№ 126
гр. Разлог, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200538 по описа за 2021 г.
Производството е образувано по повод жалба от Е.К.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№29,
е.2, а.7, против НП №140 от 04.11.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателя
за извършено адм. нарушение по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със
Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, на
основание чл.209а, ал.4, във вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено адм. наказание „глоба“ от
300.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се излагат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. Твърди се, че същото е
издадено при непълни реквизити и непълноти на описаните административно-наказателни
норми, които са нарушени. Според жалбоподателя не са описани нарушението и
обстоятелствата при които е било извършено. Изложени са доводи и че изнесеното в НП не
отговаря на действителното фактическо положение.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от
упълномощен представител. По същество изразява становище за липсата на осъществен
състав на адм. нарушение от обективна страна. Сочи, че видно от съдържанието на
заповедта, която е нарушена контролиращия орган е допуснал изключения от изискването за
носене на защитна маска за лице за работните колективи до 7 човека при условие, че са
ваксинирани или преболедували. Отделно от посоченото позовавайки се на разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, счита че следва да бъде приложен по-благоприятния за жалбоподателя
закон, доколкото към момента изискването за носене на защитни маски е отпаднало.
Административно-наказващият орган се представлява от упълномощен представител, който
застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и
законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.07.2021 г. около 11.50 часа, св. М.Н. и св. В.Д., служители на длъжност „инспектор“
при РЗИ-Б., извършили проверка на закрит обществен обект – „Б.з.“, стопанисван от
1
ЕТ„Е.П.-М.“, находящ в г.Б., у.„Ц.С.“№36, относно спазване на противоепедимичните мерки
въведени със Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
496/15.06.2021 г. на Министъра на З. В хода на проверката установили, че жалбоподателя
Е.П. на длъжност „продавач“ осъществява продажба на неопаковани тестени закуски на
клиенти на гише без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата.
Контролните органи извършили проверката преценили, че с поведението си Е.П. е нарушил
по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021
г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради което и на
място му съставил АУАН №139/05.07.2021 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
го подписал без възражения.
Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с
което за нарушение по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, на основание
чл.209а, ал.4, във вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв.
По делото са разпитани като свидетели М.Н. и В.Д. – служители при РЗИ-Б., които с
показанията си установяват, че на 05.07.2021 г. извършили проверка на закрит обществен
обект „Б.з.“, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.“, във вр. с постъпил сигнал за тютюнопушене в
обекта. При проверката не било установено нарушение във вр. със сигнала, но във вр. с
осъществявания от тях контрол по спазване на противоепидимичните мерки, въведени със
заповед на Министъра на З. установили, че лицето Е.П. обслужва клиенти като продавал
неопаковани закуски в обекта на клиенти без поставена защитна маска на лицето за
еднократна или многократна употреба. Лицето П. бил и собственик на обекта. На място
съставили КП и АУАН, които били връчени на лицето срещу подпис.
По делото е разпитана като свидетел В.Г., която в показанията си сочи, че е служител на
жалбоподателя П. като изпълнявал длъжността „баничарка“. Твърди, че е присъствала на
проверката от страна на РЗИ като излага доводи, че когато проверяващите дошли били
приключили работа и се намирали в стаята за почивка. На работа били три жени и шефът
им. Твърди, че шефът й бил извън баничарницата. Заявява, че не е имало клиенти по това
време. Посочва, че при тях влезли две жени, които ги попитали защо са без маски. След това
написали актове и на четиримата. Според свидетелката към този момент персонала били
ваксинирани и преболедували. Свидетелката твърди, че шефът и бил отвън и го извикали от
улицата.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Н. и Д.. Посочените свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото. В деня на съставяне на АУАН са изпълнявали
служебните си задължения и разказват последователно и безпротиворечиво обстоятелствата
относно извършената проверка, поведението на жалбоподателя и съставяне на АУАН.
Същото не може да бъде споделено по отношение на показанията на свидетелката Г., която
освен че е служител на жалбоподателя, към същата дата видно от показанията й е била
санкционирана за същото нарушение. Заявеното от свидетелката, че към момента на
проверката били в почивка и клиенти не са били обслужвани като П. бил извън обекта не
кореспондира с показанията на разпитаните свидетели Н. и Д. и с отразеното в съставения
на място КП. Не кореспондира и с приложените по делото доказателства и твърдението на
свидетелката, че към датата на проверката целия персонал били ваксинирани или
преболедували. Видно от приложения по делото сертификат, издаден на името на Е. П. е, че
същия е ваксиниран срещу Ковид 19 няколко месеца след извършване на проверката.
Предвид изложеното противоречие, съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. в
обсъжданите части.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение и извършването му от
жалбоподателя.
2
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
или издаване на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя.
Актът е съставен от определено със Заповед длъжностно лице, в съответствие с чл.209а, ал.3
ЗЗД.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
НП е било издадено в 6-месечния срок.
Административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно
пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно
защитата си. Извършеното деяние и описанието му в акта по чл.42 ЗАНН и в НП по чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, предполага индивидуализация на нарушението, чието посочване на
неизпълнената/нарушена конкретна противоепидемична мярка, актът, с който е въведена, и
след това - описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението - дата, място и
пр. Посочена е и конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведено
задължението за носене на защитни маски за лице в закрити обществени места, включително
с номер и дата на издаване, конкретната противоепидемична мярка, която не е съобразил
жалбоподателят - поставяне на защитна маска за лице от всички лица, които се намират в
закрити обществени места, както датата и мястото на извършване. С посочените фактически
обстоятелства в описанието на деянието са съобразени разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С разпоредбата чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в приложимата към
процесния период редакция, е предвидено адм. наказание "глоба" от 300.00 до 1`000.00 лева,
за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на З. или от директор на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява
престъпление. С нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ., също в приложимата към процесния период
редакция /ДВ бр.28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в правомощие на министъра на З., е
вменено при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че
както нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗ., така и тази на чл.209а, ал.1 от същия закон са бланкетни,
а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на поведение,
целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в правомощията на
министъра на З. В конкретния случай, такава се явява Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г.,
изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З., с която в т.7 е
въведена противоепидемична мярка, съгласно която „всички лица, когато се намират в
закрити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни или
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, адм. учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътните гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Именно с цитираната по-горе заповед, характеризираща се като общ адм. акт по смисъла на
чл.65 от АПК с временен характер, се създава задължение за неопределен брой лица за
носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за предотвратяване
разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта период от време.
Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С разпоредбата
на чл.209а, ал.1 ЗЗ, е санкционирано самото неизпълнение на съответната
3
противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която е въведена, поради
което е налице пълно съответствие в акт и НП между фактическото описание на деянието
(чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН) и посочената нарушена законова разпоредба (чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН). Мярката е сред въведените към 05.07.2021 г. (Заповед РД-01-
373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З. -
т.7). В случая безспорно се установи, че жалбоподателя се е намирал на закрито обществено
място в обект – „Б.з.“, като е извършал дейност по продажба на закуски на клиенти, без
поставена защитна маска, покриваща носа и устата. Последното обстоятелство е несъмнено
установено от показанията на свидетелите Н. и Д.. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя в хода на съдебните прения, че в случая е
налице изключението предвидено с измененията със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на
Министъра на З.. Точка IIа от цитираната заповед предвижда по преценка на
работодателите, органите по назначаване на физическите и юридическите лица, които са
собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите, може да се допусне изключение от
изискването за носене на маска за лице, за работните колективи до 7 човека, при условие, че
всички лица са ваксинирани срещу Ковид 19 и/или преболедували Ковид 19. В т.IIб от
цитираната заповед, са посочени в кои случи лицата се считат ваксинирани или
преболедували. В първия случай завършен ваксинационен курс срещу Ковид 19 следва да се
установи със съответния цифров сертификат, а във втория случай преболедуване от Ковид
19 следва да се установи със съответното лабораторно изследване. От събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че спрямо жалбоподателя е налице посоченото
изключение, доколкото видно от приложения цифров сертификат Е.П. е със завършен
ваксинационен курс на 17.11.2021 г., т.е. няколко месеца след деянието. От друга страна не
са ангажирани надлежни писмени доказателства – сертификати или резултати от
лабораторни изследвания, че всички служители работещи в проверявания обект са били
ваксинирани или преболедували.
Нарушението по чл.209а, ал.1 ЗЗ, не може да е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.
Извършено е в условията на обявена за страната извънредна епидемична обстановка, поради
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-
висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на
настъпили от нарушението вредни последици. Противоепидемичните мерки са въведени за
предотвратяване увреждане на здравето на околните, при това поради непосредствена
опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест -
потенциален риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да
бъде определено като "маловажен случай" при липсата на каквито и да са обстоятелства,
които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена опасност. Дали
носенето на маска е "целесъобразна мярка", е въпрос от компетентността на министъра на З.,
като пропорционалността й, с оглед съответствието с целта на закона, е въпрос на съдебен
контрол на самата заповед за въвеждане на задължението за "поставяне на защитна маска за
лице", а не въпрос по чл.28 ЗАНН. Наложената с НП санкция е именно предвиденото
наказание "глоба", в предвиденият й минимален размер от 300.00 лв. - чл.209а, ал.1 ЗЗ,
поради което НП следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РЗИ-Б. разноски от 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По делото е приложено
пълномощно за процесуално представителство, като е направено и нарочно искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП №140 от 04.11.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на
жалбоподателя Е.К.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№29, е.2, а.7, за извършено адм.
нарушение по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
496/15.06.2021 г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, на основание чл.209а, ал.4,
във вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв.
ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Д.“№29, е.2, а.7, да заплати на РЗИ-Б., сумата от
80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5