Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 11.04.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №9213 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
А.Д.Т. ЕГН ********** от гр.София иска
да се осъдят „Г.Ф.“ ООД *** ЕИК********и Ю.Б.Х. ЕГН ********** *** да му
заплатят на основание чл.49 ЗЗД суми от по 25 001 лева обезщетения за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от публикуване /излъчване/ на рубриката
„Като две капки боза“ в епизод №205 на предаването „Господари на ефира“ на
29.06.2017 г и след тази дата в интернет на шокиращи издевателства , унизителни
и позорящи снимки , архивни кадри и видеомонтажи и дикторски текстове , според
които Т. е двойник и е „като две капки боза“ на райхфюрера от СС Х. Х. ; ведно
със законната лихва от 29.06.2017 г до окончателното заплащане на сумите .
Според ищеца в посоченото предаване е
извършена недопустима гавра с неговата личност и достойнство , като е сравнен с
политик от нацистка Германия /втори в йерархията след Адолф Хитлер/ , който е
военнопрестъпник . Изготвени са обидни колажи от фигурите на Т. и Х. и е
направено смесване на архивни кадри с автентични снимки , при което се излиза
от хумористичния и сатиричен формат на предаването и се преминава в компроматна
атака и личностно и политическо омаскаряване . Ищецът е представен в крайно
негативен аспект и е целено да бъде уязвен . Ответниците са възложители на
извършените в предаването неправомерни действия и носят гаранционно
обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД във вр.чл.62 ал.3 и чл.64 , чл.90а от ЗАПСП . От предаването ищецът претърпял големи болки и страдания , бил обиден ,
похабил много нерви и изпитал силни негативни емоции. Непознати хора му се
обаждали по телефона и го тормозели и подигравали . Пострадало доброто му име в
обществото .
Ответникът „Г.Ф.“ ООД *** ЕИК********оспорва
иска като счита , че не е легитимиран ответник , а такъв е „Нова телевизия“
чрез дружеството „Н.Б.Г.“ АД . Признава , че е продуцент на процесното
предаване , но липсват противоправни действия , на лица на които е възложил
работа . Рубриката „Като две капки боза“ е в хумористично-пародийна стилистика
и в нея има шеговити коментари за обективна прилика във външността на ищеца и Х.
Х. . Не са налице обидни квалификации , които да засегнат честта и
достойнството на ищеца и А.Т. не е описан в негативна светлина като симпатизант
на нацистката идеология . Акцентът е върху визуалната прилика с Х. и върху промяна на политическите
възгледи на Т. , като не се набеждава Т. , че е нацист или че е извършил
престъпления . Ищецът е политик и срещу него границите на допустимата критика
са по-широки , особено в случаите на публични изявления , които предизвикват
полемика и критика . В случая ищецът издал книгата „Ш.. Б. , Р. ,Ц.и другите“ ,
а впоследствие станал депутат от ПП „ГЕРБ“ / именно партията на „Б.“-Б. Б. и „Ц.“
- Ц.Ц./. Като цяло жанрът на предаването е пародиен с елементи на гротеска и е
нормално публични личности и политици да са негови „обекти“. В Интернет от 2014
г ищецът е сравняван с Х. , а опитите да се съди журналист за пародии и
гротески е равнозначно на цензура . Самият ищец имал доста цветист език ,
противоречиви и спорни изказвания в медии и в Интернет .
Ответникът Ю.Б.Х. оспорва иска като
счита , че не е легитимиран ответник , защото не е продуцент на „Господари на
ефира“ и не е възложил на работа по чл.49 ЗЗД , а само съдружник в „Г.Ф.“ ООД .
Ю.Б.Х. не е осъществявал оперативно ръководство при изготвяне на конкретното предаване
, както и принципно не осъществява такъв .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя диск с процесното предаване
, който му е предоставен от „Н.Б.Г.“ АД /“Нова телевизия“/ с писмо от
12.07.2017 г .
Според писмо от 10.07.2017 г на „Н.Б.Г.“
АД предаването „Господари на ефира“ е външна продукция , която е създадена от „Г.Ф.“
ООД *** ЕИК********.
Ответникът Ю.Б.Х. представя договор от
26.07.2012 г между „Н.Б.Г.“ АД и „Г.Ф.“ ООД за създаване и излъчване на
телевизионното предаване „Господари на ефира“ и анекс №6 към него от 21.06.2017
г .
Ответникът Ю.Б.Х. представя извлечение
от Апис-фирмено досие , според което е собственик на 37 % от капитала на „Г.Ф.“
ООД .
Ответникът Ю.Б.Х. представя копие от
трудови договори от 30.08.2012 г на Я.В.Д., Ю.Р.ов Г. , И.Ц.Р., И.К.М., О.К.Н.
и М.Е.М.като сценаристи в „Г.Ф.“ ООД .
Ответникът Ю.Б.Х. представя копие от
решение от 06.12.2007 г по гр.д.№214/05 г на СГС , ТО , 8 състав ; в което е
прието , че не е продуцент на предаването .
Ответникът „Г.Ф.“ ООД представя разпечатки
от статии в интернет в afera.bg и www.bnews.bg , в които читатели коментират прилика между ищеца и Х.
през 2014 г и май 2017 г .
Ответникът „Г.Ф.“ ООД представя
разпечатки от статии в интернет в aig-humanus.blogspot.bg , retro.bg и други
относно дейността на ищеца като депутат и как вече не пишел книги срещу Б. Б. ,
а го хвалел и защитавал .
Ответникът „Г.Ф.“ ООД представя
разпечатки от изказвания на ищеца , в които е ползван цветист език
напр.“имаме апендикс начело на президентската администрация“ , „комунягите вият
като карпатски мастии“ , „да се умиротворява БСП е все едно да храниш крокодил“
. Приложени са и стенограми от изказвания на ищеца в Народното събрание , в
които се използва цветист и полемичен език .
Ищецът представя разпечатки от статии в
интернет , в които ответникът Ю.Б.Х. е
представен като продуцент на предаването „Господари на ефира“ .
В о.с.з на 30.01.2018 г ответникът Ю.Б.Х.
дава обяснения , че не е виждал или чувал ищецът да афишира афинитет към
нацистките лидери и нацистката идеология . Х. твърди , че не е контролирал
процеса на изготвяне на предаването , не го е гледал предварително и не е негов
продуцент. Х. твърди , че е само съдружник в другия ответник , нещо като
почетен продуцент и създател на предаването . Екипът на предаването е
редакционно самостоятелен и са отделните епизоди отговарят сценаристите .
Според разпитания пред съда свидетел И.М./приятел
и колега на ищеца/ , същият е гледал процесното предаване в деня на излъчването
му , а после и в интернет . Ищецът бил възмутен и според него предаването било
грозна подигравка и унижение . В този
момент ищецът бил активен политик /може би депутат/. Много приятели на А.Т.
гледали предаването и изразили възмущение , защото хуморът не бил уместен .
Ищецът бил афектиран един-два месеца , непрекъснато споменавал предаването и
заявявал , че ще търси справедливост . Ищецът завел и други дела срещу
представители на опозицията /БСП/ , тъй като го обвинявали в симпатии към
фашизма .
Според разпитания пред съда свидетел С.С./приятел
и колега на ищеца/ същият не е гледал първото излъчване на процесното предаване
. На сутринта му позвънил ищеца , който казал развълнувано и притеснено – „Видя
ли снощи какво ме направиха … сравниха ме с нацист , с фашистки престъпник “.
Ищецът не намирал нищо хумористично в предаването , а бил обиден и угнетен.
Гаврата продължила и в интернет около месец и половина .
Според разпитания пред съда свидетел Ю.Г.
/сценарист на трудов договор при ответника „Г.Ф.“ ООД / , същият е сценарист на
предаването „Господари на ефира“ . Рубриката „Като две капки боза“ е за
двойници по чисто визуална прилика като се цели комедиен ефект и забавление . Ю.Х.
е продуцент и началник , но не ръководи
творческата част . Самата процесна рубрика се подготвила от сценариста Д. .
Според разпитания пред съда свидетел Я.Д./сценарист
на трудов договор при ответника „Г.Ф.“
ООД / , същият е главен сценарист на предаването „Господари на ефира“ .
Хрумването за процесната рубрика „Като две капки боза“ било по зрителски сигнал
, текстът се подготвил от сценариста Д. , а Ю.Х. не участвал . Не е смешно
избиването на 6 милиона евреи .
В о.с.з на 30.01.2018 г е извършен оглед
на процесната рубрика „Като две капки боза“
и текстът и описание на случващото се в рубриката е възпроизведен в съдебния
протокол .
Според разпитания пред съда свидетел Д.Г.
, същият изготвил сценария за процесната рубрика и идеи за монтажа, а монтажът
се правел от други лица . Според Г. рубриката е за визуална прилика , не че
ищецът е нацист .Д. Х. не е контролирал съдържанието на процесната рубрика .
Ответниците представят данни , че ищецът
води дела за обиди и клевети срещу други участници в политическия живот в България
.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД
трябва да се установи , че е налице противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на лице , на което ответникът е възложил определена
работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия причинител при
или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят е солидарно
отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения , но не на лично
основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или
бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по повод на която
са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна
по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на
работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума
на обезщетението. Противоправното деяние на посоченото лице , вредата и причинната
връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай . При доказване
на другите предпоставки вината на прекия причинител се предполага до доказване
на противното.
В случая в тежест на ищеца е да докаже ,
че процесната рубрика /респ.публикацията
й впоследствие в интернет / е неправомерно действие , в причинна
връзка , с което са възникнали неимуществени вреди /болки и
страдания/. На пълно доказване подлежи фактът , че ответниците са възложители
на предаването респ. всички обстоятелства във връзка с размера на вредите – че
ищецът е приел тежко публикацията в посочената рубрика , че се е почувствал
унизен и обиден , че се подронил авторитета му и пр. При доказване на другите
предпоставки вината се предполага до доказване на противното .
Съдът счита следното . Свободата на изразяване
на мнение е изключена в случаите, при които според чл.39 ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да
разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки
за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността
(т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност .
Според
съда в разглеждания случай липсва противоправно поведение спрямо ищеца при излъчване на рубриката „Като две капки боза“ в епизод
№205 на предаването „Господари на ефира“ на 29.06.2017 г респ.при публикуване
на рубриката в интернет .Съгласно трайната практика на ВКС - решение №129 от 29.06.2015 г по гр.д.
№7040/2014 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение №85 от 23.03.2012 г по гр.д.№1486/11 г
на ВКС , IV ГО и решение №110 от
25.05.2017 г по гр.д.№2808/16 г на ВКС , IV ГО следва да се прави разлика
между частно лице и лице, действащо в публичен контекст - докато първият
може да претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен
живот, то същото не важи в такава степен за публичните фигури , по отношение на
които границите на допустимата критика са по-широки . Политиците
следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят повече укори ,
дори такива на границата или отвъд добрия тон като представяне и изразни
средства.
Свободата на
изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи,
които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални
, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни,
шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно
стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на
ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко
конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и
необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата
и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на
политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително
по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат .
Настоящият съд
счита , че процесната рубрика „Като две капки боза“ на телевизионното предаване
„Господари на ефира“ не надхвърля границите на допустимото внимание и
критика към ищеца , който по време на излъчването е политик - депутат от
управляващото мнозинство . Преди всичко , както посочва св. Ю.Г. и е
видно от заглавието и текста на рубриката , основната цел на публикацията е да
намира неочаквана визуална прилика , а с това и комедиен ефект и
забавление . Противно на твърденията на ищеца в предаването липсват злоумишлени
твърдения , че А.Т. е нацист или фашист . Критикува се външния вид на Т. – че
си е докарал „мустаче“ , което /заедно с други сходства в лицето/ го правело да
прилича на Х. Х. . Критиката на външния вид е напълно допустима по отношение на
водещ политик , особено такъв от управляващото мнозинство . Предавания , които
критикуват стил на обличане , прически и начин на говорене на политици и
общественици са рутинна медийна практика в целия цивилизован свят .
На следващо
място , абсолютно правомерна и допустима в едно демократично общество е
критиката срещу политически действия на ищеца – непрекъснато носене
/“размахване“/ на документи в
телевизионни студия и рязка промяна в политическите пристрастия . Обществено
значима , макар и с хумористични похвати , е критиката срещу претърпян от ищеца
„катарзис“ – че след публикуване на критична към Б. /Б. Б./ иЦ./Ц.Ц./ книга „Ш.
–Б., Р. и Ц.“ ищецът става депутат от партията „ГЕРБ“ на тези две лица . За излагане
на подобни - неоспорени от ищеца факти -
е пълен абсурд да се търси каквато и да е отговорност .
Визуалното
сравняване на ищеца с Х. Х. не е лишено от известен шокиращ ефект , но
това е вътрешно присъщо на всяка пародия или карикатура . Видно от приложената
книга „Ш.…“ и от стенограми в Народното събрание самият ищец също има доста
цветист език , който на моменти е на границата на приемливото .
Както се
посочи , европейските и световните стандарти на свободата на изразяване включват
възможности за такива изразни средства , още повече срещу политик в едно
хумористично предаване . В демократичното общество е недопустимо да се налага
цензура и да се преследват доказали се през вековете жанрове като карикатурата
и пародията. Едва ли има политик на когото да е приятно да бъде окарикатуряван
и пародиран , но в съвременното общество това се приема за допустимо и полезно като
форма на дебат и част от демократичния процес .
Извън целите и задачите на съда е да
дава оценка на художествените похвати на авторите на процесната рубрика . Дори да е
проявен /по твърдения на ищеца/ лош вкус
или несръчност при сравнения на ищеца с нацистки престъпник , то от това не следва , че трябва да се
преследва хумористично предаване и да му се налагат „рамки“ с кого и как да се
шегува и как да пародира . Да се приеме друго е равнозначно на цензура , което
е несъвместимо с демокрацията и свободата на словото .
При задълбочен
анализ на процесната рубрика прави впечатление , че авторите на предаването остро
критикуват и осмиват , но не обиждат и не клеветят самоцелно ищеца . Например
, в предаването допустимо и обосновано се критикуват /чрез съответни цитати/ изказвания
на А.Т. , с които той защитава министър-председателя Б. Б. , след като преди
това в книгата „Ш.…“ го е обрисувал като „криптокомунист“ , част от
ъндърграунда и от „Ш.та“ – „група хора , обединени от престъпни цели“ . Право на всеки български гражданин е да
изрази мнение и да се съгласи или да не се съгласи с критики срещу определен политик
, включително ищеца или министър-председателя Б. Б. .
В рубриката липсват
твърдения , че ищецът е фашист , а „фашистката тематика“ е по-скоро фон и художествено
средство да се критикуват противоречиви /според рубриката/ политически прояви на ищеца . Прави
впечатление , че ищецът се въздържа да коментира действителното съдържание
на предаването – сериозна критика за необяснима и рязка промяна в
отношението му към „Ш.та ГЕРБ“ . Вместо това ищецът се съсредоточава върху несъщественото
в рубриката т.нар.„фашистка тематика“
, като очевидно така се търси „отмъщение“ за иначе допустимата критика ,
на която е бил подложен .
Съдът счита ,
че по никакъв начин не са прекрачени допустимите граници на свободата на
словото и на правото на свободно изразяване на идеи и възгледи според
стандартите в практиката на ВКС и ЕСЗПЧ . Само на това основание – липса на
неправомерни действия на авторите на рубриката - исковете са неоснователни . Ирелевантни са установените от свидетелите
Стоянов и Маев болки и страдания на ищеца , а и техните свидетелски показания
изглеждат преувеличени и недостоверни .
Отделно , по
делото не се доказа ответникът Ю.Б.Х. да е „възложител“ на работата /изготвяне
и излъчване на предаването/ , при която по твърдения на ищеца са настъпили неимуществени
вреди . Според решение №63 от 01.03.2016 г по гр.д.№4885/15 г на ВКС ,
IV ГО възложител
по чл.49 ЗЗД е този , който извлича полза от дадена работа , като тежестта на
доказване на възлагането на работата пада върху ищеца . В случая независимо дори
Х. да е „продуцент“ , „почетен продуцент“ или началник на сценаристите и екипа
на предаването , ползите от предаването настъпват пряко не в неговото имущество
, а в имуществото на другия ответник – юридическото лице „Г.Ф.“ ООД. Само това
юридическо лице има договор за излъчване срещу заплащане с „Н.Б.Г.“ АД /“Нова
телевизия“/ и възложител на работата по рубриката може да бъде само това
юридическо лице , а не и Х. като физическо лице. Дори да бяха доказани неправомерни действия от
авторите на рубриката , само на това основание – липса на материално-правна
легитимация като ответник – искът срещу ответника Х. би бил неоснователен .
Налага се изводът , че исковете са неоснователни
и трябва да бъдат отхвърлени . С оглед изхода на спора в тежест на ищеца са
деловодните разноски на ответниците в размер на по 2400 лева /с ДДС/ .
Адвокатското възнаграждение на „Г.Ф.“ ООД над 2400 лева до 3600 лева /с ДДС/
съдът счита за прекомерно .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Д.Т. ЕГН ********** от гр.София да се
осъдят „Г.Ф.“ ООД *** ЕИК********и Ю.Б.Х. ЕГН ********** *** да му заплатят на
основание чл.49 ЗЗД суми от по 25 001 лева обезщетения за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от публикуване /излъчване/ на рубриката
„Като две капки боза“ в епизод №205 на предаването „Господари на ефира“ на
29.06.2017 г и след тази дата в интернет на шокиращи издевателства , унизителни
и позорящи снимки , архивни кадри и видеомонтажи и дикторски текстове , според
които Т. е двойник и е „като две капки боза“ на райхфюрера от СС Х. Х. ; ведно
със законната лихва от 29.06.2017 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА на А.Д.Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Г.Ф.“
ООД *** ЕИК********сумата от 2400 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА на А.Д.Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Ю.Б.Х.
ЕГН ********** *** сумата от 2400 лева деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :