№ 618
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500406 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Марла“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Арх. Георги Ганев“ №37, вх.Б, ет.7, срещу решение
№261306/19.11.2020г., постановено по гр.д. № 20718/2019 г. на ВРС, в частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на „Мустанг 2015“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл.204, сумата от 2160 лева, представляваща възнаграждения за
периода от 01.07.2018г. до 16.10.2018г., дължими по договор за счетоводно-
консултантско обслужване от 16.05.2018г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 253.20 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 21.10.2018г. до 16.12.2019г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение с
твърдения, че доказаните с писмени доказателства плащания следва да бъдат
отнесени към най-старите задължения до м.08.2018г., а останалите извършени
в брой плащания са допустими за установяване със свидетелски показания,
1
доколкото страните не са предвидили форма за доказване, поради което счита
за процесуално нарушение недопускането им от първостепенния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на обжалваното решението. Счита платената част от
задълженията по договора за доказана от ССЕ до размер от 1840 лева, а
погасяването на разликата от 2160 лева не подлежи на установяване със
свидетели, тъй като в отношенията между търговци всички плащания следва
да се осчетоводяват надлежно.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС са предявени от „Мустанг 2015“ ЕООД срещу „Марла“
ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 2276.20 лева, представляваща
възнаграждения за периода от 01.07.2018г. до 20.10.2018г. по договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 16.05.2018г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 267.47 лв. обезщетение за
забава за периода от 21.10.2018г. до 16.12.2019г.
Ищецът поддържа, че се явява изправна страна по сключения с
ответника договор за счетоводно-консултантско обслужване, като е
изпълнявал задълженията си по договора до 20.10.2018г. Ответното
дружество изплатило задълженията си за м. май и юни 2018г. и частично за м.
юли 2018г. до размер от 640 лева. Договорът е прекратен считано от
20.10.2018г. на основание чл.7, ал.1 от същия с изпратено от ищеца на
20.08.2018г. писмено предизвестие. Претендира присъждане на дължимото за
периода 01.07.2018г. – 20.10.2018г. възнаграждение в уговорения размер от
800 лева месечно или общо 2276.20 лева, ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
твърди, че сключеният между страните договор за счетоводно-консултантско
обслужване има характера на договор за поръчка. Дейността по изпълнение
на възложените от ответника поръчки, а именно комплексно счетоводно и
2
данъчно обслужване на дружества, посoчени от възложителя, се с извършвала
лично от управителката на ищцовото дружество в офиса на ответника заедно
с други наети на работа лица. Оперативната дейност по подаване на
документи, изготвяне на справки, декларации и др., подаването им към
компетентните органи се извършвало от възложителя, въз основа на
делегирани такива права към него от клиентите, които обслужва, тъй като
ищецът не бил упълномощаван от дружествата, които са обслужвани от
ответника. Оспорва получаването на предизвестие за прекратяване на
договора. Ищецът преустановил работа на 16.10.2018г. без да уведоми
ответника. Въпреки това ответното дружество изплатило изцяло дължимото
възнаграждение, като за плащанията по фактури №6/08.06.2018г.,
№7/26.09.2018г. и № 8/17.10.2018г. в общ размер на 1840 лева са издадени
касови бонове, а останалите плащания са извършени в брой на управителката
на ищцовото дружество, без да са издадени фактури и касови бонове.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая същите се свеждат
до твърдения за погасяване на вземанията чрез плащане, които не са
нововъведени и подлежат на разглеждане от въззивния съд.
По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за
3
изработка, по който е изправна страна, а в тежест на ответника – че е заплатил
уговореното възнаграждение.
По делото не е налице спор, а и от представения по делото препис от
документа, се установява, че на 16.05.2018г. между страните е сключен
писмен договор с предмет предоставяне на счетоводни услуги на клиенти на
поръчващия, срещу възнаграждение в размер на 800 лева месечно. Не е
налице спор и относно обстоятелството, че възложената работа е изпълнявана
от ищцовото дружество до 16.10.2018г., респективно, че резултатите от нея са
приети от поръчващия без възражения. Възражения за непълно или
некачествено изпълнение не са релевирани и в настоящото производство.
Дали договорът е бил прекратен в последващ момент, считано 20.10.2018г.,
както твърди ищецът, е ирелевантно, тъй като претенцията е за период, през
който договорът безспорно е бил действащ и изпълняван от ищеца. С оглед
изложеното в качеството му на изправна страна по договора на ищеца се
следва възнаграждение за периода от сключване на договора – 16.05.2018г.,
до последния ден от изпълнението му – 16.10.2018г. в уговорения размер от
800 лева месечно, или общо за периода 4000 лева.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на
ССЕ се установява, че по процесния договор са издадени от ищеца три
фактури, както следва: 6/08.06.2018г. на стойност 400 лева, 7/26.09.2018г. на
стойност 800 лева и 8/17.10.2018г. на стойност от 640 лева, които са
осчетоводени от ответника и заплатени от него в деня на издаването на
съответната фактура с представените касови бонове. Действително
индивидуализация на възнаграждението по период се съдържа единствено в
първата фактура, а именно 16.05.2018г. – 31.05.2018г., но не могат да бъдат
споделени доводите на въззивника, че плащанията са относими към месеците,
в които са направени. Това е така, тъй като издадените фактури са с поредни
номера, липсват данни за издадени междинни фактури за предходни периоди,
а данни за извършени други плащания не са установени в счетоводствата на
двете дружества. С оглед изложеното и при липсата на представени
доказателства ответникът да е упражнил правото си да посочи, кои
задължения погасява, съдът намира, че с платената сума от общо 1840 лева
следва да се извърши прихващане на изпълнението в поредността по чл.76,
ал.1 от ЗЗД, чрез отнасянето й към по-старите задължения за м.май и юни
4
2018г. и частично за м.юли 2018г. до размера от 640 лева. За разликата над
1840 лева до пълния дължим размер от 4000 лева липсват доказателства за
плащане. Доколкото попада в забранителната хипотеза на чл.164, ал.1, т.4 от
ГПК, погасяването на задължения, установени с писмен акт, следва да бъде
установено единствено с писмени доказателства, каквито по делото не са
представени.
Налага се изводът, че ответникът, в чиято тежест е било, не е
представил доказателства за престиране в уговорения срок на дължимото
възнаграждение за периода 01.07.2018г. до 16.10.2018г. в общ размер на 2160
лева (за м.юли – неплатен остатък от 160 лева, за м. август и септември – по
800 лева и за м. октомври – 400 лева за половин отработен месец), поради
което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от негова страна.
Поради неплащане на задълженията на посочения в чл.6 от договора
падеж – до края на следващия месец, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Същото е дължимо за всяко отделно
вземане от деня на забавата, но доколкото се претендира върху сборната
главница, считано от по-късен момент, искът се явява доказан по основание.
Изчислен за периода от 21.10.2018г. до 16.12.2019г. (деня преди предявяване
на иска), размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата от
2160 лева възлиза на 253.20 лева, изчислен с програмен продукт „Апис
Финанси“.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба
ответникът дължи и законна лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове до
посочените размери.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатен
5
адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261306/19.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 20718/2019 г. на ВРС, в частта, с която „Марла“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Арх. Георги Ганев“ №37, вх.Б,
ет.7, е осъдено да заплати на „Мустанг 2015“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл.204 сумата от 2160 лв., представляваща възнаграждение за периода от
01.07.2018г. до 16.10.2018г., дължимо по договор за счетоводно-
консултантско обслужване от 16.05.2018г., формирано както следва: за м.юли
2018г. – неплатен остатък от 160 лева, за м. август и септември 2018г. – по
800 лева и за м. октомври 2018г. – 400 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 253.20 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2018г. до
16.12.2019г., на основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Марла“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Арх. Георги Ганев“ №37, вх.Б, ет.7, да заплати на
„Мустанг 2015“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.204, сумата от 300 лева,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7