№ 13642
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110145411 по описа за 2021 година
Ищецът И. Х. Ш. е предявила срещу ответника А. Ц. И. иск за
намаляване на универсално завещателно разпореждане, обективирано в
нотариално завещание № 16, том I, peг. № 32430, дело № 16, по описа на
нотариус Р.Д., peг. № *** в НК, с район на действие – СРС, вписано в Служба
по вписванията – гр. София на 10.10.2016 г., под акт № 116, том I, № от вх. рег.
795/10.10.2016 г., с което наследодателят З.П. Х., ЕГН **********, починала
на 30.10.2016 г., акт за смърт № *****/31.10.2016 г., се е разпоредила
безвъзмездно за след смъртта си с цялото си имущество в полза на А. Ц. И.,
ЕГН **********, до размер на ½ ид. ч. и възстановяване на запазената част на
ищеца.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
На 07.10.2016 г. посредством описаното нотариално завещание,
наследодателят З.П. Х., починала на 30.10.2016 г., съгласно акт за смърт №
*****/31.10.2016 г., се е разпоредила безвъзмездно за след смъртта си с цялото
си имущество в полза на ответника, както следва: ¾ (три четвърти) идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка две хиляди четиридесет и шест точка
сто седемдесет и четири), с адрес: гр. София, община Столична,
1
********************, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар
идентификатор: няма, целият с площ съгласно скица от 1230 (хиляда двеста и
тридесет) кв. м., номер но предходен план: 174 (сто седемдесет и четири), кв. 8
(осем), при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2046.175,
68134.2046.176, 68134.2046.1245, 68134.2046.2565, 68134.2046.2562 и
68134.2046.173, което поземлен имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер 174 (сто седемдесет и четири), нанесен в к. л. № 741
(седемстотин четиридесет и едно) и 740 (седемстотин и четиридесет),
находящ се в с. Бистрица, местност „в. з. Малинова долина“, целият с площ от
1075 (хиляда седемдесет и пет) кв. м, заедно с построените в поземления имот
СГРАДА с идентификатор 68134.2046.174.3 (шестдесет и осем хиляди точка
две хиляди четиридесет и шест точка сто седемдесет и четири точка три) и
СГРАДА с идентификатор 68134.2046.174.1 (шестдесет и осем хиляди точка
две хиляди четиридесет и шест точка сто седемдесет и четири точка едно),
както и цялото й движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към
момента на смъртта й.
Сочи се, че другата ¼ идеална част от вещното право на собственост
върху поземления имот и находящите се в него сгради била придобита от
ищцата по силата на универсално правоприемство вследствие настъпилата на
15.09.2015 г. смърт на Х.В.Х., ЕГН **********, съгласно акт за смърт №
0520/15.05.2015 г. Твърди се, че завещателното разпореждане било
универсално, което придава качеството на наследник на лицето, в полза на
което е направено съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН. Твърди, че когато правото на
запазена част от наследството било накърнено с универсално завещание, при
разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл. 31 ЗН, а
намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, какъвто бил и
разглежданият случай. Твърди се, че ищецът бил единствен наследник от
първи ред, респ. запазената част в размер на ½ от наследственото имущество е
накърнена с посоченото по-горе общо завещателно разпореждане.
В наследствената маса попадало и вземане за парична сума по банкова
сметка на наследодателя в размер на 30840,00 лв., с която ответникът се
разпоредил още преди откриване на наследството. От мотивите към Решение
№ 371/17.01.2019 г. на СГС по гр. д. № 2845/2017 г., I г. о., 20 състав, се
2
установявало, че ответникът признал обстоятелството, че въз основа на
пълномощно с peг. № 24411/28.09.2016 г. на нотариус А.Н. с район на действие
– CPC, peг. № *** в НК на 29.09.2016 г. изтеглил сумата от 30840,00 лв. от
банкова сметка, открита при „Пощенска банка“ АД на името на наследодателя
З.П. Х.. Последната била титуляр на вземане към ответника, на което е
кореспондирало задължението му да й предаде сумата от 30840,00 лв.
Първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция приели, че ответната
страна била наследник по завещание и било налице валидно правно основание
за задържане на изтеглената парична сума в размер на 30840,00 лв. Поради
изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника А. Ц. И. чрез неговия процесуален представител адв. Т. Л., с който
признава предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като
се намали дарение, е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наследодателят
да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател;
3) какъв е размерът на наследствената маса; и 4) предписаната в чл. 29 ЗН
запазена част на наследника да е била накърнена с универсално завещателно
разпореждане от неговия наследодател.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по посочените факти
и обстоятелства.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
3
предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
Доколкото ответникът е заявявил изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът с молба от 25.06.2024 г. е заявил, че иска
постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да
постанови своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Т. е. за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са
налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
случая отсъства първата предпоставка. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК поначало не намира приложение при
конститутивните искове, какъвто е и искът с правно основание по чл. 30, ал. 1
от ЗН, т. е. искове, с които се предявяват потестативни права, тъй като
последните могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред,
чрез конститутивен иск и съответно поведението на ответника (дал ли е повод
за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се явява ирелевантно. Правото
на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено
по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че
ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса
нарушената чрез завещанието на наследодателя в негова полза законово
установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници.
Ето защо отговорността за разноските следва да се възложи на ответника. В
този смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика (напр.
Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о.,
ГК; Определение № 59 от 7.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1279/2021 г., II г.
4
о., ГК; и др.).
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2100,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, които следа да му се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя З.П. Х., ЕГН **********, починала на 30.10.2016
г., акт за смърт № *****/31.10.2016 г., издаден от Столична община, район
„Красно село“, с нотариално завещание № 16, том I, peг. № 32430, дело № 16
от 2016 г., по описа на нотариус Р.Д., peг. № *** в НК, с район на действие
СРС, вписано в Служба по вписванията – гр. София на 10.10.2016 г., под акт №
116, том I, № от вх. рег. 795/10.10.2016 г., в полза на А. Ц. И., ЕГН **********,
в размер на 1/2 идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И.
Х. Ш., ЕГН ********** от наследството на З.П. Х., ЕГН **********,
починала на 30.10.2016 г., в размер на 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА А. Ц. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на И. Х. Ш., ЕГН ********** сумата в размер на 2100,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5