Р
Е Ш Е Н И Е
№166/26.7.2019г.
г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На
четвърти юли Две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
Секретар Галя Иванова
Прокурор
Дияна Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 557 по
описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е
присъда № 329, постановена на 12.12.2018 г. по НОХД № 1822/2018 год. по описа
на ВРС – Четирдесет и пети наказателен състав, с която подс.З.Т.Ж. е призната
за виновна в това, че за периода от месец февруари 2017 г. до месец март
2018 г. включително, в гр.Варна, след като била осъдена с решение №
1934/18.05.2016 г. по гражданско дело № 14305/2015 г. по описа за 2015 г. на
ВРС, 33-ти състав, влязло в сила на 30.11.2016 г. да издържа свой низходящ - М.
Т. Ж., роден на *** г., чрез неговия баща
и законен представител - Т. Ст. Ж., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 14 (четиринадесет) месечни
вноски, всяка от които в размер на 160 (сто и шестдесет) лева или всички
месечни вноски в общ размер на 2240 (две хиляди двеста и четиридесет) лева,
като на основание чл.183, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК й е било
наложено наказание пробация, изразяваща се в пробационните
мерки:
- на основание
чл.42а ал.2 т.1 от нк - "задължителна регистрация по настоящия адрес"
за срок от шест месеца, с периодичност по подписването два пъти седмично и
- на основание
чл.42а ал.2 т.2 от нк - "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от шест месеца
Срещу присъдата на Районен съд,
гр.Варна е постъпила въззивна жалба от адв.Д., защитник на подс.Ж.. Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подс.Ж. бъде оправдана. В допълнително писмено изложение към жалбата адв.Д.
твърди, че по образуваното изпълнително дело за принудително събиране на
присъдената издръжка подсъдимата е заплащала суми, което не е било отчетено от
ВРС, както и че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че пострадал от
престъплението е бащата, а не детето. Отделно от това синът на подсъдимата М. Ж.
е заявил нежеланието си спрямо майка му да се води наказателно преследване за
това престъпление.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност
на първоинстанционната присъда, като счита, че същата следва да
бъде потвърдена.
В с.з. адв.Д. счита присъдата за необоснована. Твърди, че за процесния
период подсъдимата е правила опит да заплаща дължима издръжка, съобразно
нейните възможности и тъй като цялото й имущество е било възбранено, тя не е
била във възможност да се разпорежда с имуществото за да заплаща дължимата
издръжка, поради което от обективна страна не е имала възможност да изпълни
това свое задължение. Защитникът изразява мнението си, че състава на чл.183 НК
не следва да бъде използван за уреждане на междуличностни отношения между бивши
съпрузи. Пледира за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за нова
разглеждане от първоинстанционния съд.
Подс.Ж., в последната си дума моли да бъде оправдана.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от
ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.
От фактическа страна първостепенния
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подсъдимата
З.Т.Ж. имала сключен граждански брак със свидетеля Т. Ст. Ж.. От съвместното им
съжителство на 01.03.2001 г. се родило детето М. Т. Ж..
С
решение, влязло в законна сила на 31.03.2009 г. по гр. д. № 8941/2008 г. по
описа на Районен съд - Варна бракът между подсъдимата и свид. Ж. бил прекратен.
Упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т. Ж. били
предоставени на майката, а на свид.Т. Ж. бил определен режим на лични
отношения. Т., заедно с детето, получила и правото на ползване върху семейното
жилище, а свидетелят Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето.
Свид. Т. Ж. предявил иск с правно основание чл.127 във вр. с чл. 59 от СК, по отношение на режима на лични контакти, издръжката на детето, определяне
на неговото местоживеене и ползването на семейното жилище. В Районен съд -
Варна било образувано гражданско дело № 14305/2015 г. и с решение
№1934/18.05.2016 г., влязло в сила на 30.11.2016 г. упражняването на
родителските права по отношение на детето М. Т.Ж. били предоставени на свид. Ж..
Било определено местоживеенето на детето да е при бащата, също така ползването
на семейното жилище от свидетеля, а на подсъдимата Ж. бил определен режим на
лични отношения с детето и била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на
детето М. Ж. в размер на 160 лв., чрез неговия законен представител свид. Ж.,
ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на основание чл. 82 от СК.
