РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235000600448 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 21/21.02.2023г., постановена по НОХД № 1733/2022г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият К. А. Б. е признат за
невинен в това, че на 25.03.2021г. в гр.П. е предложил и дал дар - сумата от 30
/тридесет/ лв. на полицейски орган - младши инспектор Г.В.М., на длъжност
младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, за да не извърши действия по
служба - да не състави против него актове за установяване на
административни нарушения за извършени от него на същата дата нарушения
на чл.100, ал.1, т.1 и т.6 от ЗДвП - за това, че не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него и
документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед
за проверка на техническата изправност, и на чл.638, ал.1 от Кодекс за
застраховането - за това, че няма сключен и действащ договор за
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
произтичащи от чл.37, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, чл.31, т.1 от ЗМВР и Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-515/14.05.2018г., поради
което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.304а, пр.6 вр. чл.304, ал.1 от
НК.
Първоинстанционният се е произнесъл относно веществените
доказателства по делото. Постановил е 2 бр. банкноти с номинал 10 лв.,
намиращи се на съхранение при домакина на ОДМВР Пловдив, да се върнат
на подсъдимия Б. след влизане на присъдата в сила. Дискът за
видеонаблюдение, находящ се на л.49 от досъдебното производство, да
остане приложен към делото до изтичане на сроковете за унищожаване.
На основание чл.190, ал.1, пр.1 от НПК разноските по делото в
размер общо на 860,30 лв. са оставени за сметка на Държавата.
Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура
гр.Пловдив с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият Б. се признае за виновен по възведеното
обвинение, като алтернативно се предлага и връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд поради липса на мотиви.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив поддържа протеста с изложените в него съображения и искания.
Застъпва становището, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин, така както е прието в особеното мнение на съдията-докладчик, с което
се солидаризира изцяло. Намира, че подсъдимият Б. следва да се признае за
виновен по възведеното обвинение и да му се наложи наказание лишаване от
свобода, условно, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и глоба. Счита, че т.нар. „обосновка“ на съдебните заседатели не
отговаря на изискванията на НПК и алтернативно предлага връщане на
делото за ново разглеждане на Окръжен съд гр.Пловдив поради липса на
мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила.
Подсъдимият Б. и неговият защитник пледират, че протестираната
присъда правилно е оправдателна, тъй като не може да се установи по
несъмнен начин виновността на подсъдимия. Излагат доводи в подкрепа на
2
виждането си.
Подсъдимият Б., в последната си дума, моли да се потвърди съдебния
акт на първоинстанционния съд, с който е признат за невинен.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста
и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е частично основателен.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което не може да се санира от настоящия съдебен
състав.
Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част,
мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното
съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето
естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по
отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на
доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в
мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда
става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и
прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняването
на контрол върху този процес.
В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а
именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. При противоречия в
доказателствата и тезите на страните следва да изложи аргументи защо
приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.
При преглед на мотивите, изготвени от мнозинството на съдебния
състав на Окръжен съд гр.Пловдив, озаглавени „обосновка“ от съдебни
заседатели“, е видно, че те не отговарят на горните изисквания. От тях не
3
може да се извлече извод каква е приетата фактическа обстановка, въз основа
на какви доказателства е установена. Визират се само някои доказателствени
средства, веществено доказателство и експертиза. Тезата на мнозинството
едни доказателства да се кредитират, а на други да не се даде вяра, не е
подкрепена с аргументи, поради което звучи декларативно. Не са изложени и
правни доводи. Не е направен анализ на вмененото престъпление, на
признаците му от обективна и субективна страна. Не е взето отношение какво
да стане с веществените доказателства, на кого да се възложат разноските по
делото.
Особеното мнение на съдията-докладчик, който стриктно е спазил
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, не може да замести тоталната липса на
мотиви от мнозинството от съдебния състав.
Този порок представлява нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2
от НПК. Неизлагането на мотиви е пречка да се извърши проверка от втората
инстанция според правилата по НПК и съществено нарушение на
процесуалните права на страните. Очертаното процесуално нарушение
опорочава постановената присъда и е основание за нейната отмяна, защото
неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен
обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.
Практиката на Европейския съд по правата на човека е
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и
изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за
пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на
съображения ограничава справедливостта в процеса.
Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от
въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и
има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.
Поради горното не следва да се обсъждат съображенията на държавното
обвинение по същество на спора.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 21/21.02.2023г., постановена по НОХД №
1733/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5