№ 74
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201031 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от А. Г. против Наказателно Постановление №
534994-F563577/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при
ТД - НАП гр.Варна, с което на А. Г. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200 лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
Жалбопоподателят моли за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въз. Г. била управител на „Престиж хоум” ООД. Същият допуснал
дължимата декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2019г. да не бъде подадена в
законоустановения срок, а именно до 30.06.2020г. Поради това против
въззивницата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който било описано допуснатото нарушение.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е
1
възприел описаната в акта фактическа обстановка и обсъдил направените
възражения. Прието било, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.92
ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, с което бил осъществен състава на чл.264 ал.1 от
ЗКПО. Било посочено, че нарушението е извършено за първи път. Поради
това, административно-наказващият орган на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО
наложил на въззивника наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Т.-
актосъставители свид. Т. Атанасова, чиято достоверност на показанията
съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ –ОПР -17 /17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на
въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което същият е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от
АУАН и НП посочени са точното място и датата на извършване на
нарушението.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
2
въззивникът не е подал декларация по чл. 92 ал.2 от ЗКПО за 2019 г. в
законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че
данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март
на следващата календарна година/като през 2020г. този срок е бил удължен до
30.06.2020г./ Това не е било сторено от въззивникът, който съгласно чл 3 ал.1
от ЗКПО, като управител и представляващ на местно дружество е данъчно
задължено лице и като такова е следвало да подаде съответната декларация в
предвидения в закона срок. С бездействието си, той безспорно е извършила
нарушение на разпоредбите в ЗКПО. Декларацията е подадена извъв
законоустановения срок на 02.07.2020г. Причините за неизпълнение на
вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
Декларацията по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗКПО се дължи от всички
данъчно задължени лица, като законът не прави разграничение за наличие
или липса на положителен финансов резултат, осъществявана стопанска
дейност и други. Правилно е било определена и санкционната норма – чл.264
ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за управител, който
с бездействие е допуснал нарушение на чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, а именно
неподаване в срок на дължимата по този закон декларация. Вътрешната
организация на работата във фирмата е ирелевантна. В тази връзка съдът не
приема възраженията в тази насока.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен
случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното
законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за
Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията
и реда на ЗКПО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно, още повече че същото не
се отличава с нищо от останалите от същия вид.
При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието „Глоба” е
определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД НАП
3
гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или
правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
534994-F563577/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при
ТД - НАП гр.Варна, с което на А. Г. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 200 лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА А. Г. да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4