Решение по дело №197/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 275
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20235300500197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500197 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по
спора ЗАД ОЗК Застраховане, ЕИК ********* срещу Решение № 260 470 от 17.10.2022 г.,
пост. по гр.д. № 14 612/2020 г. на РС – Пловдив в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на В. Н. Н., ЕГН – ********** на основание чл. 432 вр. чл. 498 ал. 3 от КЗ
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 091,39 лв., дължимо по договор за
застраховка „ Гражданска отговорност „, обективиран в полица № ***, които вреди са
причинени на 11.05.2020 г. по пътя П.-П. в района на *** км. от излитане на камъчета,
съставляващи товара на застрахован товарен автомобил Мерцедес с рег. № на влекача *** и
с рег. № на ремаркето ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2020 г.
/ предявяването на иска / до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в
изплащането на обезщетението в размер на 14,55 лв. да период от 17.09.2020 г. до
03.11.2020 г. включително.
Въззивникът поддържа решението да е неправилно, тъй като ищецът – при лежаща
изцяло върху него доказателствена тежест, не установил да е претърпял възведените
имуществени вреди в пряка причинно следствената връзка с твърдяното ПТП, както и
настъпването на същото. В тази насока възразява срещу извода на съда тези факти да са
установени от свидетеля В.Б. – водача на товарния автомобил, от впоследствие съставения /
на 24.08.2020 г. / двустранен Протокол за ПТП от водачите Н. и Б. и от заключението на
САТЕ. Според въззивника показанията на свидетеля установявали факта че превозвания от
него товар е бил покрит така щото изпадане на част от него да е невъзможно и свидетелят
не е разбрал за такова, а САТЕ – че не е възможно да се установи разстоянието между
ищцовия автомобил и товарния, че е възможно процесните повреди на ищцовото МПС да са
1
настъпили както по посочения от него начин, така и при събитие, различно от твърдяното от
него ПТП и не може еднозначно и категорично да се определи причината за увреждането.
По така изложените доводи се поддържа решението в обжалваната осъдителна част
да е необосновано – несъответствие на изводите на съда с установеното от приетите по
делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на претенциите. Претендират
се направените за двете инстанции разноски, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – за всяка инстанция.
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че
независимо че САТЕ посочва възможност претендираните имуществени вреди да са
настъпили и при различно от твърдяното събитие, за друго такова данни не се съдържат по
делото. Ето защо и тъй като според експерта е налице възможността – в най голяма степен
на вероятност, вредите да са причинени по възведения от ищеца начин – твърдяното ПТП и
неговия механизъм, това му заключение във връзка и с ангажираните по делото други
доказателства – показанията на свидетеля Б. и съставения, макар и впоследствие Протокол
за ПТП и обясненията на участниците в събитието във връзка с неговото съставяне, по
основанието на иска е проведено пълно и главно доказване.
По така изложените доводи се иска потвърждаване на решението и се претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. Н. Н., ЕГН –
********** срещу ЗАД ОЗК Застраховане, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432
вр. чл. 498 ал. 3 от КЗ – за осъждането на дружеството да му заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата 1 091,93 лв. вследствие виновно
причинено от водачa на товарен автомобил ПТП със следния механизъм: На 11.05.2020 г.,
около 15,30 ч. ищецът се движил, управлявайки собствения си л.а. Тойота Ланд Крузер, рег.
№ *** по пътя П.-П. / ***-ми километър /, като пред него се движел товарен автомобил
Шмитс СГФ, рег. № *** на ремаркето и рег. № *** на влекача, управляван от водач В.С. Б.,
ЕГН – **********. От последното МПС изхвърчал порой от малки камъни, по голямата
част от които се разпилели на пътното платно, но друга част попаднали върху предната част
на управлявания от ищеца автомобил и увредили предното стъкло до степен, налагаща
смяната му поради опасност от пълно счупване.
Въпреки настоятелното натискане на клаксона от ищеца, водачът на товарния
автомобил Б. не спрял, за да установяват причинената материална щета и да бъде съставен
двустранен протокол по чл. 5 ал. 1 от Наредба № Iз – 41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътно транспортни произшествия … . Затова ищецът позвънил на
телефон 112, като уведомил за произшествието и органите по Второ РПУ – Пловдив, като
сигналът му бил препратен по териториална компетентност в РПУ – Стамболийски. На
24.08.2020 г., след проведено от органите установяване и издирване на водача на товарния
автомобил, и двамата участници в ПТП били извикани в РПУ – Стамболийски и подписали
двустранен констативен протокол, скициращ казаното ПТП, в който Б. посочил
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност досежно управлявания от него
товарен автомобил – ответното ЗАД ОЗК Застраховане. Своевременно ищецът подал молба
за репариране на причинената вреда, но застрахователят отхвърлил претенцията му с довод,
че не установява вредата да е причинена по твърдяния от него начин.
С депозирания отговор се признава че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача относно товарния автомобил и ремаркето към същия е валидно застрахована при
ответното дружество. Възведените възражения са ПТП да не е настъпило по описаните от
ищеца време, място и начин, между твърдяните участници, както и причинената щета да е
вследствие на това ПТП. Оспорва се доказателствената стойност на съставения от двамата
2
водачи двустранен констативен протокол. Евентуално е възведено и възражение за
съпричиняване – ищецът да се е движил зад товарния автомобил без да спазва необходимата
дистанция.
От приложената разпечатка за проведени от ищеца разговори от мобилния му
телефон на дата 11.05.2020 г. се установява регистрирано обаждане на телефон 112 в 15,29
часа.
От приложената преписка на РПУ Стамболийски се установява, че същата е
образувана по жалба на ищеца от 11.05.2020 г. за настъпване на ПТП по описания по горе
начин. В същата се съдържат твърдения за претендираната щета, за това че водачът на
товарния автомобил не е спрял на подадения звуков сигнал, посочен е регистрационния му
номер на последния.
В преписката се съдържат обяснения на ищеца в горния смисъл, както и обяснения
на водача В.С. Б. за това, че на 11.05.2020 г. е управлявал товарния автомобил с ремарке на
пътя П.-П..
Между двамата водачи е подписан на 24.08.2020 г. констативен двустранен
Протокол, с начертана скица на пътната обстановка и ПТП и всеки от участниците е
посочил застрахователя си. В Протокола не са отразени настъпили материални щети, не е
посочен виновния за ПТП водач.
Разпитан по първоинстанционното дело като свидетел Б. е депозирал показания, че с
ремаркето превозвал фракция за бетонови възли, че няма спомен за инцидент на дата
11.05.2020 г. и че за него разбрал 3 - 4 месеца по късно, когато бил извикан в РПУ
Стамболийски. Винаги при превоз покрива ремаркето за да предотврати изпадане на товара.
В образуваната по искането на ищеца за заплащане на обезщетение Щета при
ответника е наличен съставен от негов служител Опис на щета от дата 17.09.2020 г., в който
в графа Опис на щетите е отразено „ Стъкло челно тон. лента „, а в графа степен на увреда –
„П „.
От представеното уведомление до ищеца се установява, че застрахователят отхвърлил
претенцията му с довод да не установява вредата да е причинена по твърдяния от него
начин.
Назначена по първоинстанционното дело е САТЕ, вещото лице С. депозира
заключение, че след извършен оглед на пострадалия автомобил е констатирал увредено
предно обзорно стъкло до степен за подмяна, като пазарната стойност на необходимите
части, материали и труд за същата възлиза на исковата сума от 1 091,39 лв. – с ДДС. Според
експерта от техническа гледна точка механизма за настъпване на процесната вреда предвид
събраните по делото доказателства е следният: На 11.05.2020 г. Н. е управлявал л.а. Тойота
Ленд Крузер, рег. № *** по платното за движения на път ***– ***, км. ***/ П.-П. /; По
същото време, на същия път и в същата посока пред автомобила от ремаркето на т.а. Шмитц
СГФ с рег. № *** изпада част от превозвания товар – фракция за бетонови възли, вследствие
което се получава контакт – удар на камък в предното обзорно стъкло на лекия автомобил.
Според вещото лице от материалите по делото не може да се определи на какво разстояние
зад ремаркето на товарния автомобил се е движил лекия автомобил на ищеца, като е
възможно изпадналите от ремаркето камъчета да паднат директно върху лекия автомобил,
но също и камъчетата да не са осъществили директен контакт с този автомобил, а да са
паднали първо върху пътната настилка, след което и в зависимост от тяхното направление,
маса и форма да отскочат от настилката и да рикошират в предното обзорно стъкло на лекия
автомобил. На въпрос възможно ли е процесните увреди да са причинени по друг начин
вещото лице отговаря, че е възможно същите да са настъпили при събитие, различно от
твърдяното от ищеца, но в случая механизма на твърдяното ПТП технически напълно
съответства на вредата.
3
При съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът намира искът за
доказан по основание.
Действително, по делото не е налице Протокол за ПТП, съставен от длъжностното
лице в кръга на служебните му задължения и като така имащ обвързваща материална
доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК относно
удостоверените в него факти относно механизма на ПТП, непосредствено възприети от
съставителя. В случая такъв протокол не е било необходимо да се съставя, необходимия
протокол за ПТП е този по чл. 5 ал. 1 от Наредба № Iз – 41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътно транспортни произшествия …и такъв е бил съставен
между участниците в произшествието, макар и впоследствие и във връзка с образуваната по
жалба на ищеца преписка пред РПУ – Стамболийски. Действително, този двустранен
протокол не съдържа признания за точния механизъм на ПТП, за вината на водача на
товарния автомобил и за причинените щети, но тези факти настоящия съд намира да се
установяват от съвкупната преценка на ангажираните в тази насока доказателства, а именно
– показанията на водача Б. за вида и естеството на превозвания от него товар на датата и
мястото на твърдяното ПТП, поведението на въззиваемия - ищец непосредствено след
инцидента във връзка с отказа на Б. да спре на подадения звуков сигнал / обаждане на тел.
112, жалба в полицията / и заключението на САТЕ, според което причинените увреждания
на ищцовия автомобил отговарят да са причинени от посочения механизъм на ПТП.
Твърденията на свидетеля Б. товара да е бил покрит и хипотетичната възможност
процесните щети да може да са причинени и вследствие друго събитие - при липса на
каквито и да е данни в тази насока, не разколебават извода относно механизма на ПТП,
вината на прекия участник в него Б. и причинно следствената връзка между
произшествието и вредите.
Предвид изложеното възраженията за необоснованост на решението е неоснователно.
Решаващият извод на съда искът да е доказан по основание е в съответствие с
ангажираните по делото доказателства, правилна е и съвкупната им преценка във връзка с
твърденията и възраженията на страните.
Относно размера не се поддържат възражения в жалбата, като и същият е установен
от заключението на САТЕ. Съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не се
доказа от въззивника - при лежаща върху него доказателствена тежест, посредством
заключението на САТЕ, други доказателства в тази насока не са ангажирани.
Предвид изложеното решението в обжалваната негова част е правилно и се
потвърждава.
На въззиваемия не се присъждат разноски за настоящата инстанция поради липса на
доказателства такива да са направени.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 470 от 17.10.2022 г., пост. по гр.д. № 14 612/2020 г. на
РС – Пловдив в обжалваната част - с която ЗАД ОЗК Застраховане, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на В. Н. Н., ЕГН – ********** на основание чл. 432 вр. чл. 498 ал. 3 от
КЗ обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 091,39 лв. / хиляда деветдесет и един
лева и тридесет и девет стот./, дължимо по договор за застраховка „ Гражданска
отговорност „, обективиран в полица № ***, които вреди са причинени на 11.05.2020 г. по
пътя П.-П. в района на *** км. от излитане на камъчета, съставляващи товара на застрахован
товарен автомобил Мерцедес с рег. № на влекача *** и с рег. № на ремаркето ***, ведно със
4
законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2020 г. / предявяването на иска / до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в изплащането на обезщетението
в размер на 14,55 лв. да период от 17.09.2020 г. до 03.11.2020 г. включително.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5