Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 218
25.10.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при секретаря Йорданка Попова,
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 665
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Л.С.Г. с ЕГН : **********,***, подадена чрез
адв. С.Ш., против Решение № 3 от 12.05.2021 г., постановено по АНД № 236/2021 г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
В жалбата се
посочва, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и
необоснован. Съдът не изпълнил задълженията си по субсидиарно приложимия НПК и
не извършил всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата и фактите по делото. Не била извършена и
адекватна оценка на допустимата доказателствена съвкупност. Финалният извод на
съда за законосъобразност и правилност на обжалваното НП бил изцяло неправилен
и необоснован, същият се основавал на ограниченото разбиране за наказателно
обвинение и проявена толерантност спрямо отразените констатации в АУАН и НП,
освен това деянията по повдигнатите административни обвинения останали недоказани
по съществените си фактически белези - време, място, начин на извършване и
мотиви. В конкретния случай
административнонаказателното производство протекло при съществени
процесуални нарушения и санкционният акт бил незаконосъобразен и неправилен. С
оглед на така изложеното, се моли за цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Районно управление – Харманли към ОД на МВР - Хасково,
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на РС – Свиленград, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено
в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
Решение № 3/12.05.2021 г., постановено по АНД № 236/2021 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-0351-000322 от 10.05.2019 г. на Началник Група в РУ -
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Л.С.Г. за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца (пункт 1), за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3),
като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при осъществена на 20.04.2019 г. проверка от служители в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково на товарен автомобил (микробус) марка
„Мерцедес”, модел „313 ЦДИ Спринтер 43” с ДРН***, собственост на „Спринт метал
97” ЕООД, управляван от жалбоподателя, било установено, че свидетелството за
управление на МПС на Г. е с изтекъл срок на валидност до 11.04.2012 г. Същият
не представил и Свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Водачът
освен това отказал да бъде изпробван с техническо средство - Дрегер „Drug cheсk
3000” с № ARLF-0361 за наличие на НУВ, както и отказал да бъде изследван по друг
начин относно НУВ. За констатираните нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно
постановление.
Във
връзка с приложението на процесуалния закон съдът е отбелязал, че обжалваното
НП и АУАН са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Обсъдено е разминаването, свързано с факта, че в
АУАН и в НП при посочване на МПС, което е управлявал жалбоподателят, на едно място
е посочено, че е лек автомобил, а на друго - че е товарен, като е заявено, че
същото не засяга правото на защита на наказания. Прието е, че актът и НП са
издадени от компетентни органи и че са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Във
връзка с приложението на материалния закон решаващият състав е приел за правилни
дадените от АНО материалноправни квалификации на извършените нарушения, като
всяко от тях е обсъдено отделно и конкретно, съответно е приета за установена отразената
в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване и констатиране на нарушенията.
Приет е за установен и субективният елемент от състава на всяко едно от трите
нарушения. Извършена е и преценка за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Обсъден
е и размерът на наложените наказания, като административните наказания за трите
нарушения са приети за правилно и законосъобразно определени както по вида си,
така и по размери, индивидуализирани в предвидените от закона такива -
фиксирани за посочените нарушения.
При
осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че жалбоподателят е осъществил съставите на оспорваните в настоящото
производство административни нарушения, са правилни и обосновани, а наведените
в касационната жалба възражения, бланкетни по съществото си, са неоснователни.
АУАН и НП отговарят на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, каквато е констатацията и на районния
съд, и правилно не се отчита да има допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административно
наказване и да представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление. Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички изискуеми се реквизити, издадени са от
материално и териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съставеният акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление,
съдържат достатъчно точно и изчерпателно фактическо описание на нарушенията,
обстоятелствата, при които същите са извършени, правилно са посочени и
нарушените разпоредби, както и санкционните такива.
Касационният състав намира още,
че районният съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаните в
АУАН и НП нарушения, въз основа на извършен цялостен анализ и съпоставка на
свидетелските показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на
АУАН и НП факти и обстоятелства. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
липса на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата и фактите по делото и
за недоказаност на деянията по съществените им фактически белези – време,
място, начин на извършване и мотиви. В решението са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление, като фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно
от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което
тяхното преповтаряне се явява безпредметно. Ето защо оспореното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 3 от 12.05.2021 г.,
постановено по АНД № 236/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.