№ 230
гр. Пловдив, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от А. Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900473 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от ищците Е. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес:
г*** и В. К. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г*** против
Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за
заплащане на следните суми, а именно сумите от по 350 000 лв. за всеки от
ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие на
обстоятелството, че на 29.01.2022 год. е настъпила смъртта на тяхната ** Е.В.
П. по повод участието й в ПТП около 14:45 часа, при км 102+927 на път А-1,
АМ „Тракия“, при което при движение към гр. София водач на лек автомобил
марка „Ленд Ровер“, с **** - А. Я. Б., нарушавайки правилата за движение по
пътищата застига и удря в задната част автомобил марка „Тойота Ярис“ с
****, управляван от починалата, при който удар е настъпила и смъртта на Е.ия
П., по повод на което ПТП е налице влязъл в сила окончателен акт на
наказателния съд, постановен по НОХД № 482/2022 по описа на Окръжен съд
- Пазарджик.
Е. А. П., ЕГН ********** и В. К. П., ЕГН **********, претендират
също и заплащане от страна на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от смъртта на **
им Е.В. П. занапред по 1000 лв. месечно за всеки от тях представляващи
пропуснати ползи от издръжка.
Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се претендират
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 год., до окончателното
1
изплащане.
Ищците посочват, че починалата тяхна ** Е.В. П. не е била омъжена и
няма низходящи наследници, като обосновават подробно в исковите молби
необходимостта от репарация на настъпилите за тях неимуществени вреди по
повод смъртта й. Ищците твърдят, че са спазили задълженията си по чл. 380 от
КЗ, като на 21.04.2022 год. са предявили претенция пред ответното
Застрахователно дружество за изплащане на дължимите обезщетения, но
въпреки отправената молба ищците не са получили отговор от ответника.
Ответникът Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД оспорва исковете
изцяло по основание и по размер. Оспорват се твърденията, изложени в
исковите молби във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното ПТП
и виновното и противоправно поведение на водача Б.. Оспорват се всички
факти от изискуемия фактически състав на чл. 45 от ЗЗД. Оспорват се
претенциите за неимуществени вреди и по размер. Отделно от това се правят
възражения за съпричиняване на смъртта от самата починала Е.ия П. като се
твърди, че същата в качеството си на водач на МПС е причинила събитието,
тъй като е управлявала лекия автомобил марка „Тойота Ярис“, с ****, с
несъобразена с пътните условия скорост, в скоростната лява лента на
автомагистралата, като рязко е намалила скоростта си на движение, без да се
отклони обаче в крайна дясна лента и без преди това да включи
сигнални/аварийни светлини, при което ударът за водача, движещ се зад нея, е
бил неизбежен. Също така се твърди от ответното дружество, че Е.ия П. е
управлявала технически неизправно МПС, като не е спряла своевременно, за
да отстрани неизправността, с която е причинила произшествието и има
значителен принос за настъпване на травматичните увреждания в нарушение
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
На следващо място се навежда обстоятелството, че починалата не е
напуснала своевременно автомобила, въз основа на което са настъпили за нея
травми, несъвместими с живота. Също така се твърди, че П. е управлявала
лекия автомобил марка „Тойота Ярис“, с ****, без да бъде с поставен
предпазен колан, поради което и за нея е настъпил удар в областта на главата и
поради загуба на съзнание същата не е могла своевременно да излезе от
катастрофиралия автомобил преди неговото запалване.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
2
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно, че на 29.01.2022 год., около 14:45 часа, при
км 102+927 на път А-1, АМ „Тракия“, е настъпило ПТП между водач на лек
автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** - А. Я. Б., който застига и удря в
задната част автомобил марка „Тойота Ярис“ с ****, управляван от
починалата, вследствие на който удар е настъпила и смъртта на Е.В. П..
Установява се също така, че е налице влязла в сила присъда №
1/12.01.23г. постановена по НОХД № 482/22г. по описа на ОС Пазарджик, с
която подсъдимият А. Б. е признат за виновен в това, че на 29.01.2022 год.,
около 14:45 часа, при км 102+927 на път А-1, АМ „Тракия“ посока гр.София
при управление на лек автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** е нарушил
правилата за движение поради което и по непредпазливост е причинил
смъртта на Е.ия П..
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод
за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищците, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
Б., което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния
съд, и настъпИ. вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и
констатациите на вещите лица по назначената КСАТПЕ, която установява
причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя
на увреждането и вредоносния резултат.
По делото са представени и доказателства, от които се установява, че
ищците са отправили на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции
към застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен
между страните факт с правно значение. Също така страните не спорят, че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО на автомобилистите“ относно управлявания от делинквента лек
автомобил и ответното застрахователно дружество при липсата на изрично
оспорване от застрахователя на този факт с правно значение. Дори и да се
приеме, че това не е така следва да се приеме, че това е обстоятелство
установено по делото с оглед на факта, че ответникът бе задължен да
представи застрахователната полица, но не го е сторил, при което следва да
намери приложение чл. 161 от ГПК.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
3
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото са разпитани свидетелите Г. Г. и
В.В., които обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищците болки и страдания във връзка със
смъртта на ** им. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение
показанията на тези свидетели, поради липса на обстоятелства по делото
правещи вероятна тяхна заинтересуваност от изхода на спора, като освен това
са плод на непосредствени и лични впечатления. Очевидно е, че интензитетът
на болките и страданията следва да се счита завишен с оглед тяхната възраст и
установен психоемоционален статус. Във връзка с битуващия в РБългария
семеен модел отличаващ се с топли и близки взаимоотношения между **,
както и установените по делото конкретни за настоящия казус факти в тази
посока следва да се подчертае, че очевидно ищците са разчитали на подкрепа
от страна на починалата им **, както емоционална, така и имуществена. Този
извод се прави въз основа и на преклонната възраст на пострадалите когато
последните имат по – голяма нужда от обгрижване и внимание от страна на
своите деца
4
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и
страдания, във връзка с претърпените вреди, е в размер на 225 000 лева.
Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за изключително
травматично събитие в живота на всеки родител, а именно да загуби
единствената си **. Въпреки това съдът не намира за възможно да присъди
поискания от ищците размер на обезщетението от 350 000 лева. Това е така
тъй като съдебната практика, при подобен тип увреждания, се е ориентирала
около размер на обезщетението в диапазона от 200 000 – 250 000 лева. Съдът
намира поради това именно посочената по – горе сума, като справедливия
паричен еквивалент на настъпилите негативни последици за ищците
вследствие на извършения процесен деликт. По делото съдът не намира, че са
посочени някакви конкретни данни, които да обосновават по – висок размер
на обезщетението извън обичайния. Това е така с оглед изяснения по- горе
психологически семеен модел битуващ в страната, при който е нормално
между ** да има подкрепящи афектационни отношения.
Следва освен това да се отбележи и, че исковете за репарация на
претърпените имуществени вреди са неоснователни. Формулирани са от
ищците искания за заплащане на суми в размер на ежемесечна издръжка, като
пропуснати ползи. На първо място по делото не е доказано, че приживе **та
на ищците им е плащала по 1000 лева ежемесечно, за да се приеме, че това е
актив, който е бил актуален и който след смъртта на П. е трансформиран в
пропусната полза. На следващо място изрично е прието в ТР № 3/21 г. на ВКС,
че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до
случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е
щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на
обективни факти от действителността, които 5 подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието
на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
5
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. При това
положение съдът не намира за възможно да обоснове основателност на
претенциите за имуществени вреди при установената по делото фактическа
обстановка и събрани доказателства. При липсата на доказване от ищците
съдът намира, че наличието на пропусната полза в случая е в рамките на
хипотетичните събития, като поради това и исковете не би следвало да се
уважават.
При така очертаното фактическо и правно статукво на основателност на
исковете за неимуществени вреди се налага да се разгледа направените от
ответника възражения за съпричиняване на увреждането. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по
несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпИ. вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
6
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпИ. деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно
процентното съотношение на съпричиняването.
Ответникът възразява, че в качеството си на водач на МПС починалата Е.
П. е причинила събитието, тъй като е управлявала лекия автомобил марка
„Тойота Ярис“, с ****, с несъобразена с пътните условия скорост, в
скоростната лява лента на автомагистралата, като рязко е намалила скоростта
си на движение, без да се отклони обаче в крайна дясна лента и без преди това
да включи сигнални/аварийни светлини, при което ударът за водача, движещ
се зад нея, е бил неизбежен. Твърди се, че са нарушени от починалата чл.15,
чл.20, чл.22, чл.24, чл.44 и чл.46 от ЗДвП. Също така се твърди от ответното
дружество, че Е.ия П. е управлявала технически неизправно МПС, като не е
спряла своевременно, за да отстрани неизправността, с която е причинила
произшествието и има значителен принос за настъпване на травматичните
увреждания в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Съдът намира направените възражения за съпричиняване за частично
основателни. Това е така, тъй като е безспорно установено, че починалата е
управлява своя автомобил със скорост от 17 км/ч в лявата лента за движение
по автомагистралата, която е очевидно скоростната лента и мястото за
извършване на изпреварване. Прави впечатление, че чл. 15 от ЗДвП
прогласява правилото, че на пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти
са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
Законът не конкретизира правилото относно движение по различните видове
пътища на територията на РБългария. Т.е. законът не борави с модалитети,
които да определят едно правило за движение в градски условия, по
междуградски път и по автомагистрала. В Правилника за приложение на
ЗДвП също не се прави такова разграничение. В глава 18 от Правилника
7
касаещ движение на ППС по автомагистрала липсва разпоредба, която да
дерогира общото прогласено правило по чл.15, ал.1 от ЗДвП. От всичко
изложено се налага извод, че именно посоченото чл.15 е актуалната
разпоредба определяща необходимото и законосъобразно поведение на
участниците в движението. Както се изясни нарушението на разпоредба от
закона не касае принципно обстоятелството за наличието за съпричиниляване,
като последното се извежда от фактическата обстановка по принципите на
формалната логика. В случая допринасянето на вредите от страна на
пострадалата само се подсилва от нормативно определеното правило, поради
което и същото се третира в тази част на изложението. Ясно е, че по принцип
не би следвало ППС да си позволява движение със 17 км/ч в лявата скоростна
лента на автомагистрала, още повече, че това е незаконоъобразно и
неадекватно действие дори и при движение по дясната лента на
автомагистрала. Естествено по делото е установено, че за това поведение на
П. си има обективна причина, но в крайна сметка принципите на формалната
логика, съобразно установената по делото фактическа обстановка от
свидетелите и приетата КСАТПЕ сочат, че починалата е могла да предотврати
инцидента, или да редуцира неговата тежест при проявено обичайно внимание
и логични действия в унисон с реалните събития. По делото е безспорно
установено от събраните доказателства, че е имало пожар встрани от
автомагистралата, като димът е навлязъл на пътните платна, като е бил доста
гъст и е намалил видимостта съществено. Въпреки това следва да се посочи,
че това не се е случило изведнъж и внезапно, като П. несъмнено е имала
възможност да съобрази при приближаване до пожара реалната пътна
обстановка и да изпълни законовите предписания да премине в дясна лента за
движение, което е и логичното поведение при намаляване на скоростта за
движение до 17 км/ч. Като не го е направила същата несъмнено е допринесла
за настъпване на вредите, като това е едната от двете успоредно действащи
причини за настъпване на ПТП, като другата е поведението на делинквента.
Нещо повече, несъмнено при установената по делото фактическа обстановка
на изключително гъст дим по автомагистралата законосъобразното и логично
поведение е да се премине в аварийна лента и се предприеме преустановяване
движението на автомобила докато не се подобри видимостта. Изрично чл.20,
ал.2, пр. последно от ЗДвП определя правилото, че водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
8
опасност за движението. В конкретно изяснената фактическа обстановка би
следвало П. да премине в дясна лента или да спре в аварийната, което би
предотвратило настъпване на инцидента довел до смъртта й, като очевидно
поведението й е способствало за настъпване на вредите.
На следващо място се навежда обстоятелството, че починалата не е
напуснала своевременно автомобила, въз основа на което са настъпили за нея
травми, несъвместими с живота. Също така се твърди, че П. е управлявала
лекия автомобил марка „Тойота Ярис“, с ****, без да бъде с поставен
предпазен колан, поради което и за нея е настъпил удар в областта на главата и
поради загуба на съзнание същата не е могла своевременно да излезе от
катастрофиралия автомобил преди неговото запалване. Тези възражения не
бяха доказани от ответника и поради това съдът не ги счита за основателни.
Относно стойността, с която сумата опредЕ. от съда, като справедлив
паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва да се
редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници в
инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните в
ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
9
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението-
пешеходец и водач са имали вина за настъпване на вредоносния резултат.
Както се установи водачът на автомобила е нарушил правилата за движение
съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От своя страна П. също
е допринесъл фактически за инцидента при предприемане на неадекватно с
оглед обективните обстоятелства движение. Изяснява се, че същата
несъмнено е нарушил правилата визирани в чл. 15, ал.1, чл.20, ал.2, пр.
последно, както и чл.24 от ЗДвП.
Поради изложеното може да се приеме, че и двамата участници в
движението са нарушили правилата за движение по пътищата и са допринесли
съществено за настъпване на ПТП, като и двамата при законосъобразно
поведение са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Въпреки това
съдът отчита обстоятелството, че починалата е процедирала по – отговорно и
в унисон с нормативните правила, като при намаляване на видимостта е
намалила скоростта си на движение, като грешката й довела до инцидента е,
че при това действие не е преминала в дясна лента или не е спряла в
аварийната. За сметка на това делинквента изобщо не е намалил скоростта при
навлизане в проблемния участък, което е съществено по – грубо погазване на
нормативните правила. При това положение съдът счита, че справедливото
разпределение на процента съпричиняване между двамата участници в ПТП
би следвало да бъде 80 на 20 % в полза на починалата П.. Поради това и
размерът на претенциите, който ще бъде присъден е в рамките на сумите от по
180 000 лева за всеки от ищците.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е
регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
10
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая това е датата 21.04.22г., когато е уведомен
застрахователя от увредените лица от който момент следва да се начислява
законната лихва. В исковата молба обаче се иска заплащане на обезщетенията
ведно с лихва начиная от 12.05.22г.
Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството
по уважения иск такса. Цената на уважените искове за обезщетение на
неимуществени вреди е в общ размер на 360 000 лв. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да внесе ДТ от 14 400 лв. по сметка на ПОС. По
съразмерност следва ищецът да заплати на ответника сумата от 903.43 лева
сторени деловодни разноски / от общата сума 1860 лева разноски по списък на
лист 205 / съобразно отхвърлената част от исковете. Също така ответникът
следва да заплати на ищеците сумата от 6300 лева направени разноски в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ Застрахователна Компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Е. А. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: г*** и В. К. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г***
следните суми, а именно сумите от по 180 000 лв. на всеки от ищците ,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие
на обстоятелството, че на 29.01.2022 год. е настъпила смъртта на тяхната **
Е.В. П. по повод участието й в ПТП около 14:45 часа, при км 102+927 на път
А-1, АМ „Тракия“, при което при движение към гр. София водач на лек
автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** - А. Я. Б., нарушавайки правилата за
11
движение по пътищата застига и удря в задната част автомобил марка „Тойота
Ярис“ с ****, управляван от починалата, при който удар е настъпила и
смъртта на Е.ия П., по повод на което ПТП е налице влязъл в сила окончателен
акт на наказателния съд, постановен по НОХД № 482/2022 по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва начиная от 12.05.2022г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до пълните им
претендирани размери, както и предявените от Е. А. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: г*** и В. К. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г***
против Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
периода от смъртта на ** им Е.В. П. занапред по 1000 лв. месечно за всеки от
тях представляващи пропуснати ползи от издръжка, като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 14 400 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г*** и В. К. П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: г*** сумата от 6300 лева сторени
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г*** и В. К. П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: г*** да заплатят на Застрахователна
Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 903.43 лева
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12