О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 06.03.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на шести март
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 88 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 60, ал. 5
- 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Милениум 2000" ЕООД, гр.Сливен, ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление: гр.Сливен, ул. „Раковски" № 7а, против разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-44-0342367 от 27.02.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция
„Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна
мярка: запечатване на търговски обект – пицария „Рагаци",
находящ се в: гр. С., ул. „Д. Ц." № …,
стопанисван от „Милениум 2000" ЕООД, гр.Сливен,
ЕИК: *** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
С жалбата по настоящото дело е
заявено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Твърди се,
че: в оспореното разпореждане не са изложени конкретни фактически основания за
допуснатото предварително изпълнение; изложените мотиви на административният
орган не доказвали конкретна необходимост от защита на особено важни държавни
интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не предпоставял
автоматичен извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налага. Твърди, че липсва опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. За допуснатото нарушение
бил готов да понесе съответната административно- наказателна отговорност и да
заплати веднага определената глоба. Допускане на предварителното изпълнение би
довело до съществено накърняване на имуществените интереси на жалбоподателя, тъй
като за обекта били предвидени резервации. Прави се също искане за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателното решаване на
спора по жалбата.
Административен съд – Сливен,
като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства,
намира за установено следното:
От разписката в заповедта за
налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на жалбоподателя на 04.03.2019 г. и
жалбата е подадена на 05.03.2019 г., т.е. в рамките на установения по чл. 60,
ал.5 от АПК срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за
допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата
е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 188 ЗДДС
принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Т. е., предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска само по
изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от
основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални административни
актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки
предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материалноправните
предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по чл. 60, ал. 1 АПК. Т.
е., разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС трябва да съдържа ясни мотиви,
указващи на конкретните фактически основания, свързани с наличието на поне една
от изчерпателно изброените материалноправни
предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК – осигуряване на живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност
от осуетяването или сериозното затрудняване изпълнението на акта или
съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В настоящия случай съдът намира,
че мотивите на административния орган за допускане на предварителното
изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално да бъдат
обвързани с предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК – че са взети предвид:
неспазването на реда за издаване на фискален бон при продажба на стока, вида на
извършваната дейност, големината и местоположението на търговския обект,
установената разлика в касовата наличност от 43,81 лева за деня на проверката,
наличието на непогасени публични задължения. Ясно е, в конкретния случай, с
какво се обосновава особено важният държавен интерес и защо административният
орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено,
както и че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно
поправими вреди.
В протокола за извършена проверка
на 23.02.2019 г. в 16:20 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР
на ЗДДС - пицария „Рагаци", находящ
се в: гр. С., ул. „Д. Ц." № …, стопанисван от „Милениум
2000" ЕООД, гр.Сливен, ЕИК: ***, е констатирано, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство. В хода на проверката при направена контролна
покупка на 1 бр. пица, 1 бр. минерална вода и 1 бр. капучино
в 16:20 ч. на 23.02.2019 г. на обща стойност 10,40 лв., заплатени в брой не е
издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
Макар тези констатации да
подлежат на доказване от органите по приходите, това доказване не се прави в
настоящото производство, а в едно евентуално съдебно производство по оспорване
на законосъобразността на самата заповед, каквото настоящото производство не е.
А доколкото тези констатации се съдържат в официален писмен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила, от една страна и от друга страна,
тези констатации не се оспорват от дружеството, съответно те следва да се приемат
за безспорно установени.
Ето защо и противно на
застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, съдът намира, че в случая са
налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение – накърнени са
държавните интереси, за което говори вида на извършеното административно
нарушение, така и местоположението на обекта, констатираната положителна разлика
в касата в размер на 43,81 лв. между наличните парични средства в касата и
тези, маркирани във ФУ, вида и начина на организация на отчетността, които са
довели до извършване на административното нарушение и индиректно от степента на
обществена опасност на самото административно нарушение. Установено е и това не
се оспорва от жалбоподателя, че дружеството има непогасени публични задължения
в размер от 15 440,53 лв. към 26.02.2019 г. Налице е също необходимост от предварителното
изпълнение поради факта, че от закъснението е възможно да се стигне до
съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на дружеството, защото
се препятства нормалната контролна дейност и не е възможно проследяване на
търговския оборот в цялост.
Неспазването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС води до укриване на приходи, които са елемент от основата за облагане на
лицата по ЗДДС и ЗКПО, и до неплащане на данъци върху стойността на укритите
доставки по ЗДДС и върху укритите приходи от продажбите по ЗКПО. Вредата от
нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в
размера на дължимия данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността
на неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася
върху неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неиздаването на
фискална касова бележка за отчитане на продажбите и в случая предвид
установената касова разлика, представляваща неотчетени приходи, посоченият
търговския обект, значителния размер на непогасените публични задължения,
вредата за бюджета би била трудно поправима и значителна, в случай че
изпълнението на ПАМ бъде забавено във времето. (Определение № 15750 от
17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2018 г., VIII
о., Определение № 15816 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 14695/2018 г., I о. Определение № 1546 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 309/2019 г., I о., Определение № 734 от
17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15197/2018 г., VIII
о.)
В настоящия случай искането за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е
обосновано по никакъв начин. Дружеството не опровергава мотивите при които е допуснатото
предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Не се сочат
конкретни факти и доказателства, поради което искането за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта се явява недоказано.
Не е допуснато нарушение на
принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като спирането на
търговската дейност на дружеството в процесния търговски обект е за 15 дни –
срок, който е половината на определения по закон период от време, за който може
да бъде прилагана мярката и който в конкретния случай е преценено, че е
достатъчен, за да може да бъде коригирана организацията и начина на работа по
начин, съобразен с действащата правна уредба.
Жалбоподателят заявява, че е
готов да заплати глобата за извършеното нарушение, като съгласно чл.187 ал.4 от ЗДДС, това е основание за прекратяване на наложената ПАМ.
Водим от изложеното съдът намира,
че искането за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган
предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
Според чл. 60, ал.6 от АПК,
жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в
тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Искането за
спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното разрешаване на
въпроса за неговата законосъобразност на основание чл. 60, ал. 6 АПК е
допустимо само при отхвърляне на жалбата против разпореждането за принудително
изпълнение, какъвто е настоящия случай (Определение № 1737 от 8.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 514/2019 г., I о.,). Удовлетворяване
на това искане предполага наличие на някоя от хипотезите по чл.166 ал.2 от АПК,
а именно допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Тази преценка е израз на основния за
административния процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава актът. В жалбата се твърди, че през мартенските
празници, в т.ч. и 8-ми март в търговският обект се направени много резервация
на клиенти. Наложило се на 04.03. да връщат гостите на пицарията и и това
трябвало да правят и в следващите дни до 09 март, което щяло да доведе от една
страна до загуба на клиенти от друга до търпени загуби и пропуснати ползи. В
срока на запечатването имало сериозна опасност дружеството да понесе вреди, тъй
като хранителните стоки имали кратък срок на годност и можели да се развалят.
Към жалбата е приложено и удостоверение от управителя на дружеството, че за
периода от 04.03.2019г до 9.03.2019г. с оглед мартенските празници, има
направена резервация от много клиенти, които са си капарирали тези резервациите
и очакват да празнуват съгласно същите. Резервациите не можело да бъдат
представени, тъй като се намирали в запечатаното заведение.
В случая имущественият интерес на
жалбоподателя, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, може да се
противопостави по значимост на интереса на фиска, тъй
като евентуалните и труднопоправими вреди, които
жалбоподателя би могъл да понесе от продължаващото предварително изпълнение
биха нарушили принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. Наред с това биха му и
попречили, с оглед посочените организирани мероприятия, да реализира приходи,
които да му послужат за погасяване на съществуващите задължения към фиска. С оглед на горното следва да се приеме, че е налице
основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното
решаване на спора по настоящата жалба.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.60 ал.6 и 7 от АПК,
съдът:
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Милениум
2000" ЕООД, гр.Сливен, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. „Раковски" № 7а, против разпореждане за предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-44-0342367
от 27.02.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна
дирекция „Фискален контрол" на ЦУ на НАП.
СПИРА предварителното изпълнението на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-44-0342367 от 27.02.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейност" Бургас, дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция
„Фискален контрол" на ЦУ на НАП, до окончателното решаване на спора по
жалбата против разпореждането за предварително изпълнение.
Определението подлежи на
обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :