Решение по дело №8120/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3465
Дата: 24 юли 2024 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20231110208120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3465
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20231110208120 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на О. П. М. срещу наказателно постановление (НП)
№23-4332-007185/21.04.2023 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3,
пр. I-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 2 000
(две хиляди лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП глоба в размер на 2 000 (две хиляди
лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалноправния и материалноправния
закон. Твърди се, че наложеното наказание не отговаря на извършеното
нарушение, тъй като се презумира „виновно“ нарушаване на ЗДвП и отказ по
смисъла на ЗДвП. Моли се да бъде спряно действието на Заповед за ПАМ
№23-4332-001755.
Жалбоподателят редовно призован се явява в едно от съдебните заседания
1
и поддържа жалбата си.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител, но са депозирани писмени бележки по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени доказателства:
На АП в екип Г. К., Й. Г. и Я. Г. бил подаден сигнал от ОДЦ-25 на 04.04.2023
г. около 22:50 ч. за лек автомобил *****, с ДК №*****, тъй като водача
управлява автомобила с отнето СУМПС, поради отказ по-рано същия ден да
бъде тестван за алкохол и наркотици.
На 04.04.2023 г. около 23:00 ч. жалбоподателят бил спрян в гр. София до
Петте кьошета, докато управлявал лек автомобил *****, с ДК №*****,
собственост на Т. Д. Я. от служители на АП в екип Г. К., Й. Г. и Я. Г..
Автомобилът се движел по бул. „Патриарх Евтимий“ с посока на движение от
бул. „Витоша“ към бул. „Скобелев“. Проверката е извършена на кръстовището
между бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Христо Ботев“. В автомобила
пътувала и свидетелката Я.. Тя се чувствала зле и повръщала. Полицаите
извикали линейка, като след преглед и по преценка на парамедика била
откарана в „Пирогов“. Същата престояла в триажна зала и била насочена за
друго лечебно заведение, поради липса на свободни легла в отделението по
коремна хирургия. В тази насока е отразеното в амбулаторния лист за преглед
от „Пирогов“ на 04.04.2023 г., в който се сочи, че при прием на чаша вино е
почувствала болка в епигастриума, повърнала еднократно кръвениста материя
с анамнеза за панкреатит.
При проверката служителите на полицията се обърнали чрез ОДЧ за
съдействие към органите на КАТ. На място около 23:35 ч. пристигнали
служители на О „ПП“-СДВР свидетелите С. и К. за оказване на съдействие за
проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на спрения водач –
жалбоподател. След като екипа на О „ПП“-СДВР дошъл установили, че
водачът е лишен с акт от правоуправление. Поканен бил да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с инв. № ARDM-0217 за
алкохол. Водачът отказал да бъде проверен за употреба на алкохол. Същият
бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Дрегер дъртчек 5000“, с
2
№ARMF – 0097 за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Водачът отказал проба. На водача бил издаден талон за изследване с фабричен
№086822 и стикери със същия номер да се яви във ВМА до 45 минути от
връчване на талона, което станало на 05.04.2023 г. в 00:01 ч. Същият не се
явил за даване биологични проби за изследване в кръвта и урината му на
алкохол и наркотични вещества и техни аналози.
Съставена била докладна записка от Я. Г. по случая.
На 04.04.2023 г. в 23:35 часа е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице А. Л. С. – мл.
автоконтрольор при СДВР, О „ПП“-СДВР, оправомощен въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да
осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по
този закон. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В същия
не е отразил възражения. Подал е писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Гергана Владимирова Борисова временно е
преназначена на длъжност началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О
„ПП“ при СДВР и като такава е встъпила на 29.10.2019 г.
Издадена била Заповед за ПАМ №1132/04.04.2023 г. на О. П. М. за временно
отнемане на СУМПС и Заповед за ПАМ №23-4332-001756/12.04.2023 г. на Т.
Д. Я., с която е прекратена регистрацията на ППС-то за срок до 6 месеца.
На 24.04.2023 г. е образувано ДП №228/ДПК-707/23 г. по описа на 04 РУ-
СДВР, пр. пр. №12972/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.343в,
ал.1 от НК.
На 04.04.2023 г. около 18:00 часа в гр. София на ул. „Крум Попов“
жалбоподателят бил отказал да бъде тестван от извиканата от АПГ-6 чрез ОДЧ
служители на КАТ, за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
3
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите С., Г., Т., К. и Я., дадени непосредствено пред съда в хода на
съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата: писмени и гласни,
които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни,
логични и непротиворечиви. Не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно, поради липса на противоречие помежду им.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
което е станало на 10.05.2023 г., а жалбата е подадена на 25.05.2023 г. чрез
административнонаказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставЯ.то им, намира че същите не страдат от
пороци, както и че НП е издадено от съответния компетентен орган,
оправомощен по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Обстоятелствено и
пълно са описани нарушенията, както и е налице идентичност в тяхното
словесно описание и правната им квалификация в АУАН и в НП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както по изложените в жалбата основания, така и след извършена проверка по
административно-наказателната преписка, окомплектована и изпратена в
съда.
По т.1 на оспореното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят като
водач на лек автомобил *****, с ДК №*****, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
4
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел
7510, с инв. № ARDM-0217 за алкохол. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона, като при
поискване бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. По
делото се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо
средство. Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на
алкохол в кръвта и въз основа на издадения му и връчен талон за медицинска
проверка, тъй като не се явил в насочено с талона, който му е бил връчен от
органите на КАТ, медицинско заведение.
Съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., бил в сила и действал към момента на деянието на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
На жалбоподателят са наложени кумулативните наказания, предвидени в
закона, чийто размер е фиксиран, а именно 24 месеца лишаване от право да
управлява МПС, както и глоба размер на 2000 лв. В случая административно-
наказващия орган е наложил съответните, предвидени в закона санкции за
този вид нарушение.
Като съдът счита, че с така определените по вид и размер административни
наказания, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради което наказателното постановление в тази му част като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
По т.2 на атакуваното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил *****, с ДК №*****, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер дъртчек 5000“, с
№ARMF – 0097 за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
5
Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на наркотични
вещества в кръвта и урината и въз основа на издадения му и връчен талон за
медицинска проверка, тъй като не се явил в насочено с талона, който му е бил
връчен от органите на КАТ, медицинско заведение. От субективна страна
деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията
на закона, като при поискване бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Това е изискване независимо от това дали
водача е управлявал след употреба на такива вещества и се осъществява по
преценка на контролните органи. В случая се установи, че исканата проверка
за тестване е с техническо средство.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., която разпоредба е действала към момента на деянието:
27.12.2022 г. на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
На жалбоподателя са наложени предвидените в закона наказания, чийто
размер е фиксиран, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В случая
административно-наказващия орган е наложил съответните, предвидени в
закона санкции за този вид нарушение, като са спазени разпоредбите на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че липсват доказателства, установяващи, че отказът на
водача да бъде тестван от контролните органи на О „ПП“-СДВР е поради
застрашаващи същия или пътничката в автомобила събития. Последната е
6
била откарана с линейка, повикана от полицейския екип, в болнично
заведение и водачът е могъл да съдейства на органите на реда като съгласно
изискванията на ЗДвП бъде тестван с техническите средства съответно за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни аналози,
респективно посети лечебното заведение към което е бил насочен за даване на
биологичен материал за изследване. В същия ден водачът за втори път отказва
да бъде тестван. Предвид което липсват данни, от които да се установи, че са
налице събития, които са препятствали водачът-жалбоподател да осъществи
исканите от служителите на О „ПП“-СДВР тествания с технически средства.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Относно особеното искане за спиране действието на Заповед за ПАМ №23-
4332-001755 компетентен по същото е АССГ, а не въззивния районен съд.
Налице и е произнасЯ. на АССГ по такова депозирано пред тях искане, видно
от системата на съда, а именно с определение №4939/09.06.2023 г. на Трето
отделение, 79 състав по д. №5482/2023 г. по описа на съда.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-4332-
007185/21.04.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА О. П. М., с ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на
7
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 80 (осемдесет
лева) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на О. П. М. срещу наказателно постановление (НП)
№23-4332-007185/21.04.2023 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3,
пр. I-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 2 000
(две хиляди лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП глоба в размер на 2 000 (две хиляди
лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалноправния и материалноправния
закон. Твърди се, че наложеното наказание не отговаря на извършеното
нарушение, тъй като се презумира „виновно“ нарушаване на ЗДвП и отказ по
смисъла на ЗДвП. Моли се да бъде спряно действието на Заповед за ПАМ
№23-4332-001755.
Жалбоподателят редовно призован се явява в едно от съдебните заседания
и поддържа жалбата си.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител, но са депозирани писмени бележки по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени доказателства:
На АП в екип Г. К., Й. Г. и Я. Г. бил подаден сигнал от ОДЦ-25 на 04.04.2023
г. около 22:50 ч. за лек автомобил *****, с ДК №*****, тъй като водача
управлява автомобила с отнето СУМПС, поради отказ по-рано същия ден да
бъде тестван за алкохол и наркотици.
На 04.04.2023 г. около 23:00 ч. жалбоподателят бил спрян в гр. София до
Петте кьошета, докато управлявал лек автомобил *****, с ДК №*****,
собственост на Т. Д. Я. от служители на АП в екип Г. К., Й. Г. и Я. Г..
Автомобилът се движел по бул. „Патриарх Евтимий“ с посока на движение от
бул. „Витоша“ към бул. „Скобелев“. Проверката е извършена на кръстовището
между бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Христо Ботев“. В автомобила
пътувала и свидетелката Я.. Тя се чувствала зле и повръщала. Полицаите
извикали линейка, като след преглед и по преценка на парамедика била
откарана в „Пирогов“. Същата престояла в триажна зала и била насочена за
друго лечебно заведение, поради липса на свободни легла в отделението по
коремна хирургия. В тази насока е отразеното в амбулаторния лист за преглед
от „Пирогов“ на 04.04.2023 г., в който се сочи, че при прием на чаша вино е
почувствала болка в епигастриума, повърнала еднократно кръвениста материя
с анамнеза за панкреатит.
1
При проверката служителите на полицията се обърнали чрез ОДЧ за
съдействие към органите на КАТ. На място около 23:35 ч. пристигнали
служители на О „ПП“-СДВР свидетелите Славейков и Каменов за оказване на
съдействие за проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на
спрения водач – жалбоподател. След като екипа на О „ПП“-СДВР дошъл
установили, че водачът е лишен с акт от правоуправление. Поканен бил да
бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел 7510, с инв. №
ARDM-0217 за алкохол. Водачът отказал да бъде проверен за употреба на
алкохол. Същият бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Дрегер
дъртчек 5000“, с №ARMF – 0097 за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Водачът отказал проба. На водача бил издаден талон за
изследване с фабричен №086822 и стикери със същия номер да се яви във
ВМА до 45 минути от връчване на талона, което станало на 05.04.2023 г. в
00:01 ч. Същият не се явил за даване биологични проби за изследване в кръвта
и урината му на алкохол и наркотични вещества и техни аналози.
Съставена била докладна записка от Я. Г. по случая.
На 04.04.2023 г. в 23:35 часа е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Александър
Любомиров Славейков – мл. автоконтрольор при СДВР, О „ПП“-СДВР,
оправомощен въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да
съставя фишове и актове по този закон. Препис от акта е връчен на
жалбоподателя срещу подпис. В същия не е отразил възражения. Подал е
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Г. В. Б. временно е преназначена на длъжност
началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като такава е
встъпила на 29.10.2019 г.
Издадена била Заповед за ПАМ №1132/04.04.2023 г. на О. П. М. за временно
отнемане на СУМПС и Заповед за ПАМ №23-4332-001756/12.04.2023 г. на Т.
Д. Я., с която е прекратена регистрацията на ППС-то за срок до 6 месеца.
На 24.04.2023 г. е образувано ДП №228/ДПК-707/23 г. по описа на 04 РУ-
СДВР, пр. пр. №12972/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.343в,
ал.1 от НК.
