ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29847
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110137824 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от адвокат Н. И. с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски в размер на 100
лева за оказаната безплатна адвокатска защита с оглед приложимата към момента на
приключване на устните състезания редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Не е постъпило становище по молбата от насрещната страна.
Молбата съдът намира за недопустима.
Същата е депозирана от адвокат Н И лично, като е отправено искане в негова полза
да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение. Видно обаче от представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 16 и л. 41/, към който е препратено в поддържаното в о.с.з. искане
за разноски, от адвокат Илчев за присъждане в негова полза не е било направено искане за
присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Такова е направено от депозиралия
исковата молба адвокат М. Л., с когото ищецът е сключил приложения към исковата молба
договор за правна помощ и съдействие /л.5/. Поради това и съдът намира, че процесуално
легитимиран да иска изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е именно адв. Л., от когото нито лично, нито чрез пълномощник такова
искане не е постъпило.
Дори и разгледано по същество искането е неоснователно.
На първо място адв. Ил. се е явил в о.с.з. като е бил преупълномощен от адв. Л. с
изрично пълномощно /л.37/. Депозиралият искането адвокат И. не е страна по договора за
правна помощ и съдействие, поради което и в негова полза не следва да се определя изобщо
1
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв каквото по същество искане е направил с молбата по
чл. 248 ГПК.
На следващо място с решението по делото, съдът е разпределил отговорността на
страните за разноски като е осъдил ответника да заплати на адвоката, оказал безплатна
защита на ищеца /адв. Л./, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
По делото представлявалия ищеца адвокат Л. е изготвил исковата молба и е осигурил
явяването на друг адвокат /адв. И./ чрез преупълномощаване в единственото проведено
о.с.з., като събраните в производството доказателства са само писмени и делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Поради това и съдът намира, че
присъденото на основание чл. чл. 38, ал.2 ЗАдв възмездява справедливо положения от
адвоката труд по сключения с ищеца договор за адвокатска защита.
В случая възнаграждението е определено в минималния размер при съобразяване с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. в редакцията обн. ДВ- бр. 68 от 31.07.2020 г.,
актуална към момента на сключване договора за безплатна адвокатска защита от 12.04.2022
г. Измененията в нормите на наредбата действат занапред и уреждат материалноправни
отношения, свързани със сключването на договори за правна защита и съдействие, какъвто е
и договорът по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Поради това те не могат да преуреждат вече възникнали
правоотношения и приложимата редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. е датата на
възникване на правоотношението, която е датата на сключване на договора.
Следва да се посочи и че това е редакцията, актуална и към датата на исковата молба.
В тази връзка следва да се посочи, че на адвоката се дължи заплащане на оказаната
безплатна адвокатска защита, а в случая същата в нейната главна и основна част по делото
се състои в изготвяне на исковата молба, чието съдържание в практиката на адвоката е
стандартизирано и приложимо в работата му по оказване адвокатска защита и по други дела.
Преценката на извършената работа ясно сочи, че определянето на възнаграждението към
момента на приключване на съдебното дирене не кореспондира на действителната
фактическа обстановка, тъй като към този момент адвокатска защита е вече отдавна
договорена и в основната си част - реализирана на практика.
По тези съображения съдът не споделя възраженията на адв. Илчев и цитираната
съдебна практика за наличие на предпоставки за изменение на решението в частта за
разноските.
Дори да не се приеме изложеното, искането е неоснователно с оглед разрешенията,
дадени Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С посоченото решение СЕС
приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
2
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС, ТК по .д. № 1908/2022 г. изрично е
съобразено цитираното решение на СЕС и е прието, че решението на Висшия адвокатски
съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските
възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на
адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не
могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално
представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 277899/06.10.2023 г. от адвокат Н. И.
И. за изменение по чл. 248 ГПК в частта за разноските на Решение № 15369/21.09.2023 г. по
гр.д. № 37824/2022 г. на СРС, 118-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
3
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4