№ 197
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. И.а
като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело №
20224430106714 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от Б. А. Т. ЕГН **********, действаща лично и в
качеството си на майка и законен представител на К.К.К. ЕГН ********** и
Н.К.К. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес в град *** за
постановяване на мерки за защита срещу М. Р. К. ЕГН ********** с адрес в
село ***
Твърди се в молбата, че с ответникът имат връзка, както и, че
същият на 06.12.2022 г. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея в
присъствието на децата й, изразяващ се в това, че я е обиждал и ги държал
будни доста дълго, а впоследствие извършил и сексуално насилие върху нея.
В нарочна писмена молба молителката сочи, че ответникът има съпруга,
с която не е разведен. Твърди, че от август почти през цялото време е при нея,
както денем, така и нощем. Счита, че е налице съпружеско съжителство,
включващо чистене, готвене, пране и съпружески задължения.
Съдът, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и
след последваща служебна проверка относно допустимостта на молбата
намира същата за недопустима, като съображенията за това са следните:
В чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие ЗЗДН) са посочени
изчерпателно лицата, срещу които пострадалото лице може да търси защита
от упражнено спрямо него домашно насилие. В настоящия случай,
молителката твърди, че е осъществено спрямо нея домашно насилие от лице,
с което е било във фактическо съпружеско съжителство – хипотезата на чл. 3,
1
т. 2 от ЗЗДН.
В закона липсва легална дефиниция на института на фактическото
съпружеско съжителство, но съдържанието му се извлича на първо място от
житейската практика, а след това казуистично от съдебната практика
/ПП№5/1969г./ и от различните нормативни актове.
Съдът счита, че Фактическото съпружество съжителство е интимен съюз
между мъж и жена, възникнало по обща воля, в отношения на взаимност,
фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството .
Става въпрос за отношения на взаимност, обща грижа за семейството и
децата, споделяне на разходите (но без правно задължение за това).
Съжителстващите на семейни начала демонстрират пред обществото и
околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи
грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за
бъдещото си. Под термина „съпружеско” се разбира, съжителство, което се
осъществява между съпрузите в брака, но без то да е свързано с правните
последици на брака. На практика лицата се отнасят едно към друго като към
съпрузи, макар и от юридическа гледна точка да не са такива.
В настоящия случай, от разпита на свидетелите по делото и обясненията
на молителката, не се установява наличието на горните белези, характерни за
фактическото съпружеско съжителство.
Съдът формира своите фактически констатации главно както на
обясненията на молителката, разговора, който е провела с „Център 112“, така
и от показанията на свидетеля Р.Т. – брат на молителката, който с оглед
роднинската му връзка и близките му отношения с нея, е запознат най-пълно
с личните отношения между страните по делото, поради което неговите
показания следва да бъдат кредитирани изцяло. От показанията на св. Т. се
установява, че е възприемал ответника като приятел на сестра си, както и, че
същите не са живели заедно, макар да я е посещавал всеки ден.
От позвъняването на молителката на „Център 112“ и при разговора с
диспечера и зададените към нея въпроси относно това какъв й е М. К. същата
заявява: „ Ами какъв се пада, никакъв не е…“, „Отношенията ми, не живея с
него, просто ме притеснява от доста време“, „Да бивш приятел ми е“.
В обясненията си пред съда молителката сочи, че с ответника са били
заедно по цял ден и оставал да спи при нея. Обяснява, че идвал сутрин,
2
оставал през деня, като си тръгвал към 18,15 часа, за да прибере жена си от
работа, после се връщал и стоял почти цяла нощ. Разказва, че не са имали
общи средства, като тя сама се е грижела за децата си. За процесната дата
сочи, че майка й, й задала въпрос дали ответникът ще дойде на тържеството
за РД на дъщеря й, а тя отговорила, че не знае. Твърди, че не искала той да
остава на РД, тъй като „не бил от най- близките й“. Излага и, че „не била
съгласна той да остава в къщи“.
Предвид установените по-горе факти, пребиваването на ответника при
ищцата през деня и „почти цяла нощ“ не са достатъчни, за да се формира в
съда сигурно убеждение, че страните са изградили такава физическа,
психическа и емоционална връзка, която е характерна за съжителстващите в
граждански брак съпруг и съпруга, още повече че ответникът се намира в
граждански брак и живее със съпругата и децата си в общо домакинство.
Горното изключва квалифицирането на съжителството на страните като
съпружеско, от което следва, че това фактическо състояние не попада
предметния обхват на ЗЗДН. Действията на ответника, макар и неморални и
укорими, не подлежат на санкция по реда на ЗЗДН. Производството е
недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, както по отношение на
молителката Т., така и по отношение на нейните деца К.К.К. ЕГН **********
и Н.К.К. ЕГН **********, доколкото същите ще имат право на защита по
ЗЗДН, ако тяхната майка се намира във фактическото съпружество
съжителство с ответника, факт който съдът намира за недоказан.
След влизане в сила на настоящето определение делото да се докладва за
произнасяне по издадената заповед за незабавна защита. Съдът намира, че
следва да отбележи, че същата има действие до отмяната й с изричен акт на
съда.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
молителката може да поиска съдействие и защита от прокуратурата и от
органите на полицията, но не и по реда на този закон
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. №
3
6714 по описа на съда за 2022 г., по депозирана молба от Б. А. Т. ЕГН
**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на К.К.К. ЕГН ********** и Н.К.К. ЕГН ********** и тримата
с постоянен адрес в град *** за постановяване на мерки за защита срещу М.
Р. К. ЕГН ********** с адрес в село ***по ЗЗДН, като НЕДОПУСТИМО и
ВРЪЩА молбата на молителя.
Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
След влизане в сила на настоящето определение делото да се докладва
за произнасяне по издадената заповед за незабавна защита.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4