Решение по дело №7310/2009 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1394
Дата: 9 юли 2010 г. (в сила от 9 август 2010 г.)
Съдия: Камелия Величкова Първанова
Дело: 20094430107310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………………

гр.П., 9.07.2010г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в  открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ПЪРВАНОВА гр.д.№7310 по описа за 2009г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД-гр.София, с адрес на управление-ул.”Д.Хаджикоцев” №52-54, представлявано от В.А.Г., против Г.С.Б. с ЕГН ********** ***, в която се сочи, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18441/2009г. по описа на РС-София по чл.410  от ГПК, като ответникът е подал писмено възражение срещу издадената заповед.Сочи се, че на 12.01.2008г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „Ти Би Ай Кредит”ЕАД-гр.София е предоставило на Г.С.Б. сумата от 1399лв. за закупуване на стока и, че общо дължимата по договора сума е 1912.19лв.Сочи се, че впоследствие е заплатена сумата от 162.19лв.Моли съда на основание чл.422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Г.С.Б. дължи сумата от 1750лв., представляваща неизплатена сума по договор за заем от 12.01.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18441/2009г. по описа на СРС, както и направените по делата разноски.

Ответникът по делото-Г.С.Б. с ЕГН ********** ***, ангажира становище, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не е сключвал на 12.01.2008г договор за потребителски кредит и подписът на договора не е негов.Сочи се, че на 12.01.2008г. му е била открадната личната карта, за което е образувано досъдебно производство под №Д1112/08г по описа на РП-П., като същото е прекратено.

Съдът, като обсъдени представените по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№18441/2009г по описа на СРС е, че  е издадена заповед за изпълнение на 16.04.2009г по реда на чл.410 от ГПК, с която е осъден Г.С.Б. да запалти на «Ти Би Ай Кредит»ЕАД сумата от 1750.00лв. по договор за целево финансиране №**********/12.01.2008г, лихва от 1.04.2009г до заплащане на сумата, както и сумата от 75.00лв. за разноски, срещу която заповед е депозирано възражение ог ответника.

По делото е представен договор за потребителски кредит  от 12.01.2008г., в който е посочено, че ищцовото дружество е предоставило на Г.С.Б. сумата от 1399лв. за закупуване на стока.

От заключението по съдебно-графичесата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът в графата «потребител» на договора за потребителски кредит от 12.01.2008г не е положен от Г.С.Б..        

С оглед на обсъдените писмени доказателства съдът намира от правна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД.Ищецът твърди, че ответникът дължи суми по договор за потребителски кредит от 12.01.2008г, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума за закупаване на стока.Ответникът възразява, че е сключван между страните такъв договор.От обсъденото заключение по съдебно-графическата експертиза, се установи, че подписът в графата «потребител» не е на ответника по делото Г.С.Б., поради което съдът приема, че между страните не е сключван договор, съответно от който да произтича задължение на ответника по делото.С оглед на гореизложеното съдът, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Водим от горното, съдът

                                                         Р Е Ш И:   

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД  за признаване на установено, че Г.С.Б. дължи на  „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД-гр.София, с адрес на управление-ул.”Д.Хаджикоцев” №52-54, представлявано от В.А.Г.  сумите 1750.00лв. по договор за целево финансиране №**********/12.01.2008г, лихва от 1.04.2009г до заплащане на сумата, както и сумата от 75.00лв. за разноски, за които суми е издадена Заповед  за изпълнение на 16.04.2009г по реда на чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№18441/2009г по описа на СРС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в  двуседмичен  срок от  връчването му на страните пред П.ски окръжен съд.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: