Р Е Ш Е Н И Е
№………………./06.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 671
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от К.Х.С. срещу Р.Н.И.-К. за приемане
за установено, че ищцата не дължи на
ответницата сумите 57 788.38 лв. главница и 160 107.28 лв. лихви към 11.12.2019
г., като за главницата е издаден изпълнителен лист от 05.01.2015 г. по НОХД №
948/2009 г. по описа на РС Варна, 6-ти състав и е образувано изпълнително дело
№ 7036/2016 г. по описа на ДСИ, поради погасяване по давност, по чл. 439 ГПК.
Ответницата оспорва исковете и претендира разноски.
Твърди, че са предприети действия, едно от които е молба за опис от 07.12.2017
г.
Ищцата намира, че действията трябва да са не само
поискани от взискателя, но и извършени от съдебния изпълнител.
По същество страните поддържат становищата.
Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения от ищцата
заверен препис (л. 7) от посочената в исковата молба присъда се установява, че
е влязла в сила на 17.03.2011 г.
Съдът приема, че погасителната
давност започва да тече от влизането в сила на решението (така Тасев. С.
Марков, М. Гражданско право. Обща част. Помагало. С.: Сиби, 2017, с. 292 и
решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК).
Издаването на изпълнителен лист
не прекъсва, нито пък спира давността (решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК).
Изпълнително дело № 7036/2016
г. е образувано по молба от 24.02.2016 г. въз основа на посочения в исковата
молба изпълнителен лист.
Възлагане за определяне на
начина на изпълнение е възможно само по ЗЧСИ, но не и от държавен съдебен
изпълнител.
В молбата взискателката е
поискала да бъдат извършени справки и изпълнителни действия, без да посочи
конкретен актив.
Посочени са движими вещи в
домовете на длъжниците, но не е посочен адрес, въпреки, че в използваната бланка
изискването е вписано.
Съдът приема, че и този актив
не е конкретизиран.
В задължителната практика се
приема, че такава молба е нередовна (т.
10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
В съдебната практика преди цит.
ТР се е приемало, че отстраняването на нередовностите има обратно действие
(решение № 445 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2009 г., IV г. о., ГК).
Това решение е несъвместимо с
указанията по Тълкувателното решение.
Редовността само се проверява
по чл. 129 ГПК (чл. 426, ал. 3 ГПК) т.е. нормата не се прилага изцяло, вкл.
обратното действие по чл. 129, ал. 5 ГПК на отстраняването на нередовността.
Съдът приема, че едва искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ т.е. за осребряване на конкретен
актив в имуществото на длъжника, прекъсва давността.
Първият актив на ищцата е
установен с представянето на справка на 16.03.2016 г. от ТД НАП София (л. 82-83
от изпълнителното дело). Съдебният изпълнител е разпоредил да бъде уведомена
взискателката на 18.03.2016 г.
Постъпила е и справка от АВ (л.
95 от изп. д.), по която е разпоредено да бъде уведомена взискателката също на
18.03.2016 г.
Взискателката е посочила
телефонен номер, но не е поискала да бъде уведомявана за разпорежданията на
съдебния изпълнител по телефона.
Вписано е от деловодителя, че е
изпратено съобщение на 21.03.2016 г.
На 21.03.2016 г. на взискателката
е връчено уведомление, изпратено по предходно писмо на НАП само за активи на И.К.на
14.03.2016 г. (л. 13 и л. 147 от изп. д.). В уведомлението обаче, макар и
неправилно, е вписана и ищцата т.е. взискателката фактически е била уведомена
за данните, че ищцата притежава имот още на 21.03.2016 г.
Вторият актив на ищцата е
установен с представянето на справка на 18.03.2016 г. от ЦКБ АД (л. 124 от
изпълн. дело). Съдебният изпълнител не е разпоредил да бъде уведомена
взискателката за тази справка.
На 28.03.2016 г. е получено от
взискателката уведомлението, изпратено на 21.03.2016 г., че по делото е
постъпила информация за длъжника (л. 151 от изп. д.). Това уведомление
фактически включва и справката от ЦКБ АД.
В обобщение справките за активи
са получени и уведомленията за тях са изпратени по приложимия начин и в
обичайните срокове.
Независимо от забавянето й при
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, ако взискателката бе
извършила справка по делото на 16.03.2016 г. тя би могла да се запознае със
справката от ТД НАП София и да посочи конкретен актив от имуществото на ищцата,
върху който да се насочи изпълнението. Това не е сторено и на 17.03.2016 г.
давността е изтекла.
Вземанията са погасени и не
съществуват.
По въпроса следва ли да бъде
предприето поисканото действие:
Съдът приема, че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от предприемането на
изпълнителното действие съгласно посочването в чл. 116, б. "в" ЗЗД, а указанието на т. 10 от цит. ТР има предвид случая, в
който съдебният изпълнител е предприел действие, което взискателят не е
поискал, но макар и по-късно, е одобрил.
Исковете следва да бъдат
уважени.
Ответницата следва да заплати на
ищцата само разноските по списък: платено адвокатското възнаграждение в размер
2000 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено, че К.Х.С. ЕГН **********
***, ж. к. "Младост-1" бл. 74, вх. 2 ет. 15, ап. 148 чрез адв. Р.Х.
от ВАК адрес: *** не дължи на Р.Н.И.-К. ЕГН ********** *** сумите 57 788.38 лв. главница и 160 107.28
лв. лихви към 11.12.2019 г., като за главницата е издаден изпълнителен лист от
05.01.2015 г. по НОХД № 948/2009 г. по описа на РС Варна, 6-ти състав и е
образувано изпълнително дело № 7036/2016 г. по описа на ДСИ, поради погасяване
по давност, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Н.И.-К. да заплати на К.Х.С. с.
ЕГН, с. а. сумата 2000 (две хиляди) лв., представляваща разноските,
сторени от ищцата по списък: платено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: