№ 229
гр. Пазарджик, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.240 във връзка от ГПК. С решение №
260257/02.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1481/2019 г. Пазарджишкият
районен съд е осъдил „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: Държава И.,
представлявано от Н.Д.Х., Д.А.Р. О., Б.М.Д., М.Ф.В.В., И.Ф., М.С., Р. О Ф.,
Л.О. и Е.П., с адрес за призоваване: чрез „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон
България ООД, с ЕИК ********* да заплати на Н. Т. ГР., с ЕГН **********, с
пълномощник адв.Т.П., член на Софийската адвокатска колегия, с адрес:
гр.София, ул.“Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от 9094,61 лв., левова
равностойност на 4650 евро, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка Застраховка Живот, свързана с инвестиционни фондове, ведно
със законната лихва от 25.02.2019г. - датата на отказа за изплащане на
обезщетение до окончателното плащане.
Осъдил е „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ“ ООД да заплати на пълномощника на адв.Т.П., член на
Софийската адвокатска колегия, с адрес: гр.София, ул.“Банат“ №11-13, офис
5 на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 613,78 лева.
Осъдил е „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
1
КЪМПАНИ“ ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер на
363,78 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
молба от „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“
ООД, със седалище и адрес на управление: Държава И., представлявано от
Н.Д.Х., Д.А.Р. О., Б.М.Д., М.Ф.В.В., И.Ф., М.С., Р. О Ф., Л.О. и Е.П., с адрес
за призоваване: чрез „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон България ООД, с
ЕИК *********, по чл.240 от ГПК с искане решението да бъде отменено.
Молителят твърди, че не са били налице условията на чл.239, ал.1 от ГПК,
поради което районният съд неправилно се е произнесъл с неприсъствено
решение. В срока по чл.131 от ГПК дружеството било депозирало писмен
отговор, а с изрична молба от 16.11.2020 г. искът бил оспорен и били
направени доказателствени искания. При това положение следвало да се
приеме, че представител на дружеството е взел участие в първото по делото
открито съдено заседание, следователно хипотезата на чл.239, ал.1 от ГПК не
била налице. Искането е решението да бъде отменено, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане с провеждане на съдопроизводствени действия.
В законния срок е постъпило писмено становище от Н. Т. ГР. чрез
неговия процесуален пълномощник с искане решението на ПРС да бъде
потвърдено с присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в
молбата по чл.240 от ГПК и писмения отговор, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК, прие за установено следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Т. ГР., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв.Т.П., член на Софийската адвокатска
колегия, с адрес: гр.София, ул.“Банат“ №11-13, офис 5 против „МЕТЛАЙФ
ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и
адрес на управление: Държава И., представлявано от Н.Д.Х., С.А.С., Д.А.Р.О.,
Б.М.Д., М.Х., М.Ф.В.В., И.Ф., М.С., Р. О. Ф., с адрес за призоваване: чрез
„МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон България ООД, с ЕИК *********, в която
е твърдял, че е сключил застрахователен договор Застраховка Живот,
свързана с инвестиционни фондове с ответното дружество „Метлайф Юръп
д.а.к.“ - клон България с полица №1006494, в които договор изчерпателно са
изброени покритите рискове, размера на дължимите суми и обезщетения и
начина на плащането им. Срок на действие на застрахователния договор е от
02.08.2018 г. до 02.06.2049 г. Твърдял е, че по силата на този договор
ответникът се задължил да му заплати при всяко застрахователно събитие,
настъпило по време на срока на действие на застраховката, определен размер
2
обезщетение, съобразен със схема на обезщетенията към полицата.
На 12.12.2018 г. ищецът бил хоспитализиран в Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД с диагноза
спонтанен пневмоторакс. След извършени лабораторни и образни
изследвания се пристъпило към оперативно лечение. На следващия ден бил
опериран в шестото междуребрие по средна аксиларна линия в дясно, с
поставен интеркостален дренаж и активна аспирация. Престоят му в
болничното заведение бил 6 дни, като бил изписан на 17.12.2018 г.
Твърдял е, че е уведомил своевременно ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, по повод което в „Метлайф Юръп
д.а.к.“ - клон България била образувана щета.
Ищецът е поддържал, че е изпълнил всички задължения при настъпване
на застрахователно събитие и е представил всички изискуеми от
застрахователя документи. Представил е цялото медицинско досие от
болничното заведение Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Свети Георги“ ЕАД, където бил хоспитализиран на 12.12.2018 г.
Твърдял е, че въпреки това застрахователят отказвал да изплати полагащото
се застрахователно обезщетение съобразно застрахователния договор с
мотиви, че не намира убедителни данни, документиращи заявеното
заболяване и извършените интервенции.
Според ищеца така направеният отказ бил формален, тъй като липсвали
конкретни, ясни аргументи, обосноваващи действителните причини за отказа
за плащане на застрахователно обезщетение.
Твърдял е, че отказът е неоснователен, тъй като застрахованият е
изпълнил всички задължения при настъпване на застрахователно събитие, а за
процесния случай не било налице нито изключен риск по застрахователния
договор, нито неизпълнение на задължения от страна на застрахования при
настъпване на събитие.
Ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия съдебен иск. Твърдял е, че дължимият размер на обезщетение,
съгласно сключения застрахователен договор е в общ размер 4650 евро
/9094,61 лв. левова равностойност/, разбит по пера: обезщетение за
хоспитализация - съгласно Епикриза ИЗ №76294/2018г. болничен престой от
12.12.2018г. до 17.12.2018г., общо 6, от които 3 дни елиминационен период -
3 дни по 300 евро/ден - 900 евро; обезщетение за хирургическа намеса
пневмоторакс с торакотомия - 50% от застрахователната сума 7500 евро,
равняващо се на 3750 евро.
Моли да бъде постановено решение, с което да ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 9094,61 лв. - левова равностойност на 4650
3
евро, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
Застраховка Живот, свързана с инвестиционни фондове, ведно със законната
лихва от 25.02.2019 г. - датата на отказа за изплащане на обезщетение до
окончателното плащане, включително адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпило писмено становище от адв.Р.
като процесуален пълномощник на „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон
България ООД, с ЕИК *********, поради което районният съд е указал на
страната да представи доказателства за своята правосубектност, както и
доказателства за надлежно упълномощаване на адв.Р. от принципала
„МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: Държава И., представлявано от Н.Д.Х.,
С.А.С., Д.А.Р.О., Б.М.Д., М.Х., М.Ф.В.В., И.Ф., М.С., Р. О. Ф.. Независимо от
неколкократно даваната възможност този порок да бъде поправен,
доказателства да надлежното упълномощаване на адв.Р. от принципала на
клона се представени едва на 19.02.2021 г., а съдебното решение е
постановено по 02.12.2020 г.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез своя
процесуален пълномощник е депозирал писмено становище, в което е заявил,
че поддържа изцяло предявения иск. Направил е и изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото. Претендирал е
адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
На 16.11.2020 г. адв.Р. е депозирал писмена молба, в която е заявил, че
поради служебна ангажираност няма да може да се яви лично в съдебно
заседание, но от името на „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: Държава И.,
действащо чрез „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон България ООД, с ЕИК
*********, е заявил в същата молба, че поддържа подадения отговор и
направените доказателствени искания. Моли, ако бъдат представени нови
доказателства, да му бъде дадена възможност в определен от съда срок да се
запознае с тях и да изрази становище.
В проведеното на 17.11.2020 г. открито съдебно заседание в отсъствие
на страните районният съд е чел определение, с което е приел, че адв.Р. не е
надлежно упълномощен да представлява „МЕТЛАЙФ ЮРЪП
ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на
управление: Държава И., тъй като е упълномощен не от юридическото лице,
което е страна по спора, а от управителя на клона на дружеството в България,
без да са представени доказателства за представителна власт – пълномощно,
по силата на което управителят на клона да може да представлява
принципала и да упълномощава от негово име адвокат. При липсата на
4
подобни доказателства районният съд е приел, че писмен отговор не е
подаден в срока по чл.131 от ГПК и в съдебното заседание не се явява
представител на дружеството-ответник. Приел е също, че ответникът не е
изпратил надлежно упълномощен свой представител в първото по делото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. При тези данни е приел, че са налице и предпоставките на
разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с
изпратените му съобщения по делото изрично са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание; приел е, че искът по чл.457 от КЗ във връзка с чл.448 от
КЗ е вероятно основателен и е постановил неприсъствено решение.
С оглед така приетото за установено от фактическа страна въззивният
съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като не
страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество молбата по чл.240 от ГПК е неоснователна по
следните съображения:
Както беше посочено по-горе, доказателства за надлежната
представителна власт на клона по отношение на принципала и съответно
правото да упълномощава адвокат дружеството е представило едва на
19.02.2021 г. – много след постановяване на решението, чиято отмяна се иска,
следователно както към датата на първото открито съдебно заседание, така и
към датата на постановяване на неприсъственото решение не е бил представен
писмен отговор по чл.131 от ГПК, нито пък е било направено изявление от
надлежно упълномощен представител делото да се гледа в отсъствие на
страната. При тези данни правилно районният съд е приел, че е налице
хипотезата на чл.239, ал.1 от ГПК и е постановил присъствено решение.
Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК В едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност
да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Въз основа на направения по-горе анализ съдебният състав приема, че не
5
е налице нито една от хипотезите на чл.240, ал.1 от ГПК, поради което
молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1,
т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ищеца - адв.Т.П. на
адвокатско възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба, в
размер на 613,78 лева, определен на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с
чл.7 ал.2, т.З от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заплащането на същото следва да се възложи в
тежест на ответника по делото.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД
АКТИВИТИ КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление:
Държава И., представлявано от Н.Д.Х., Д.А.Р. О., Б.М.Д., М.Ф.В.В., И.Ф.,
М.С., Р. О Ф., Л.О. и Е.П., с адрес за призоваване: чрез „МЕТЛАЙФ ЮРЪП
Д.А.К.“ - клон България ООД, с ЕИК *********, против неприсъствено
решение № 260257/02.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1481/2019 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „МЕТЛАЙФ ЮРЪП ДЕСИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: Държава И.,
представлявано от Н.Д.Х., Д.А.Р. О., Б.М.Д., М.Ф.В.В., И.Ф., М.С., Р. О Ф.,
Л.О. и Е.П., с адрес за призоваване: чрез „МЕТЛАЙФ ЮРЪП Д.А.К.“ - клон
България ООД, с ЕИК *********, да заплати на пълномощника на ищеца -
адв.Т.П., член на Софийската адвокатска колегия, с адрес: гр.София,
ул.“Банат“ №11-13, офис 5 на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38
ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 613,78 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6