Присъда по дело №1243/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 151
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20224430201243
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 151
гр. Плевен, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
и прокурора М. В. Т.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Наказателно дело от
общ характер № 20224430201243 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Я. И. – роден на *** в с.***, обл.Плевен,
живее в гр.Тръстеник, обл.Плевен, ***, *** гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 23.12.2018 година на главен път № 3004 свързващ гр. Долна
Митрополия с гр. Тръстеник, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел “ Опел Астра,, с поставени per. табели с № ***, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 18-0297-000348/22.10.2018 година на *** на РУ- гр.
Луковит, връчено му лично на 28.11.2018 година и влязло в законна сила на
06.12.2018 година, поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.55
ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ШЕСТ месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
НЕ НАЛАГА на основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия М.Я.И. по-
1
лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Я. И. – роден на *** в с.***, обл.Плевен,
живее в гр.Тръстеник, обл.Плевен, ***, *** гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 23.12.2018 година на главен път № 3004 свързващ гр. Долна
Митрополия с гр. Тръстеник, противозаконно пречил на органи на властта- Р.
Д. Р.- *** в Група „Охранителна полиция“ при РУ- гр. Долна Митрополия и
Т. О. Я.- *** ЕКД при РУ- гр. Долна Митрополия, да изпълнят задълженията
си като му извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по
Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл.270, ал.1 от
НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. Я. И.
едно общо най – тежко наказание, а именно – ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при първоначален строг режим на изтърпяване.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното
общо най-тежко наказание на подсъдимия М. Я. И. наказанието ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 200 лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД №1243/2022г.:

Срещу подсъдимия М.Я.И. от гр.Тръстеник, обл. Плевен е повдигнато
обвинение за това, че:
На 23.12.2018 година на главен път № 3004 свързващ гр. Долна
Митрополия с гр. Тръстеник, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „Опел Астра,, с поставени peг. табели с № ***, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 18-0297-000348/22.10.2018 година на *** на РУ- гр.
Луковит, връчено му лично на 28.11.2018 година и влязло в законна сила на
06.12.2018 година - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Срещу подсъдимия М.Я.И. от гр.Тръстеник, обл. Плевен е повдигнато
обвинение и за това, че:
На 23.12.2018 година на главен път № 3004 свързващ гр. Долна
Митрополия с гр. Тръстеник, противозаконно пречил на органи на властта-
Р.Д.Р.- *** в Група „Охранителна полиция“ при РУ- гр. Долна Митрополия и
Т.О.Я.- *** ЕКД при РУ- гр. Долна Митрополия, да изпълнят задълженията
си като му извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по
Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият М.Я.И. не се явява в съдебно заседание и делото е
разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК в негово отсъствие.
Служебният защитник адв. В.П. изразява становище, че обвинението не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, алтернативно моли съда да наложи
наказание под предвидения от закона минимум, като не се налага
кумулативно предвиденото наказание - глоба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.И. не притежава свидетелство за управление на МПС,
т.е. същият е неправоспособен водач.
С Наказателно постановление № 18-0297-000348/22.10.2018 година на
*** на РУ- гр. Луковит, подсъдимият бил наказан по административен ред,
затова че управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство
за правоуправление. Наказателното постановление било връчено лично на И.
на 28.11.2018 година и влязло в сила на 06.12.2018 година.
На 23.12.2018 година, като неправоспособен в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с горепосоченото наказателно
постановление, подсъдимият И. управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка и модел „Опел Астра,, с поставени peг. табели с № ***. С
1
него на предна дясна седалка пътувал свидетелят И.Б.М..
Около 17.30 часа на същата дата, автомобилът управляван от М.И. се
движил по главен път № 3004 свързващ гр. Долна Митрополия с гр.
Тръстеник, като в района на старата газ станция, същият бил забелязан от
свидетелите - Р.Д.Р.- *** в Група „Охранителна полиция“ при РУ- гр. Долна
Митрополия и Т.О.Я.- *** ЕКД при РУ- гр. Долна Митрополия, които се
движили със служебен автомобил след него. Те решили да извършат проверка
на водача на лекия автомобил за спазване разпоредбите на ЗДвП, поради
което му подали светлинен и звуков сигнал, за да преустанови движението си.
И. спрял лекия автомобил вдясно по посока на движението, а полицейските
служители спрели зад него. В този момент св. М. се показал през прозореца, а
подсъдимият с цел да избегне извършването на проверка, потеглил рязко с
лекия автомобил с висока скорост в посока гр. Тръстеник. Полицейските
служители възприели М., който познавали във връзка с работата си, и
тръгнали след управлявания от подсъдимия лек автомобил. Въпреки това И.
не спрял, като на влизане в гр. Тръстеник, завил по черен неподдържан път в
посока с. Горна Митрополия. Поради лошото състояние на черния път Р. и Я.
не го последвали със служебния автомобил, като по този начин подсъдимият
попречил да му бъде извършена проверка за спазване разпоредбите на ЗДвП.
По-късно същият ден Я. и Р. отишли в дома на свидетеля И. М.,
находящ се в гр. Тръстеник. По това време там бил *** му- С.В., който
заявил, че лекият автомобил марка и модел “ Опел Астра,, с поставени peг.
табели с № *** се управлява от подсъдимия И., но не знае къде се намира
последният.
Местонахождението на М.И. било установено едва на 04.02.2019
година, като тогава му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, за това, че на 23.12.2018 година управлявал МПС, без да е
правоспособен водач. Пред полицейските служители И. признал, че на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел
Астра,, с поставени peг. табели с № ***, като подписал акта без възражения.
В хода на разследването местонахождението на И. не е установено,
поради което същият е обявен за издирване с телеграма № 6327/28.02.2019
година на ГДНП- София. По делото са приложени справки, от които е видно,
че въпреки проведеното щателно издирване местоживеенето на И. не е
установено.
Подсъдимият М.И. е привлечен в качеството на обвиняем при
хипотезата на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК в присъствието на служебен
защитник.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по
делото доказателства – от показанията на свидетелите Р.Д.Р., Т.О.Я., П. И. Д.,
И.Б.М., чиито показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по чл.283 от НПК писмени доказателства –
2
АУАН бл.№129230 от 04.02.2019г., справка за нарушител /водач за М.Я.И.,
Наказателно постановление №18-0297-000348 от 22.10.2018г. на *** РУ-
Луковит при ОД на МВР-Ловеч, справка за съдимост за М.Я.И. от
26.05.2022г., издадена от Бюро за съдимост при РС-Плевен. От приобщеното
като писмено доказателство по делото наказателно постановление № 18-0297-
000348/22.10.2018 година на *** на РУ- гр. Луковит, се установява, че
подсъдимият И. бил наказан по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление.
Наказателното постановление било връчено лично на И. на 28.11.2018 година
и влязло в сила на 06.12.2018 година. От показанията на свидетелите Р.Д.Р.,
Т.О.Я., П. И. Д. и И.Б.М. се установява, че на 23.12.2018 година, като
неправоспособен в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с горепосоченото наказателно постановление, подсъдимият И. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка и модел „Опел Астра,, с
поставени peг. табели с № ***. От показанията на свидетеля И.Б.М. се
установява, че същият е пътувал в автомобила, управляван от подсъдимия И.,
и е седял до него на предна дясна седалка. Според показанията на свидетелите
Р.Д.Р. - *** в Група „Охранителна полиция“ при РУ- гр. Долна Митрополия и
Т.О.Я.- *** ЕКД при РУ- гр. Долна Митрополия, същите се движили със
служебен автомобил по главен път № 3004 свързващ гр. Долна Митрополия с
гр. Тръстеник след автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. От показанията на
свидетелите Р. и Я. се установява, че около 17.30 часа в района на старата газ
станция същите решили да извършат проверка на водача на лекия автомобил
за спазване разпоредбите на ЗДвП, поради което му подали светлинен и
звуков сигнал, за да преустанови движението си. Според свидетелите Р. и Я.
лекият автомобил спрял вдясно по посока на движението, а те спрели зад
него. От показанията на свидетелите Р. и Я. се установява, че в този момент
дете се показало през прозореца на предната дясна врата, а водачът с цел да
избегне извършването на проверка, потеглил рязко с лекия автомобил с
висока скорост в посока гр. Тръстеник. От показанията на полицейските
служители се установява, че лекият автомобил завил по черен неподдържан
път в посока с. Горна Митрополия. Поради лошото състояние на черния път
Р. и Я. не го последвали със служебния автомобил, като по този начин водачът
на автомобила попречил да му бъде извършена проверка за спазване
разпоредбите на ЗДвП. Свидетелят И. М. е категоричен, че той се е возил на
посочената дата в автомобила и че подсъдимият И. е управлявал автомобила.
Според показанията на свидетелите Я. и Р. същите отишли в дома на
свидетеля И. М., находящ се в гр. Тръстеник и от *** му разбрали, че лекият
автомобил марка и модел “ Опел Астра,, с поставени peг. табели с № *** се
управлява от подсъдимия И.. От показанията на свидетелите Я. и Р.
местонахождението на М.И. било установено едва на 04.02.2019г., като тогава
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това,
че на 23.12.2018 година управлявал МПС, без да е правоспособен водач.
Според полицейските служители И. признал, че на инкриминираната дата е
3
управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра,, с поставени peг.
табели с № ***, като подписал акта без възражения. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Р.Д.Р., Т.О.Я., П. И. Д. и И.Б.М., тъй като
показанията им са логични и изясняват детайлно възприетото от тях
управление на автомобила от подсъдимия И., отказът му да спре на подадения
сигнал за спиране и последвалото преследване. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия И. в престъпления, които не е извършил.
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият
М.Я.И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият И. на 23.12.2018 година на главен път
№ 3004 свързващ гр. Долна Митрополия с гр. Тръстеник, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „Опел Астра,, с поставени
peг. табели с № ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние с Наказателно постановление № 18-0297-000348/22.10.2018 година на
*** на РУ- гр. Луковит, връчено му лично на 28.11.2018 година и влязло в
законна сила на 06.12.2018 година.
Субект на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК може да е всяко
наказателноотговорно лице, за което е установено, че управлява моторно
превозно средство. При лимитирания в ал.1 на разпоредбата престъпен
състав, то е правоспособно, но временно лишено по административен или
съдебен ред от правото да упражнява такава дейност, и неспазването на тази
наложена със съответен акт на държавен орган забрана предпоставя
приложението на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а при следващо такова деяние-
ангажирането на наказателна отговорност по чл.343в, ал.1 от НК.
Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически
лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление или в случаите
на неговото отнемане по чл.171, т.т.1 и 4 от ЗДвП, се санкционира от нормата
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, чието текстово съдържание легитимира еднаква
тежест на посочените административни нарушения, като последвалите в
едногодишен срок от наказването с влязло в сила постановление подобни
прояви консумират състава на чл.343в, ал.2 от НК.
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено
лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало
изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при
управление на моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на
правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на
моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите
знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение
на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване.
4
Посоченото административно нарушение е налице и в предвидените в чл.171,
т.т.1 и 4 от ЗДвП хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за
управление на водача на моторното превозно средство - при видимо
установяване, че той не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания; при управление на автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, или е под въздействието на друго упойващо вещество,
както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при
извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за
движение - до успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване
на обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е
включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до
решаване на въпроса за отговорността му; при управление на моторното
превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 до заплащане
на дължимата глоба или без застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите - до предоставяне на сключена застраховка; както и при
неизпълнение на задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Правоспособността на водача на МПС се признава и удостоверява със СУ за
МПС, т.е. за да е правоспособен водач на МПС едно лице по см.на чл.150 от
ЗДвП, следва да му е издадено свидетелство за управление. Последователна е
практиката на Върховния касационен съд, че ако към момента на деянието
подсъдимият фактически не притежава документ, удостоверяващ неговата
правоспособност за управление на моторно превозно средство, но тя му е
била призната и не е била изгубена по предвидения в закона ред, то той не
следва да носи отговорност по чл. 343в, ал. 2 от НК. Вж. Решение № 40 от
22.04.2015 г. по нд № 1784/2014 г., трето наказателно отделение на
ВКС, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нд. № 2161/2012 г. първо наказателно
отделение на ВКС, Решение № 211 от 28.10.2016 г. по нд № 724/2016 г., второ
наказателно отделение на ВКС, решение № 588 от 20.01.2009 г. по нд №
570/2008, второ наказателно отделение на ВКС. Обществената опасност на
деянието произтича от липсата на качества и умения за управление на
моторно превозно средство - дефицити, пряко рефлектиращи върху
сигурността на транспорта. Ненадлежната легитимация на водачите на
моторни превозни средства засяга в по-малка степен тези обществени
отношения, тъй като уязвява само административната им рамка, поради което
законодателят не й е отредил санкция по НК. Безспорно подсъдимият М.И. не
притежава свидетелство за управление на МПС, т.е. същият е
неправоспособен водач, и деянието му правилно е квалифицирано като
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия М.И.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1
НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
5
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият
М.Я.И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият И. на че на 23.12.2018 година на
главен път № 3004 свързващ гр. Долна Митрополия с гр. Тръстеник,
противозаконно пречил на органи на властта- Р.Д.Р.- *** в Група
„Охранителна полиция“ при РУ- гр. Долна Митрополия и Т.О.Я.- *** ЕКД
при РУ- гр. Долна Митрополия, да изпълнят задълженията си като му
извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по Закона за
движение по пътищата. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.
270, ал. 1 от НК може да бъде осъществено чрез действие, бездействие или
съвкупност от такива, насочени към препятстване изпълнението на
възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни
задължения. Вярно е също така, че законът не поставя като условие за
съставомерността на престъпната деятелност на наказателноотговорното лице
чрез нея да е постигнато целеното неизпълнение на служебните задължения
на посочените в нормата категории лица. Изпълнителното деяние на
разглежданото престъпление – противозаконно пречене – обаче се
осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на
законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при
осъществяването на служебните задължения на органите на власт, в случая –
на служителите на МВР Р. Р. и Т. Я. при провеждане на инкриминираната
дата на планирана специализирана полицейска операция на територията на
РУ – Долна Митрополия. ВКС в непротиворечивата си съдебна практика е
имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение на
разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на
изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно
разграничава престъплението по 270, ал. 1 от НК от аналогичното
административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната
степен на обществена опасност на осъществените деяния. Самият факт на
отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган
на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз „пречи” предпоставя
във всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с
различен интензитет, което обуславя по-високата обществена опасност на
деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му
административно нарушение. Това разбиране е последователно застъпено в
множество актове на касационната инстанция – например р. № 16 от
24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., ІІІ н. о., р. № 435 от 05.10.2010 г. по н. д.
№ 418/2010 г., ІІІ н. о., р. № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., І н.
о., р. № 113 от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., ІІІ н. о., р. № 141 от
01.08.2016 г. по н. д. № 462/2016 г., ІІІ н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. №
71/2017 г., І н. о. и др. В цитираните решения обяснимо са обсъждани
многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен
6
казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход –
съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по чл.
270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни
нарушения аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта
на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на
допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено към
възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в
чл. 270, ал. 1 от НК категории лица. (Завишената обществена опасност на
подобни съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като
преминаване с висока скорост покрай полицейския орган; предприемане на
опит за бягство, наложил преследване, съпротива, укриване, принудително
спиране, заключване на врати при необходимост от достъпомещение,
укриване на вещи, подлежащи на опис, както и всякакви други проявни
форми на поведение, препятстващо изпълнението на възложените на
държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения,
които няма как да бъдат изчерпателно формулирани). В разглеждания случай
е налице завишена степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия И.. Установените факти обективно разкриват съществен
интензитет на обществената опасност на деянието, достатъчен да обуслови
престъпния му характер. Отказът на Подсъдимия И. да преустанови
движението си след подадения сигнал за спиране от органите за контрол и
регулиране на движението е бил съпроводен с бягство, преследване и
последващо укриване, т.е. с целенасочени действия, ориентирани към
укриване на самоличността му и умишлено препятстване на компетентните
органи да му съставят акт за установеното административно нарушение –
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия М.И.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1
НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия И. съдът взе предвид множеството му предходни осъждания –
29 на брой, които явно не са постигнали целите предвидени в чл.36 от НК да
се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите
нрави, както и да се въздейства възпитателно и предупредително. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия И.
съдът взе предвид демонстрирането на критично отношение към извършените
от него деяния и фактът, че от извършване на деянията до постановяване на
съдебния акт е изтекъл значителен период от време – почти 4 години, който
срок не е „разумен” по смисъла на чл. 6 §1 от ЕКПЧ и налага компенсиране на
подсъдимия чрез значително намаляване размера на наказанието, което
7
следва да понесе за извършеното от него. Без съмнение разрешаването на
въпроса за „разумния срок” на наказателното производство пряко рефлектира
на въпроса какво би било справедливото наказание на подсъдимия. Срокът на
настоящето наказателно производство е близо 4 - годишен и той без
колебание следва да бъде дефиниран като „неразумен“. Предприетите от
страна на държавното обвинение процесуални действия са били неадекватни
и ненавременни. Забавянето на производството се дължи преимуществено на
бездействията на органите на досъдебното производство, без подсъдимият И.
съществено да е допринесъл за неразумния срок на производството със
собственото си процесуално поведение. Това обстоятелство съгласно
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя
необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за
поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на
осъденото лице да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията, чрез
намаляване размера на наказанията, както практиката на ЕСПЧ, така и
трайната съдебна практика на ВКС е последователна и еднопосочна (вж. дело
Д. и Х. срещу България, жалби №№48059/06 и 2708/09 от 10.05.2011г;
Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о; решение
№ 299/12.06.2013г. по н. д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, III н. о.). При
всички случаи, констатацията за допуснато нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок се „преценява като смекчаващо
обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния
срок на забавата и причините за допускането й, включително и като такова с
изключителен характер“, като компенсацията чрез редуциране на
наказанието, следва да се прилага за всички наказателни производства, без
значение конкретната обществена опасност на престъплението и неговата
относителна тежест. Компенсацията е за подсъдимия, тъй като целта й е
постигането на справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно
понесени от него по време на продължителния период на неяснота на
наказателноправното му положение. В разглеждания случай, неразумната
продължителност на наказателното производство се дължи изцяло на
неефективните и забавени действия по разследването в досъдебната фаза на
процеса. Забавянето не е по причини, произтичащи от поведението на
подсъдимия И. и е станало преимуществено в досъдебната фаза на
производството. Поради изложеното съдът счита, че на подсъдимия И. се
дължи компенсация за обстоятелството, че процесът срещу него е продължил
извън разумната си продължителност за подобен вид престъпления, а като
компенсаторно средство - намаляване наказанието поради наличието на
изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, изразило се в
прекомерна и неразумна продължителност на воденото срещу него
наказателно производство. Поради изложеното при условията на чл. 55 ал.1
т.1 от НК съдът осъди подсъдимия М.Я. на наказание шест месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено
престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Съдът не наложи на основание чл.55 ал.3
8
от НК на подсъдимия И. по-лекото наказание глоба, което законът предвижда
наред с наказанието лишаване от свобода.
Съдът осъди подсъдимия М.Я.И. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК
на наказание глоба в полза на държавата в размер на 200 лева, за извършено
престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М.Я.И.
едно общо най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът присъедини на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното
общо най-тежко наказание на подсъдимия М.Я.И. наказанието глоба в полза
на държавата в размер на 200 лева.
Според съда това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генерална превенция визирани в чл.36 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9
Съобщи за изтекли лични данни