Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 17.12.2014 год. град Малко Търново
В ИМЕТО
НА НАРОДА
МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: М.Д.
като разгледа докладваното от съдия Татяна
Станчева
НАХД № 213 по описа на съда за 2014 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Съдебното производство
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
и е образувано е по жалба на Н.Х., роден на ***г. в Република **, срещу
наказателно постановление № ** год. на директора на ИА”Автомобилна
администрация” Дирекция Бургас, с което основание чл.93, ал.1 т.1 от закона за
автомобилните превози (ЗАвПр)на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 71,т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание
чл.93в, ал.17 т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 1500 лв. за нарушение на чл.15, пар.7, б.”а”, т.i),
от Регламент 3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78,
ал.1 т.2 от ЗАвПр.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, тъй като името на жалбоподателя е написано на латиница, в
нарушение на НПК. Жалбоподателят е вписан в АУАН и НП с три имена Н. Х** Х., а
в действителност имената му са две Н.Х..
Твърди се, че при съставянето на АУАН жалбоподателят не е разбрал за какво
нарушение се ангажира отговорността му, тъй като не говори български и не му е
бил осигурен преводач.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
Наказващият
орган в съдебно заседание не изпраща представител, като при изпращането на
административната преписка е депозирал становище за неоснователност на жалбата,
като счита наказателното постановление
за съобразено с материалните и процесуалните правила по издаването му.
По делото бяха събрани множество
писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят и свидетелят по акта.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 23.09.2014г.
актосъставителят Н** К. Ч** и неговият колега св. **, двамата служители на
РД”АА” Бургас били извикани в ГПУ М.Търново на ул.”Княз Борис І”, по сигнал на
гранични полицаи, от които свидетелите разбрали, че служителите на Гранична
полиция са установили, че на 22.09.2014г. около 18.20ч. жалбоподателят
извършвал превоз на територията на РБългария на 60 пътника. Превозът бил
извършван с автобус Мицубиши с българска
регистрация, с рег. № К7322АК. При проверката водачът не представил международна
пътническа ведомост за случаен превоз на пътници или по точно за извършване на
случаен превоз на пътници. На следващо място при извършване на превоз попадащ в
ЕО/561/2006 водачът на превозното средство не представил тахографските листи от
предходните 28 дни, или удостоверение за дейности по образец, за това, че не е
управлявал МПС. Водачът представил тахографски листи само за 19 и 21.09.2014г.,
За констатираните нарушения срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №192150, като
констатираните нарушения били квалифицирани съответно по чл. 71,т.9 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ и по чл.15, пар.7, б.”а”, т.i),
от Регламент 3821/85 във вр. с изр. Последно от същата буква и във вр. чл.78,
ал.1 т.2 от ЗАвПр. Актът бил съставен в ГПУ М.Търново, като връчването на
жалбоподателя е било осъществено в сградата на РС-Малко Търново, където
жалбоподателят бил разпитван пред съдия, който разпит бил извършван в
присъствие на преводач. Преди да бъде връчен, АУАН-ът бил преведен на жалбоподателя от преводача **. В АУАН
актосъставителят вписал имената на жалбоподателя на латиница.
Въз основа на
АУАН-а, на 24.09.2014г. наказващият орган издал атакуваното наказателно, в
което нарушенията са описани по аналогичен начин както в акта и на
жалбоподателя, на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 71,т.9
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93в, ал.17 т.1 от ЗАвПр
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение
на чл.15, пар.7, б.”а”, т.i), от Регламент
3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78, ал.1 т.2 от
ЗАвПр.
Относно възражението на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаването на
НП в насока нарушено право на защита поради липсата преводач, настоящият
съдебен състав е на становище, че липсва такова нарушения, тъй като безспорно
се установи, че преди връчването на АУАН, същият е бил преведен на нарушителя, обстоятелство
надлежно отразено и в самия акт, от което следва, че жалбоподателят е разбрал
за какво се ангажира отговорността му, нещо повече, той е успял и да организира
защитата си, като е упълномощил адвокат да го представлява в настоящото
производство.
От всичко изложено съдът прави извод, че
жалбоподателят е разбрал както съдържанието на АУАН така и съдържанието на НП.
Действително имената на нарушителя в АУАН и в НП са
изписани на латиница, което не е
правилно и не е в съответствие със закона, тъй като /както отбеляза и адвокат Р./
следва имената на нарушителя да са изписани на български език, който е
официалният език, на който се води административнонаказателното производство в
Република България. Това действително представлява нарушение, което обаче не е
от съществените такива на процесуалните правила, като с нищо не се нарушава или
ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е бил
поставен в невъзможност да упражни правата си в пълен обем, стойностно и
адекватно – самоличността му е установена по безспорен и категоричен начин с
посочване на имената /макар и на латиница/ и датата на раждане. На следващо
място настоящият състав на съда не счита за съществено нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че нарушителят е вписан в АУАН и
наказателното постановление с три имена, предвид представените копия от
документи в които същият е с две имена. Това е така, тъй като вписването на
името Н. Х** Х., вместо Н.Х. не е довело
до ограничаване на правото му на защита, още повече, че по делото не са
представени всички документи на жалбоподателя, а при превода на АУАН, преди
получаването му, същият не е направил възражение за неточно изписване на
имената му.
Наведените твърдения в жалбата(л.д. 6), че
жалбоподателят е притежавал исканите при проверката документи, но същите били
съхранявани в „специални” ниши на автобуса, съдът намира за неоснователни, тъй
като ако действително притежаваше такива документи, то същите можеха да бъдат
представени или към жалбата или в съдебното заседание. След като такива не са
представени, явно твърденията за наличието им е защитна теза.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
При
проверката на документите е установено, че жалбоподателт не е представил
пътническа ведомост за случаен превоз. Така посоченото нарушение е правилно
квалифицирано по чл. 71,т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като правилно жалбоподател е санкциониран по чл.93, ал.1
т.1 от от ЗАвПр и му е наложено наказание глоба в размер на 1500лв.
При
извършената служебна проверка относно законосъобразността на наложеното с наказателното
постановление второ наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл.15, пар.7, б.”а”, т.i), от Регламент
3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78, ал.1 т.2 от
ЗАвПр, съдът констатира, че в производството по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което обуславя незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление по
т.2.
Актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.
15, §7, б."а", т.i
от Регламент 3821/1985, вр. чл.
78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, като АНО е ангажирал отговорността му на основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр. Видно от съдържанието на посочените норми е, че
същите визират различни задължения, съответно чл.
15, §7, б. "а", т.
"i" от Регламент 3821/85, изисква от водача, който управлява МПС,
да представи при поискване от проверяващите регистрационните листове за
текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните петнадесет дни,
а съответно чл.
93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, изисква водачът на представи на контролните
органи тахографските листи от текущия ден и тези от предходните 28 календарни
дни.
Недопустимо е материалноправната и
санкционната норма да визират две различни задължения. Тук следва да се уточни,
че в обстоятелствените части на АУАН и НП е описано, че жалбоподателят, в
качеството на водач, не е представил тахографски листи за предходните 28 дни
или удостоверение за дейности по образец, което е било квалифицирано съответно
като нарушение на чл.
15, §7, б. "а", т.
"i" от Регламент 3821/85, във вр. с чл.
78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, визиращ задължение за водача да представи при
поискване регистрационни листове за текущата седмица и тези, използвани през
предходните 15 дни.
Независимо от посочената
разпоредба, жалбоподателят е санкциониран за поведение, свързано с непредставяне
на контролните органи при проверка на тахографските листа от текущия ден и тези
от предходните 28 календарни дни. Това му задължение обаче се съдържа не в
цитираната от наказващия орган нарушена разпоредба на чл.
15, §7, б."а", т.
"i" от Регламент 3821/85, а в посочената от него като санкционна
норма на чл.
93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр. Всъщност това е единствената разпоредба, която
наказващият орган е следвало да цитира в наказателното постановление и която
едновременно съдържа в себе си правило за поведение и санкция при нарушаването
му. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.
15, §7, б."а", т.
"i" от Регламент 3821/85, във връзка с изречение последно от
същата буква, вр. чл.
78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй
като същото е било поставено в невъзможност да разбере, за кое точно свое
поведение е санкциониран.
Съдът счита, че допуснатите в хода
на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения по
т.2 от НК водят до незаконосъобразност на наказателното постановление в тази
част и следва същото да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление наказателно постановление № ** год. на директора на
ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, с което на Н.Х., роден на ***г.
в Република ** на основание чл.93, ал.1 т.1 от закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
71,т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ** год. на директора на ИА”Автомобилна
администрация” Дирекция Бургас в частта, с която на Н.Х., роден на ***г. в
Република ** на основание чл.93в, ал.17 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.15, пар.7, б.”а”, т.i),
от Регламент 3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78,
ал.1 т.2 от ЗАвПр, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: