№ 347
гр. Велико Търново, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 547/2022г. по описа на съда.
При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл.
144, ал. 2 от с. к.
Образувано по жалба вх. №
4217/02.08.2022г., подадена от името на Н.К.Д., действащ чрез упълномощения
адвокат.
Оспорва се Решение №
110/13.07.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърденото с
него Разпореждане с изх. № С 220004-137-0006438/27.05.2022г. на публичен
изпълнител/ПИ/ при същата дирекция, в частта му, с която е отказано да се приложи погасителната давност за конкретно посочени публични задължения за вноски за ДЗПО, ДОО и ЗОВ за периода на 2013 и 2014г.
Жалбоподателят
счита, че задълженията му по ИД са погасени по давност. Макар да е спирала
по време на извънредното положение същата не е прекъсвана, поради което е
изтекла. Няма доказателства да са му
връчвани запорните съобщения, поради което те не са произвели правно
действие. Постановеното Решение на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново се
обжалва с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и
потвърденото с него Разпореждане на ПИ, в съответната част, а преписката да бъде върната на компетентния
ПИ с указания да отпише задълженията като погасени по давност.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на
НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и
моли съда да я остави без уважение. Посочва, че в рамките на образуваното изпълнително
дело е издадено ПНОМ и са наложени запори върху сметки в банки, с което давността
е спряна, а абсолютната такава не е изтекла. ПП претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Съдът прецени констатациите в оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства. При това приема за установено следното:
Съдът намира
жалбата за допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, т. к. Решение № 110/13.07.2022 г. на ТД на НАП В.
Търново е съобщено на оспорващия на 13.07.2022г., а жалбата е депозирана пред АСВТ
на 20.07.2022 г. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол,
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на
родовата и местна подсъдност като съд по постоянния адрес на длъжника. Не са
налице пречки за постановяване на акт по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА
по изложените по-долу фактически и правни съображения.
В настоящето производство, съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.
144, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
всеки от оспорените актове, проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени. Не са
обявени безспорни или служебно известни на съда факти. Доказателствата сочат следните
факти:
1.Разпореждане с изх. № С 220004-137-0006438/27.05.2022г.
е издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново за вземания по ИД № *********/2016г.
с длъжник Н.К.Д.. С това Разпореждане публичният изпълнител се е произнесъл по
подадено Възражение с вх. № С220004-000-0224031/17.05.2022г. за изтекла
погасителна давност на задълженията, за събиране на които е образувано
изпълнителното производство или са присъединени към същото. Задълженията, които
не са присъединени към ИД не са предмет на настоящото произнасяне. Възражението
е уважено отчасти за 6 позиции/декларации за ДЗПО и ЗОВ за 2011 и 2012г., както
и глоба по ЕФ от 2014г./. В другата част е налице отказ на ПИ да прекрати ИД поради изтекла погасителна давност.
Именно в тази част от Разпоеждането на ПИ
е налице правен интерес от обжалване. Поради това предмет на настоящото
производство е въпросът погасени ли са по давност 6 задължения на обща стойност
4 921,02лв., произтичащи от данъчни декларации за вноски за ДОО, фонд ДЗПО и към НЗОК за 2013г. и 2014г./вж.
л.32 от делото/, а именно:
1. Данъчна декларация №040021401258953 от 21.02.2014г.
за периода 01.01.2013г.-31.12.2013 г. за задължение към фонд ДОО на стойност 821,52
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 252,00 лв. и за задължение към НЗОК
на стойност 403,20 лв.;
2. Данъчна декларация №040021501528412 от 23.02.2015г.
за периода 01.01.2014г.-31.12.2014 г. за задължение към фонд ДОО на стойност 645,12
лв., задължение към фонд ДЗПО на стойност 252,00 лв. и за задължение към НЗОК
на стойност 403,20 лв.
Това Разпореждане на ПИ, в частта за отказа, е било обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК
пред директора на ТД на НАП – В. Търново. С обжалваното пред АСВТ Решение на
директора на ТД, жалбата на Н. Д. е оставена без уважение на основание чл. 267,
ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Съгласно чл.
266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в
7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.
268, ал.1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция.
Съдът установи, че обжалваното Решение на ТД
на НАП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното пред административния орган Разпореждане на ПИ при същата
дирекция на НАП по ИД № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново е
издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП
– В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в рамките на правомощията му по чл. 225, ал.
1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В. Търново представляват
валидни административни актове.
Същите са издадени в писмена форма и съдържат
посочване на фактическите и правни основания за постановяването им.
Извършената от съда проверка установи, че при
постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи тяхната законосъобразност, процедурата е съобразена с приложимите за
случая норми на ДОПК, а именно:
Жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на публични задължения, вклч.
тези, които са предмет на посоченото по-горе
ИД. В рамкитена същото от ПИ е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на 11.11.2019г. Наложени са запори върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в три банки за сумата от 8 100,89лв. Няма данни по делото на
жалбоподателя да е връчено ПНОМ, нито издадените три запорни съобщения. От РФБ
уточняват, че лицето не клиент на банката. От Инвестбанк АД потвърждават, че
лицето има открита банкова сметка, ***. Отговорът на ПИБ е нечетлив, но по
съдържание положителен.
При тези обстоятелства ответникът е оставил жалбата
срещу Разпореждането за отказ да се приложи погасителната давност без уважение
, т.к. са наложени две обезпечителни мерки. Наложени са запори като банките са
получили ЗС съответно ТБ ИНВЕСТБАНК на 18.11.2019г. и ПИБ на 15.11.2019г. Поради това РО счита, че от 15.11.2019г.
давността е спряна, на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК преди да е изтекла 5
годишната такава, както и 10 год. абсолютна давност.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV
на ДОПК, чл.
220 и следващите и включват в т.ч. налагането на запор и вписването на
възбрана и др.
В случая е издадено ПНОМ и са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника в две ТБ, т.е. предприети са същински
действия по принудително изпълнение, съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 7/15.04.2021 г., постановено по тълк. дело № 8/2019 г. на Върховния
административен съд. Но съдът установи, че същите не са довели до прекъсване на
давността, защото не са доведени до знанието на длъжника.
В същото ТР №7/2021г. на ВАС е изяснено,
че позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за
защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва,
следва да е доведено до неговото знание. Лицето, срещу което се предприемат
действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието
на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на
публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е
узнал за това.
Аналогични мотиви са застъпени и в т. 14
на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
съобразно които давността се прекъсва само със започването на производство, в
което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да
узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока
на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на
длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.
Във връзка с горното, за да породи
правните последици на спиране на давността, ПНОМ следва да е редовно връчено на
задълженото лице, като без същото да е сторено, не може да се породи, ефекта на
чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Няма никаква правна логика да бъдат различно
третирани институтите на спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
и прекъсване на давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, относно задължението на
органа на уведоми задълженото лице за предприетите срещу него действия по
принудително изпълнение на публични задължения.
По делото липсват доказателства, а и не се
твърди от ответника, че ПНОМ от 11.11.2019г. е редовно връчено, съответно да е доведено до
знанието на длъжника. Поради това, същото не е предизвикало правния ефект на
спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. За да
предизвикат правния ефект по чл. 172 от ДОПК действията на публичния
изпълнител, обективирани в съответния акт, следва да са сведени до знанието на
длъжника, съгласно посоченото ТР №7/2021г. на ВАС, задължително за настоящия съдебен
състав, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ.
По изложените съображения съдът прие, че
оспорените актове са материално незаконосъобразни, в едната своя част, свързана
със задълженията за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г., декларирани през 2014г.
с декларация № 040021401258953, поради следното:
Давността е институт на материалното право и
представлява период от време, определен по продължителност от закона, през
който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За
нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ,
чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано
принудително.
Погасителната давност по ДОПК/по вид обща и
абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на
правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това,
следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към
момента на възникване на спорното правоотношение, т. к. липсва изрична правна
норма в противна насока. Според приложимия по време закон - ДОПК, материално
правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл. 171
от ДОПК. Същата има следното съдържание: " чл.171, ал. 1 Публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За да намери
приложение визираната норма следва за период от 5 години да не са били
извършвани действия по изпълнение по образуваното изпълнително дело, т. е. да
не налице спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 172 от ДОПК.
Според ал.
2 на чл. 171 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
"
Нормите, предвиждащи спирането и прекъсване
на давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.
Във връзка с горното следва да отбележим, че
вземането по първата декларация от 21.02.2014г., за дължими вноски за 2013г., е
подлежало на доброволно плащане до 30.04.2014г., поради което 5г.
давността за същото е започнала да тече от 01.01.2015г. и е изтекла
на 31.12.2019г., без да е прекъсната през м.11 2019г., по изложените
по-горе съображения. Вземането по втората декларация от 23.02.2015г. е
подлежало на доброволно изпълнение до 30.04.2015г. поради което 5г. давност за
същото е започнала да тече от 01.01.2016г. и е следвало да изтече на
31.12.2020г., ако не е била спирана или прекъсвана. Но тук следва да се
съобрази действието на § 29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.). същата разпоредба гласи, че до отмяната на
извънредното положение: освен в случаите по чл.
172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение.
Тоест за времето на обявеното извънредно положение давността е била спряна по
силата на закона. За периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г./вж. §13 от ПЗР на
ЗИДЗЗдр./. С този период следва да се удължи срокът на давността след
възобновяването на същата. Тоест доколкото не са представени доказателства за
други обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на същата, то 5г. срок по
чл.171, ал.1 от ДОПК е изтекъл през 2021г., т.е. 2м. и 7 дни по-късно. Но доколкто
е налице спиране на давноста по силата на закона, то вече са налице основания
за приложението на 10г. абсолютна давност, която и понастоящем не е
изтекла. Поради тези съображения,
които потвърждават наличието на факти, които безспорно са довели до спиране на давността
за задълженията по декларация от 2015г. съдът сподели правните изводи на
решаващия орган като правилни, в тази им част.
Изложените мотиви определят извод за
законосъобразност на оспореното Решение на ТД на НАП и Разпореждането на ПИ, съответно за
неоснователност на жалбата, в тази част и за нейната основателно относно задълженията
за 2014г., по Декларация вх. № 040021501528412 от 23.02.2015г.
При този изход на делото, с оглед направеното искане
от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
за ***ско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл.268 и чл.144, ал.2 от ДОПК, в размер на половината от
поисканите или 250,00лв.
Воден от горното, на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, VII-ми
административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.К.Д. Решение №110/13.07.2022г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и Разпореждане с изх. № С220004-137-0006438/27.05.2022г. на публичен изпълнител при същата дирекция, в частта, касаеща задълженията за задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО – 1494,85лв., ДЗПО – 458,54лв. и ЗОВ – 733,67лв., главница и лихви, за периода на 2013г., декларирани с Декларация вх. № 040021401258953 от 21.02.2014г.
ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, за ново
произнасяне по подаденото от Н.К.Д. Възражение вх. №
С220004-000-0224031/17.05.2022г. с искане за погасяване на посочените публични
вземания за 2013г., поради изтекла погасителна давност, съобразно дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Д. срещу посочените актове, в
останалата й част, касаеща задълженията за 2014г. по Декларация вх. № 040021501528412
от 23.02.2015г.
ОСЪЖДА
Н.К.Д., с ЕГН ********** да заплати
на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 250,00лв./двеста
и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: