Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 1 408.... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по постъпила въззивна жалба от Е.В.Р., с която оспорва решение № 94 728 от 18.04.2017 год.,
постановено по гр.дело № 62 639/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 113 състав. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила. В тази връзка
твърди, че съдът неправилно е приел за доказано наличието на имуществена вреда.
В подкрепа на твърденията си инвокира доводи, че
съдът неправилно не е обсъдил цялото заключение на ССЕ. Твърди, че на нея не са
и поверяване парични средства налични. Твърди, че съдът не се е съобразил със събраните
по делото доказателства, вкл. и представените РКО. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното, като
вместо него постанови ново, с което да се отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата „С.и С.к.“ ООД оспорва същата, като твърди, че постановеното решение
е правилно и законосъобразно, поради което моли същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът след като се съобрази с
доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваното решение № 94 728 от 18.04.2017 год., постановено по гр.дело № 62
639/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 113
състав, съдът е осъдил Е.В.Р. да заплати на „С.и С.к.“ ЕООД, на основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 36 176.62 лв., представляваща сборът от
имуществени вреди по установени липси, ведно със законна лихва върху сумата от
подаване на исковата молба - 08.09.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ сумата от 11 054.25 лв. законната лихва за периода от
05.09.2012 г. до 05.09.2015 г.; осъдил е Е.В.Р. да заплати на „С.и С.к.“ ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 3 920.23 лв., представляваща разноски
по делото пред СРС.
Не се спори между
страните, а се установява и от представения по делото договор за управление,
сключен на 28.02.2008 г., че ответницата е приела да управлява и да
представлява „С.и С.к.“ ЕООД за неопределен срок.
Не се спори между
страните, а се установява и от представения по делото трудов договор сключен на
30.01.2009 г., че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „главен счетоводител” при
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.
Не се спори, а се
установява и от представената молба от ответницата от 07.09.2010 г., че същата
е заявила желанието си за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 325, т.1 от КТ считано от 15.09.2010 г.
Не се спори, а се
установява и от заповед № 20/14.09.2010 г. на управителя на ищеца, че трудовото
правоотношение с ответницата е прекратено на основание чл. 325, т.1 от КТ
считано от 15.09.2010 г.
От представения по делото
приемо-предавателен протокол съставен на 07.09.2010
г. се установява, че на 07.09.2010 г. ответницата е предала наличност в касата
в размер на 523.80 лв.
В показанията си
свидетеля С.В.С.(едноличен собственик на капитала на ищеца твърди, че през
различни периоди от време ответницата е била управител на дружеството, както и
на „С.и С.С.“ ЕООД, и „С.Е.” ЕООД. Свидетелства, че
след като ответницата била освободена от длъжността „управител” в ищцовото дружество били съставени протоколи за предаване на
съхраняваните от нея документи, като след като в последствие свидетелят се
запознал с предадените документи, установил несъотвествия
както с касата, така и с данните от счетоводните книги, които водила
ответницата.
В показанията си разпитаната
по делото свидетелка С.Н.К.(бивш служител на ищеца) твърди, че свидетелката е
получавала трудовото си възнаграждение на две части - една част по банков път и
една част и била изплащана от ответницата в брой срещу подпис, за което били
съставяни разходни касови ордери. Свидетелства, че за периода от м. 10.2008 г.
до м. 10.2010 м., през който е заемала длъжността „счетоводител” при ищеца,
само ответницата е имала достъп до касата на дружеството.
От представените 81 броя
разходни касови ордери (РКО), съставени от ответницата се установява, че е
изплащала посочените в представените РКО суми за заплати, както и че по време
на работата й в ищцовото дружество не е имало
назначен „касиер”. В проведеното на 30.11.2016 г. открито съдебно заседание
ответницата излага твърдения, че в по-голяма част от представените по делото от
нея РКО, е дописвала в последствие част от наименованието на ищцовото дружество, а именно „К..”, като имало случаи, в
които след получаване на сумата е дописвала наименованието на фирмата.
От заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-графологична
експертиза, се установява, че ръкописният текст „С.и С.” и ръкописният текст „К.
ЕООД” в графа „организация” на 14 бр. от представените РКО, подробно посочени в
заключението, са изпълнени с една и съща по физико-оптични свойства синя химикалена паста. Установява се и, че ръкописният текст „С.и
С.” и ръкописният текст „К. ЕООД” в графа „организация” на 67 бр. от
представените РКО, подробно посочени в заключението, не са изпълнени с една и
съща по физико-оптични свойства синя химикалена паста.
В заключението си вещото
лице от ССчЕ се установява, че касовата наличност в ищцовото дружество в началото на деня на 07.09.2010 г. е 37
224.22 лв., за деня няма осчетоводени приходи и разходи със счетоводни
документи, като след направените счетоводни записвания касовата наличност по
счетоводни данни по сметка 501 „Каса” е в размер на 491.80 лв. Вещото лице
твърди, че на експертизата не е представен акт за касова наличност към датата
на приемане на касата, подписан от ответницата. Касовата наличност по
счетоводни данни от хронологията на сметка 501 „Каса” към 24.11.2008 г. е в
размер на 12 690.96 лв., а към 14.06.2010 г. е в размер на 23 468.24 лв. За
периода от 28.02.2008 г. до 23.09.2010 г. няма данни за проведени в ищцовото дружество ревизии и осчетоводени разлики съгласно
Закона за счетоводството. Установява се и, че ответницата е изтеглила от банка
сума в общ размер от 11 779.09 лв., която е осчетоводена като приход на каса.
Средствата в размер на 37 491.00 лв., изплащани от ответницата по представените
РКО, не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, респективно не са отразени в
сметка 501 „Каса”. Вещото лице е посочило, че доколкото представените от
ответницата РКО не са отразени в сметка 501 „Каса” и същите ордери не са
описани като разход в касовата книга и сумата от 37 491.00 лв. не е била
налична в касата на дружеството по счетоводни данни, това дава основание да се
направи извод, че в ищцовото дружество ежемесечно е
имало недокументирани приходи, които са формирали достатъчна наличност на
парични средства, за да се изплащат сумите за работни заплати, аванси и
стипендии, описани в приложените РКО. При извършената проверка на изплатените и
осчетоводени заплати на служителите на дружеството за периода от 01.03.2008 г.
до 30.09.2010 г. вещото лице е констатирало, че в брой са получавали заплатите
си само двама служители.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулатевното обективно съединяване искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалното обективно съединяване с искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 94 728 от 18.04.2017 год., постановено по гр.дело № 62 639/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 113 състав, съдът е осъдил Е.В.Р. да заплати на „С.и С.к.“ ЕООД, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 36 176.62 лв., представляваща сборът от имуществени вреди по установени липси, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 08.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ сумата от 11 054.25 лв. законната лихва за периода от 05.09.2012 г. до 05.09.2015 г.; осъдил е Е.В.Р. да заплати на „С.и С.к.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 3 920.23 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения за неправилно и едностранчиво възприемане на изводите на ССЕ. В тази връзка твърди, че липсва основание (първичен счетоводен документ) за задължаване на ответницата, не е налице вреда, както и съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява утвърдения начин на работа и изплащане на възнагражденията на служителите.
По реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят има право да претендира обезщетение за причинената му вреда, когато вредата произхожда от липса, причинена от работник или служител, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности-отговорност на т. нар. отчетници. Отговорността на отчетниците за вреди от липса по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се погасява със специална, удължена 10-годишна давност, чийто начален момент е денят на причиняване на вредата съгласно чл. 207, ал. 3 КТ.
Работникът или служителят, заемащ длъжност, в чиято длъжностна характеристика не са включени специфичните отчетнически функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности не носи отговорност за липса по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е работила по трудов договор при ищеца, като главен счетоводител и е отговаряла за спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на имуществените и парични операции, като това обстоятелство се установява от приложените по делото от самия ищец писмени доказателства. От трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения се установява, длъжността, на която е работила, а от връчената длъжностна характеристика се установят конкретните трудови функции, които ответницата е приела да изпълнява в дружеството. Тя е имала задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности само по отношение на поверните й парични средства. Трудовата и функция за упражняване на контрол върху други работници или служители с отчетнически функции не може да обоснове извод за отговорност за липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. По делото липсват твърдения, че тя е извършила умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че ответницата като главен счетоводител не носи пълна имуществена отговорност за причинени вреди по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Представените от ищеца доказателства (допълнително споразумение и длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“), не могат да обосноват извод, че същата е имала отчетническа функция, тъй като същите за период преди подписването на трудов договор за длъжността „главен счетоводител“. И не на последно място, видно от заключението на ССЕ липсват доказателства за съставен акт за касова наличност, нито доказателства за постъпването на процесната сума в касата. Липсва и РКО, като първичен счетоводен документ, с които е осчетоводена операцията, при която сумата е вписана като такива за задължения на „подотчетни лица“.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
По отношение на предявените обективно съединени, при условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД съдът намира, че производството по тях следва да се отдели с оглед родовата им подсъдност. Задължение на съда, разглеждащ евентуално съединени искове е да се произнесе по същите само, в случаите, когато отхвърли главните такива. В първоинстанционното производство съдът не е разгледал предявените евентуално съединени искове, с оглед уважаването на главните такива. Съгласно нормата на чл.103, вр.чл.104, т.4 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела и трудовите спорове независимо от тяхната цена. В случаите обаче, когато е предявен иск с правно основание, то родовата подсъдност се определя по правилата на чл.104, т.4 от ГПК. С оглед цената на главния, евентуално съединен иск, настоящият съдебен състав намира, че по него следва да се произнесе Софийски градски съд, като първа инстанция. Ето защо следва да се постанови определение, с което производството по евентуално съединените искове се отдели в ново такова, като делото се изпрати на Председателя на Софийски градски съд за определяне на докладчик. В противен случай, произнасянето от настоящия състав по евентуално съединените искове би лишило страните от възможността за въззивно обжалване, т.е. би направило производството двуинстанционно.
С оглед изхода на спора съдът намира, че разноски се дължат на въззивника. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 944.60 лв., представляваща размера на внесената държавна такса.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 94 728 от
18.04.2017 год., постановено по гр.дело № 62 639/2015 год. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 113 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.и С.к.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** - адв. П.С. срещу Е.В.Р., ЕГН **********,***, офис №5 - адв. К.Г. обективно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за сумата от 36 176.62 лв., представляваща сборът от имуществени вреди по установени липси, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 08.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ сумата от 11 054.25 лв. законната лихва за периода от 05.09.2012 г. до 05.09.2015 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
С.и С.К..“ ЕООД, ЕИК **********, със съдебен адрес:*** - адв.
П.С. да
заплати на Е.В.Р., ЕГН **********,***, офис №5 - адв. К.Г. сумата от 944.60
(деветстотин четиридесет и четири лв. и шестдесет ст.) лв., на основание чл.78
от ГПК.
РАЗДЕЛЯ ПРОИЗВОДСТВОТО по предявените обективно съединени, при условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Да се изпрати копие от исковата молба и приложените доказателства на Председателя на Софийски градски съд за образуване на производство по предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:
1.
2.