№ 49456
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110127806 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „..“ ЕООД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за потребителски кредит № .. г., поради противоречието му със закона, под
евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5 от сключения между страните
договор за потребителски кредит № .. г., поради неравноправния й характер, както и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5,00 лв. – частична
претенция от общо дължимото вземане в размер на 120 лв., представляващо получено
без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № .. г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.03.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от
500 лв., която следвало да върне ведно с дължимата възнаградителна лихва в размер на
11,75 лв., при уговорен ГПР от 49,74%. В чл. 5 от договора било предвидено, че
кредитът се обезпечавал с поръчителство от „Multitude Bank”. След усвояване на
сумата по кредита ищецът установил, че кредитодателят му начислил и такса за
обезпечението, предоставено от дружеството - гарант, в размер на 108,25 лв. Твърди,
че е погасил изцяло задълженията си по договора. Счита, че договорът е
недействителен поради липсата на съгласие, неспазена форма, както и поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на яснота относно
начина на формиране на ГПР по кредита, като твърди, че посоченият в договора ГПР
не отговаря на действително приложимия. Счита, че разходите за възнаграждение в
полза на поръчителя следва да бъдат съобразени при изчисляване на ГПР по кредита.
Излага доводи относно заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа,
че договорът бил сключен във вреда на потребителя, като същият противоречал на
изискванията за добросъвестност. Излага доводи за неравноправност на клаузата по чл.
5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на процесния
договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5, както и да осъди
ответника за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 120
лв., представляващо платена без основание сума по договора, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключването
на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на
кредита. Сочи, че договорът за гаранция представлява отделна услуга, предоставена от
трето лице, поради което уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено
при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, която е постъпила в
патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно постъпило в
патримониума на ответника плащане в размер на 120 лв. по договор за потребителски
кредит № .. г.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .. г., по
силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 500 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, с изключение на искането за задължаване на
ответника да представи по делото справка от счетоводството си.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.02.2026 г. от 9,40 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
2
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверен препис от
договор за потребителски кредит № .. г., сключен с В. С. С., ведно с погасителен план
и СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на посочените документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
ГПК за задължаване на ответното дружество да представи по делото справка от
счетоводството си, тъй като извършването на справки не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3