На 04.04.2023 г. около 18:00 часа в гр. София на ул. „Крум Попов“
жалбоподателят бил отказал да бъде тестван от извиканата от АПГ-6 чрез ОДЧ
служители на КАТ, за употреба на алкохол и наркотични вещества.
2
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите Славейков, Григоров, Терзиев, Каменов и Я., дадени
непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира
доказателствата: писмени и гласни, които са относими към фактите от
предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви. Не се
налага същите да бъдат обсъждани поотделно, поради липса на противоречие
помежду им.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
което е станало на 10.05.2023 г., а жалбата е подадена на 25.05.2023 г. чрез
административнонаказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира че същите не страдат от
пороци, както и че НП е издадено от съответния компетентен орган,
оправомощен по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Обстоятелствено и
пълно са описани нарушенията, както и е налице идентичност в тяхното
словесно описание и правната им квалификация в АУАН и в НП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както по изложените в жалбата основания, така и след извършена проверка по
административно-наказателната преписка, окомплектована и изпратена в
съда.
По т.1 на оспореното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят като
водач на лек автомобил *****, с ДК №*****, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел
7510, с инв. № ARDM-0217 за алкохол. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона, като при
поискване бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. По
делото се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо
средство. Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на
3
алкохол в кръвта и въз основа на издадения му и връчен талон за медицинска
проверка, тъй като не се явил в насочено с талона, който му е бил връчен от
органите на КАТ, медицинско заведение.
Съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., бил в сила и действал към момента на деянието на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
На жалбоподателят са наложени кумулативните наказания, предвидени в
закона, чийто размер е фиксиран, а именно 24 месеца лишаване от право да
управлява МПС, както и глоба размер на 2000 лв. В случая административно-
наказващия орган е наложил съответните, предвидени в закона санкции за
този вид нарушение.
Като съдът счита, че с така определените по вид и размер административни
наказания, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради което наказателното постановление в тази му част като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
По т.2 на атакуваното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил *****, с ДК №*****, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер дъртчек 5000“, с
№ARMF – 0097 за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на наркотични
вещества в кръвта и урината и въз основа на издадения му и връчен талон за
медицинска проверка, тъй като не се явил в насочено с талона, който му е бил
връчен от органите на КАТ, медицинско заведение. От субективна страна
деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията
на закона, като при поискване бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Това е изискване независимо от това дали
водача е управлявал след употреба на такива вещества и се осъществява по
преценка на контролните органи. В случая се установи, че исканата проверка
за тестване е с техническо средство.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., която разпоредба е действала към момента на деянието:
27.12.2022 г. на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
4
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
На жалбоподателя са наложени предвидените в закона наказания, чийто
размер е фиксиран, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В случая
административно-наказващия орган е наложил съответните, предвидени в
закона санкции за този вид нарушение, като са спазени разпоредбите на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че липсват доказателства, установяващи, че отказът на
водача да бъде тестван от контролните органи на О „ПП“-СДВР е поради
застрашаващи същия или пътничката в автомобила събития. Последната е
била откарана с линейка, повикана от полицейския екип, в болнично
заведение и водачът е могъл да съдейства на органите на реда като съгласно
изискванията на ЗДвП бъде тестван с техническите средства съответно за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни аналози,
респективно посети лечебното заведение към което е бил насочен за даване на
биологичен материал за изследване. В същия ден водачът за втори път отказва
да бъде тестван. Предвид което липсват данни, от които да се установи, че са
налице събития, които са препятствали водачът-жалбоподател да осъществи
исканите от служителите на О „ПП“-СДВР тествания с технически средства.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Относно особеното искане за спиране действието на Заповед за ПАМ №23-
4332-001755 компетентен по същото е АССГ, а не въззивния районен съд.
Налице и е произнасяне на АССГ по такова депозирано пред тях искане, видно
от системата на съда, а именно с определение №4939/09.06.2023 г. на Трето
отделение, 79 състав по д. №5482/2023 г. по описа на съда.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който е
изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80
(осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6