Първоинстанционният
съдебен акт бил потвърден с решение № 1536/30.11.2016 г. по в.гр.д. № 1650/2016
г. по описа на Окръжен съд - Варна и бил издаден изпълнителен лист №
562/06.12.2016 г. След постановяване на въззивния акт, Ж. платила
единствено първите две вноски, т.е. за месеците декември 2016 г. и януари 2017
г. по пощата с платежно нареждане на адреса на законния представител на детето
- свид. Ж., макар да разполагала с възможност да осигурява дължимата издръжка,
доколкото притежавала недвижим имот /магазин/, находящ се в гр. Варна, район
Младост, пазар Младост, който отдава под наем, а също така и собствено
дружество „ММ 9001" ЕООД, ЕИК *********, чрез което развивала собствен
бизнес.
Тази фактическа
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се
доказва от показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие,
обясненията на подсъдимата и писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният
съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата
си, като е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, тъй като
след влизане в сила на съдебното решение, с
което е била осъдена да заплаща издръжка на сина си чрез неговия
баща, подсъдимата З.Ж. не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 14 (четиринадесет) месечни вноски,
всяка от които в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, или всички месечни
вноски в общ размер на 2240 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева. Тези
изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се
споделят от настоящият съдебен състав. Направените изводи са достатъчно
аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства.
Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната
истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички
събрани по делото доказателствени средства.
За съставомерността на деянието по
чл.183, ал.1 от НК са без значение действията или бездействията на свид.Ж..
Обстоятелството дали той е предприел или не действия по принудителното събиране
на дължимите от подс.Ж. суми за издръжка на детето М. е ирелевантно по
отношение наказателното производство.
Твърдението на
защитника, че след като имуществото на подсъдимата било възбранено, то тя
не е била във възможност да се разпорежда с имуществото за да заплаща дължимата
издръжка, поради което от обективна страна не е имала възможност да изпълни
това свое задължение е неоснователно – както правилно е установил ВРС подс.Ж.
притежавала недвижим имот /магазин/, находящ се в гр. Варна, район Младост,
пазар Младост, който отдава под наем, а също така е едноличен собственик на „ММ
9001" ЕООД, ЕИК *********, чрез което развивала собствен бизнес.
Ирелевантно е й обстоятелството дали Ж.
е имала достатъчно средства за издръжката на детето М., тъй като за
съставомерността на деянието не е необходимо да е настъпил резултат –
недостатъчност на средствата за издръжка на детето. Издръжката се дължи на
детето, а материалното състояние на родителите се преценява от гражданския съд
при определяне размера на издръжката.
Настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че по делото са събрани необходимия брой и в достатъчно
пълна степен доказателства, които да разкрият в пълнота фактическата обстановка
по делото и от преценката, на които се стига до извода за осъществен състав на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК от страна на подсъдимата и то за целия
период на обвинението. От изисканата информация от ЧСИ рег.№ 712 С.с район на
действие Окръжен съд Варна става ясно, че по изп.дело от подс.Ж. са били
платени три вноски по 44,50 лева през януари, февруари и март 2018 г. и тези
суми са покрили разноските по делото, други суми не са постъпвали.
Относно нежеланието на сина на подсъдимата
– М. Ж. последната да бъде наказателно преследвана за престъплението по чл.183,
ал.1 от НК:
Следва да се подчертае, че конкретното
наказателно производство е от общ характер и съществуването и развитието му не
е поставено в зависимост от волята на определено лице.
Съдът е солидаризира
с изразеното становище, че състава на чл.183 НК не следва да бъде използван за
уреждане на междуличностни отношения между бивши съпрузи, но също така следва
да подчертае, че изплащането на средствата за издръжка на детето също не следва
да бъде поставено в зависимост от отношенията между бившите съпрузи…
Въззивната инстанция намира, че
определеното наказание от страна на първоинстанционния съд е законосъобразно и
справедливо.
С оглед на гореизложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и
обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание
чл.338 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 329, постановена на
12.12.2018 г. по НОХД № 1822/2018 год. по описа на ВРС – Четирдесет и пети
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се
уведомят писмено страните за изготвяне на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.