Р Е Ш Е
Н И Е
№ .2023 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
двадесет и втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Ганчева адм. дело № 921 по
описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 53а от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба от „В.-96“ АД, представлявано от адв. Б.Ж.
против бездействие за изменение на кадастралната карта и регистри без заповед в
изпълнение на влязло в сила решение във връзка със заявление вх. №01-509572/11.11.2019
г. и акт на Началника на СГКК – Варна – скица-проект рег. №
15-235133/07.03.2022 г.
В жалбата се поддържа, че бездействието е незаконосъобразно,
а оспорената скица е нищожна, развиват се конкретни доводи за това. Твърди се,
че с обжалвания акт началника на СГКК – Варна е издал скица – проект по чл.
134а от ЗУТ за допускане на ПУП при условията на чл. 16 от ЗУТ, но дружеството
не е искало издаването на такъв документ. С подаденото заявление е поискано
нанасянето на настъпили промени в кадастралната карта и регистър, и издаване на
скица за имота на жалбоподателя, който до момента не е нанесен в действащата
кадастрална карта. В уточняваща молба от 01.07.2022 г. жалбоподателят сочи, че
оспорва скица – проект №15-235133/07.03.2022 г. като нищожна, а в условия на
евентуалност като незаконосъобразна. Счита, че е незаконосъобразно бездействието на административния орган по
изпълнение на задълженията му по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР във връзка с чл.
54, ал. 2, изр. второ от ЗКИР за изменение на КККР без заповед по влязло в сила
решение. Прави искане да се прогласи нищожността на скицата от 7.03.2022 г.,
както и да се осъди ответника да извърши исканата услуга, по реда на чл. 53а, ал.1, т.1 от ЗКИР. В с.з. процесуалния представител на „В.-96“
АД поддържа жалбата, моли същата да се уважи и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът - Началникът на СГКК-Варна депозира писмено
становище, с което оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
да бъде отхвърлена. С писмено становище, депозирано чрез процесуален
представител, се поддържа, че жалбата е недопустима, а в условие на
евентуалност неоснователна. По същество на спора сочи, че издаването на скица –
проект е част от административната процедура по изменение на КК при влязъл в
сила план за регулация и не може да бъде предмет на самостоятелно обжалване.
Излагат се съображения, че в настоящия случай началника на СГКК правилно е
издал процесната скица – проект, за да може дружеството да продължи процедурата
по изменение на плана. С оглед, на което моли да се приеме, че не е налице
бездействие, а точно съобразено със закона действие от страна на
административния орган. По отношение на оспорването на бездействието на административния
орган във връзка с попълване на имота въз основа на влязло в сила съдебно
решение, счита жалбата за неоснователна.
Сочи се, че забавянето е свързано с действия на самия жалбоподател. С оглед на
изложеното моли жалбата да се отхвърли.
Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което
представя списък.
Заинтересованата страна Медицински университет – Варна
„Проф. Д-р Параскев Ив. Стоянов“ в писмени бележки оспорва подадената жалба.
Излага съображения, че доколкото издадената скица е благоприятна за
жалбоподателя, същият няма интерес от оспорването й. За недопустима счита и
жалбата, в частта на бездействието на административния орган. Поддържа, че след като за територията е
налице влязъл в сила ПРЗ, по който план имот за жалбоподателя не е предвиден,
то следва да се измени ПУП, с цел урегулирането на имота, за това на
жалбоподателя е издадена скица-проект. Счита, че не е налице фактическо бездействие
на административния орган за изменение на КККР, ако е налице отказ за издаване
на административен акт, то жалбата е просрочена, както и ако се обжалва
фактическо действие по чл. 256 от АПК. Моли жалбата да се остави без
разглеждане, в алтернативност без уважение и да се присъдят сторените разноски.
Заинтересованата страна УМБАЛ „Света М.“ АД, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото
доказателства е установено, че административния орган не е бездействал. Моли да
се отхвърли жалбата.
С определение № 2171/20.07.2022 г. съдът е прекратил
производството по делото, с мотиви, че извършването на исканото изменение не
представлява фактическо действие на административен орган, атакуемо по реда на
чл. 256, ал.2 от АПК. С определение № 8499/04.10.2022г. по адм. д.№ 8208/2022г.
Върховният административен съд е отменил определение № 2171/20.07.2022г.,
постановено по адм. д. № 921/2022г. на Административен съд-Варна и е върнал
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В
определението на ВАС е прието, че дружеството е заявило извършването на три
услуги, представило е решение, с което е признато за установено по отношение на
"В.-96" АД, че е собственик на ПИ № ****. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастъра,
е основание за изменение на кадастралната по реда на чл. 53а, ал.1 от ЗКИР.
Административния орган е бил задължен да извърши необходимите промени в КККР,
ако проектът за изменение съответства на съдебното решение, както и ако
решението решава спор за собственост, без издаване на акт. Административния
орган е бездействал при изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен
акт.
Жалбата е подадена в срок от лице, с правен интерес, против
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 53а от ЗКИР. С жалбата е сезиран териториално
и материално компетентен съд. При наличието на всички изискуеми положителни
процесуални и материални предпоставки и при отсъствието на отрицателни такива,
съдът намира жалбата за процесуално допустима, поради което следва да я
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От представените от страните писмени доказателства, вкл.
административната преписка, като взе предвид изявленията им и тези на
представителите им, при съобразяване на приложимите правни норми, съдът
достигна до следните фактически установявания:
Съгласно нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело №**** г., „В.“ АД – Шумен е собственик на
недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 2200 кв.м., находящо се
в гр. Варна, местност „Сотира“ /ВМИ/, същото ПИ-***** по плана на гр. Варна.
Видно от представеното Решение № 528/30.03.2018 г. на
Варненски окръжен съд, постановено по гр. дело № 1058/2015 г. е признато за
установено в отношенията между „В. – 96“ АД от една страна и МБАЛ „Св. М.“ ЕАД
и Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ – Варна, че „В. – 96“ АД е собственик
на поземлен имот № ****, с
площ 2200 кв. м по плана на м. „Сотира“, гр. Варна, идентичен с имот с проектен
идентификатор ******, по иск с правно основание чл.
54, ал.2 от ЗКИР /л.9-21/. От мотивите на съдебния акт е видно, че
производството е инициирано от "В.-96" АД, поради постановен отказ за
изменение на КККР със заповед " 18-1945/11.03.2016 г. на Началника на СГКК
- Варна, с изменението се налага промяна в границите на съществуващ обект в
КККР ПИ с идентификатор *******,
собственост на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Ив. Стоянов“
и УМБАЛ „Света М.“ АД, за което ответниците са възразили. Към преписката е приложена и
съдебно-техническата експертиза приета по гр.д.№ 1058/2017 г., съгласно която е
налице съвпадение на описания в НА, изготвените КП за територията, както и по
проекта за изменение на КККР за имот ******* по
местонахождение, по планоснимачен номер, площ и граници, приложената е и приета
комбинирана скица, към СТЕ. Съгласно направеното отбелязване, решението по
гр.д. № 1058/2015 г. е влязло в сила на 11.06.2019 г.
Кадастралната карта и кадастралните регистри за територията
на административен район „Приморски“ – Варна, община Варна са одобрени със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, издадена на
основание чл. 49, ал. 1 на ЗКИР.
Със заявление вх. №01-509572/11.11.2019 г. жалбоподателят е
поискал 1. Нанасяне на настъпили промени е КК за ПИ №№ ********, ****** и ******; 2. Нанасяне на настъпили промени в КР
за ПИ №№ ********, ******* и *******; **********; 3. Определяне и запазване на
идентификатор за ПИ №№ ********, *********** и **********, *********; 4. Издаване на скица за имот или
сграда в урбанизирана територия за ПИ ********; **********; 5. Издаване на скица за имот или
сграда в урбанизирана територия ********; **********. Към заявлението са приложени
документи
Във връзка със заявлението е изготвена скица-проект №
15-1047902/18.11.2019 г. в която е отразен имот с идентификатор *********.
От ответника е изготвено уведомление с изх. №
24-31775/20.11.2019 г., с което, на осн. чл. 26 от АПК е уведомена
заинтересованата страна – Медицински университет „Проф. д-р П.С.“, че е
депозирано искане от „В. -96“ АД, за изменение на кадастралната карта и
регистри по реда на чл. 53а от ЗКИР, относно ПИ с идентификатори № ********, *********** и ********, съобразно решение на ВОС по гр.д. №
1058/2015 г., и СТЕ, в съответствие с проект, изработен от лицензирано лице по
ЗКИР. Изрично в уведомлението е
отразено, че е изготвена скица-проект за изменение по предоставен проект за
изменение на КККР, изготвен в съответствие с приложеното към заявлението копие
на СТЕ към представено съдебно решение. Посочено е, че в 7 -дневен срок
заинтересованото. На осн. чл. 53а ал.1 от ЗКИР след изтичане на срока
кадастралната карта и регистри ще бъдат променени.
От Медицински университет „Проф.д-р П.С.“е постъпило
становище, в което е посочено, че е
налице неприключило съдебно производство във връзка с одобрен ПУП-ПРЗ за
имотите и административното производство по изменение на КК следва да се спре.
Изготвено е писмо от ответника до Медицински университет
„Проф.д-р П.С.“, с което е изискано удостоверение, за наличие на неприключило
адм.д. № 2812/2016 г.-
В указания срок е постъпило възражение от Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ с
вх. №05-18195/03.12.2019 г., в което е посочено, че е налице неприключило
съдебно производство по адм. дело №2812/2016 по описа на Административен съд -
Варна, което е преюдициално за приключването на административно производство
От събраните по делото доказателства се установява, че
адм.д. № 2812/2016 г. е образувано по жалба на "В.-96" АД срещу
заповед № РД-16-7706-170/16.08.2016 г., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за ****, УПИ ****, УПИ ****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, УПИ-***** и улична регулация в обхват на имоти с
идентификатори *****, *****, ***** по КККР, като ПУП е оспорен само в
частта на УПИ ***** и улица в о.т. *****. С решение № 1337/21.09.2020 г.
жалбата на дружеството е отхвърлена. С решение на ВАС, постановено по адм.д №
13158/2022 г. решението на АС - Варна е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав. След връщане на делото в АС - Варна е
образувано адм.д. № 1031/2021 г., с определение от 9.12.2021 г. съдът е оставил
без разглеждане жалбата на "В.-96" АД, срещу ПУП, одобрен със заповед
№ РД-16-7706-170/16.08.2016 г. в частта на УПИ ІV-**** и улица в о.т. ****. За да прекрати производството АС -
Варна е приел, че съгласно чл. 131, ал.1 от ЗУТ заинтересовани лица в
производството са собствениците и носители на ограничени вещни права според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане по данни от кадастралния
регистър. "В.-96" АД не е вписано в кадастралния регистър, а съгласно
чл. 115, ал.2 от ЗУТ данните за местоположението, границите, размерите,
трайното предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни
права се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. С определение,
постановено на 25.03.2022 г., по адм.д. № 2023/2022 г. на ВАС, определението на
АС - Варна е оставено в сила.
С молба от 20.01.2020 г. Медицински университет „Проф. д-р П.С.“
е представил удостоверение за неприключило производство по адм.д. № 2812/2016
г. Върху заявлението е налице резолюция
за издаване на заповед за спиране на производството. По делото не е представена
такава.
Със заявление от 04.02.2020 г. жалбоподателят е поискал
информация относно образуваната административна преписка по заявление от
11.11.2019 година.
С вх. № 05-14903/15.11.2021 г. жалбоподателя е депозирал
искане, в което е посочил, че е налице разрешен спор за материално право и
решението е задължително за всеки, вкл. административния орган. Представил е и
решение на ВАС, постановено по адм.д. №
13158/2020 г., в което ВАС е приел, че при процедиране на ПУП, административния
орган не следва да игнорира собственическите права на дружеството, само и
единствено поради нефигурирането им в кадастралната карта. Направено е отново
искане имота на „В. 96“ АД да бъде нанесен в кадастралната карта.
От ответника е изискано от Община Варна становище приключила ли е процедура по
изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ ****, ПИ ***** ПИ *******.
На 17.01.2021 г. от Медицински университет „Проф д-р П.С.“ е
депозирано становище, съгласно което, с решение № 5656/11.05.2021 г. по адм.д.
№ 13118/2020 г. на ВАС е отменено решение постановено по адм.д. № 2812/2016 г.
на АС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане. След връщане на делото е образувано адм.д. №
1031/2021 г., по което с определение, съдът е оставил производството по делото
без разглеждане. Приложено е и определение по адм.д. № 1021/2021 г. по описа на
АС – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба на „В.-96“ АД, против
заповед № РД-16-7706-170/16.08.2016 г. на Областен управител на област с
административен център – Варна.
На 18.01.2022 г. е постъпили писмо от район „Приморски“ –
Община Варна, съгласно което, в районната администрация не е постъпвало
заявление за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ ****- по плана на местност „Сотира“.
На 2.02.2022 г. от ответника е изпратено писмо до „В.-96“
АД, с което на осн. чл. 30 ал.2 от АПК и чл. 19 от Наредба № РД-02-20-4 от
11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от КККР е посочено, че дружеството
следва да отстрани недостатъците в заявление от вх. № 05-14903/15.11.2021 г.,
като представи влязло в сила определение от 9.12.2021 г. по адм.д. № 1031/2021
г.
Във връзка с писмо от 02.02.2022 г. жалбоподателят е
депозирал отговор вх. №07-2616/02.02.2022 г., с който моли да се съобрази, че
съгласно нормата на чл. 54, ал. 2, изр. второ ЗКИР поправката следва да се
извърши автоматично по реда на чл. 53а, ал. 1, т.1 от ЗКИР, в изпълнение на
влязло в сила съдебно решение без постановяване на нарочна заповед за това. С
оглед изложеното иска незабавно изпълнение на съдебното решение, като се измени
кадастралната карта с попълване на имота му.
На 9.02.2022 г. е постъпило писмо от Областна администрация
Варна, съгласно което по адм.д. № 1031/2021 г. е постъпила частна жалба и
определение № 3223/2021 г. не е влязло в сила, в Областна администрация Варна
няма започната процедура по изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед от
16.08.2016 г.
На 07.03.2022 г. началникът на СГКК – Варна е издал скица –
проект № 15-235133 за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори ********,
********, ********. В скицата проект е посочено, че е издадена въз основа на
заявление вх. № 01-509572/11.11.2019 г. На 8.03.2022 г. е изготвено писмо до „В. -95“
АД, с което началника на СГКК- Варна е уведомил дружеството, че е издадена
скица проект от 7.03.2022 г., предвид чл. 134а от ЗУТ за допускане на ПУП при
условията на чл. 16 от ЗУТ.
По делото са представени скици за ПИ с идентификатори, ********,
********, в които е отразено, че собственик е Държавата, чрез Медицински
университет „Проф д-р П.С.“, за ПИ с идентификатор ********, като собственик е
вписан УМБАЛ Света М. ЕАД.
От събраните по делото доказателства се установява, че за
процесната територия, в която попада имота на жалбоподателя, със заповед №
РП-175 от 30.05.2006 г. е одобрено попълване на кадастралната основа с имоти № **** и *** по плана на „Сотира“.
Със Заповед № Г-290 от 1995 г. е одобрен кадастрален,
застроителен, регулационен план на жилищна група между ВМИ Варна и ж.к.
„Изгрев“, при граници западна на болничен комплекс на ВМИ Варна, магистрала
Е087, „Кемер дере“, път „Хр. Смирненски“.Със Заповед № Г-212 от 555511.06.2007
г. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІ-928, по плана на СО „Сотира“. Със Заповед № 100/21.11.2011 г. е одобрен
ПУП – ПР за УПИ VІІІ-16 – за болнично заведение по плана на жилищна група
западно от медицински комплекс на ВМИ. Със Заповед № РД-16-7706-170/16.08.2016
г. Областен управител на област с административен център Варна е одобрил проект
за ПУП – ПРЗ за УПИ VІ-330, УПИ І-330, УПИ-ІІ330, УПИ ІІІ-330, УПИ ІV-330, УПИ
V-330, УПИ VІ-330, УПИ VІІ-330, УПИ VІІІ-330, УПИ Х-330, УПИ І-330, в обхват на
имоти с идентификатор ********, ********, ********, представена е графична част
на заповедта. Представени са и заповеди № Г-374/30.09.2016 г., № Г-55/9.02.2018
г., № Г-109 от 14.05.2021 г., №
Г-360/25.11.2021 г., № Г-304/8.08.2022 г., № Г-392 от 23.09.2022 г. с които са
одобрени ПУП за съседни имоти. Със Заповед № Г-293/10.10.2018 г. е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-2575, УПИ
ІІІ-343, УПИ ІV-342, и ПР за УПИ І за озеленяване и техническа структура, по
плана на СО Сотира, за зона МБАЛ „Св. М.“.
При тези фактически установявания съдът прецени следното:
Безспорно е по делото, че КК и КР на гр. Варна са одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на Агенция по геодезия картография и
кадастър.
По правния си характер исканото от жалбоподателя изменение в
КК и КР се изразява с действие или
бездействие волеизявление на административен орган, с което непосредствено се
засягат права и законни интереси на отделни граждани или организации, което по
легалното определение на чл. 21, ал. 1 от АПК е индивидуален административен
акт.
Съгласно чл. 51 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване
на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;. непълноти или грешки;
явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота.
В нормата на чл. 53 а, ал.1 от ЗКИР е предвидено, че измененията
в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на
заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: изпълнение
на влязло в сила съдебно решение; разделяне, съединяване или промяна на
граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице; нанасяне на нови, както и разделяне,
съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в
сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура и др.
Съгласно чл. 54 ал.2 от ЗКИР влязлото в сила съдебно
решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а,
т. 1.
Съгласно чл. 56 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от
друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от компетентен орган. Данните в кадастралната карта и
кадастралните регистри се изменят с проект, изработен от правоспособно лице.
При тази нормативна регламентация, исканото изменение от
жалбоподателя се осъществява чрез действие, без издаване на акт.
От събраните по делото доказателства се установи, че
действително между страните по делото е бил налице спор за материално право,
издадена е заповед № 18-1945/11.03.2016 г. от Началника на СГКК - Варна, с
която е постановен отказ за изменение на КККР и вписване на имота на дружеството
/тези факти се установяват от мотивите на решение по гр.д. № 1058/2915 г. на
ВОС/. През 2015 г. "В.-96" АД
е заВ. иск с правно основание чл. 54 от ЗКИР. С решение № 528/30.03.2018 г. на
ВОС, по гр. дело № 1058/2015 г. е
признато за установено в отношенията между „В. – 96“ АД от една страна и МБАЛ
„Св. М.“ ЕАД и Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ – Варна, че „В. – 96“ АД
е собственик на поземлен имот № ***, с
площ 2200 кв. м. по плана на м. „Сотира“, гр. Варна, идентичен с имот с
проектен идентификатор ********. При депозирането на заявлението "В.-96"
АД е представило препис от решението, експертиза към него, скица, както и
проект за изменение на КК. Вместо ответника да предприеме необходимите
действия, без липса на каквато и да е нормативна опора, СГКК - Варна е поискал
становище от заинтересованата страна Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ –
Варна. При все, че в уведомлението е констатирано, че е изготвена скица-проект
за изменение по предоставен проект за изменение, изготвен в съответствие с приложеното
към заявлението копие на СТЕ към съдебното решене, административния орган е
поискал становище за съответствието на скицата-проект със съдебно-техническата
експертиза към съдебното решение. След като ответника е констатирал наличие на
съответствие, неясно защо е прехвърлил свои задължения, изисквайки становище от
Медицински университет „Проф. д-р П.С.“ – Варна. Вместо да извърши исканите
действия - да впише в КККР собствеността на дружеството, съгласно влязло в сила
съдебно решение, ответника многократно е изисквал доказателства от заявителя и Медицински
университет „Проф. д-р П.С.“ – Варна. Именно защото жалбоподателя не е бил
вписан, образуваното от него производство през 2016 г. по обжалване на ПУП в
обхват на имоти ********, ******** и ******** е било прекратено, с определение
от 9.12.2021 г. постановено по адм.д. № 1031/2021 г. По изложените доводи,
несъстоятелни са твърденията на ответника, че процедурата по попълване на имота
изисква приемане на становища на заинтересованите страни, както и обсъждане на
възражения. Депозиране на становища и обсъждане възражения на заинтересовани
страни в производството би било необходимо при издаване на заповед по реда на
чл. 53б или чл. 54 от ЗКИР, но не и в настоящия случай.
Предвид изложеното следва да се отмени бездействието на
Началника на СГКК - Варна да се произнесе по заявление вх. №01-509572/11.11.2019
г., като извърши изменение на КККР на осн. чл. 53 а, ал.1 т.1 от ЗКИР.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че произнасянето по
заявление от 11.11.2019 г. е свързано с
приключването на образувано адм.д. по оспорване на Заповед №
РД-16-7706-170/16.08.2016 г., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за територията, както и
че до приключване на делото по оспорване на ПУП, не може да бъде приключена
процедурата по попълване на имота на жалбоподателя, въз основа на влязло в сила
съдебно решение. При наличие на влязло в сила решение по чл. 54 от ЗКИР,
административния орган е задължен да отрази изменението на КККР, съобразно
решението, а не да изчака процедурата по влизане в сила на ПУП. Такава
възможност не е предвидена и в ЗКИР, напротив изчаквайки влизането в сила на
ПУП, дефакто жалбоподателя не е бил вписан в КККР, поради което е отречено и
правото му на жалба против ПУП, одобрен с горепосочената заповед.
С жалбата е направено и искане за прогласяване нищожността
на издадена скица – проект № 15-235133/7.03.2022 г. за изменение на КККР за
поземлени имоти с идентификатори ********, ********, ********, с оглед чл. 134а от ЗУТ за допускане на ПУП
при условията на чл. 16 от ЗУТ. В становище на ответника вх.№ 17038/15.11.2022
г. се поддържа, че липсва бездействие на административния орган, тъй като същия
е издал скица-проект за изменение на кадастралната карта при влязъл в сила план
за регулация. От събраните по делото
доказателства се установи, че дружеството е депозирало заявление за изменение
на КККР въз основа на влязло в сила съдебно решение, липсва заявление от "В.
- 96" АД за издаване на скица-проект, във връзка с изменение на ПУП.
Предвид изложеното по заявление вх. №01-509572/11.11.2019 г. е налице бездействие
на ответника. Скица-проект № 15-235133/7.03.2022 г. не е издадена във връзка с
депозираното заявление на дружеството от 11.11.2019 г.
Съгласно писмо изх. № 20-13101/8.03.2022 г. на Началника на
СГКК - Варна, скица – проект № 15-235133/7.03.2022 г. е
издадена предвид нормата на 134а от ЗУТ, за допускане на ПУП при условията на
чл. 16 от ЗУТ. Нормата на чл. 134а, ал.1 от ЗУТ сочи, че при установяване на
непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за
изработване на подробен устройствен план, заинтересуваните лица могат да правят
искания за изменението му при условията и по реда на чл. 135 след влизане в
сила на заповедите по чл. 54, ал. 4 и 5 от ЗКИР или след изменението на кадастралната карта, извършено на основание
влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. По делото не се
събраха доказателства, че за територията в която попадат имотите на страните по
делото има процедиран и влязъл в сила план по чл. 16 от ЗУТ, дори и да е налице
такъв, за да бъде извършено изменение на ПУП, следва заявителя да е вписан в
казастралната карта.
По доводите за нищожност на скица-проект
№ 15-235133/7.03.2022 г., съдът прецени следното: нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. В случая е издадена скица-проект без
да е налице искане за това, отделно от изложеното при изменение на КККР на
основание влязло в сила съдебно решение, законът не предвижда издаването на
такава скица. Не на последно място, за провеждане на процедура по чл. 134 а от ЗУТ, вр. чл. 16 от ЗУТ, на което се позовава ответника, следва първо да се
измени КККР, а едва след това да се процедира изменение на ПУП. По изложените
доводи скица-проект №
15-235133/7.03.2022 г., е нищожен акт,
същата не замества произнасянето по заявление вх. № . №01-509572/11.11.2019 г., макар и в
скицата-проект да е посочено, че е издадена въз основа на това заявление.
Съдът не споделя доводите на заинтересованата страна, че
издадената скица-проект за изменение на ПУП е благоприятен акт за
жалбоподателя, поради което не е налице правен интерес от оспорването й. За
жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на скицата-проект по
следните съображения: на първо място искане за издаване на скица за промяна на
ПУП не е правена от дружеството, отделно от това, такава скица съгласно ЗУТ се
издава след вписване на съдебното решение, т.е. така издадената скица в случая
не може дори да послужи на дружеството за процедиране на ПУП, отделно от това ответника се опитва с
издадената скица да замести бездействието си, което е недопустимо.
При този изход на спора своевременно направеното искането за
присъждане на разноски на жалбоподателя следва да бъде уважено, като бъде
осъден ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 2200 лв., от които 2000
лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. д.т. за образуване на настоящото дело и
на адм.д. 8208/2022 г. на ВАС. Съдът приема, че адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. не е прекомерно, предвид факта, че делото е с фактическа и
правна сложност, проведени са три съдебни заседания пред първата
инстанция, адв. Ж. е изготвил и частна
касационна жалба по делото.
Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „В.-96“ АД, представлявано от адв. Б.Ж., бездействие за изменение на
кадастралната карта и регистри без заповед, по подадено заявление вх.
№01-509572/11.11.2019 г., в изпълнение на влязло в сила решение.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на скица-проект №
15-235133/7.03.2022 г., издадена във връзка със заявление вх. №01-509572/11.11.2019
г.
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК- Варна за произнасяне
по заявление
вх. №01-509572/11.11.2019 г. на „В.-96“ АД, за изменение на кадастралната карта
и регистри въз основа на представено съдебно решение, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА СГКК
- Варна да заплати на „В.-96“АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. ****, ул.
„****“ № *,
предсавлявано от Д. П. Й.
сумата от 2 200 /две хиляди и двеста/лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: