Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6220 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 18.02.2019 г. по гр.д. №45851/2018 г. на
Софийския районен съд, 79 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу Г.С.П. и Р.Г.П. осъдителни искове с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 73,07
лв. до пълния претендиран размер от 266,79 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб.
№258359 за периода 01.05.2014 г. – 11.07.2015 г., и за сумата от 60,91 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2015 г. – 21.06.2018 г., като
ищецът е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията за периода 01.05.2014
г. – 11.07.2015 г. са погасени по давност. Поддържа, че лихва за забава се
дължи от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон, за което са съставяни констативни протоколи на основание чл.593 ГПК. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
Г.С.П. и Р.Г.П. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответниците в частта, в която искът с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ е
уважен до посочения по-горе размер, поради което
решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Спорът в настоящето въззивно производство е
съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията за периода 01.05.2014 г. – 11.07.2015 г. са
погасени по давност, както и дали ответниците са изпаднали в забава в плащането
по отношение процесните вземания за топлинна енергия.
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
При новите Общи условия, влезли в сила
от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Вземанията за цената на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 11.07.2015 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на исковата молба – 12.07.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, като се позовава на фактура, издадена на
31.07.2015 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно и
граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че
вземанията за главница за посочения по-горе период са погасени по давност,
както правилно е приел и СРС.
Съгласно
чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са
заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства
за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което
не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой
момент.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемите на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от по 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42963/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №45851/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. С.К., адрес: ***, и адв. Н.И.,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от по 200,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.