***770
гр. П., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430102527 по описа за 2022 година
Постъпила е ИМ от ищеца Г. В., чрез процесуален представител по
предоставена правна помощ и във връзка с дадени от съда указания за
отстраняване на нередовности, срещу ГДИН по ЗДискриминацията, като са
предявени обективно съединени искове по чл.71 ал.1 т.1-3 от Закона: иск за
дискриминационно третиране на ищеца при престоя му в З. - гр.П. за периода
***г., иск за преустановяване нарушението по третирането му попосочените
пунктове и осъдителен иск за обезщетение от претърпени неимуществени
вреди в размер на ***лв. и лихва за забава в размер на ***лв. за периода
***г.до ***г., като и законна лихва върху главницата, считано от датата на
ИМ.
Посочва се следната фактическа обстановка: Съгласно Заповед № ***г. на
н. на З. — гр.П. с.к. И.П., Г. В. е разпределен в ***, килия № *** на *** в
корпуса на З. - гр.П. - ЗПС, считано от ***г. и въдворен в клетка ***. Посова
се, че лишените от свобода лица в ***. са *** и всички изтърпяват наказания
ДЗ и ДЗБЗ на най-тежкия — специален режим в т.нар. ЗПС — Зона с
повишена сигурност, което означава, че от ***. са изолирани от другите
лишени от свобода в З. - гр.П..Твърди се, че от ***. следва да се ползват от
еднакви права, т.к. със еднакъв статут на изтърпяване на наложените им
наказания, освен ако не са наказани дисциплинарно.
1
Посочва се, че за периода ***г. до ***г. /вкл./ е налице продължаващо
неравностойно третиране по отнощение на ищеца.Твърди се, че ищецът е бил
неравностойно третиран в сравнение с другите от ***., като е бил напълно
изолиран от самата група за посочения период, към която е бил със заповед
зачислен — ***.ЗПС, без каквото и да е основание за и..Съгласно чл.101 от
ЗИНЗС дисциплинарните наказания са 8 вида, като най-тежкото е и. в
наказателна килия „макс. до ***", а Г.В. без да е наказван и без да е
нарушавал вътрешния ред в З. или по каквато и да е др. причина, е изолиран
от групата, в която е въдворен, за срок от ***.Твърди се, че за наложената му
най-тежка репресивна мярка „и.", Г.В. няма издадена заповед според
императивното изискване на закона — чл.104 от ЗИНЗС от н. на З. или от
главния д. на ГДИН. Ллипсва изпълнение и на императивната норма на
чл.105, ал.(1) от ЗИНЗС, която гласи: „Преди налагане на наказанието
задължително се изслушва нарушителят." При тези обстоятелства на
дискриминационно третиране Г.В. е бил лишен и от възможността да узнае
причините за тази и. и при липса на заповед е лишен от правото му по чл. 111
от ЗИНЗС на съдебен контрол.
Посочва се, че неравностойното третиране се изразява в следните действия:
Съгласно Инструкция вх.№ ***г., утвърдена от н. на З. И.П., с която е
разпоредено престоят на открито на л./св. с доживотни присъди от ЗПС да се
провежда на определеното за целта място в района на Пост ***, над
затвореното футболно игрище, т.е. на голямото каре от ***, оборудвано с ***
апарата с навеси, разнообразни уреди за спорт, с баскетболно и волейболно
игрище, с пейки за почивка, изцяло твърда настилка, с възможност за
ползване на лавката, на двата телефона и на спортните уреди по време на
престоя на открито.Твърди се, че за процесния период Г.В. никога не е
провеждал престой на открито заедно с ***. съгласно графика и инструкцията
на н. на З. на голямото каре,а му е провеждан престой на открито винаги сам,
без график, в разрез с разпореденото в инструкцията за ***., на малкото каре,
на което няма спортни уреди и телефон, няма твърда настилка, както на
голямото каре и представлява една заградена поляна с трева и кал, когато
вали, като това „каре" е около 10 пъти по-малко от голямото каре и се
използва от администрацията за престой на открито на дисциплинарно
наказаните и изолираните, далече от лавката и до мястото, определено за
изхвърляне на боклука и помията. Съответно на Г.В. не му е била осигурена
2
възможност да прави лавка по време на карето на ***. от *** ч., както на
другите. от ***., в която е въдворен. Твърди се,че в следствие на това
неравностойно третиране Г.В. прави каре сам, изолиран не може да ползва
телефон на карето, не може, да ползва спортните уреди на карето, не може, да
участва в колективни спортни игри вътре в групата, като незаконно е бил
принуден да прекара в.п. на *** и ***г. в пълна и. (за ***. В. е на ***) - не му
е било разрешено да си закупи от лавката козунак и други за в.п..Твърди се,
че неравностойното третиране на за посочения процесен период се проявява и
по отношение на ползването на телефон в корпуса на З. в пост ***5. Постът
разполага с 2 телефона - единият монтиран по средата на дългия коридор и е
определен за ползване единствено и само от от ***., а др.телефон е в късия
коридор, където се помещава поста на надзирателите. Всички от *** ползват
единствено и само телефона в дългия коридор без присъствие на надзирател,
ищецът може да ползва единствено и само телефона в късия коридор в
непосредствена близост на минимум 2-ма надзиратели, дори и при разговор с
адвокат, което е забранено от закона - ЗИНЗС, т.е. разговорите са
конфиденциални.Твърди се, че е бил лишен за процесния период и от
ползване на библиотека. За процесния период Г.В. е лишен от тази
възможност и прави свиждане сам, изолиран от групата и дори с надзирател в
непосредствена близост.
Твърди се, че настоящият исков период е за продължаващо
дискриминационно третиране на Г.В., като за предходен/и подобен/и
период/и ответникът е вече осъден. Срещу тези незаконосъобразни действия
на ответника и неговите служители, отнасящи се и за настоящия период, Г.В.
е сезирал с множество жалби, заявления, сигнали и молби най-различни
институции - н. на 03 - гр.П., Гл.д. на ГДИН, М.н.П., Г.П. на РБ, Н.К. към
Община В.Т., О. на РБ, КПМ, до съда и др.
Твърди се, че поведението в тази насока от страна на ответника ГДИН е в
разрез с императивните уредби на закона, произтичащи от чл.4 и чл.6 от 33 от
Дискриминация; чл.2 т.З и чл.З от ЗИНЗС; чл.б, чл.29 ал. 1, чл.31 ал.5,
чл.38, чл.45,чл. 56, чл.57 ал.1 и чл.117 от КРБ, както и чл.З, чл.6, чл.8, чл.13,
чл.14, чл.17 и чл. 18 от ЕКПЧОС, които налагат абсолютна забрана за
дискриминация, злоупотреба с права, жестоко и нечовешко отношение или
наказание, както и задължават длъжностните лица да осигуряват равно
третиране и отношение към всички.
3
Посочва се, че така изложеното очертава обстоятелства и факти, от които
може да се извлече наличието на неравностойно третиране и отношение —
дискриминация по смисъла на 33 от Дискриминация, на защитен признак
„лично положение на л./св., изтърпяващ наказание". Това неравностойно
третиране влече след себе си търпяни от страна на ищеца Г.В. редица
неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер -
психоемоционален стрес, дискомфорт, страх, душевно страдание,
подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и незащитеност,
пренебрежение, унижено човешко достойнство, вменяване на малоценност и
др. от рода на нематериалните. Изброените по-горе вреди са пряк причинно-
следствен резултат от поведението на длъжностните лица, назначени от
правосубектния ответник по иска ГДИН.
Моли на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр., съда да установи по отношение
на Г. В. В., осъден с наказание "доживотен затвор без замяна", че за периода
от ***г. до ***г. ГДИН е извършила нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр., във
връзка счл.197 ал.2 вр.ал.1, вр. чл.76 ал.З, чл.164, чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС вр.
чл.79 ал.5 ППЗИНЗС, като по отношение на ищеца спрямо останалите
лишени от свобода изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без право на замяна“ от *** при ОЗ-П. е извършила действия на пряка
дискриминация по признак „лично положение“, изразяващи се в: разрешаване
на престой на открито на Г. В. по един час дневно вместо по два часа; лишил е
ищеца от условия за физическа активност и участие в колективни спортове;
лишил е ищеца от ползване на лавка за посочения период, лишил го е от
правото му да си закупи козунак и други стоки за х. празник „В.“; лишил е
ищеца от ползване на телефон в карето за престой на открито в зоната за
повишена сигурност; лишил е ищеца от общуване с останалите лишени от
свобода; не е осигурил на ищеца възможност за конфиденциалност при
телефонните разговори, лишил е Г. В. от ползване на библиотека през
процесния период.
Моля на основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискриминация да се осъди
ответника ГДИН да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
Моли на основание чл.71 ал.1 т.З от 33 Дискриминация да се осъди
ответника ГДИН да заплати на Г. В. В. обезщетение в размер на *** лв. /шест
хиляди лева/ главница за причинени неимуществени вреди - лишаването му
от подробно описаните по- горе права, както и за причинените:
4
психоемоционален стрес, дискомфорт, страх, душевно страдание,
подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и незащитеност,
пренебрежение, унижено човешко достойноство, пряк резултат от
противоправното дискриминационното поведение на ответника, ведно с
лихва забава в размер на *** лв., считано от датата на извършване на
дискриминационните действия - ***г. до подаване на настоящата искова
молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като са
развити подробни съображения и представени доказателства под опис.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на
ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното: Между
страните не е налице спор относно факта, че съгласно Заповед № ***г. на н.
на З. — гр.П. с.к. И.П., Г. В. е разпределен в ***, килия № *** на *** в
корпуса на З. - гр.П. - ЗПС, считано от ***г. и въдворен в клетка ***. Посова
се, че лишените от свобода лица в ***. са *** и всички изтърпяват наказания
ДЗ и ДЗБЗ на най-тежкия — специален режим в т.нар. ЗПС — Зона с
повишена сигурност, което означава, че от ***. са изолирани от другите
лишени от свобода в З. - гр.П..
Спорно по делото е и подлежи на установяване дали е налице личностно
качество и убеждения, които са причина за поставянето му в по-
неблагоприятно положение и действително ли е поставен в по-
неблагоприятно положение в сравнение с останалите изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“, продължава ли това отношение и към настоящия
момент и в какъв размер се дължи обезщетение.
Законът предвижда, че лицата, които считат, че са неравностойно
третирани биха могли да предявят иск за установяване и преустановяване на
това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността
да сезират Комисията за защита от дискриминация. В производство за защита
от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на
равно третиране не е нарушено. Посочено е в разпоредбата на чл.4 ал.1 от
ЗЗД, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
нарочно изброени в закона признаци, включително лично положение.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.,
5
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.. отколкото се третира, било
е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр.. или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно
с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. " Неблагоприятно
третиране" съгласно § 1, т. 7 от ДРЗЗДискр. е всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице
спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр. или могат
да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4. ал. I от ЗЗДискр., в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Съгласно чл. 213 от ППЗИНЗС: "Осъдените на доживотен затвор се
настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени
зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения
при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само
с осъдени от същата категория.", т. е. сравнението което следва да се направи
е не с всички лице , които са със същия режим, а само с тези в зоната за
повишена сигурност, където е настанено лицето.
Ищецът се позовава на влязло в сила решение по гр.д.№***/***. на ПлРС,
препис от което е приложим към ИМ, заедно с решението на въззивната
инстанция, като настоящата претенция е за последващ перод, от периода,
посочен по цитираното дело.Ищецът посочва, че за периода ***г./вкл./ е бил
изолиран от другите лица от ***, излизал е сам и никой не му е дал
обяснение.Още повече, че през този период е бил и х. празник В. и не е могъл
да общува с другите от групата.
От доказателствата – свидетелски показания, по делото се установява, че
*** е била разделена на две подгрупи: пушачи и непушачи, като Г. В. е бил от
групата на непушачите-4- ма човека, в която освен той са и свид.С., свид.М.
и свид.Й..Не е спорно, че всички са имали време на престой на открито от ***
да ***аса от групата, като по на *** двете подгрупи са се сменяли на голямо
6
и малко каре.Видно от писмените доказателства, е че е подадена докладна
записка от ИСДВР при З. –П. до н. З., във връзка с постъпили сигнали на мл.
инспектори, като е заявено, че на ******., около *** при престой на открито
на ЛС лица от ***, подкрупа непушачи, Г.В. е уринирал на открито, без да
поиска от надзиратели да бъде отведен до тоалетната по съответния ред.В
тази връзка са и дадените обяснения от съмият В. и свид. М. и Й. в писмен
вид и приложени към преписката и настоящето дело.Дадено е становище в
докладната от ИСДВР, че са нарушени разпоредби на чл.96, т.3, т.4 вр с
чл.100, ал.1, ал.2 т.2 и т.5 от ЗИНС и следва да му бъде наложено наказание
на осн чл.101, т.1 от ЗИНС – „ писмено предупреждение“. Не е спорно, че за
посочения период в ИМ, са събирани доказателства от н. – З., дали е
извършено нарушение, което се установява и от датите на писмените
обяснения на лицето и свидетелите, докладни от мл.инспекторите, като
последната, от които е на ***.Не е спорно, че на ***г. е проведено заседание
на разпределителната комисия при З. – П.- Протокол ***/***г. и след
изслушване на Г.В. е взето решение да не се наказва.Не е спорно, че за период
от нарушението до изслушването пред комисията на ищеца, същият не е
излизал на престой с ***.Съдът приема, че при събиране на доказателства за
извършено деяние и да не се повлияе на другите от групата да дадат
достоверни показания, както и да не повлияе негативно на другите лица,
предвид превъзпитателната дейност, провеждаща се в заведенията за
изтърпяване на наказание ЛС- да се спазват законите на страната и съобразно
правомощията на н. –З., е било логично да се наложи ограничение.Още
повече, че администрацията има задължение да осигурява престой на открито
на лицата, а не в кой час и не с точно определени лица по усмотрение на
лицето.Не е спорно, че лицето е извеждано всеки ден по час и половина
навън, както и другите от същата група.Още повече, че различния час, като
беше посочено по- горе е заради поведение на ответника, подаден сигнал и
извършвана проверка.Не на последно място е обстоятелството, че настоящия
спор е за дискриминационно отношение спрямо ищеца, за различно третиране
от другите т.е. да не спазена възможността и продължителността на престоя
на ден, а не за законосъобразни действия на администрацията по провеждана
проверка за извършено нарушение, за което на ищеца му е указано в с.з., че
редът е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Както бе установено, е имало две подгрупи
от *** и те са разменяли места си на двете карета по *** за времето от ***-
7
***аса.Освен това, че за процесния период, докато е текла проверката, Г.В. е
извеждан на малкото каре и поради обостоятелството, което и самият ищец е
заявил, че на другото каре е извършван престой на други лишени от
свобода.В З. е установен график, поради големият брой лишени от свобода и
задължението на администрацията да осигури на всички престой поравно.На
малкото каре и щецът е бил сам и е било логично да бъде оставен там,
предвид обективен факт: броя на извежданите от другите групи лица и
ненарушаване на цялостния график.Течала е проверка, която приключва в
сравително кратък период, а е не е било възможно да общува с лица от други
групи, тъй като би се нарушил закона.Свид. С. е посочил, че на малкото каре,
освен ***, като са правили смени двете подгрупи, принципно са извеждани и
жени, и други затворници, тъй като се виждат фасове, изолираните от Ковид
или с други болести, дисциплинарно наказаните и т.н.Предвид изложените
обстоятелства, съдът счита, не би могло да се приеме, че само спрямо В. е
проявено дискриминационно отношение, защото е извеждан на малкото каре.
Тъй като е посочено, че на голямото каре има спортни уреди, достъп до
лавката и два телефона, които не се подслушват от надзиратели в близост,
съдът е събрал гласни доказателства.Не е спорно, че на голямото каре има
бетонова настилка, лавка, спортни уреди, два телефона за разлика от малкото
каре, което е тревна площ и има пейки, лост и лежанка.Свид. С. посочва, че
когато са излизали на голямото каре Г.В. е тренирал малко на лоста и
понякога баскетбол заедно.Свид.С. посочва, че не са организирани пета груа
колективни спортове, а са имали по един път седмично фитнес и ходене до
библиотеката и пак по групи от няколко човека.Заявява, че винаги е бил с
Г.С. и са играли тенис, шах, табла, карти.Както бе посочено по- горе е имало
причина да не бъде извеждан с групата, и съответно обективна невъзможност
да е на голямота каре, но предвид извършваната физическа спортна дейност
от ищеца, е имало необходимите пособия и на малкото каре за
това.Установено е, че нямат право лишените от свобода от *** на колективни
спортове.
Заявено е, обстоятелството, че не имал достъп до лавката, тъй като не е бил
на голямото каре.От показанията на свид. К. се установява, че е имало
възможност да заяви покупки по списък и да му бъдат осигурени, стига да са
налице финансови възможности.Свид. С. също е разяснил какви карти се
ползват за извършване на покупка и че Г.В. му се е оплаквал, че няма
8
възможност да ползва парите в картата си, тъй като са запорирани.Видно от
многобройните доказателства по делото, е че е имало запори от ЧСИ и
администрацията е изпълнявала тези разпореждания.От приложените от
ответника доказателства, е видно, че ищецът е бил уведомен за тези запори,
извършвани са проверки и дори е обжалвал действията на ЧСИ-л.170. С
получаване на запорното съобщение затворът придобива качеството на трето
задължено лице по смисъла на чл. 507, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 507, ал. 2 от
ГПК от деня на получаване на запорното съобщение на третото задължено
лице е забранено да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника
под страх от наказателна отговорност, а съгласно чл. 508, ал. 3 от ГПК, ако не
оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на
съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. Третото задължено
лице е обвързано от посочения в запорното съобщение изпълнителен способ.
То няма нито право, нито задължение да извършва преценка за
основателността и законосъобразността на наложения запор. Следователно
като е изпълнил нарежданията на съдебния изпълнител и е удържал всички
постъпления по личната партида на ищеца, ответникът е действал правомерно
и не е нарушил закона и правата на ищеца. Относно посещението на
билиотеката, която е имал право да посещава един път седмично, по график, е
видно от картона му, че е взел книга на ***г.-*** Установено е и от разпита
на свид. С., че е могъл да общува с другите в ЗПС и да разговарат през
решетките, т. е. , не е бил изолиран от общуване и човешко присъствие. По
отношение ползването на телефон и предвид обвързващата сила на мотивите
на решение по гр.д.№***/*** съдът приема, че е налице дискриминационно
отношение.Същият е бил извеждан само на малкото каре, където няма
телефонен апарат. Имало в е ЗПС два апарата, като на групата на
непушачите-четирима, е определен телефонен апарат в стаята на
надзирателите.Установено и предходното дело и в настоящето, че Г. В., е
можел да ползва само този телефонен апарат при постовите, в присъствието
на постови, като се нарушава конфиденцалност на разговорите и по този
начин е третиран различно от другите в неговата група, които са могли да
ползват поне още два апарата при престой на открито и един в ЗПС, без да
бъдат подслушвани и записвани.Още повече, че свидетелят Й. посочва, че
когато той се е обаждал, никой не е стоял при него от постовите.Относно
ползването на апаратите на голямото каре, като беше установено по-горе, тъй
9
като голямото каре е било заето по време на извеждането на Г.В. на престой,
обективно не е могло да се осигури тяхното ползване, но е имало възможност
за организация за ползване при спазване на принципа за конфиденциалност.
При това положение съдът приема, че следва да се уважи само в тази част
иска, а в останалата да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По
отношение на втория иск, съдът приема, че следва да се отхвърли като
неоснователен, по следните съображения: установено е, че вече е изместен
телефонния апарат, извън стаята на надзирателите, че след ***г. Вълов е имал
възможност да ползва апаратите на голямото каре, че към настоящия момент
се намира в друг затвор, където няма данни да продължават тези действия и
отделно в мотивите на решението на съда по гр.д.№***/***., към датата на
постановяване на второинстанционното решение, с което е потвърдено на
първоинстанционния съд акта, е прието също, че не е доказано да
продължават тези действия.
По отношение на предявяният иск за вреди, съдът приема, че предвид
установеното нарушение и факта, че лицето е логично да изпитва
притеснения, дискомфорт, чувство на пренебрежение, следва да се определи в
размер на ***., при съобразяване продължителността на периода, като се има
и предвид факта, че отделно притесненията са и за това, че изтърпява
доживотна присъда, в каквато връзка са и показанията на свид.С..За разликата
до ***лв. се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение на
лихвата за забава, съдът се съобрази с практиката, че се дължи от датата на
изискуемостта. Лицето е имало право да подаде жалба до Комисията по
дискриминация и после да търси обезщетение от административен съд по
чл.74 от ЗДискриминация или директно пред районен съд да предяви иск по
чл.71 от ЗДискриминация за установяване на факта на дискриминация и
предявяване на претенция за обезщетение.В практиката се приема, че когато
се търсят вреди от дискриминационно отношение е от момента на
обявяването на тези действия за дискриминационни, т. е. от датата на влизане
на акта на комисията в сила.В случая съдът приема, че тъй като се обявява с
решението, че е налице дискриминационно отношение, то следва да се дължи
лихва само от датата на ИМ, но не и лихва за забава за предходен период
преди ИМ и следва да се отхвърли този иск като неоснователен.
Останалите възражения и доказателства, съдът приема, че са неотносими
към спора и не следва да се разглеждат. При това положение не следва да
10
осъжда ищеца да заплаща разноски.Следва да се осъди ответника да заплати
д.т. в размер на ***. по сметка на плРС, съобразно уважената част на
исковете.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн чл.71, ал.1 от ЗЗДискриминацията, по
отношение на Г. В. В., ЕГН**********, че ГДИН е осъществила
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак "лично
положение" спрямо Г. В. В., ЕГН**********, в качеството му на лице, с
наложено наказание «доживотен затвор», изразяваща се в наложена
ограничение да ползва само един телефон, при неспазване на
конфиденциалност на разговорите, за периода ***.-***г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част, с коята се иска да се признае за установено
по отношение на Г. В. В., че ГДИН е извършила нарушение на чл.4 ал.2
ЗЗДискр, изразяваща неравно третиране по лично положение на ищеца, като
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ спрямо др. лишени от
свобода лица, като е извършила действия на пряка дискриминация по
признак „лично положение“, изразяващи се в: разрешаване на престой на
открито на Г. В. по един час дневно вместо по два часа; лишил е ищеца от
условия за физическа активност и участие в колективни спортове; лишил е
ищеца от ползване на лавка за посочения период, лишил го е от правото му да
си закупи козунак и други стоки за х. празник „В.“; лишил е ищеца от
ползване на телефон в зоната за повишена сигурност, лишил е ищеца от
ползване на телефон в карето за престой на открито,; лишил е ищеца от
общуване с останалите лишени от свобода; лишил е ищеца от ползване на
библиотека през процесния период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., ЕГН********** против ГДИН иск
чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр., с който се иска да осъди на основание чл.71, ал.1,
т.2 ЗЗДискр. ответника по иска - ГДИН да преустанови твърдените
дискриминационни отношения, както и да се въздържа за в бъдеще от по-
нататъшни идентични дискриминационни третирания на ищеца Г. В. В.,
ЕГН**********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
11
ОСЪЖДА ГДИН на осн чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. да заплати на Г. В. В.,
ЕГН**********, сумата ***., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от дискириминационно отношение за периода ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- ***г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
претендираните ***лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения, от Г. В. В., ЕГН********** против ГДИН, иск по
чл.86 от ЗЗД, с който се претенидра заплащане на лихва за забава в размер на
***лв. за периода ***г.до ***г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ГДИН на осн чл.78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС
сумата ***. върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12