Решение по дело №653/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 91
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20211800500653
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500653 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 97 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 843/2019 г. Самоковският районен съд е
отхвърлил предявения от П. М. Г. срещу Б. Н. Н., АНТ. Г. Н. и ТР. Б. Н. иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 1, т. 2, рег. № 3132, дело № 184/30.06.2017 г. на нотариус
Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков.
С решението съдът е уважил предявения евентуален иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД като
е обявил за относително недействителен по отношение на П. М. Г. сключения между Б. Н.
Н. и АНТ. Г. Н., като дарители, и Т.Б. Никушава, като надарена, горепосочения договор за
дарение на недвижим имот от 30.06.2017 г., сключен с нотариален акт № 1, т. 2, рег. № 3132,
дело № 184/2017 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова.
Ответниците Б. Н. Н., АНТ. Г. Н. и ТР. Б. Н. са обжалвали решението в частта му, с
която е уважен предявения срещу тях иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата се излага
възражение за приложимост на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД поради това, че
атакуваният договор за дарение предхожда възникването на вземането на ищеца по
издадената в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и липса на
предвидената в тази разпоредба субективна предпоставка – действието да е било
предназначено от страните по договора за дарение да увреди кредитора. Излага се довод, че
записът на заповед, на който се основава претендираното от ищеца вземане, е издаден като
обезпечение на задълженията на представляваното от издателя на записа на заповед
дружество „Б.” ЕООД по сключен договор за доставка с представляваното от ищеца
дружество „Л.-Г.” ЕООД, като съдът не е обсъдил представените доказателства за
съществуването на каузалните правоотношения, въз основа на които е издаден записа на
1
заповед. Поддържа се също, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид
направеното с отговора на исковата молба оспорване на истинността на записа на заповед в
частта й относно подписа „на предявяване” и изложеното твърдение, че същият никога не е
бил предявяван за плащане на жалбоподателя.
Ответникът по въззивната жалба П. М. Г. оспорва същата и настоява обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
П. М. Г. е предявил срещу Б. Н. Н., АНТ. Г. Н. и ТР. Б. Н. иск за обявяване за
недействителен спрямо него на договор за дарение на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 1, т. 2, рег. № 3132, дело № 184/30.06.2017 г. на нотариус М.
Хаджиангелова, с район на действие РС - Самоков, с който Б. Н. Н. и АНТ. Г. Н. са дарили
на ТР. Б. Н. урегулиран поземлен имот в с. Б.И., ул. „19-та” № 16, с идентификатор №
03441.2.421 по кадастралната карта, с площ 476 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 03441.2.421.1, със застроена площ 80 кв.м.
В исковата молба се твърди, че със запис на заповед, издаден на 08.12.2016 г., първите
двама ответници – Б.Н., като издател, и А.Н., като авалист, са се задължили да платят на
ищеца сумата 19 000 евро, с падеж 30.06.2017 г. Записът на заповед бил предявен за
плащане на 01.07.2017 г. Поради неплащане на сумата по записа на заповед ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 26750/2018 г. на Софийски районен съд. По молба на ищеца въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп. дело № 2431/2018 г. на ЧСИ Неделчо Митев и на
длъжниците била връчена покана за доброволно изпълнение на 01.02.2019 г. До момента по
изпълнителното дело не било постъпило плащане и не е установено имущество на
длъжниците за удовлетворяване на взискателя. От извършената от ЧСИ проверка на
имуществото на длъжниците се установило, че на датата на падежа на записа на заповед –
30.06.2017 г. длъжниците по записа на заповед Б.Н. и А.Н. са дарили на дъщеря си Т.Н.
собствения им недвижим имот, находящ се в с. Б.И., представляващ имот с идентификатор
№ 03441.2.421 по кадастралната карта, ведно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор № 03441.2.421.1. Твърди се, че тази сделка е извършена
единствено с цел опазване имуществото на длъжниците от принудително удовлетворяване
на кредитора, като безвъзмездният характер на сделката, родствената връзка между страните
по нея, както и извършването на дарението в деня на падежа на задължението, по несъмнен
начин установяват знанието на страните за увреждане на кредитора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Н., с който
същият оспорва иска. В отговора се навежда довод, че датата на атакувания договор за
дарение – 30.06.2017 г. предхожда възникването на вземането на ищеца по заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, които са издадени на
11.05.2018 г., поради с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД действието е
недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е
договарял, да увреди в кредитора. Ответникът твърди в тази връзка, че договорът за дарение
не е бил предназначен да увреди кредитора, тъй като към момента на сключването му
страните не са знаели за съществуването на такъв кредитор доколкото длъжниците не са
участвали в заповедното производство и са били уведомени за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист едва с призовката за доброволно изпълнение по
образуваното изпълнително дело. Ответникът твърди, че записът на заповед е издаден от
него в качеството му на управител на „Б.” ЕООД единствено като обезпечение на
задълженията на това дружество по сключен с дружеството на ищеца „Л.-Г.” ЕООД договор
за доставка на ламарина, и към датата на атакуваното дарение представляваното от
ответника дружество продължавало да изпълнява задълженията си по този договори не е
предполагал, че е налице изискуемо парично задължение към ищеца или представляваното
2
от него дружество. Излага се и довод, че записът на заповед никога не е бил предявяван за
плащане на ответника, и че подписът „на предявяване” върху записа на заповед не е
положен от него.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и коректно
установена в обжалваното решение с подробно посочване на относимите към спора факти и
доказателствата, които ги установяват, поради което не е необходимо фактическата
обстановка да се приповтаря в настоящото решение, като препраща към нея на основание
чл. 272 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на ответниците Б.Н. и
А.Н. по конкретно негово неудовлетворено вземане, произтичащо от издаден от първия
ответник и авалиран от втората ответница запис на заповед, и че последните са извършила
действие, с което го уврежда – сключване на договор за дарение в полза на третата
ответница Т.Н..
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на определен
фактически състав, включващ следните елементи: 1. наличието на твърдяно
неудовлетворено вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване на недействителност се иска. Не е необходимо това вземане да е изискуемо и
ликвидно, а извод за несъществуването на вземането може да се направи, само ако същото е
отречено със сила на пресъдено нещо; 2. извършването на действие от страна на длъжника,
което уврежда кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с
което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда
кредитора.
В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на
увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но
при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да е било
предназначено от длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора,
т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по действието.
Разграничението между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е относно
съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето на
извършване на увреждащото действие на длъжника.
В случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Вземането на ищеца произтича
от запис на заповед, издаден на 08.12.2016 г., с който издателят – първият ответник е поел
безусловно задължение да плати на поемателя на падежа сумата 19 000 евро, авалиран от
втората ответница. Процесният договор за дарение между длъжниците и третата ответница е
сключен на 30.06.2017– след възникване на вземането на кредитора по записа на заповед. В
отговор на възражението на жалбоподателите, че сключването на процесния договор за
дарение предхожда възникването на вземането, въз основа на което е обоснован довод за
неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, следва да се посочи следното: Обосноваващо качеството на кредитор на ищеца е
записът на заповед, от който произтича вземането му. Това вземане е възникнало в момента
на издаването на записа на заповед, с който издателят безусловно се е задължил да плати на
поемателя сумата по записа, от който момент поемателят придобива качеството кредитор на
издателя. Настъпването на падежа на записа на заповед обуславя изискуемостта на
вземането, а не неговото възникване. Както бе посочено, меродавен за определяне на
приложимата хипотеза на чл. 135 от ЗЗД е моментът на възникване на вземането, а не
3
момента на настъпване на изискуемостта му. Без значение е и кога вземането е съдебно
установено – в случая фактът, че сделката е извършена преди издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, на който факт
жалбоподателите основават тезата си, че атакуваната сделка предхожда възникването на
вземането. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора прави вземането му
ликвидно, а както бе посочено, за определяне на приложимата хипотеза от предвидените в
чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД е от значение момента на възникване на вземането, а не момента
на неговото съдебно установяване. Принципното съображение е, че кредитор по смисъла на
чл. 135 от ЗЗД е лице, което има неудовлетворено вземане, което вземане не е необходимо
да е изискуемо и ликвидно, и за което не е необходимо кредиторът да разполага с
изпълнителен титул. Качеството на ищеца на кредитор произтича от материалното
правоотношение, а не от изпълнителното основание.
Без правно значение в настоящото производство по иска по чл. 135 от ЗЗД са
направените с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната жалба възражения за
несъществуването на вземането на ищеца по записа на заповед, основани на твърдения за
наличие на каузални правоотношения, за обезпечаването на които същият е издаден.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че в производството по иска по чл. 135 от
ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдение факти. Съдът може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо. Ищецът в това производство следва да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на
правата си, от които черпи правен интерес. Правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора, не е предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да
преценява дали това правоотношение съществува. Правоотношението, легитимиращо ищеца
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно
съединен с иск за вземането – арг. от т. 2 на ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. С оглед на тези
съображения, направеното от ответниците – жалбоподатели оспорване на вземането на
ищеца по записа на заповед, основано на възражения за наличието на каузални
правоотношения между издателя и поемателя по записа на за заповед като причина за
издаването му, не може да се разглежда в настоящото производство. Следва да се посочи, че
доколкото в случая вземането на ищеца по записа на заповед е съдебно установено с влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. същият разполага с изпълнителен титул
за вземането си, достатъчно за доказването на качеството му на кредитор в производството
по чл. 135 от ЗЗД е представянето на заповедта за изпълнение и не е необходимо да
провежда доказване с други доказателствени средства. Оттам следва, че каквито и да било
възражения на ответника - длъжник, касаещи несъществуването на вземането, е
недопустимо да се въвеждат в това производство, поради което и въззивният съд не е
допуснал събиране на поисканите от жалбоподателите гласни доказателства за установяване
на твърденията им за наличие на каузални правоотношения, за обезпечаване на които
записът на заповед е издаден.
Прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като се нея се
намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Установена е и субективната предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД – знание на длъжника, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В
тази хипотеза намерението за увреждане е без значение, а е достатъчно в момента на
извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието го уврежда.
С оглед безвъзмездния характер на увреждащата сделка /дарение/, е без значение знанието
на лицето, с което длъжниците са договаряли. Очевидно е знанието на длъжниците по
записа на заповед – че с даряването на имота на дъщеря им, намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото им. Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД е приложима към процесната сделка предвид родствената връзка между дарителите и
4
надареното лице. Следва да се посочи, че посочената в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
презумпция за знание, че извършената сделка уврежда кредитора, се отнася не само за
третите лица, намиращи се в посочените родствени връзки с длъжника в случаите на
възмездна сделка, но и за длъжника във всички случаи без оглед характера на сделката.
Презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД в случая не е опровергана.
С оглед наличието на вземане на кредитора, възникнало преди извършване на
действието, чието обявяване за недействително се иска, увреждащия характер на действието
и знанието на длъжниците за това, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
възникване на правото на ищеца по чл. 135 от ЗЗД, поради което предявеният от него иск е
основателен.
Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния
съд, решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Ответникът по жалба е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
производство за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 5600 лева, срещу
което жалбоподателите са направили възражение за прекомерност. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание
без събиране на доказателства, така заплатеното адвокатско възнаграждение действително е
прекомерно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същото следва да бъде
намалено до минималния му размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 847,34
лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 843/2019 г.
на Самоковския районен съд, с което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за
относително недействителен по отношение на П. М. Г. сключения на 30.06.2017 г. между Б.
Н. Н., АНТ. Г. Н. и Т.Б. Никушава договор за дарение на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 1, т. 2, рег. № 3132, дело № 184/2017 г. на нотариус Магдалена
Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков.

ОСЪЖДА Б. Н. Н., АНТ. Г. Н. и ТР. Б. Н. да заплатят на П. М. Г. сумата 847,34 лева за
разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6