Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 15.10.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Д.Г. и като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1021/2014 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с §19, ал.1 от ЗИД на АПК/ДВ бр.39/2011г./, във вр. с §62, ал.2 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М.Б.М. в качеството му на наследник на Б. М.Б. против Заповед №754/08.04.2014год. на Кмета на Община Казанлък. Моли съда да отмени Заповед №754/08.04.2014год. на Кмета на Община Казанлък като незаконосъобразна и да му признае правото като наследник на Б. М.Б. да придобие собствеността върху предоставеното за ползване на неговия наследодател място за зеленчукова градина с площ 500кв.м. в м.“Абаята“ в землището на гр. Казанлък, отразено като ПИ №19 с площ 231кв.м. по кадастралния план на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че отказът е базиран на обстоятелства, различни от фактите и обстоятелствата, които решаващият орган по силата на закона е следвало да изясни и да вземе предвид при формиране на решението си. Твърди, че са налице всички изисквания на закона земята да му бъде възстановена като наследник на Б. Б.. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Не представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата Община Казанлък взема становище, че обжалваният акт е законосъобразен. Твърди, че правилно при издаване на заповедта кметът на Общината е мотивирал отказът си с попадането на имота в „контактна зона“ и че при приемане на контактните зони комисията по чл.47, ал.7 от Наредба №3/2005год. разглежда предложенията на изпълнителя и взема решение на всеки един поземлен имот засегнат от обединяването на плановете и картите. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските -300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Р.п.К. редовно уведомена, не изпраща представител, не прави искане за встъпване като страна в процеса по реда на чл. 16 от АПК
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Видно от представеното у-ие № 260/24.03.1978год. въз основа на ПМС №76/1977год. на Б. М. *** е предоставена за ползване като зеленчукова градина земя, разработена, с площ 0,500 дка в землището на гр.Казанлък, местността „Абаята“.
Въз основа на § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр. 45 от 1995 г.; Решение № 8 на КС на РБ - бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 98 от 1997 г., предишен текст на § 4, бр. 68 от 1999 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ е прекратено правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.Въз основа на § 4б. (ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 105 от 1992 г., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 от 1995 г.; Решение № 8 на КС на РБ - бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 98 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) се възстановя правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4 За придобиване право на собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31 януари 1998 г.
На 29.06.1992год., т.е. в установения от закона срок, Б. М. *** приложената по делото молба вх.№ 194-Б-36, в която след като е посочил, че му е предоставена земя с площ 500кв.м. в землището на гр. Казанлък, м.“Абаята“ въз основа на ПМС №76/1977г., посочил е съседите на имота както и че в имота е построил селскостопански сгради е поискал Община Казанлък да определи стойността на имота съгласно §4 от ЗСПЗЗ.
Видно от представеното у-ие №2091/2013год. на Община Казанлък Б. М.Б. е починал на 22.10.1995год. и е оставил за единствен наследник М.Б.М..
Не беше оспорено поделото, че заявителят е живял постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Видно от заключението на техническата експертиза на името на М.Б.М. няма заявени за възстановяване или възстановени земи в землището на гр. Казанлък в качеството му на наследник на Б. М.Б..
Административният орган издал обжалваната заповед при извършената проверка е констатирал, че за претендирания от жалбоподателя имот няма ограничение на собствеността и данни за бивши собственици и изрично е отразил тази своя констатация в Заповед №754/08.04.2014год.
Видно от § 4к. ПЗР на ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм., бр. 68 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 /т.е. Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г./, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър., който съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. За установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съдържанието на плановете и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя: когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред и др.
Видно от чл.28 от ППЗСПЗЗ. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г., доп., бр. 72 от 1993 г., изм., бр. 48 от 1995 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Помощният план по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което съдържа: границите на урбанизираните територии в случаите по § 4, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ; списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби.
Видно от съдържанието на § 62 комисия, назначена от кмета на общината, в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината, председателят на поземлената комисия и по възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели, разглежда постъпилите заявления по § 61 в едномесечен срок считано от 31 януари 1998 г. Комисията дава становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. За решението си комисията съставя протокол.
Въз основа на протокола кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по реда на Закона за административното производство (ЗАП).
От изложеното следва, че необходимо условие
за изготвяне на помощния план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на списък на
ползвателите с признато право на придобиване на собствеността.
На 09.11.2012год. Кметът на Община Казанлък Г.С. с представената по делото Заповед № 2106 на осн. §62, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997год. за ИД на ППЗСПЗЗ е назначил комисия в състав: Председател инж.И.Н.-гл.архитект на Община Казанлък, Кольо Байков-юрисконсулт на Община Казанлък, К.С.-Председател на ОС „ЗГ“ Казанлък, Г.В.-гл.експерт „Надзор, актуване и отписване на общинска собственост“, Г.В.-гл.спец. „КР“при Община Казанлък, на която комисия е възложила да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали са налице другите условия съгласно §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият собствеността върху предоставените им за ползване земи. Те. правомощията на комисията са ограничени до проверка на изчерпателно изброени в закона и в заповедта на кмета обстоятелства свързани с начина на предоставяне на ползването на земята, настоящото състояние на имота-застроен, незастроен, наличие на собственост на трето лице, но в никакъв случай не влиза в правомощията на комисията да изследва или да формира становището си на база състоянието на кадастралната карта на местността или землището и/или проблемите на общинската администрация свързани с нейното изработване. Оплакванията на жалбоподателят за нарушение на закона при формирането на състава на комисията и при формиране на становището на същата не бяха подкрепени с доказателства.
С представения по делото протокол от 07.03.2014год. комисията назначена със Заповед № 2106/2012год. предлага на Кмета на Общината на осн. осн. §62, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997год. за ИД на ППЗСПЗЗ да откаже на Б. М.Б. да придобие правото на собственост върху 231кв.м. по нормативни цени тъй като не съответства на КВС и ОУП на гр. Казанлък.
Въз основа на това становище Кметът на Община Казанлък издава Заповед № 754/08.04.2014год., с която отказва на наследниците на Б. М.Б., М.Б.М. правото да придобие собственост върху Поземлен имот №19 с площ 231 кв.м., находящ се в м.“Абаята“ в землището на гр. Казанлък в качеството им на негови ползватели тъй като имотът попадал в т.н. „контактна зона“ –участък от кадастралната карта, в който при обединяване на данни от източниците по чл.41, ал.1 от ЗКИР се получават несъотвествия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти. В заповедта е отразено, че „поземлен имот №19 по плана на ползвателите е идентичен с поземлен имот №502.19 по КВС в землището на гр. Казанлък“.
Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.К.Д.Й., което съдът възприема изцяло, процесният поземлен имот №19 не попада в т.нар.“контактна“ зона в обжалваната заповед. Частта, за която Община Казанлък твърди, че е контактна зона е отразена като част попадаща в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Казанлък и е включена в самата карта, но видно от регистрите на имотите по КВС и урбанизираната територия на града, засегнати от контактната зона на гр.Казанлък, процесният поземлен имот не фигурира в кадастралния регистър на засегнатите от съвпадането на границата по КВС и строителните и регулационни граници, недвижимите имоти. Поземлен имот № 19 никога не е включван в регулационния план на гр.Казанлък.
В този смисъл твърдението на ответника по жалбата, че не са налице основания за възстановяване на собствеността поради това, че част от претендирания от жалбоподателя имот попада в границите на урбанизираната територия, а част от същия имот – в територия обхваната от картата на възстановената собственост е недоказано.
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Спазена е установената писмена форма за издаване на заповедта, която е общата такава по чл. 59, ал.2 от АПК с оглед липсата на изрични правила за съдържанието на акта. Посочени са правни и фактически основания за издаването на заповедта, издател на същата,
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваната Заповед №754/08.04.2014год. на Кмета на Община Казанлък е незакосъобразна и следва да бъде отменена. Заповедта е издадена при нарушение на административно-производствени правил. В нея не се съдържат мотиви, относими към посоченото правно основание за издаването й и това представлява съществено нарушение на чл.59, ал.1, т. от АПК. Такива не се съдържат и в протокола на комисията по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ , поради което не може да се приеме, че мотивите на обжалвания акт са изложени извън самия административен акт. Мотивите на административния орган да откаже заявеното право не почиват и нямат отношение към законово определените предпоставки за трансформиране на надлежно предоставено правото на ползване в право на собственост.
На Б. М.Б., заявил в срок – на 29.06.1992година искането си за възстановяване на собствеността върху имот предоставена му за ползване въз основа на ПМС №76/1977 е следвало да бъде възстановено правото на собственост върху земеделска земя ползвана за производство на селскостопанска продукция, с площ 500кв.м. в м.“Абаята“ в землището на гр.Казанлък, предоставена му за ползване като зеленчукова градина съгласно ПМС 76/1977год. Обстоятелството, че административният орган се е произнесъл по заявлението на дванадесет години по-късно, а именно на 08.04.2014год. не погасява правото на Б. М.Б., респ. преминаването на това право в патримониума на неговите наследници. На жалбоподателят следва да се признае правото да придобие собствеността, а не правото на собственост върху земята тъй като придобиването на правото на собственост настъпва след и в случай на изпълнение на изискванията визирани в §4а, ал.1-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с актът по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имотът съставлява част от ПИ №19 по кадастралния план одобрен със Заповед № 648/18.07.1996год., находящ се в м.“Абаята“ целият / с площ 231 кв. м.
На осн. чл.5 от ЗСПЗЗ жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса. На осн. чл.84 ГПК ответникът по жалбата не дължи заплащане на държавна такса.
По делото има представен документ за направени от жалбоподателя разноски в размер на 15лв. за държавна такса за въззивно обжалване, 300лв. за експертиза. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Казанлък дължи заплащане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 315лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед №754/08.04.2014год. на Кмета на Община Казанлък, с която с която Кметът на Община Казанлък отказва да признае на наследниците на Б. М.Б., М.Б.М. *** правото за придобиване на собственост върху Поземлен имот №19 с площ 231 кв.м., находящ се в м.“Абаята“ в землището на гр. Казанлък по преписка № 194-Б-36/29.06.1992г. от ползвателите му наследници на Б. М.Б., М.Б.М. поради това, че като имотът попадал в т.н. „контактна зона“ –участък от кадастралната карта, в който при обединяване на данни от източниците по чл.41, ал.1 от ЗКИР се получават несъотвествия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ПРИЗНАВА на М.Б.М. *** в качеството му на наследник на Б. М.Б., починал на 22.10.1995г. правото на придобиване на собствеността върху 500кв. м. земеделска земя, предоставена на Б. М.Б. за ползване като зеленчукова градина на осн. ПМС №76/1977год. съставляваща част от Поземлен имот №19 по кадастралния план одобрен със Заповед № 648/18.07.1996год., находящ се в м.“Абаята“ в землището на гр.Казанлък с площ 231кв.м.
ОСЪЖДА Община Казанлък, със седалище *** представлявана от Кмета Г.С. да заплати на М.Б.М. *** сумата 315лв., представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Административен СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: