№ 1
гр. Русе, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър И.
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224500600490 по описа за 2022 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ц. Д. Г. (частен тъжител пред
първата инстанция), подадена чрез повереника му адв.С. С., против Присъда
№ 47/30.03.2022год., постановена по НЧХД№ 1320/21г. по описа на Районен
съд – Русе, с която подсъдимия Д. Б. Д. е признат за:
Невинен в това, че на 14.06.2021г. в гр.Русе е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Ц. Д. Г. в негово присъствие, като го напсувал
и обидил с думите : „** ** *** ******* ********”., поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 146 ал.1 от
НК.
Невинен в това, че на 14.06.2021 г. в гр.Русе се е заканил с престъпление
против имот на Ц. Д. Г. - че следващия петък ще събори му събори
постройка, намираща се в гр.Р., ул.”С. С.” № * и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.144 ал.1 от
НК.
Невинен в това, че на 14.06.2021г. в гр.Русе се е заканил с престъпление
против личността на ближен на Ц. Д. Г. - майка му М.Д. Г.а с думите:
1
„кажи на оназ курва майка ти, че ще я направя проститутка, целият град
ще я ебе без пари, ако не си оттегли исковете” и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му ,поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.144 ал.1 от
НК.
С гражданскоправната част на присъдата и относно разноските
е постановено:
Цялостно отхвърляне на гражданския иск предявен от Ц. Д. Г.
против подсъдимия Д. Б. Д. за сумата от 6000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди състоящи се в омерзяване,
унижение психически дискомфорт и стрес от деянието по чл. 146 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.06.21 г. и за заплащане
на разноски като неоснователен.
Цялостно отхвърляне на гражданския иск предявен от Ц. Д. Г.
против подсъдимия Д. Б. Д. за сумата от 2000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди състоящи се в
омерзяване,унижение психически дискомфорт и стрес от деянието по чл. 144
ал.1 от НК с предмет закана с престъпление против негов имот, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 14.06.21г. и за заплащане на
разноски като неоснователен.
Цялостно отхвърляне на гражданския иск предявен от Ц. Д. Г.
против подсъдимия за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди състоящи се в омерзяване, унижение
психически дискомфорт и стрес от деянието по чл. 144 ал.1 от НК с предмет
закана с престъпление против личността на негова майка М.Д. Г.а в едно със
законната лихва върху сумата считано от 14.06.21г. и за заплащане на
разноски като неоснователен.
Ц. Г. е постановено да заплати на Д. Б. Д. сумата от 600лв.
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
С въззивна жалба и подадените допълнителни съображения към
нея, се развиват съображения за неправилност на присъдата, поради
необоснованост - приемане установеност на фактология, каквато не следва от
2
събраният доказателствен материал, доказаност на обвиненията, наведени с
тъжбата, като се прави искане за цялостната й отмяна, и постановяване на
нова, осъдителна присъда, включително и по гражданските претенции за
всяко от деянията. Претендира се и присъждане на разноски, направени от
жалбоподателя за наказателното производство.
В съдебно заседание жалбата, съображенията към нея и
направените искания се поддържат от адв.С., в качеството му на повереник на
жалбоподателя.
Адв.Г. Д. – защитник на подсъдимия, развива съображения за
правилност на присъдата и пледира за потвърждаването й.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, приема, че жалбата се явява неоснователна.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който
е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими
доказателства и след достатъчно обстоятелствен и ясен анализ на
установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е
достигнал до своите изводи относно недоказаността на повдигнатите с
тъжбата обвинения. При правилно установената въз основа на съвкупността
фактология (която въззивната инстанция не смята за необходимо само да
повтаря и тук), доказателствените източници не водят до изискваната по
аргумент на противното от чл.303, ал.2 от НПК, несъмнена доказаност на
всяко от трите обвинения, следващи от формулировката им въведена с
тъжбата. Противно на конкретизирания в заседание отменителен довод
относно допусната необоснованост на присъдата, касателно анализа на
доказателствения матиериал, правилно в отговор на явилото се противоречие
в съвкупността (за елементи от фактологията относими към твръдените с
жалбата обстоятелства при съпоставяне на призваните поначало да подкрепят
обвинението гласни източници – показанията на свидетелите А. и К. – както
самостоятелно между тях, така и преценени в аспекта на показанията на
св.Сайдахмедов) както изисква чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, районният съд
мотивирал решението си да не възприеме за достоверен източник показанията
на първите двама, а освен това и идентично качество на показанията на св.К.,
като даващи нелогично обяснение за следващото от тези противоречия, да не
3
ги приеме за обективин източник. Независимо от това, според въззивната
инстанция, в случая максимално аналитичната преценка на стойността на
доказателствените източници, може условно да доведе единствено до
определен паритет по заявените обстоятелства в източниците, ясно
разграничаващи се в две групи (съответно на което би се извела и доказана по
нужният начин фактология – съответстваща на обвинителната или на
оправдателната теза по всяко от обвиненията), би се констатирала съмненост
на обвинението, изключваща постановяване на осъдителна присъда, по
аргумент на противното от 303, ал.2 от НПК, което отново, и самостоятелно
обуславя при подобна възможна алтернативност на преценката, правилността
на изхода по същество с атакуваната присъда.
Следващо от констатацията за неосъществяване на което и от
трите вменени деяния от страна на подсъдимия, оттам и на деликт спрямо
процесният жалбоподател по всяко от тях, правилно са отхвърлени изцяло
претенциите за обезщетяване по предявените граждански искове, за всяко от
твърдяните с тъжбата престъпленията, предмет на делото.
Предвид изхода на делото по същество, по аргумент на
противното от правилото по чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК, се явява
неоснователно искането за присъждане на разноски на частния тъжител,
сторени в наказателното производство.
От друга страна, при направено такова искане и от защитника на
подсъдимия и съобразно изрично отразеното в представения пред въззивната
инстанция, екземпляр от Договор за правна защита и съдействие относно
сторени разноски от подсъдимия за въззивната инстанция в размер на 300
лева /л.28 от въззивното производство/, на основание чл.190, ал.1, пр.2 от
НПК, следва да се възложат на процесния жалбоподател /частен тъжител пред
първата инстанция/.
Предвид изложеното, настоящия състав на въззивната ин‐
ста н ция счита, че при съ дата следва да се потвърди из ця ло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/30.03.2022год., постановена по
НЧХД№ 1320/21г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Ц. Д. Г., ЕГН: **********, да заплати на Д. Б. Д., ЕГН
********** сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане разноски на
частния тъжител Ц. Д. Г..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5