Определение по дело №2185/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано във връзка с постъпило придружително писмо от ст.ю.к. П.Т. при Регионална дирекция „Социално подпомагане -Варна, в което е посочено, че на осн. чл.88 ал.2 от АПК се изпраща по компетентност жалба с вх.№ № 03-94Р-00-2030/26.09.2023г. от Д.М.М., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка – Р. К., срещу Заповед от ЗСПД/Д-В/800/28.08.2023г. на Директор Дирекция „СП“-Варна.

Съдът, след като се запозна с приложената към писмото възражение /жалба/ на Д.М.М., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка – Р.К., двете от гр., намира, че не е компетентен да се произнесе по същата към настоящия момент.

Възражението не е адресирано до Административен съд-Варна, а до органа постановил заповедта, както и до горестоящия административен орган, с искане за отмяна на същата и поради нейната нецелесъобразност. В този случай следва да се съблюдават разпоредбите на чл.91 ал.1 от АПК или на чл.92 ал.1 от АПК.

Противно на твърдението в придружителното писмо, страната разполага с процесуалната възможност да оспори акта и пред по-горестоящия административен орган, съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от АПК и препращащата норма на чл.10 ал.7 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 от АПК не подлежат на обжалване по административен ред само актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган, какъвто настоящия случай не е, предвид структурата на администрацията на Агенцията за социално подпомагане, регламентирана в разпоредбата на чл.1а ал.4 от ЗСПД. В този случай страната е избрала да оспори акта по административен ред и органът не може да дерогира това нейно право. Не са налице основания за промяна на предприятия от страната процесуален ред за защита на накърнени права предвид ясно изразената воля за оспорване по административен ред. В случая липсва воля за сезиране на съда /чл.126 АПК/.

В този смисъл, разпоредбата на чл.88 ал.2, на която се е позовала ст.ю.к.Т., е неотносима. Освен това препращането на това основание, изисква да има акт на съответния, компетентен административен орган /какъвто в преписката няма/, а не само писмо от ю.к., макар и с пълномощно по делото.

Предвид горното, съдът намира, че настоящото производство следва да се прекрати, а възражението да се върне на Директор Дирекция „СП“ -Варна - административния орган постановил заповедта, който следва да прецени дали са налице основанията по чл.91 ал.1 от ЗСПД /да оттегли, отмени, или измени акта/, а в случай, че счете, че не са налице основания за това – незабавно да препрати възражението на Директора на РД „СП“ – Варна за произнасяне в 14-дневен срок от получаване на преписката. При постановяване на евентуално потвърждаващо решение от този орган, страната може да оспори заповедта и пред съда.

Предвид горното и на основание чл.130, ал.4 от АПК, вр. чл.126 от АПК настоящото производство следва да се прекрати и жалбата следва да бъде изпратена на административния орган за процедиране съгласно дадените в настоящото определение указания.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2185/2023г. по описа на Адм.съд – Варна.

ВРЪЩА възражение /жалба/ вх.№ № 03-94Р-00-2030/26.09.2023г. от Д.М.М., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка – Р. К., срещу Заповед от ЗСПД/Д-В/800/28.08.2023г., на Директор Дирекция „СП“-Варна, за процедиране, съобразно дадените указания в настоящото определение и в регламентираните от закона срокове.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: