РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг, 08.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1168 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД

 

В РС – Червен бряг, чрез пълномощника адв. А.Г. от ***е постъпила искова молба от С.Б.И., с ЕГН **********,*** и И.Р.П., с ЕГН **********,*** в качеството си на ******-И.П.“, с ***, със седалище и адрес на управление ***и двамата със съдебен адрес:***, ***срещу К.А.Б., с ЕГН ********** ***, ******, с ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Н.П. и Б.К.Г., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответниците, че арендното правоотношение по ***от 20.11.2012 г. сключен между втория и третия ответник, вписан в *** вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том IV, дело № 1907 от 2012 г. е погасено на 22.11.2013 г. поради сливане на качествата на *** и арендатор – установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, както и прогласяване нищожността на анекс ат 25.07.2018 г. към договор за аренда, вписан в *** вх. рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, в условията на евентуалност иск за установяване недействителност на оспореното арендно правоотношение по отношение действието му по време – до стопанската 2044 г.

Ищците – редовно призовани в съдебно заседание не се явяват лично. Представляват се от адв. А.Г. от ПлАК, който от името на доверителите си поддържа така предявените искове. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице. Претендира разноски.

Ответниците – редовно призовани не се явяват лично. За всички – адв. Ц.Ц. от ПлАК, който от името на доверителите си оспорва исковете изцяло, като ги намира за недопустими, неоснователни и недоказани. Поддържа наведените доводи в отговорите на исковата молба. Позовава се на писмени, гласни доказателства, отговори на въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК и заключение на вещо лице. Претендира разноски.

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявените обективно и субективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД иск са допустими.

Производството се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

В исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение № 100 от 04.03.2013 г., том II, рег. № 849, дело 77, вписан в СВ ***вх., рег. № 866 от 04.03.2013 г., акт № 1, том II, дело № 201 от 2013 г. и Нотариален акт за покупко – продажба № 40 от 22.03.2013 г., том III, рег. № 1146, дело 120, вписан в СВ ***вх., рег. № 1179 от 22.03.2013 г., акт № 99, том II, дело № 301 от 2013 г., ищецът С.И. е собственик на 2/5 ид.ч. от имот с идентификатор № 37863.352.1 с площ от 38.000 дка., находящ се в землището ***, ***По силата на същите нотариални актове, ищецът С.И. е собственик на 2/5 ид.ч. от имот с идентификатор № 37863.124.17 с площ от 5.001 дка., находящ се в землището ***, ***В исковата молба се твърди още, че с договор за аренда, вписан в ***вх. рег. № 1669 от 28.05.2014 г., акт № 124, том III, дело № 822 от 2014 г., С.И. отдал за ползване описаните имоти на втория ищец ******-И.П.“ при условията на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок от 30 /тридесет/ стопански години. Твърди се още, че процесните имоти са обект също така и на ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г., сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Б.Г. като *** и ****** като арендатор за срок от 6 стопански години. Твърди се, че към момента на тази сделка Б.Г. е притежавал 1/5 ид. части от имотите, което е позволило да сключи договора като *** без участието на другите съсобственици при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Твърди се още, че на 22.11.2013  г. арендаторът ****** е придобил изцяло притежаваните от ***я Б.Г. 1/5 ид. части от имотите по силата на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти, вписан в СВ ***вх., рег. № 4763 от 22.11.2013 г., акт № 50, том IХ, дело № 1645 от 2013 г.

В исковата молба се твърди още, че ответникът ****** е прехвърлил изцяло притежаваните от него ид. части на ответника К.Б. с Нотариален акт за дарение, вписан в СВ ***вх., рег. № 1409 от 23.07.2018 г., акт № 65, том V, дело № 847 от 2018 г. и с Нотариален акт за покупко – продажба, вписан в СВ ***вх., рег. № 1410 от 23.07.2018 г., акт № 66, том V, дело № 848 от 2018 г. Твърди се още, че на 25.07.2018 г. ответника К.Б. е подписал с ответника ****** Анекс към ***от 20.11.2012 г., с който удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г.      

Счита, че с придобиването на идеалните части на ***я Б.Г., ответникът ****** го е заместил като *** по ***съгласно чл.17, ал.2 от ЗАЗ.  Счита, че резултатът е сливане на качествата на *** и арендатор в едно лице – ******. Излага съображения, че сливането има незабавен погасителен ефект за облигационното отношение. Този ефект в настоящия случай се е проявил на 22.11.2013 г., когато ****** е заместил Б.Г. като *** на имотите по силата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, вследствие придобиване на идеалните му части. Твърди, че въпреки, че арендното правоотношение е погасено ответникът ****** отказва да заличи вписването на ***от 20.11.2012 г. сключен между втория и третия ответник, вписан в *** вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том IV, дело № 1907 от 2012 г. и вписаният договор създава видимост за съществуващо арендно правоотношение, въпреки че на 22.11.2013 г. то е погасено поради сливането на качеството *** и арендатор в едно лице. Твърди, че това състояние създава приоритетност на вече погасения договор на ответника пред по-късно вписания ***на ищците по силата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ. Твърди, че така се препречва възможността ищците да изпълняват собствения си договор. Твърди, че с Анекс към ***от 20.11.2012 г., сключен между К.Б. и ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. Към датата на подписване на този анекс – 25.07.2018 г., арендното правоотношение по основния договор е вече погасено и не съществува. Твърди, че изложените обстоятелства обуславят и правния интерес на ищците да поискат установяване, че арендното правоотношение по ***от 20.11.2012 г. сключен между втория и третия ответник, вписан в *** вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том IV, дело № 1907 от 2012 г. не съществува, тъй като е погасено вследствие сливането на качеството на *** и арендатор в едно лице, това на ответника ******. При условията на евентуалност твърди, че процесният Анекс към ***от 20.11.2012 г., сключен между К.Б. и ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. е с невъзможен предм***и на основание чл.26. ал.2, предл. първо от ЗЗД е нищожен. Аргументира правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск с това, че има два вписани в имотния регистър ***на процесните имоти – ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г., сключен при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Б.Г. като *** и ****** като арендатор за срок от 6 стопански години, който срок е удължен с Анекс към ***от 20.11.2012 г., сключен между К.Б. и ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. и договор за аренда, вписан в ***вх. рег. № 1669 от 28.05.2014 г., акт № 124, том III, дело № 822 от 2014 г., с който ищеца С.И. е отдал за ползване описаните имоти на втория ищец ******-И.П.“ при условията на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок от 30 /тридесет/ стопански години. По-ранната дата на вписване създава видимост за приоритетност съгл. чл.3, ал.5 от ЗАЗ на договора на ответниците, въпреки че арендното правоотношение не съществува поради погасяването му вследствие настъпилото на 22.11.2013 г. сливане на страните по него. Тази ситуация обуславя и правния интерес на ищците да искат установяване, че арендното правоотношение по ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г. не съществува. Твърди, че настоящата ситуация не позволява на ******-И.П.“ да ползва процесните имоти като техен арендатор по силата на сключения с другия ищец аренден договор. Вписването с по-ранна дата в СВ - АВ на арендния договор на ответниците е пречка пред ищеца да се заяви в общинската служба по земеделие като техен ползвател съгласно чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ. Невъзможността на ******-И.П.“ да заяви договора си с другия ищец като правно основание за ползване на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ, както и да ги ползва реално има за допълнителна последица невъзможността да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл.41 от ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ /ЗПЗП/. Съгласно чл.41, ал.2, т. 2 от ЗПЗП правното основание за ползване на земеделски земи за целите на подпомагането се доказва с договори за аренда. Макар и погасен, вписаният в СВ - АВ договор на ответниците има приорит***и не позволява на този ищец да кандидатства за подпомагане на база по-късно вписания си договор. Твърди се още, че съществуващото вписване в АВ - СВ на конкурентен аренден договор на ответника, макар и погасен, обуславя и правният интерес на ищеца С.И. от водене на настоящето дело. Същият се открива в обстоятелството, че той не може да изпълни задължението си по собствения ***като осигури несмущавано ползване на имотите на арендатора ******-И.П.“. В резултат С.И. е лишен от възможност да получава уговорената рента. Вредата му се съизмерва в пропуснати ползи в размер на 1 075,03 лева, колкото би получавал по собствения си договор съобразно притежаваните от него ид.части от процесните имоти. Твърди, че допълнително, правният интерес на този ищец са открива и в пречката, която настоящата ситуация представлява пред него да ползва процесните имоти като техен съсобственик. Вписаният ***на ответницине, макар и несъществуващ, не позволява и на ******-И.П.“ да се заяви в общинската служба по земеделие като техен ползвател съгл. чл.37б, ал, 1 от ЗСПЗЗ. Излага съображения, че при уважаване на настоящия иск ще бъде заличено вписването в СВ - АВ на вече несъществуващия ***на ответника и ще отпадне конкуренцията с последващо вписания анекс към него. Твърди, че това ще открие възможност за изпълнение на втория договор, последица от което ще е несмущавано ползване на имотите от втория ищец и получаване на по-голяма рента от първия ищец съобразно пазарното й ниво за землището.

В дадените по реда на чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника адв. Ц.Ц. от ПлАК, писмени отговори и от тримата ответници, се излагат подробни доводи, че искът с правно основание чл.124 ГПК е недопустим, поради твърдяна нередовност на исковата молба и неоснователен по съществото си. Твърди, че изложените доводи в исковата молба относно погасяването на арендното правоотношение по ***от 20.11.2012 г. сключен между втория и третия ответник, вписан в *** вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том IV, дело № 1907 от 2012 г. не съществува, тъй като е погасено вследствие сливането на качеството на *** и арендатор в едно лице, това на ответника ****** са неправилни и незаконосъобразни, тъй като от една страна независимо от факта на сливането, то договора не се погасява, тъй като сливането се явява последващо, а от друга – ищците п***години са се съгласявали на ползването на земите от ответника ****** в качеството му на арендатор, при подписване на споразуменията в ***. Последното обуславя и законосъобразност на атакувания Анекс към ***от 20.11.2012 г., сключен между К.Б. и ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. Считат, че сливането в лицето на един и същ правен субект на качеството на арендатор и собственик на арендуваните имоти, в което право на собственост се съдържа и това на ползването, е закономерно следствие от прилагането на разпоредбата на чл.3, ал.4 от  ЗАЗ, която дава право договорът за аренда да се сключва само от някои от съсобствениците на земеделската земя. Считат, че неправилното позововане на разпоредби от Закона за задълженията и договорите при разглеждане на правоотношение, уредено от специален закон като Закона за арендата в земеделието често води до неправилни изводи. Ползването на обекта по ***е правоотношение, уредено в специален закон - ЗАЗ, и единствено за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, съобразно § 1 от допълнителните разпоредби на ЗАЗ. Твърдят, че облигационната връзка между страните по договора притежава всички характеристики на ***по смисъла на чл. 2 от Закона за аренда на земеделски земи и в частност — сключен е в необходимата за това форма по чл. 3 от ЗАЗ, уговорен е вида и размера на арендното възнаграждение – парична сума или друго на дка., както и падежа му – в края на текущата стопанска година, за него следва да намери приложение специалният Закон за арендата в земеделието. Считат, че прехвърлянето на собствеността не е произвело твърдялото правно действие, тъй като единствено нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ уреждаща хипотезите при които се прекратява договора за аренда, тя е императивна, като възможностите са изчерпателно изброени.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за дарение № 100 от 04.03.2013 г., том II, рег. № 849, дело 77, вписан в СВ ***вх., рег. № 866 от 04.03.2013 г., акт № 1, том II, дело № 201 от 2013 г. и Нотариален акт за покупко – продажба № 40 от 22.03.2013 г., том III, рег. № 1146, дело 120, вписан в СВ ***вх., рег. № 1179 от 22.03.2013 г., акт № 99, том II, дело № 301 от 2013 г., че ищецът С.И. е собственик на 2/5 ид.ч. от имот с идентификатор № 37863.352.1 с площ от 38.000 дка., находящ се в землището ***, *** ***както и, че по силата на същите нотариални актове, ищецът С.И. е собственик и на 2/5 ид.ч. от имот с идентификатор № 37863.124.17 с площ от 5.001 дка., находящ се в землището ***, ***Не е спорно между страните и се установява от ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г., сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Б.Г. като *** и ****** като арендатор, че процесните имоти са отдадени под аренда за срок от 6 стопански години, като към момента на тази сделка ответника Б.Г. е притежавал 1/5 ид. части от имотите, което е позволило да сключи договора като *** без участието на другите съсобственици при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ при редакцията на закона към онзи момент.

Не е спорно между страните и се установява от Договор за аренда, вписан в ***вх. рег. № 1669 от 28.05.2014 г., акт № 124, том III, дело № 822 от 2014 г., че ищецът С.И. е отдал за ползване описаните имоти на втория ищец ******-И.П.“ при условията на чл.3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за срок от 30 /тридесет/ стопански години.

Не е спорно между страните и се установява от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти, вписан в СВ ***вх., рег. № 4763 от 22.11.2013 г., акт № 50, том IХ, дело № 1645 от 2013 г., че на 22.11.2013 г. арендаторът ****** е придобил изцяло притежаваните от ***я по ***от 20.11.2012 г. – Б.Г. 1/5 ид. части от имотите.

Не е спорно между страните и се установява от Нотариален акт за дарение, вписан в СВ ***вх., рег. № 1409 от 23.07.2018 г., акт № 65, том V, дело № 847 от 2018 г. и с Нотариален акт за покупко – продажба, вписан в СВ ***вх., рег. № 1410 от 23.07.2018 г., акт № 66, том V, дело № 848 от 2018 г., че ответникът ****** е прехвърлил изцяло притежаваните от него идеални части от процесните имоти на ответника К.Б..

Не е спорно между страните, че на 25.07.2018 г. е подписан Анекс към ***от 20.11.2012 г., вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. от ответника К.Б. и ответника ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години.

Съдът възприема заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза като обективно, обоснововано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че имотите предм***на ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г., сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между Б.Г. като *** и ****** като арендатор; Договор за аренда, вписан в ***вх. рег. № 1669 от 28.05.2014 г., акт № 124, том III, дело № 822 от 2014 г., сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ между С.И. като *** и ******-И.П.“ като арендатор и Анекс към ***от 20.11.2012 г., вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г. сключен между ответника К.Б. и ответника ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години са идентични.

Съдът дава вяра и на отговорите на ищците на зададените им по реда на чл.176 от ГПК въпроси от ответниците, тъй като се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата на които основава своите искания или възражения.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК – "Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това." По делото се установи, че ищците имат правен интерес от предявения иск, тъй като първия ищец С.И. е съсобственик на процесните имоти, а втория ищец ******-И.П.“ е страна по договора за аренда, сключен с първия ищец. Договора за аренда, предм***на предявения иск се установи, че е вписан в ИР при АВ и съставлява пречка втория ищец да упражни правата си на арендатор по сключения между ищците аренден договор и вписан след оспорения аренден договор. Оспорения аренден договор съставлява пречка и за първия ищец –съсобственик в арендованите имоти, да ползва същите.

Оспорения ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г., сключен при усл. на чл.3, ал.4 от ЗАЗ е сключен от Б.Г. като *** и ****** като арендатор. По силата на договора и на основание чл. 3, ал.4 ЗАЗ, в редакцията си, действала към момента на сключване на договора, договора е сключен от Б.Г. в качеството му на съсобственик на имотите, предм***на договора за аренда. Съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ – „Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.". Към момента на сключване на договора е възникнало едно валидно и действително правоотношение по ***между Б.Г. и ******. Останалите съсобственици на имотите, предм***на ***имат правата по чл.30, ал.3 ЗС – да получат от съсобственика, сключил ***припадащите им се съобразно квотите им в съсобствеността части от полученото от ***я арендно плащане по договора за аренда. По съществото си сключването на договор за аренда, съставлява действие на управление, а не на разпореждане с недвижимия имот, предм***на договора за аренда, поради което няма пречка, само единия от съсобствениците да сключи ***за целия имот. Останалите съсобственици, които не са изразили воля за сключване на ***не стават страна по него, въпреки, че ***рефлектира и върху тяхната правна сфера.

Законът за арендата в земеделието /ЗАЗ/ е специален по отношение на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и само за неуредените в първия/специалния/ въпроси се прилага общия /ЗЗД/. В ЗАЗ има специални норми, уреждащи ***– специален предм***и форма, но липсва уредба на понятието за договор. Съгласно §1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Такава уредба се съдържа в ЗЗД. Съгласно чл.8 ЗЗД – "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни волеизявления на две страни. Договорът включва две или повече взаимно свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията, т. е. договорът е съгласие, насочено към частноправни последици. Страни по договора са лицата, които са направили волеизявление и за тях се пораждат по силата на договора правата и задълженията, представляващи съдържание на възникналото правоотношение. Правата и задълженията на страните по договора се определят от съдържанието на договора, но и от законовите норми.  Основно задължение на ***я по ***е да  осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора, а основното задължение на арендатора е да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

Съсобствениците на земеделските земи, предм***на договора за аренда, които не са изразили воля за сключване на арендния договор, не са страна по арендния договор, въпреки че той рефлектира и върху тяхната правна сфера, но те имат само правата по чл.30, ал.3 ЗС съгласно нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, които права те могат да упражнят срещу сключилия арендния договор съсобственик. За тях не възникват права, нито задължения по сключения от друг съсобственик договор за аренда. За тези съсобственици, които не са сключили ***липсва възможност да претендират за заплащане на арендно плащане по ***от арендатора, както и за арендатора липсва правна възможност да търси изпълнение на задължението на ***я от останалите съсобственици на земеделските страни, които не са сключили арендния договор. Съобразно изложеното страните по оспорения ***от 20.11.2012 г. към момента на неговото сключване са: Б.Г. като *** и ****** като арендатор.

Съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества ***я като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Не е спорно между страните и се установи от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти, вписан в СВ ***вх., рег. № 4763 от 22.11.2013 г., акт № 50, том IХ, дело № 1645 от 2013 г., че на 22.11.2013 г., че ответникът ****** е придобил изцяло притежаваните от ***я по ***от 20.11.2012 г. – Б.Г. 1/5 ид. части от имотите. Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.2 ЗАЗ, съдът приема, че ****** е заместил Б.Г. на страната на ***я по ***от 20.11.2012 г. по силата на частното правоприемство и законовата норма на чл.17, ал.2 ЗАЗ. Тъй като, както беше посочено по-горе, страна по ***е само изразилия воля за сключването му съсобственик, то съдът приема, че на двете страни на правоотношението по ***от 20.11.2012 г. е застанало едно и също лице като *** и като арендатор, а именно: ******, считано от 22.11.2013 г.

Подобна хипотеза не е уредена изрично от ЗАЗ и приложение по силата на §1 от ДР на ЗАЗ, следва да намерят разпоредбите на гражданското законодателство. Такава уредба се съдържа в ЗЗД. Съгласно чл.8 ЗЗД – "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.". След заместване на ***я Б.Г. с ****** на страната на ***я е настъпило сливане на качеството *** и арендатор в едно и също лице – ******.

Сливането е юридически факт, при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява облигационното отношение. С настъпването на сливането се  погасява вземането и съответното на него задължение, т.е погасява се правоотношението по ***от 20.11.2012 г., считано от настъпване на сливането 22.11.2013 г.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че сливането в едно лице качеството на арендатор и *** не е произвело прогасителен ефект, тъй като не е налице хипотезата на чл.59 ЗС. Вярно е, че не е налице хипотезата на чл.59 ЗС, която визира погасяването на вещното право на ползване при придобиването от ползвателя на правото на собственост. Посочената норма, обаче е неприложима в процесния случай, тъй като ищеца претендира да бъде установено, че едно облигационно правоотношение е прекратено на основание сливане. Не е предявен иск за установяване на погасяване на вещно право на ползване поради сливане на качествата на собственик и носител на вещно право на ползване. Оспорения ***не се урежда от посочената правна норма. Неоснователни са и развитите съображения, че в чл.27 ЗАЗ са изброени лимитативно възможните способи за прекратяване на договора за аренда. Освен посочените в ЗАЗ способи за прекратяване на договора за аренда, приложими са и всички останали такива, предвидени в останалото гражданско законодателство, в частност настъпването на сливане на две несъвместими качества в едно лице, какъвто е настоящия случай. Видно от чл.27, ал.1, т.5 ЗАЗ, ***се прекратява и "освен по други причини, посочени в закона, още и …". Видно е, че изрично в ЗАЗ е предвидено, прекратяването на ***да настъпи и по други причини. Това опровергава възражението на ответника за лимитативно изброяване на възможните способи за прекратяване на арендното правоотношение.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че правоотношението по ***от 20.11.2012 г. е погасено чрез сливане, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.26, ал.21 предл. I-во от ЗЗД:

С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.I-во от ЗЗД за прогласяване нищожност на Анекс към ***от 20.11.2012 г., вписан в СВ ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г., сключен между ответника К.Б. и ответника ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, поради невъзможен предмет.

В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предм***трябва да има всяка сделка.

За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.

Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.

При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, какъвто е процесния случай, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погиналил и е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. След като съдът достигна до извод за основателност на главния иск и прие, че правоотношението по ***от 20.11.2012 г. е погасено чрез сливане на качествата на *** и арендатор в едно и също лице – ******, то основателен и доказан се явява и този иск, тъй като подписания анекс е към едно правоотношение, което е погасено. В този смисъл е и трайната съдебна практика, закрепена и в Тълкувателно решение № 3/2014 – Върховен касационен съд на Република България.

 По евентуалния иск:

След като съдът достигна до извод за основателност на главните искове, не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за установяване недействителност на оспореното

арендно правоотношение по отношение действието му по време – до стопанската 2044 г.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1800.00 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза, съгласно приложения на основание чл.80 от ГПК списък с разноските.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по искът предявен от С.Б.И., с ЕГН **********,*** и И.Р.П., с ЕГН **********,*** в качеството си на ******-И.П.“, с ***, със седалище и адрес на управление ***и двамата със съдебен адрес:***, ***чрез пълномощника адв. А.Г. от ***срещу К.А.Б., с ЕГН ********** ***, ******, с ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Н.П. и Б.К.Г., с ЕГН ********** ***, че правоотношението по ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх. рег. № 3355 от 20.11.2012 г., акт № 222, том VI, дело № 1907 от 2012 г. е погасено чрез сливане на 22.11.2013 г.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Анекс за продължаване на ***от 20.11.2012 г., вписан в ***вх., рег. № 1432 от 25.07.2018 г., акт № 121, том II, дело № 572 от 2018 г., сключен между ответника К.Б. и ответника ******, с който се удължава срока на договора за още 40 /четиридесет/ стопански години, поради невъзможен предмет.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.А.Б., с ЕГН ********** ***, ******, с ***със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Н.П. и Б.К.Г., с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на С.Б.И., с ЕГН **********,*** и И.Р.П., с ЕГН **********,*** в качеството си на ******-И.П.“, с ***, със седалище и адрес на управление ***направените по делото деловодни разноски в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: