свидетелят Т. се
запознал с обвиняемия В., който споделил, че са му необходими 160 000.00 лева, за да
извърши ремонт на хотела, собственост на **** гражданин. Обвиняемият В. обяснил, че е
упълномощен представител на собственика на хотела - Г.К., за което представил надлежно
заверено пълномощно. След няколко дни В. и свидетелят И. се свързали по телефона със
1
свидетеля И.Т., за да разберат дали последният е съгласен да предостави финансова помощ.
Т. се съгласил, разчитайки, че В. евентуално няма да успее да му върне средствата и така ще
може да придобие хотела.
В началото на м.декември ****г. обвиняемият В. и свидетелят Т. посетили кантората
на свидетеля О.О., вписан като нотариус в Регистъра на Нотариалната камара на Р. Б. под
№ ***** но не успели да сключат сделка, тъй като първият от тях за изповядването й е
следвало да представи и други документи, освен пълномощното от собственика на хотела.
Вече на 08.12.****г. бил изготвен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, съгласно който свидетелят Т. в качеството на кредитор предоставил на Л.В. като
кредитополучател, в качеството му на пълномощник на „В." ЕООД - с.Я., упълномощен от
управителя и представляващ Г. В.К. паричен заем в размер на 160 000.00 лева с годишна
лихва в размер на 1% и срок на погасяване 30.04.****г. За обезпечаване на предоставения
заем „В.“ ЕООД - с.Я., представлявано от пълномощника Л.В., учредило в полза на
кредитодателя – свидетеля Т. ипотека върху 1/3 идеална част от поземлен имот -
урбанизирана територия, цялата с площ *** кв.м, находяща се във вилна зона „О.п.-**“ -
гр.Б., обл.Д., ведно с цялата построена в описаната урбанизирана територия двуетажна
масивна нежилищна сграда /почивна станция/. Парите били предадени в брой на В.. За
изповядване на сделката били представени изискуемите документи. Сред тях били и
Протокол от 03.12.***г. от проведено Общо събрание на "В." ЕООД за взето решение -
даване на съгласие за ипотекиране на имота срещу заем от 160 000.00 лева за срок от четири
календарни месеца чрез пълномощника В., както и декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК.
В уговорения срок сумата от 160 000.00 лева не била върната на свидетеля Т., като за
неизпълнението В. сочел различни причини. Свидетелят Т. не могъл да удовлетвори
вземането си и чрез придобиване на ипотекирания имот, тъй като в хода на изпълнителното
производство била установена неистинността на посочените по-горе два документа.
По повод некоректните действия от страна на В. били депозирани жалби в Районна
прокуратура – Балчик от ощетените лица /от Г.К. като управляващ „В." ЕООД и от И.Т./.
В тази връзка срещу Л. В. е било водено досъдебно производство № 278/2012г. по
описа на РПУ – град Балчик. Това наказателно производство е приключило с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 319/2013г. по описа на Pайонен съд – град Балчик,
с което В. е бил признат за виновен в извършването на 08.12.*** г. в град Б. на две
документни престъпления по чл.316, ал.1 от НК във вр. с чл.308 от НК и по чл.316, ал.1 от
НК във вр. с чл.309 от НК, като му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години. Така постановеният акт е влязъл в сила на 09.09.***г.
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гpад Б. на 10.02.***г. било
образувано и досъдебно производство № 26/2014г. по описа на РУ на МВР – град Б. за това,
че на 08.12.**г. в град Б. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у
И. Т. Т. от град Д. и с това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 160
2
000.00 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Впоследствие
това досъдебно производство е било преобразувано в досъдебно производство № 14/2017г.
по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура – град Д.
В хода на досъдебното производство № 14/2017г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК, на В. е било повдигнато обвинение за това, че на 08.12.***г. в гр.Б. с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил заблуждение у И. Т. Т. от гр.Д. и с това му причинил
имотна вреда в големи размери - в размер на 160 000.00 лева - престъпление по чл.210, ал.1,
т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
С постановление от 11.11.2020г. наблюдаващият делото прокурор е прекратил
наказателното производство по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при Окръжна
прокуратура – Д., тъй като осъждането по НОХД № 319/2013г. по описа на Районен съд – Б.
за извършени документни престъпления от обвиняемия В. е било за идентични факти,
предмет на разследване по горепосоченото дело за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с
чл.209, ал.1 от НК.
С определение № 26008/15.01.202г. Районен съд – град Б. по ЧНД № 304/2020г. е
потвърдил постановлението на прокурора.
С определение № 27/02.04.2021г. по ВЧНД № 96/2021г. състав на Окръжен съд –
Добрич е отменил двата горепосочени акта, като е върнал делото на прокурора за
продължаване на разследването, приемайки, че „фактите, предмет на досъдебно
производство № 14/2017г. по описа на ОСл.О - Д. не са тъждествени, различни са от
фактите, които са били предмет на разглеждане по досъдебно производство № 278/2012г.
по описа на РПУ-Б. /НОХД № 319/2013г. на РС – Б./“.
След връщане на делото за допълнително разследване, с постановление на прокурора
от 17.01.2022г. по ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура – Д.,
наказателното производство отново е прекратено на същото основание /поради наличието
на влязъл в сила краен съдебен акт относно същото деяние/, но с единственото
разграничение, че изначално е следвало делото да бъде образувано по чл.212 от НК вместо
по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК.
С определение № 48 от 29.04.2022г. по ЧНД № 78/2022г. по описа на Районен съд –
Б. е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НК.
При внимателния прочит на постъпилите материали, съдът намира, че поднадзорните
актове се явяват незаконосъобразни поради неправилно приложение на закона по следните
съображения:
Налице е влязъл в сила краен съдебен акт на въззивния съд, неподлежащ на
преразглеждане. В него са изложени подробни съображения защо не е налице
идентичност на фактите по ДП № № 278/2012г. по описа на РПУ – град Б., респ.
НОХД № 319/2013г. по описа на Районен съд – Б. и тези, предмет на разследване по
ДП № 14/2017г. по описа на ОСл.О при ДОП, както и защо не е налице
3
обективираното прекратително основание, респ. не е приложен правилно
процесуалният закон. Настоящият състав счита, че не следва да преповтаря всички
доводи, изложени от предходния, а само да подчертае, че следва да се прави
разграничение между понятията връзка и тъждественост на фактите.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и самият прокурор в постановлението си
от 17.01.2022г. е визирал следното: „В рамките на д.п. № 278/2012г. по описа на РУ
МВР-Б. и НОХД № 319/2013г. по описа на РС-Б. деянието на В. е разгледано от
гледна точка на настъпилите вредни последици на Г. К. – собственик на
ипотекирания имот, а в д.п. 14/2017г. по описа на ОСл.О при ОП – град Д.от гледна
точка на възникналите вредни последици за И.Т., резултат от неизпълнено
задължение по договор за ипотечен заем“.
Това идва да покаже, че представителят на обвинението е разграничил фактическите
състави, които са били осъществени в реална съвкупност от обвиняемия В., съответно: от
една страна, злоупотреба с доверие и ползване на неистински документи по отношение на
пострадалия К. по ДП № 278/2012г. по описа на РПУ – град Б., НОХД № 319/2013г. по
описа на Районен съд – Б. и от друга страна, измамливи действия спрямо Т. по ДП №
14/2017г. по описа на ОСл.О - Д. ( Последният само въз основа на представеното му пълномощно е бил
мотивиран да се разпореди с имуществото си, а инкриминираните документи допълнително са били изискани от
нотариуса, като пострадалият е нямал никакво касателство към тези действия), но без да е съобразил, че
идентичността на фактите е налице само в първия от горепосочените казуси, за който има
влязъл в сила краен съдебен акт. Ето защо, в конкретния случай, е недопустимо да се
повдига обвинение и по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че липсата на логични и
обосновани обяснения защо В. е променял твърденията си, сами по себе си указват, че
защитната му позиция варира в зависимост от доказателствата, които са събрани по делото,
а не почива върху обективна база (Прави впечатление, че не е проверено какво изобщо е станало със
сделките по представените три предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти от името на
"В." ЕООД, без да е имало съгласие за това от страна на управителя на дружеството, каквото изискване е бил
поставил той при първоначалните договорки с обвиняемия – вж. показанията на свидетеля на л.12-18, том VI).
Явно е, че в хода на разследването има злоупотреба с права от страна на обвиняемия и
укриване от органите на реда, вкл. и в Р. Г., където има висящо производство срещу него
също за измамливи действия, но е непонятно защо в тази връзка не се ползва пълния
арсенал от действия за правна помощ по линия на международното сътрудничество в ЕС,
вкл. и чрез издаване на Европейска заповед за арест на лицето, след като вече има
повдигнато обвинение, макар и задочно.
Предвид горното, съдът на основание чл.243, ал.8 във вр. с ал.6, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 48/29.04.2022г. на Районен съд – Балчик по ч.н.д.№
78/2022г., с което е потвърдено постановление от 17.01.2022г. на Районна прокуратура –
4
Балчик за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 5/2014г.
по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура - Добрич, образувано за престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5